Страх и омраза в МВР
Хаотичните ходове на БСП и ДПС блокираха работата на правоохранителните институции
"Ами то БОП вече няма. Имах призовани за разпит тази седмица, но отменихме всичко, защото трябваше да описваме дела и да ги предаваме на прокуратурата. Не знам какво ще се случи отсега нататък", разказва служител на Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП).
От една седмица ГДБОП – перлата в короната на Цветан-Цветановото МВР, вече не съществува. Службата беше закрита и механично прехвърлена в ДАНС. Това стана по силата на същите законодателни промени, които БСП, ДПС и "Атака" приеха, за да може Делян Пеевски да бъде назначен за председател на агенцията.
Последвалата мигновена вълна от обществено недоволство по повод избора доведе до оттеглянето на Пеевски, но приетите "по спешност" промени, които според авторите им трябваше да "върнат баланса" в сектора за сигурност, все още са в сила и вече се прилагат. Заради недомислиците в прокараната за по-малко от десет дни реформа работата по стотици дела срещу организираната престъпност спря в петък сутринта и едва ли ще може да продължи през следващите няколко месеца.
Паралелно с това вече близо месец в мегаминистерството на вътрешните работи няма зам.-министри и така дори и рутинни процеси зациклят, защото управлението е в ръцете единствено на вътрешния министър Цветлин Йовчев и главния секретар Светлозар Лазаров. Отделно някои недобре обмислени решения провокират брожения сред полицаите, което допълнително допринася за нестабилността в МВР, където работят над 50 хил. души.
Мене ще ме махат ли?
Още в първите дни Цветлин Йовчев смени шестима директори на областните дирекции на МВР из страната, като мотивира действията си с незадоволителните резултати от тяхната работа. Неясните критерии, по които стана подмяната на началниците, е създала изключително напрежение и несигурност в системата, разказаха полицаи. След национално съвещание с останалите директори пък беше обявено, че вътрешният министър им дава едномесечен срок, за да се докажат.
В тази обстановка новото ръководство на вътрешното министерство предприе два хода, които допълнително нагнетяват напрежението. Първо е решено да бъде намалено изплащането на т.нар. СУЦ (система за управление по цели) – това са бонуси (средно около 150 лв.), които в МВР получават два пъти в годината.
Една седмица по-късно Цветлин Йовчев пуска писмо до всички служители, в което казва, че дефицитът в МВР надхвърля 93 млн. лв., но ще направи всичко възможно да не намалява заплатите. Полицаи коментираха пред "Капитал", че подобни решения допълнително демотивират полицаите.
Второто решение на новото ръководство е било до един месец да бъдат уволнени всички служители, които са били освобождавани от наказателна отговорност и им е налагано административно наказание (т.нар. чл.78а от Наказателния кодекс, който допуска налагане на глоба, ако лицето не е било осъждано преди това).
По предварителни разчети става дума за около 3000 - 3500 полицаи, които ще трябва да напуснат системата. Проблемът е, че това става на базата на формален критерий и под ножа ще попаднат например полицаи, които са глобявани по този текст преди 20 години.
Парадоксът е, че подобно изискване има за служителите на МВР, но не и за съдиите, прокурорите и следователите. "Капитал" дори научи за случай в дирекция на полицията в Северна България, при който полицай, освободен по този текст, е спечелил конкурс за младши магистрат и ще започне работа в правораздавателната система, за да не бъде уволнен от МВР. Борислав Мазнев от Синдикална федерация на служителите в MВР коментира пред "Капитал", че е проведен разговор с ръководството и то е проявило разбиране към поставените проблеми.
Фактът, че вътрешният министър Цветлин Йовчев управлява министерството от месец, без да има заместници, също създава изключително голям проблем. Миналата седмица самият той заяви на заседанието на Министерския съвет, че заради това, че няма екип, не може да си позволи да пътува на планирана среща в ЕК, защото "няма кой да подписва". Проблемът се задълбочи още повече и след неуспешното назначение (продължило около четири часа) на бившия представител на СИК в Шумен Иван Иванов.
"За толкова голямо министерство и при толкова много административна регулация отсъствието на зам.-министри се отразява много тежко на МВР", обобщава Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В същото време той е убеден, че служителите на МВР се справят "действително добре", но и че това отнема допълнително ресурс на вътрешното министерство.
Ще ги дадем на следователи, пък после...
Няколко часа след избора на Пеевски в петък той отиде на крака при главния прокурор заедно с вътрешния министър Цветлин Йовчев, за да обсъдят "бъдещи насоки" в съвместната им работа. Срещата трябваше да продължи в понеделник, за да се обсъди вече работата по "конкретни досъдебни производства". След преждевременното оттегляне на Пеевски форматът на срещата в понеделник се промени и в кабинета на Цацаров се събраха зам. главният прокурор Борислав Сарафов, и.д. председател на ДАНС Владимир Писанчев, вътрешният министър Цветлин Йовчев, главният секретар на МВР Светлозар Лазаров, и.д. градски прокурор Евгени Диков и неговият заместник Роман Василев.
След съвещанието Цацаров заяви, че съобразно законодателните промени делата от ГДБОП трябва да се поемат от разследващи агенти от ДАНС. В същото време обаче в агенцията няма формирана дирекция "Разследване". Освен това няма и хора, които да имат разследващи правомощия, а служителите на ГДБОП все още не са преназначени, защото трябва да се "изпълнят предварително определени административни процедури".
Решението на прокуроро-полицейския тинк-танк е делата от ГДБОП да бъдат поети от следователи от Националната следствена служба или от окръжните следствени отдели. "Това са хора с опит и не толкова натоварени", коментира Сотир Цацаров. Те ще работят по производствата до момента, в който бъдат назначени разследващи агенти в ДАНС. По този начин, обясни още Цацаров, няма да има забавяне по делата, особено по тези, по които има задържани.
Друго решение е в прокуратурата да бъдат сформирани поредните съвместни групи, които ще се ръководят от прокурори от ВКП. В тях ще влизат обвинители от СГП, представители на МВР и ДАНС. Целта на тези групи ще бъде да инвентаризират на оперативните дела в МВР и ДАНС по три направления – корупция по високите етажи на властта, включително и срещу магистрати; контрабанда; наркотрафик и разпространение на наркотици. След това ще се прецени по кои от тях ще може да се премине към "реализация".
Въпреки че срещата (състояла се три дни след влизането в сила на закона) засягаше пряко работата на следствието, на нея не присъства нито директорът на НСлС и зам. главен прокурор "по разследването" Бойко Найденов, нито някой от заместниците му.
Великото преселение на делата
Веднага след обнародването на промените в Закона за ДАНС в петък служителите на ГДБОП (щатът им е тайна, но вероятно става дума за около 1000 човека) загубиха правомощията си и не можеха повече да работят по своите разработки. Източници на "Капитал", запознати с дейността на службата, разказаха как някои полицейски акции дори са били "издърпани" ден по-рано от планираното, за да може да се приключи работата по тях. Не такъв обаче е случаят с всички останали висящи досъдебни производства, отворени оперативни дела и проверки, които са били в службата. Първите са описани и изпратени в прокуратурата, а останалите – в ДАНС.
Колкото и ръководството на прокуратурата, МВР и ДАНС се опитва да убеди обществото, че работата по разследванията няма да бъде възпрепятствана, това едва ли ще е точно така. Разследващите полицаи са тези, които познават дадено дело в детайли и следват тактика на разследване. Сега с производствата ще трябва да се запознава прокурор и той да го изпрати на следовател, който тепърва да се запознава... Според прокурори, с които "Капитал" разговаря, подобен процес ще отнеме поне няколко месеца. Отделно от това някои досъдебни производства ще бъдат безвъзвратно потулени: "Представете си какво става с дела, по които имаш външно наблюдение, контролирана доставка, по която се наблюдават финансови транзакции или пък такива, в които има подготвен подкуп", коментират източниците ни.
В провинцията някои полицаи решават този проблем с подръчни средства. Така например бивши служители от БОП отиват с делата си да се молят на техни познати и колеги в други дирекции, за да извършват процесуално следствени действия, и така да не пропадат разследвания. Подобно нещо обаче е немислимо в големи градове, като София например.
Пред "Капитал" и.д. градски прокурор на София Евгени Диков коментира, че представителите на държавното обвинение ще трябва да се запознаят с всяко дело отделно, преди да преценят на кого да го изпратят – дали на следователи, или на разследващ полицаи от друга дирекция. Той дава конкретен пример: "Има например дела за организирана престъпна група, разпространила 10 грама хероин. Това дело спокойно можем да го изпратим в СДВР."
На въпрос дали прокуратурата ще успее да се справи с допълнителната натовареност Евгени Диков отговори: "Ще се натоварим, но такъв е законът и трябва да го приложим." Той разказа, че някои от делата като тези за данъчни престъпления (източници от ГДБОП разказват, че разследванията за избягване на данъчни задължения и източване на ДДС са били изискани приоритетно) са изключително обемни и със сигурност запознаването с тях ще отнеме време.
Друг мъгляв въпрос, който изниква покрай реформата в службите за сигурност, е съдбата на служителите на ГДБОП, която към този момент остава абсолютно неясна. Законодателните промени предвиждаха те да бъдат трансферирани в ДАНС. Как ще стане това, все още не е уточнено, защото Министерският съвет има два месеца, за да организира преместването. Също така, ако бъдат преназначени в агенцията, заплатите им трябва да бъдат повишени, за да бъдат изравнени с тези на агентите, работещи там – разход, който със сигурност не е бил предвиден в бюджета за тази година. В МВР се коментира също така, че може би в Главна дирекция "Национална полиция" ще бъде създадено звено за противодействие на престъпления срещу личността, терор и наркотици и част от агентите на ГДБОП ще бъдат преназначени там.
Заради цялото недомислие страда и полицейското сътрудничество. Така например, ако до миналия петък офицерите от Американската служба за борба с наркотиците (DEA) са имали работни места в ГДБОП, където са обменяли оперативна информация с колегите си, днес те вече не знаят на кого да се обадят. Сходни проблеми имат и полицейски аташета от други служби, които работят по линия на престъпленията, които до вчера са се разследвали от ГДБОП. "Надявам се Шенген да не е в приоритетите на новото правителство. Защото наистина може да забравите за него след всичко, което се случи през последните няколко седмици", коментира дипломат от страна - членка на ЕС.
Перспектива: негативна
В резултат на случващото се България председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу коментира: "Протестите в България показват дълбоките притеснения на българското общество относно върховенството на закона. Трябва да продължим с механизъма за сътрудничество и проверка, който дава на ЕК възможност да наблюдава и подкрепя реформата в съдебната система и борбата с организираната престъпност и корупцията с оглед постигането на задълбочени реформи." Това на практика е потвърждение, че комисията няма да преустановява мониторинга, каквато хипотетична възможност имаше в края на тази година.
И този факт няма защо да ни учудва - няма никакви съмнения, че липсата на резултати в борбата срещу тежката организирана престъпност и най-вече корупцията по високите етажи на властта (материализирани в лозунга "Мафия", който протестиращите скандират по улиците на България) налагаше изготвянето на задълбочен анализ по въпроса – за това настоява и Европейската комисия в няколко поредни доклада. Този анализ трябваше да предшества прибързаните законодателни промени, довели до избора на Делян Пеевски.
Също така трябва да се отбележи, че всички обвинения срещу ГДБОП, че е провеждала поръчкови разследвания, са автоматични обвинения и срещу прокурорите, които са наблюдавали тези дела през последните четири години поради простата причина, че именно те са "господари" на досъдебното производство. И въпреки че ГДБОП беше закрита (с всичките негативи, които следват от това), всички обвинители, които ще работят с обновения вариант на ДАНС, са същите. При това положение няма защо да очакваме каквато и да било промяна в ефективността на българските служби за сигурност.
