Добавките в цените на тока падат

От парламентарната комисия по енергетика поискаха юристите на ДКЕВР да проверят дали удължаването на регулаторния период с един месец не противоречи на европейските директиви. На снимката: Анжела Тонева (вляво), председател на енергийния регулатор, и юристката Милена Миланова, член на комисията.

Добавките в цените на тока падат

Новият модел на ценообразуване ще облекчи малко битовите клиенти, но ще натовари допълнително индустрията

6456 прочитания

От парламентарната комисия по енергетика поискаха юристите на ДКЕВР да проверят дали удължаването на регулаторния период с един месец не противоречи на европейските директиви. На снимката: Анжела Тонева (вляво), председател на енергийния регулатор, и юристката Милена Миланова, член на комисията.

© Анелия Николова


Новият модел на ценообразуване в енергетиката вече започва да се облича законодателно, след като промените в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) бяха вкарани спешно в сряда в парламента. Целта според ДКЕВР и министерството на икономиката (МИЕТ) е чрез тях да не се допусне поскъпване на електроенергията. В понеделник министърът на икономиката Драгомир Стойнев обяви седем мерки, чрез които цената на тока ще бъде намалена с 5% от 1 юли, когато се очаква да започне да действа новият модел.

Друга цел на промените е да се отпуши износът, който сега е блокиран заради високите добавки в цените за пренос на енергия. Новият модел обаче се налага и заради излизането от 1 юли на клиентите средно напрежение на свободния пазар. Това води до промяна на структурата на регулирания пазар, на който ще нарасне дела на енергията, подлежаща на задължително изкупуване.

Отпушване на износа

В предложените промени в ЗЕВИ пише, че ДКЕВР "разработва механизъм за разпределение на разходите, произтичащи от наложените задължения към обществото по чл. 35, между всички потребители на вътрешния пазар". В предишния вариант бяха включени търговците, които осъществяват износ. Така на практика се махат добавките върху преноса на електроенергия, чрез които се попълваха средствата, необходими за изплащане на преференциалните цени на зелените централи, топлофикациите и заводските централи, както и се набираха пари за плащанията по дългосрочните договори на НЕК с ТЕЦ AES "Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3".

Според Стойнев държавата е загубила 1.5 млрд. лв. приходи досега заради спирането на износа. С поправката обаче не става ясно какъв ще бъде този механизъм и няма гаранция, че той няма да бъде променян.

За да може НЕК да формира енергийния микс, в закона е вкаран нов текст, според който крайните снабдители продават на обществения доставчик количествата енергия, която задължително се изкупуват на преференциални цени от ВЕИ, топлофикациите и заводските централи.

Промени в чл. 34 и чл. 35 осигуряват разпределянето на невъзстановяемите разходи, както и на разходи, произтичащи от задължения към обществото, да става между всички крайни клиенти. Това гарантира, че НЕК няма да се натоварва самостоятелно по дългосрочните си договори с ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-иззток 3". Това със сигурност ще облекчи регулирания пазар, но ще натовари индустрията с повече разходи. Това обаче е спорен момент от чисто правна точка, тъй като договорите са сключени с Националната електрическа компания и не е ясно защо частни компании трябва да купуват тази енергия задължително.

Зелен фонд за зелената енергия

Законът вече регламентира приходите от продажби на квоти за емисии на парникови газове да се използват за покриване на разходи, произтичащи от задължителното изкупуването на зелената енергия по преференциални цени. В преходните и заключителните разпоредби е записано, че това ще се случва с постъпленията за периода от 1 декември 2012 г. до 30 юни 2014 г. От поправката пак не става ясно дали става въпрос за всички приходи или само за част от тях. От министерството на екологията преди твърдяха, че няма как всички средства да отидат за тази цел. За 2012 г. приходите са за 22 млн. евро, но в последните шест месеца цената на квотите падна драстично. 

Студеният резерв вече на търг

Студеният резерв вече ще се закупува въз основа на тръжна процедура, като ДКЕВР ще определя за всеки ценови период пределна стойност на разходите на Електроенергийния системен оператор за закупуването на резервираните мощности. Това е записано в промените, направени в Закона за енергетиката. При обсъждането на законопроекта пред новосформираната парламентарна Комисия по икономика и енергетика, Драгомир Стойков заяви, че с негова заповед предстои студения резерв да бъде намален от 1040 на 500 мегаватчаса (повече за проведеното късно вечерта заседание на комисията може да се прочете по-долу).

След кризата с ниското потребление, довело до ограничаване на производствени мощности, в закона е прецизирана формулировката, според която ЕСО може да разпорежда временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия. В точка 7 вече е добавено, че операторът има право да прибягва до подобна мярка при "невъзможност за поддържане баланса между производство и потребление в електроенергийната система или възникване на отклонение от междусистемните графици за обмен със съседни оператори". В предходната формулировка "производство и потребление" не беше уточнено, както и възникването на отклонения в междусистемния обмен беше добавено с "и", а не с "или".

Промени за свободния пазар

НЕК ще продава ток по свободно договорени цени на доставчиците от последна инстанция (ДПИ), които вече няма да имат право директно да се договарят с производителите. Те бяха въведени през 2011 г., за да гарантират доставката на електроенергия за тези клиенти, които са излезли от регулирания пазар, но все още не са избрали доставчик от свободния пазар или избраният от тях доставчик не извършва доставка по независещи от клиента причини. След новите промени ДПИ вече няма да могат да сключват сделки за електрическа енергия с местни лица в държава - членка на ЕС. Т.е. тук се нарушава идеята за либерализация на пазара, нещо, за което България със сигурност ще бъде критикувана от Брюксел.

Парламентарно пришпорване

Спешната необходимост от прокарването на законодателните промени принуди обявената само три часа по-рано парламентарна Комисия по енергетика да направи първото си заседание тази вечер. Новосформираната комисия, за чийто председател бе избран Рамадан Аталай от ДПС, заседава в присъствието на министър Драгомир Стойнев, както и на членовете на ДКЕВР и нейният председател Анжела Тонева.

В залата бяха и поканените Иван Хиновски и Христо Казанджиев от Български енергиен форум. Рамадан Аталай съобщи, че са се опитали да се свържат с фотоволтаичните асоциации, но поради краткото време, което са имали между обявяването на комисията в 15 ч. и заседанието, което бе обявено за 18 ч., не са успели. Той обаче обеща между първо и второ четене на законопроекта да се направи кръгла маса, на която неправителствените организации да обсъдят предложените измененията и допълненията в двата закона.

Преосмисляне на системата

Драгомир Стойнев представи на депутатите законопроекта, запознавайки ги с вече огласените от него седем мерки за "евентуалното" по думите му понижаване цената на тока от 1 юли. "Секторът е в тотален срив", каза Стойнев и успокои, че българският бизнес няма да плати сметката за предстоящото намаление на цената, а то ще дойде от оптимизиране на резервите в системата. "Разговарях с всички производители и никой не иска да отстъпи и за да има промяна трябва да преосмислим системата", обобщи Стойнев.

На свой ред Анжела Тонева увери парламентарната комисия, че предложените промени са необходими, за да бъде сменена системата на ценообразуване и разходите от задължително изкупуване на енергията по преференциални цени като добавки към цената за пренос да бъдат преразпределени в цената за енергия. Според Тонева така потребителите ще разбират по-добре това, за което плащат, тъй като тези добавки представляват и разходи за производство на енергия.

Повече парламентарна експертиза

Зам. председателят на комисията Явор Куюмджиев изрази надежда това да е "последният случай на пришпорено одобряване на каквото и да било" и заяви, че очаква занапред да се използва в по-голяма степен опитът на експертите от Народното събрание. Куюмджиев се поинтересува какво точно се случва с приключването на втория регулаторен период и поиска повече светлина за стартирането на следващия такъв. Според него юристите на ДКЕВР трябва да проверят дали "творческото", по думите му, решение за удължаване на настоящия регулаторен период с един месец не е в противоречие с европейските директиви, което би го направило атакуемо в съда от засегнатите страни.

След обсъждане бяха приети разглежданите законопроекти, внесени от депутати от ДПС и БСП и в четвъртък в 9 часа ще бъдат внесени за разглеждане в зала. В отсъствието на представители на ГЕРБ беше отхвърлен внесения от тях законопроект, който предвиждаше членовете на ДКЕВР трябва да се избират с мнозинство 2/3.

Новият модел на ценообразуване в енергетиката вече започва да се облича законодателно, след като промените в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) бяха вкарани спешно в сряда в парламента. Целта според ДКЕВР и министерството на икономиката (МИЕТ) е чрез тях да не се допусне поскъпване на електроенергията. В понеделник министърът на икономиката Драгомир Стойнев обяви седем мерки, чрез които цената на тока ще бъде намалена с 5% от 1 юли, когато се очаква да започне да действа новият модел.

Друга цел на промените е да се отпуши износът, който сега е блокиран заради високите добавки в цените за пренос на енергия. Новият модел обаче се налага и заради излизането от 1 юли на клиентите средно напрежение на свободния пазар. Това води до промяна на структурата на регулирания пазар, на който ще нарасне дела на енергията, подлежаща на задължително изкупуване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


15 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    От предложението се вижда, че ще си плащаме зеления ток като попове. Нищо не се предвижда за него. Елементарна сметка на калкулатора на мобилния ми телефон показва, че няма как да се удържи цената, когато слънчевият ток се плаща на фантасмагоричните, издействани по корупционен път цени. Не мога да кажа веднага в коя част на веригата са си пренасочили загубите, но със сигурност скоро работата ще се разпърди наново.

  • Чарли Мишкин

    До коментар [#1] от "cinik":

    Абсолютно си прав, скоро ЯКО ще се разсмърди в енергетиката.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "cinik":

    Има как, не се безпокой.... Системния оператор сега ще има думата при определяне на състава на генериращите мощности в системата...

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#3] от "boby1945":

    О.К., от твоите уста....

  • 5
    bora_bora avatar :-(
    bora bora

    "Новият модел на ценообразуване ще облекчи малко битовите клиенти, но ще натовари допълнително индустрията "

    И какво ще стане?, в крайна сметка ще го плати битовия и ще му излезе през носа!

    Всичко е "танто за кукуригу" важното е лаф да става, дейност да се симулира!
    Малоумни кукувици!

  • 6
    lazov77 avatar :-|
    lazov77

    "НЕК ще продава ток по свободно договорени цени на доставчиците от последна инстанция (ДПИ), които вече няма да имат право директно да се договарят с производителите."
    Какъв пазар, какви свободно договорени цени, когато производител и потребител нямат право да се договарят или даже да контактуват помеждуси. Това даже не е монопол, защото дори и при монополистите цената определя печалбата, а високата цена не гарантира висока печалба. А най-вредната добавка "корупция" не е променена.

  • 7
    ijj avatar :-|
    ijj

    Всъщност реалните изменения са 3:

    1) Износът вече няма да бъде товарен с разходи за зелена енергия и когенерация.

    2) Намалява се студеният резерв и се въвежда тръжна процедура за предоставяне на студен резерв.

    3) Средствата от продажбата на квоти за емисии (или част от тях) ще се използват за покриване на разходите за зелена енергия.

    По първата точка въпросът е - това ще доведе ли до възстановяване на износа.

    По втората точка става въпрос за намаляване на студения резерв с около 540 МВт (иначе ако става въпрос за 540 МВтч. - това би било много малко). А според сайта на ДКЕВР, цените за разполагаема мощност са около 17 лв./МВтч. за ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград и ТЕЦ "Бобов дол", или 8,69 лв./МВтч. за ТЕЦ "Варна". Тъй като ще има тръжна процедура, може да се очаква, че ще отпадне студеният резерв с най-високата цена, т.е. намалението на разходите би било с около

    500 МВт х 8760 часа/год. х 17 лв./МВтч. = 74 460 000 лв./год.

    При брутно електропотребление около 35 800 ГВтч./год., това би дало намаление на цената с около 0,2 стотинки за киловатчас. Т.е. малко е, но все пак е нещо.

    По третата точка - използването на средствата от продажбата на квоти за емисии, в статията е спомената сумата от 22 млн. лв., натрупана от досегашната продажба на такива квоти. Но, разбира се, тя тази продажба продължава. Засега в по-малък обем, защото задължението 100% от тези квоти за електроенергетиката да се купуват влезе в сила от 1 януари 2013 г. и централите все още имат резерви от безплатни квоти от минали периоди. Но постепенно тези сумио ще се увеличават. Като се има предвид, че емисиите от електроенергетиката са около 25 - 30 млн. тона СО2 годишно, а текущата цена на квотите в момента е около 4,30 евро за тон СО2, се получава годишна сума от порядъка на 200 млн. лв. Т.е. в случая става дума за суми, около 3 пъти по-големи в сравнение с разходите за студен резерв, които се планира да бъдат спестени. Но друг въпрос е, че тези суми вече веднъж са се отразили на цената на електроенергията - защото централите ги отчитат пред ДКЕВР като разход.

  • 8
    demian avatar :-|
    Дамян

    До коментар [#1] от "cinik":

    Аз пък от този текст не мога да направя това заключение, защото не видях да се споменава нищо за "таксите за присъединяване" които се въведаха след 1 юли 2012-та и, както се твърди от ВЕИ бранша до 40% от дохода им... ако тези такси останат, би трябвало зелената добавка да се намали автоматично. Защото, когато ни обясняват защо е толкова зелената добавка и каква сума генерира (за всички клиенти в т.ч. и за износ) се получава сума, коятодействително покрива количеството произведена ВЕИ електроенергия умножено по разликата между среднопретеглената преференциална цена и цената на микса на НЕК.
    Събират ли се в действителност такси присъединяване, ако да, къде отиват и каква съма представляват. До сега съм чувал, че тези такси се събират от ЕРП, но не е ясно изцяло ли остават там, частично ли или изцяло се превеждат на НЕК.
    Полагам усилия да се ориентирам в този проблем, но признавам, че абсолютно не разбирам какво се случва.

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#8] от "Дамян":

    Съдът ги отмени на последна инстанция преди няколко дена, а алтернативен чалъм за орязване на фантасмагоричните цени още не е посочен.

  • 10
    demian avatar :-|
    Дамян

    До коментар [#7] от "ijj": забелязах поне един нов момент - държавните електроенергийни мощности вече няма да участват на търговете, а това ще прави НЕК. т.е. връща се регламента от преди 2008-ма, ако не ме лъже паметта.
    Казано с други думи АЕЦ Козлодуй няма директно сам да продава на търг разрешените му (от НЕК?) 30 до 40% потенциал, а това ще прави НЕК със свободния си потенциал (АЕЦ, МИ2, каскадни ВЕЦ) по вътрешно миксирана цена.
    По принцип съм за такова развитие, но само ако НЕК от търговец монополист се превърне в ПРОИЗВОДИТЕЛ, който предлага на пазара (пазарите) своя микс. Казвам "пазарите" защото очевидно още доста време ще имаме регулиран пазар за бита и "свободен" за всичко останало.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход