Евтини, но липсващи

Евтини, но липсващи

Или защо намаляването на цените на лекарствата е изгубена кауза

Десислава Николова
9722 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


България е вкарана в странен парадокс - лекарствата в страната са сред най-евтините в Европа, но пациентите смятат, че плащат прекалено много за тях. Почти същата ситуация, каквато се получи и с електроенергията. И както при електроенергията, където доскоро България беше един от най-големите износители заради ниските си вътрешни цени, така и при лекарствата страната се очертава като рекорден експортьор. Но дотук свършват приликите. Паралеленият износ, в който България е начело, се случва, тъй като търговците предпочита да изкупуват лекарства на ниските регулирани цени и след това да ги изнасят и продават в други страни на доста по-високи цени. Ефектът е не само недоволство сред пациентите, но и растящ дефицит при лекарствата.

На този фон предлаганото лечение от новото правителство - "промяна на политиката на ценообразуване на лекарсвата с цел овладяване на тенденцията за повишаване на цените и стъпки за тяхното последващо намаляване", ако се приложи буквално, може само да задълбочи проблемите. Натискът за сваляне на цените, без да има ясна политика за ребалансиране на целия лекарствен сектор (точно както и в енергетиката) ще доведе не само до нарастващи дефицити, но до все по-голям отказ на фармацевтични компании да предлагат на българския пазар най-новите си лекарства. Такива идеи обаче засега липсват в "Планът Орешарски". До този момент новият министър на здравеопазването Таня Андреева предлага използването на повече генерични лекарства за сметка на оригинални, а обещаните в плана спешни мерки за цените засега отсъстват от най-спешния пакет. 

Объркани цени - дефицити

Основната причина сред пациентите да има усещането, че цените на лекарствата в България са високи, не е тяхната абсолютна стойност, а процентът от цената, който държавата покрива. В страните от Европейския съюз средно 87% от стойността на медикаментите по рецепта се реимбурсира. Плащанията на здравните каси в Германия само за лекарства са за около 37 млрд. евро годишно. Те плащат и такситата на пациентите, които пътуват за химиотерапия, но да не се размечтаваме. В България държавата годишно дава около 873 млн. за тази цел, като в това число се включват здравната каса, държавните болници и здравното министерство, докато пациентите, въпреки че са здравно осигурени - 1.333 млрд. лв. Съвсем логично дори в България цените да са двойно по-ниски, ако пациентите плащат 60%, тежестта да е по-висока спрямо страна, където те покриват само 10%. И това, без да се имат предвид разликите в стандарта на живот.

За да отговори на скандала с високите цени на лекарствата, предишното правителство всъщност накара комисията, която следи цените, да заработи. Така се оказа, че фармацевтични компании са подали документи преди повече от месеци и години за намаляване на цените, но те не са били обработени.След като администрацията заработи, макар и не на пълни обороти и в законовите срокове, цените на част от лекарствата бяха намалени. Според изчисленията на д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health, системата за международно ценово рефериране е намалила цените на над 25% от всички продукти на пазара.

Здравната каса започна да преговаря за допълнителни отстъпки с производителите. Оказа се обаче, че при плащания от 460 млн. лв. отстъпките достигнаха едва 4 млн. лв. през миналата година. Тези отстъпки няма как да бъдат по-големи - пазарът в България е малък, а цените и без това са ниски. 

Въпреки че проблемът не е в цената, а в малкия бюджет за лекарства на Националната здравноосигурителна каса, досегашните мерки се съсредоточаваха винаги именно върху цените. Опитите за ценови гимнастики доведоха до точно два парадокса – пациентите започнаха да доплащат повече, на пазара се появиха дефицити на скъпи медикаменти, които станаха обект на паралелен износ (виж текста за паралелната търговия), а други просто спряха да се продават у нас.

Ефектът от ценовия натиск рефлектира при най-масовите лекарства – за болните със сърдечносъдови заболявания. За тях например НЗОК покрива 25% или 50% от стойността на най-евтиното лекарство. Така възрастните и въобще хората с най-често срещани заболявания получават най-оскъдно лечение. Ако през годината референтната цена на тези продукти падне, се получава парадокс. 

Произволен пример – възрастен пациент с хипертония получава от НЗОК 2.50 лв. за лекарство и доплаща 7.50. Стойността на медикамента е 10 лв. Ако най-ниската цена на лекарство в групата намалее, да кажем до 8 лв., сега пациентът получава от касата 25% от 8 лв., или 2 лв. Ако цената на медикамента му е останала 10 лв., той ще трябва да доплаща с 50 стотинки повече. Обикновено пациентите със сърдечносъдови заболявания се лекуват с поне 3-4 лекарства и доплащат минимум 20 лв. "Ако при всички тях има намаление на цената на най-евтиния продукт по каса, пациентите доплащат повече и усещането е за увеличение на цените", коментира Росен Казаков, изпълнителен директор на "БГ Фарма", сдружението на генеричните фармацевтични компании. 

Друг ефект от ниските цени е забавената регистрация на нови лекарства в България. Причината е проста – цените, по които производителите продават на българската здравна каса, би трябвало да са публични, както и при останалите европейски фондове. Така, ако един продукт се продава по-евтино в България, е логично в Германия да зададат въпрос на производителя защо не им предоставя тази цена, при многократно по-голям пазар и автоматично да му намалят цената там. Именно заради общата европейска система на рефериране фармацевтичните компании регистрират лекарства в България със закъснение и са изключително внимателни към допълнителните отстъпки, които могат да ерозират цените им на големите европейски пазари. В резултат на всичко това само през миналата година над 200 лекарства – оргинални и генерични, бяха спрени от продажба и производство за България, защото е икономически неизгодно да бъдат разпространявани. Отделно от това много нови продукти, включително и генерични, не бяха регистрирани в България – отново заради изискването за най-ниска цена. "Ние сме неизгодни за повечето производители заради ниската цена, която им срива по-важните пазари. В целия континент има натиск, но нашият е толкова силен, че те отказват изобщо да работят в България – изтеглят продукти или изобщо избягват да ги продават, което лишава пациентите от лечение", коментира Юлиан Узунов, управител на консултантската компания ТМА.

Възможните решения

Сред фармацевтичния сектор все по-упорито се говори, че новото ръководство на министерството на здравеопазването (МЗ) възнамерява да върне търговете за медикаменти обратно в министерството с мотив, че по този начин държавата ще се грижи за всички болни. През последните две години плащането на лекарствата с рецепта ставаше от здравната каса и всеки болен получава изписаното му лекарство, без да се налага да чака. При търговете на МЗ поръчките бяха за определена квота, а когато тя се изчерпеше, болницата или пациентите си ги купуваха сами. Обикновено квотите се разпределяха така, че най-търсените лекарства свършваха бързо, а от най-неизписваните имаше достатъчни количества, но пък никой нямаше нужда от тях, образуваха се листи на чакащи да бъдат включени за лечение. Ведомството беше единственото в ЕС, което се занимаваше с търговия и разпределяне на медикаменти. Пациентските организации години наред настояваха плащанията за тези продукти да се прехвърлят в здравната каса, за да може всеки нуждаещ се да получава поименно срещу протокол лечение.

Търговете породиха и протестите на болни пред здравното министерство, най-емблематичен пример на които беше покойната вече Теодора Захариева, която със свалена перука и без коса от закъснялата химиотерапия разказваше как лечението й е забавено. Последваха десетките дела срещу държавата за лишаване от животоспасяващи медикаменти, обезщетенията, присъдени от съда, които всички данъкоплатци плащаха на болните от рак, на част от тях – посмъртно. От 2007 г. досега само една от пациентските организации води 30 дела за обезщетение на пациенти, които не са получили лекарствата си навреме. Самото министерство отчиташе в документите си, че лекува между 25% и 40% от нуждаещите се.

"Трябва да се отбележи, че проблемите, произтичащи от централната доставка на онкологични лекарства от министерството, бяха преодолени. Няма ги ежемесечните липси в болничните аптеки, отлагането на терапия или купуването с лични средства на лекарства. Няма ги и десетките дела за забавено и провалено лечение", отбелязва Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

На всички е ясно, че най-ниската цена изигра своята роля и трябва да бъде заменена от механизъм от типа средноаритметично между две или три най-ниски цени.

"Самата референтна система не е добър механизъм, защото води до лишаване на много пациенти от достъп до медикаменти, без да води до намаляване на цените. Пътят е гъвкаво договаряне с фармацевтичните компании, разумни лекарствени политики и алгоритми за лечение", смята Юлиан Узунов. 

"Нормално е лекарите и пациентите да искат най-доброто и механизмът, по който това може да се случи, не е ценовото сравнение. Механизмите са разумно договаряне, при което ръстът да бъде контролиран и да не поставя под заплаха финансовата стабилност на здравната каса. Основните елементи са договор, индивидуален подход – случаи, в които се дава отстъпка от един продукт за сметка на друг, компанията поема лабораторни изследвания или пък касата се договаря, че тази година ще плати лечението на 100 пациенти, а ако боледуват 120, фармацевтичната компания ще плати лечението им", предлага Деян Денев. 

Всичко това обаче ще намали плащането от касата и ще оптимизира изразходването на ресурса й, но няма да намали доплащането на пациентите. 

Според изчисленията на "БГФарма" здравната каса изразходва 25% от средствата си за плащане на лечение с генерични медикаменти и 75% - за оригинални, включително и за такива с изтекъл патент. В същото време, като брой опаковки, съотношението е обратното – 61% от купените с пари от НЗОК лекарства са генерични, а останалите – оргинални. "Проблемът обаче е, че няма публичност на данните за кои точно лекарствени групи се изразходват основните медикаменти, нито пък най-широката група от населението с хронични заболявания са покрити с напълно платени лекарства. Трябва да се случи точно това – болните да имат 100% платен пакет независимо от какво заболяване страдат и да се разгледат възможностите да се замени скъпата терапия с генерична, като по този начин се спестят средства", коментира Росен Казаков, изпълнителен директор на "БГФарма".

Истинско намаляване на цените на лекарствата може да има само с реформа на цялата система. Тя трябва да редуцира разходите за система и по този начин НЗОК да има повече средства за доплащане.От 2001 г. досега нито едно правителство не се престраши да преструктурира здравния сектор, да остойности колко струва всяка една услуга и да търси достатъчно финансиране за плащането й. Затова сега в България има 400 болници, а държавните и общинските са натрупали 600 млн. лв. дългове, 150 от които са просрочени, в "Спешна помощ" няма достатъчно лекари и тя не идва навреме с всички последствия от това, около 1000 медици годишно напускат България заради ниското заплащане, лошите условия на работа и липсата на професионална перспектива. по тази причина е много удобно, когато се заговори за намаляване на разходите в здравеопазването, да се говори за цените на лекарствата, а да се бяга по-далеч от нерешените драми и да не се търси кой определя и разпределя парите от здравни осигуровки, нито защо се източва здравната каса, нито пък кой трябва да контролира цените на лекарствата и да ги разпределя справедливо за всички болни. Кои са всички болни и дали се лекуват правилно, също не е ясно. Няма регистри за това въпреки проекти, програми и усвоени кредити. През последните четири години например, въпреки че имаше национална програма за това, не се случи дори един пилотен проект за 15 пациенти с редки заболявания, а какво остава за над 1 млн. хипертоници. 

От години е ясно, че здравната каса не покрива необходимото лечение и че парите не са достатъчни за хуманно лечение на всички нуждаещи се. В България публичните разходи са 35 евро годишно на глава от населението за домашно лечение по линия на НЗОК при средно 200 евро за Европа. Потреблението на много нови терапии е пъти по-ниско отколкото средноевропейското, а част от лекарствата изобщо не стигат до нас с години. Но, от друга страна, никой не избира кога и от каква болест да се разболее и ролята на солидарната здравна система е всеки да бъде подпомогнат, когато му е нужно. Стигмата да си болен в България е дотолкова свързана с неудобства, отделяне на огромни лични средства, административни пречки, безотговорност и сблъсък с нечовешко отношение, че всички управляващи здравния сектор от 2001 г. досега би трябвало колективно да се извиняват на пострадалите.

 

Как се образува цената на лекарствата

Производителите регистрират цена на лекарство, което се покрива от здравната каса, като то трябва да се заплаща от здравните каси в 12 (плюс пет резервни) държави от ЕС. За България се приемат най-ниските цени в тази кошница. На всеки шест месеца фармацевтичната компания трябва да подава декларация с цените си в останалите държави и ако тя намалее, автоматично това да се случи и в България.

Към цената на производител се добавя надценка за търговец на едро – 7%, 6% или 4% в зависимост от цената на производител. Надценка от 7% се добавя на продукти с цена под 10 лв. Ако цената е над 30 лв., надценката е 4%, но не повече от 10 лв.

В допълнение – към цената на производител се добавя надценка за аптека – 20%, 18% или 16% в зависимост от цената на производител. Най-високата надценка е за продукти с цена до 10 лв. Ако цената на производител е над 30 лв., надценката е 16%, но не повече от 25 лв.

Към цената на производител и надценките се добавя 20% ДДС.

През миналата година надценките на дистрибуторите и аптеките бяха намалени с по 2 процентни пункта.

България е вкарана в странен парадокс - лекарствата в страната са сред най-евтините в Европа, но пациентите смятат, че плащат прекалено много за тях. Почти същата ситуация, каквато се получи и с електроенергията. И както при електроенергията, където доскоро България беше един от най-големите износители заради ниските си вътрешни цени, така и при лекарствата страната се очертава като рекорден експортьор. Но дотук свършват приликите. Паралеленият износ, в който България е начело, се случва, тъй като търговците предпочита да изкупуват лекарства на ниските регулирани цени и след това да ги изнасят и продават в други страни на доста по-високи цени. Ефектът е не само недоволство сред пациентите, но и растящ дефицит при лекарствата.

На този фон предлаганото лечение от новото правителство - "промяна на политиката на ценообразуване на лекарсвата с цел овладяване на тенденцията за повишаване на цените и стъпки за тяхното последващо намаляване", ако се приложи буквално, може само да задълбочи проблемите. Натискът за сваляне на цените, без да има ясна политика за ребалансиране на целия лекарствен сектор (точно както и в енергетиката) ще доведе не само до нарастващи дефицити, но до все по-голям отказ на фармацевтични компании да предлагат на българския пазар най-новите си лекарства. Такива идеи обаче засега липсват в "Планът Орешарски". До този момент новият министър на здравеопазването Таня Андреева предлага използването на повече генерични лекарства за сметка на оригинални, а обещаните в плана спешни мерки за цените засега отсъстват от най-спешния пакет. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


8 коментара
  • 1
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    Магарешки ако го питате всичко има и то евтино !

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    tarka avatar :-|
    tarka

    Продължават да си пробутват своите корумпирани издънки по разни комисии.
    Ето пак Емил Райнов сега го наместиха в Комисията по здравеопазване в НС.
    Тези хора нямат срама, май?
    http://bsparestanti.blog.bg/politika/2010/04/29/emil-rainov-drugarche-na-stanishev-vze-zdraveto-na-naroda.536435
    http://www.focus-news.net/?id=n1796374

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Да си спомним забравения факт, че служебното правителство замрази цените на лекарствата за 1 година. Този широко рекламиран успех се случи по следния начин. Докато влезе в дневния ред на МС, всички аптеки бяха разбрали и качиха цените си с 20%-30%. На следващия ден след решението, ги върнаха на старата (т.е. пазарната) цена. Ако се наложи случайно да качват нещо през годината, си имат 20-30% запас нагоре. Ето така беше отчетена още една "мощна социална мярка с мащабен социален ефект". А още вечерта на софрата, след 3-тата наздравица всеки си е признал каква е работата: "Требеше ъ фърлим малко песОк у очите на раята, оти е изперкулясала отсекъде на темата социални мерки , да ги е... у цървулите нещастни..."

  • 4
    sushi avatar :-|
    sushi

    От девет дола вода за да ни убедят, че ниските цени на лекарствата е вредно. Да се смееш ли , да плачеш ли.
    Не, не е вредно да имаме евтини лекарства!! Фармацефтичната мафия , обаче, не си дава големите печалби!! Гот,а, ниски заплати, ниски данъци и високи надценки?!! Не очаквам и правителството на Олигарски да промени нещо

  • 5
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#4] от "sushi":

    Нали си знаеш българската схема: първо ближеш сол, второ ядеш бой, а накрая пак ще си платиш колкото ти поискат. Научи се да си плащаш от първия път, ама се научи и да избираш внимателно, когато плащаш... Ей заради това сме на дъното — защото искаме без пари: помощи, социални, държавно... на аванта (ама безплатни са само шамарите).

  • 6
    nogica avatar :-P
    nogica

    До коментар [#5] от "gost22": И сиренето в капана

  • 7
    ivankodinov avatar :-(
    Иван K

    За лекарствата не знам, но евтиния ток ще ни се върне с режим на тока.

  • 8
    dartagnan avatar :-|
    dartagnan

    Първо няма да имаме режим на тока ако някой не го продаде. Второ съм фармацевт и излязох от България като почнаха да стрелят тези които не се изплашиха от мутрите . Сега съм представител във Франция от доста години и договарям лекарства за район с над 6млн души. Преди пет години се опитах да се върна но ме заплашиха и приятели настояха да се откажа !!! Не ми трябвят пари, стигат ми ! Не ми трябва признание, пука ми ! Сега договарям лекарства на три пъти по ниски цени... Само не обичам да ми се пречкат мутри, корумпирани министерства и разговори с идиоти без край ! Затова напуснах....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход