Евтини, но липсващи

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

България е вкарана в странен парадокс - лекарствата в страната са сред най-евтините в Европа, но пациентите смятат, че плащат прекалено много за тях. Почти същата ситуация, каквато се получи и с електроенергията. И както при електроенергията, където доскоро България беше един от най-големите износители заради ниските си вътрешни цени, така и при лекарствата страната се очертава като рекорден експортьор. Но дотук свършват приликите. Паралеленият износ, в който България е начело, се случва, тъй като търговците предпочита да изкупуват лекарства на ниските регулирани цени и след това да ги изнасят и продават в други страни на доста по-високи цени. Ефектът е не само недоволство сред пациентите, но и растящ дефицит при лекарствата.

На този фон предлаганото лечение от новото правителство - "промяна на политиката на ценообразуване на лекарсвата с цел овладяване на тенденцията за повишаване на цените и стъпки за тяхното последващо намаляване", ако се приложи буквално, може само да задълбочи проблемите. Натискът за сваляне на цените, без да има ясна политика за ребалансиране на целия лекарствен сектор (точно както и в енергетиката) ще доведе не само до нарастващи дефицити, но до все по-голям отказ на фармацевтични компании да предлагат на българския пазар най-новите си лекарства. Такива идеи обаче засега липсват в "Планът Орешарски". До този момент новият министър на здравеопазването Таня Андреева предлага използването на повече генерични лекарства за сметка на оригинални, а обещаните в плана спешни мерки за цените засега отсъстват от най-спешния пакет. 

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Объркани цени - дефицити

Основната причина сред пациентите да има усещането, че цените на лекарствата в България са високи, не е тяхната абсолютна стойност, а процентът от цената, който държавата покрива. В страните от Европейския съюз средно 87% от стойността на медикаментите по рецепта се реимбурсира. Плащанията на здравните каси в Германия само за лекарства са за около 37 млрд. евро годишно. Те плащат и такситата на пациентите, които пътуват за химиотерапия, но да не се размечтаваме. В България държавата годишно дава около 873 млн. за тази цел, като в това число се включват здравната каса, държавните болници и здравното министерство, докато пациентите, въпреки че са здравно осигурени - 1.333 млрд. лв. Съвсем логично дори в България цените да са двойно по-ниски, ако пациентите плащат 60%, тежестта да е по-висока спрямо страна, където те покриват само 10%. И това, без да се имат предвид разликите в стандарта на живот.

За да отговори на скандала с високите цени на лекарствата, предишното правителство всъщност накара комисията, която следи цените, да заработи. Така се оказа, че фармацевтични компании са подали документи преди повече от месеци и години за намаляване на цените, но те не са били обработени.След като администрацията заработи, макар и не на пълни обороти и в законовите срокове, цените на част от лекарствата бяха намалени. Според изчисленията на д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health, системата за международно ценово рефериране е намалила цените на над 25% от всички продукти на пазара.



Здравната каса започна да преговаря за допълнителни отстъпки с производителите. Оказа се обаче, че при плащания от 460 млн. лв. отстъпките достигнаха едва 4 млн. лв. през миналата година. Тези отстъпки няма как да бъдат по-големи - пазарът в България е малък, а цените и без това са ниски. 

Въпреки че проблемът не е в цената, а в малкия бюджет за лекарства на Националната здравноосигурителна каса, досегашните мерки се съсредоточаваха винаги именно върху цените. Опитите за ценови гимнастики доведоха до точно два парадокса – пациентите започнаха да доплащат повече, на пазара се появиха дефицити на скъпи медикаменти, които станаха обект на паралелен износ (виж текста за паралелната търговия), а други просто спряха да се продават у нас.

Ефектът от ценовия натиск рефлектира при най-масовите лекарства – за болните със сърдечносъдови заболявания. За тях например НЗОК покрива 25% или 50% от стойността на най-евтиното лекарство. Така възрастните и въобще хората с най-често срещани заболявания получават най-оскъдно лечение. Ако през годината референтната цена на тези продукти падне, се получава парадокс. 

Произволен пример – възрастен пациент с хипертония получава от НЗОК 2.50 лв. за лекарство и доплаща 7.50. Стойността на медикамента е 10 лв. Ако най-ниската цена на лекарство в групата намалее, да кажем до 8 лв., сега пациентът получава от касата 25% от 8 лв., или 2 лв. Ако цената на медикамента му е останала 10 лв., той ще трябва да доплаща с 50 стотинки повече. Обикновено пациентите със сърдечносъдови заболявания се лекуват с поне 3-4 лекарства и доплащат минимум 20 лв. "Ако при всички тях има намаление на цената на най-евтиния продукт по каса, пациентите доплащат повече и усещането е за увеличение на цените", коментира Росен Казаков, изпълнителен директор на "БГ Фарма", сдружението на генеричните фармацевтични компании. 

Друг ефект от ниските цени е забавената регистрация на нови лекарства в България. Причината е проста – цените, по които производителите продават на българската здравна каса, би трябвало да са публични, както и при останалите европейски фондове. Така, ако един продукт се продава по-евтино в България, е логично в Германия да зададат въпрос на производителя защо не им предоставя тази цена, при многократно по-голям пазар и автоматично да му намалят цената там. Именно заради общата европейска система на рефериране фармацевтичните компании регистрират лекарства в България със закъснение и са изключително внимателни към допълнителните отстъпки, които могат да ерозират цените им на големите европейски пазари. В резултат на всичко това само през миналата година над 200 лекарства – оргинални и генерични, бяха спрени от продажба и производство за България, защото е икономически неизгодно да бъдат разпространявани. Отделно от това много нови продукти, включително и генерични, не бяха регистрирани в България – отново заради изискването за най-ниска цена. "Ние сме неизгодни за повечето производители заради ниската цена, която им срива по-важните пазари. В целия континент има натиск, но нашият е толкова силен, че те отказват изобщо да работят в България – изтеглят продукти или изобщо избягват да ги продават, което лишава пациентите от лечение", коментира Юлиан Узунов, управител на консултантската компания ТМА.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Възможните решения"