Паралелното напускане на лекарствата

Паралелното напускане на лекарствата

Все по-често пациентите не могат да намерят своите лекарства. Защо?

Десислава Николова, Константин Николов
5131 прочитания

Паралелният износ е символ на ниските цени и през последната година той достигна пик в България. Става въпрос за износ на медикаменти от страна с много по-ниски цени и препродажба на големите западни пазари, където стойността е много по-висока. В България има само три случая на паралелен внос, който по закон се регистрира в Изпълнителната агенция по лекарствата.

Това води и до дефицит, който се усеща в две посоки – от една страна, Изпълнителната агенция по лекарствата издава средно по две разрешения във всеки ден от годината за внос на медикаменти, които не се продават в България, но са необходими за лечението на пациенти. От друга, все по-често пациентите съобщават на здравната каса, че скъпоструващото им лечение липсва в аптеките.

През миналата година по данните на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства паралелният експорт на лекарства от България за други европейски държави е надвишил 300 млн. лв. при пазар за общо 2 млрд. лв. Според дистрибуторите заявките са пет пъти по-големи. Проблемът е, че в България не могат да се намерят толкова много като брой опаковки.

Всяка фармацевтична компания е длъжна да произвежда партиди от своите лекарства с надписи и опаковки на съответния език. Обикновено заявките за нови количества се изпълняват от големите заводи за около 6 месеца.

Обект на паралелна търговия са скъпи медикаменти

които в България се продават поне с 30-40% по-евтино, отколкото в други държави, или се продават по програми, в които компанията поема част от доплащането. Например лекарството струва 1000 лв., здравната каса плаща за него 750, а останалите трябва да се платят от пациента. В много такива случаи фармацевтичната компания производител дарява по програма тази сума, за да могат болните да си позволят лечение. В останалите европейски държави обаче това съвсем не е така и медикаментът бързо става обект на интерес за паралелен износ.

Тук обаче проблемът е, че България е малък пазар и липсата веднага се усеща

"Паралелните търговци обикновено имат изискване за минимум от 2000 опаковки. Това прави България незначителен доставчик, но от друга страна, ако материалният интерес е много голям, това може тежко да засегне част от продуктите. 10 хил. или 20 хил. опаковки могат да се окажат необходимото количество за четири месеца или половин година и има реална опасност определени групи пациенти да останат без лечение заради експорт", коментира д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health.

Отговорни за наличността на медикамента по договор със здравната каса са фармацевтичните компании производители. Проблемът е, че фармацевтичната компания няма механизъм да откаже на търговец на едро продажба на свое лекарство, които пък след това нямат изискване да не го препродадат или изнесат. Европейският съд има практика да санкционира компании, които пречат на този паралелен износ, който годишно стига 5.5 млрд евро. През миналата година засиленият експорт засегна част от тях. Някои от фирмите са калкулирали стойността на медикаментите си по начин, по който дори и паралелният износ и препродажбата на по-ниска цена не се отразява върху печалбата от съответното лекарство. Други обаче, и това е масовият случай, се оказват в ситуация да дават обяснения на големите си партньори – здравните каси в Германия и Франция например, защо на пазара са появяват количества, които са много по-евтини от тези, записани в техните договори, и договорите се преподписват. Така местните офиси в България са в ситуация, в която трябва все по-стриктно да следят на кого какви количества продават.

Единственият предпазен механизъм

е големите европейски и национални дистрибутори да подпишат своеобразен меморандум за работа в услуга на обществото – да поддържат налични количества, да не прилагат нелоялни търговски практики. И тъй като големите авторитетни търговци на едро са основни партньори на фармацевтичните компании и като цяло в бранша не се счита за авторитетно да се занимаваш с паралелна търговия.

Така в момента в България няма особена яснота нито за истинския обем изнесени лекарства, нито кои са големите и по-малките паралелни търговци. Освен това се оказва, че част от паралелната търговия се извършва по един явно незаконен начин – паралелните търговци изкупуват опаковките директно от аптеките, включително и от болничните. Това е незаконно, защото аптеките нямат право да продават на едро и освен това – без да имат рецепти за конкретни пациенти, които стоят зад тези количества.

При напълно платените лекарства аптеките получават от здравната каса само такса за обработване, която е в размер на 2 лв. От паралелните търговци те получават малък процент от стойността на лекарството, което са купили – между 1 и 5%, и рискуват.

"В момента икономическият интерес от отпускане на лекарства за българските пациенти е значително по-нисък, отколкото интересът от изнасянето на доставените за България медикаменти в друга държава от ЕС с по-високи цени. Паралелни търговци изкупуват лекарства както на едро, така и направо от аптеките и болниците и впоследствие ги изнасят", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

От края на миналата и началото на тази година все по-често пациентите не могат да намерят своите лекарства и здравната каса заплашва, че ще глоби производителите, че не изпълняват своята квота за внос на необходимите количества. Фармацевтичните компании обаче са изпълнили квотата и така екипът на служебното здравно министерство беше принуден да организира няколко срещи с бранша, за да предприеме мерки.

На практика каквато и да е ограничение на паралелния износ нарушава принципа за свободно движение на стоки в ЕС. Това може да се случи само когато са налице ясни данни за ограничаване на достъпа до здравеопазване (липса на лекарства).

"Само при такава заплаха, която може да възникне, тогава държавите могат да предприемат мерки и на тази база да спират паралелния износ. За да установят, че има такава заплаха обаче, те трябва да следят паралелния износ и да установят дали има липси. Държавата трябва да има механизъм, по който да следи какво и кога се изнася и това може да става чрез въвеждане на уведомление за паралелен износ в Изпълнителната агенция по лекарства. Едва след това  може да се реагира, ако определен продукт липсва в аптеките и износът му да бъде спрян", смята Деян Денев. 

 

Какво е паралелна търговия?

Единният европейски пазар позволява трансграничната търговия и с медикаменти според договора от Рим от 1957 г. за свободното движение на стоки в ЕС. Всяка страна членка има отделна здравна система, която определя цените на лекарствата на базата на националните приоритети. Някои държави като Гърция имат наложен таван, други като Германия и Великобритания преговарят директно с производителите. Така в различните държави се получават сериозни амплитуди в цените. "Тази бъркотевина от регулации и цени е аномалия, която прави възможна паралелната търговия. От една страна искахме единен пазар, а от друга членките никога нямаше да се откажат от контрола си върху цените", казва пред Bloomberg Дейвид Тейлър, преподавател по здравна политика в University College London School of Pharmacy.Така от 70-те години на миналия век различни посреднически компании – дистрибутори и търговци, започват да се възползват от вратичките и да купуват медикаменти от едни страни и да ги продават в други. Фармацевтичният сектор от години се опитва да сложи спирачка на паралелната търговия, но досега ЕК винаги се произнася в полза на посредниците. Според гигантите паралелният внос обърква потребителите и води до недостиг на медикаменти на определени пазари, които се превръщат в износители. В момента около 150 компании в ЕС са регистрирани в Европейската агенция за лекарствата като паралелни дистрибутори на медикаменти с рецепта. Фирмите от сектора си и имат и браншова организация - European Association of Euro-Pharmaceutical Cоmpanies. Повечето от тези компании са базирани в Германия, Холандия, Дания, Ирландия, Полша и Великобритания.

Компаниите от сектора купуват лекарства с и без рецепта от страни като Испания и Гърция, където цените са най-ниски. Впоследствие ги препакетират и ги продават в Германия, Дания и Холандия, които поддържат по-високи цени и са най-големите вносители. "Търговците не се нуждаят от големи маржове, за да са на плюс", казва пред Bloomberg Панос Кахавос, експерт по здравна политика от London School of Economics. Според него преди е имало правило, че посредниците са на печалба при ценова разлика от 20 до 25%. "Но в момента става и при 10%", допълва експертът.Фармацевтичните концерни отбелязват, че от целият паралелен експорт на практика печелят само търговците, а не крайните потребители, за които цените са едни и същи. В същото време маржовете на самите производители, които инвестират милиарди в разработката на лекарства, намаляват. Според тях потребителите, които в краткосрочен план очакват да получават по-евтини лекарства, ще са истинските губещи в дългосрочен план. "Всеки губи, когато големите фармацевтични компании правят по-малко пари. Някой трябва да плаща за иновации", заяви преди време пред Financial Times Ричард Бергстрьом, генерален директор на базираната в Брюксел Европейска федерация на фармацевтичните индустрии. В същото време Европейската агенция за лекарствата твърди, че няма доказателства, че паралелната търговия води до недостиг на медикаменти в определени държави.

Фармацевтичните компании се опитват да ограничат трансграничната търговия. Производители и местните им дистрибутори вече ежеседмично уговарят какви са нуждите от медикаменти на съответния пазар, за да попречат на посредниците. Например в Испания търговците на едро получават отстъпки, ако докажат, че всичките им продажби са в страната. Но засега подобни мерки не успяват да спрат бизнеса. От браншовата организация на посредниците твърдят, че фармацевтичните фирми просто вдигат много шум. Според тях гигантите лесно могат да ги оставят без бизнес, ако въведат еднакви цени в целия ЕС. Но Бергстрьом отвръща, че това е невъзможно, тъй като по-бедните държави няма да могат да си позволят да плащат за лечение колкото богатите.

Паралелният износ е символ на ниските цени и през последната година той достигна пик в България. Става въпрос за износ на медикаменти от страна с много по-ниски цени и препродажба на големите западни пазари, където стойността е много по-висока. В България има само три случая на паралелен внос, който по закон се регистрира в Изпълнителната агенция по лекарствата.

Това води и до дефицит, който се усеща в две посоки – от една страна, Изпълнителната агенция по лекарствата издава средно по две разрешения във всеки ден от годината за внос на медикаменти, които не се продават в България, но са необходими за лечението на пациенти. От друга, все по-често пациентите съобщават на здравната каса, че скъпоструващото им лечение липсва в аптеките.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход