С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 20 юни 2013, 15:34, 6129 прочитания

Германия няма сведения българи да се възползват от социални помощи

От месеци няколко държави от ЕС се оплакват от проблеми с емигранти от Източна Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На 15 април тази година министрите на вътрешните работи на Германия, Австрия, Холандия и Великобритания се обърнаха в общо писмо до Европейската комисия (ЕК) и ирландското председателство на ЕС заради проблемите, които имат с български и румънски емигранти. Те ги формулираха като внасяне на бедност, злоупотреба със свободата на пътуване и злоупотреба със социалните помощи, като акцентираха най-вече върху последното. В писмото, съставено по инициатива на Германия, министрите настояваха за решение на проблема на европейско ниво.

Без точни сведения

Оказва се обаче, че Германия няма точни данни за проблема, за който е сигнализирала до ЕК. Пред "Капитал Daily" говорителят на германското МВР Хенрик Льоргес призна, че няма примери за злоупотреби или заведени дела срещу българи и румънци за източване на средства от социалната система. С доказателства или конкретен брой на регистрирани случаи на злоупотреба или нелегално източване на социални помощи не разполагат и германската полиция, Министерството по труда и социалните грижи и дори самите общини, които са от предпочитаните дестинации на емигрантите от Източна Европа. Миналата седмица и комисарят по вътрешните работи на ЕС Сесилия Малмстрьом упрекна Германия, че не е предоставила факти или конкретни доказателства за злоупотреба от страна на български и румънски емигранти. Говорителят на министъра на вътрешните работи на Австрия Йохана Микл-Лайтнер също сподели пред "Капитал Daily", че в Австрия никога не е имало злоупотреба със социални помощи, защото законът така или иначе не позволява те да се изплащат на новодошли чужденци от която и да било държава на ЕС.


Проучване на "Капитал Daily" в ромските махали в София показа, че действително много хора оттам са емигрирали в Германия, Австрия или Холандия, но с цел да си намерят работа там. През миналата година 251 българи са били помолени да напуснат Германия, а 74 са били екстрадирани заради извършени престъпления. Дали и колко от тях е трябвало да напуснат държавата заради злоупотреба със социалната система, не е ясно. Проблемът според писмото на четирите държави е, че същите  хора след време отново имат право да влязат в държавата.

В периферията на дебата за "импортираната бедност" остана фактът, че в две от четирите държави, подкрепили жалбата до ЕК, тази година ще има избори. В Германия и Австрия десните партии страдат от загуба на избиратели и инициативата срещу емигранти от Източна Европа намира последователи сред крайнодесния и по-консервативен електорат. Политици от левицата и неправителствени организации упрекнаха германския министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих именно в злоупотреба с темата за политически цели.

Под претекста на злоупотребата



"Когато описвахме проблемите, възникнали от новодошли, бедни имигранти от Източна Европа, ние нямахме предвид източването на социални помощи или детски добавки. Те така или иначе не се присъждат на никого, който няма право да ги получава", обяснява говорителка на Германското обединение на градовете пред "Капитал Daily". На 14 февруари представителството на общините публикува доклад, в който подробно описва комуналните проблеми, провокирани от емигрантите: високи медицински разходи при спешни случаи, защото хората не са осигурени, безработица и бедност, нарастване на криминалността в емигрантските квартали, липсата на образование за децата и конфликти с местното население.

В доклада си общините искат подкрепа от държавата (най-вече финансова) и призовават за разглеждането на проблема на европейско ниво. В нито една точка обаче не се споменава нелегалното източване на социални помощи. Именно този доклад е базата за писмото, подписано от четиримата вътрешни министри и изпратено до ЕК.

В действителност миграцията към Германия се е покачила с 13% през миналата година, информира германският статистически отдел. От общо един милион емигранти за 2012 г. само 25 000 са дошли от България, а 116 000 от Румъния. Общият брой на българите, живеещи в Германия, е 90 000 и повечето "са много добре интегрирани на трудовия пазар", казва пред "Капитал Daily" говорителка на Министерството по труда. Едва 0.4% от регистрираните безработни в Германия са български граждани, а българите, получаващи социални помощи, са около 24 000. По голямата част от тях обаче живеят от много години в Германия.

Нямаш право да си беден

Българските граждани, описани в писмото на министрите, не нарушават законите на западните държави само защото решават да живеят там и да подадат молба за детски добавки или социални помощи. Те така или иначе им се оказват само ако законът го позволява. А в Германия законите са по-щедри. Там всеки гражданин на ЕС, който има дете, има право да получава детски добавки при представяне на адресна регистрация в Германия. Освен това държавата отпуска и помощи на предприемачи, които са регистрирали фирма или занаят пред властите и могат да докажат, че доходите, който изработват, не стигат за препитаване.

Но законът пази и от злоупотреба. Държавите членки имат правото да екстрадират други граждани на ЕС, ако те са извършили престъпление или е доказано, че злоупотребяват със социалните системи. Но няма закон, който забранява свободното пътуване на граждани в ЕС, бягството от бедност или пренасянето й в западните държави членки.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София купува 52 нови електроавтобуса и 5 дизелови втора ръка 3 София купува 52 нови електроавтобуса и 5 дизелови втора ръка

Това лято общински транспортни дружества обявиха търгове за 200 млн. лв., но без осигурено финансиране

14 сеп 2019, 2173 прочитания

Силвия Великова е върната в ефира на БНР, случаят стигна до Брюксел 8 Силвия Великова е върната в ефира на БНР, случаят стигна до Брюксел

Борисов не можел да схване "кой го прави", а по думите му кафявият сайт ПИК бил като другите медии

13 сеп 2019, 14580 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Съветът за сигурност не стигна до решения

ГЕРБ са за нови избори, БСП, ДПС и "Атака" продължават да подкрепят кабинета

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език