Клуб Капитал: Оптимистично за алтернативите

От ляво на дясно: Даниел Смилов, Боряна Димитрова, Христо Иванов, Румяна Коларова и Илин Станев
От ляво на дясно: Даниел Смилов, Боряна Димитрова, Христо Иванов, Румяна Коларова и Илин Станев    ©  Цветелина Белутова
От ляво на дясно: Даниел Смилов, Боряна Димитрова, Христо Иванов, Румяна Коларова и Илин Станев
От ляво на дясно: Даниел Смилов, Боряна Димитрова, Христо Иванов, Румяна Коларова и Илин Станев    ©  Цветелина Белутова

"Капитал" покани политолозите Даниел Смилов, Румяна Коларова (Софийски университет), социолога Боряна Димитрова ("Алфа Рисърч") и юриста Христо Иванов (Български институт за правни инициативи), за да поговорим за алтернативите на настоящия политически блокаж и как протестите да не останат без последствия.

Алтернатива няма - такива басни разправят майсторите на неалтернативи

Б.Д.:  Ще сбъркаме, ако търсим някакви нормализиращи решения в рамките на тази ситуация. Трябва да търсим решения извън този контекст.

Въпросът, който се задава често тези дни, е каква е алтернативата. Аз нямам отговор и в сегашния момент никой не може да каже каква е алтернативата. За 20 години досега сме видели, че алтернативите се знаят от политически инженери, от манипулаторите, които се опитват да канализират обществените нагласи. Тези, които знаеха, че когато хората са много бедни и отчаяни, ако им се повишат сметките за ток, ще стане еди-какво си. Ако хората са възмутени от корупционните сделки на тройната коалиция, ако се намери някой, който много яростно да говори срещу корупцията, то той ще отлее част от този вот.

Х.И.: Търсенето на алтернатива и на лидери в тази ситуация и фокусирането само върху това, което виждаме на улицата в момента, не е много ползотворно. За мен протестът е вторичен феномен на други процеси, които са по-важни. Това е една носталгична среща обратно в аналоговия свят на хора, на които основното нещо се случва в социалната мрежа, но вечер излизаме да се видим. Там мирише на липи, там може да снимаме, за да качим снимките във фейсбук. Този протест показва видимо на жълтите павета нещо, което се случва другаде в мрежата. Важното е, че има завръщане на политизацията като част от градския лайфстайл. След края на 90-те години имаше масирана деполитизация на ключови групи, които иначе трябваше да бъдат храна на всичко политическо. Интересът към политиката се беше превърнал в перверзия едва ли не.

Важно е, че на хората им харесва да са на жълтите павета. В този момент те не си мислят за Терминал 1 и 2. Самият факт, че можем да се съберем и можем да преживеем като група, там, под липите, за мен носи огромен заряд оптимизъм. Ние имахме партии, медии. Но те бяха лишени от политизирани потребители, които искат да са ангажирани с постоянно взаимодействие с тях. Тези партии са били едни окачени тавани, на които им е липсвала цялостната сграда. През последната година наблюдаваме процес, в който се раждат активните мрежи. На малки групи, на професионални групи (съдийската и магистратската група). В някои консервативни групи - има съдии на протеста -  виждаме феноменална активизация. Това показва едно изместване спрямо досегашния модел на институционализация, на досегашните социални форми и започваме отначало. Създаването на нови социални функции няма да приключи до края на протестите или дори до европейските избори.

В тази среда опциите за политическите инженери се стесниха жестоко. В момента виждаме Левиатана, който загуби простора на социалната празнота и се оказа в среда, в която до 15 минути  някой е качил  нещо във фейсбук. В момента той се гърчи и се мята.

Механизмът, по който протестите променят политиката

Д.С.: Tези протести извадиха и възможност за идейна платформа - за европеизацията и модернизацията на България, които да обединят доста хора. Това е и голямото наследство на десницата от 90-те години, което сега става актуално, може да се интерпретира наново. Големите предизвикателства са как да имаме действаща пазарна икономика, не проядена от корумпирани политици, ефективна администрация, зелени технологии. В социален план: какво става с образованието, със здравеопазването. Това е голямата програма. Десницата през 90-те години донякъде я осъществи, донякъде не успя. Но това трябва да бъде продължено. Не правя връзка между протестите и евентуална бъдеща десница, а по-скоро като платформа за идеи, на която много хора могат да стъпят.

Не трябва да си мислим, че това, което се случва, автоматично е етикетирано като дясно. По-скоро това е възможност за нова интерпретация на дясното и използване на наследството от 90-те години, съживяването на важните елементи от него.  Ще има различни визии и ако можем някак си да генерираме дебат по тези въпроси, това ще обедини всички тези малки групи.

Р.К.: Има механизъм, по който от протестите се ражда нов тип участие. Това са всичките тези движения, които налагат своите основни принципи не само като нов тип политическо участие, но и нов тип политическа програма. Със сигурност това са зелените. Победата на зелените не е в това, че Йошка Фишер става външен министър, а в това, че всички партии стават екологично отговорни. Големият проблем е, че корупцията не е като замърсяването на околната среда, макар че то може да е много по-пагубно. Създаването на минимални стандарти и изграждането на отговорност към корупцията е целта, към която се стремят всички НПО-та, които са в корена на този протест.

Б.Д.: До скоро по линията комунизъм - антикомунизъм виждахме ясно разделение, което въпреки всички различия между хората може да ги обедини. Ако новото възниква като някакъв антипод на нещо вече съществуващо, трябва да потърсим  какви са онези вкопали се структури, на които логически може да се търси антипод. Смятам, че едното е съществуващата задкулисна мрежа на връзки и зависимости. Вече имаме ресурса. Чрез канала на социалните мрежи да се създават много по-автентични мрежи и общности, които да започнат да се структурират така, че да създадат някакъв антипод на задкулисието. Това трябва да бъде автентичната мрежа за общуване, която да поставя реални проблеми, реални теми и да се търсят форми, по които да се канализира тази енергия. Без да имаме такава общност, трудно можем да направим нещо.

Кризата на дясното не е в разединението на лидерите, а в разделението на общностите.

Цялата тази мрежа на зависимости, които наричаме олигархия или с други имена, в която съществуваше лявото, тя е възможна благодарение на това, което ще наречем контрола над медиите и да се пуска тази информация, която е удобна. Тук стана пределно ясно, поне за последните 10 -15 дни, ако не някакъв друг оптимизъм, поне този, че централните медии не могат да контролират цялата информация. Оттук и моят оптимизъм, че дори да искаш да си изградиш по класическия модел партия, пак ще искаш да наложиш някакви лица в нея, но технологично вече е възможно много бързо да се намери кой какъв е, какви фирми има, с кого е свързан, докато технически преди това не е било осъществимо.

Ролята на партиите

Б.Д.: Тези протести в момента не са нито социални, нито икономически. Това са политически протести. Те настояват да бъде заложена една база от минимум правила. Второто важно нещо е, че ние всички все още мислим по правилата на класическите партии. Как са възникнали, как са се структурирали, какви канали има, организационни механизми и т.н. През последните четири години в нашия регион и Западна Европа започват да се формират други конституиращи механизми. Механизми, които се формират отдолу благодарение на свръхинтензивната комуникация, която се формира в социалните мрежи. Там върви друг процес, който на Запад наричат Social Networking и социално заразяване. Когато социалното заразяване достигне до много големи мащаби, ако тази обмяна, този интензивен диалог продължат, може да се родят и някакви организационни форми, които после да могат да бъдат заложени като модели. И третото нещо е въпросът за лидерите. Каквито и проблеми да съществуват, политиката не може да мине без здравословно лидерство. И тук има един голям дефицит - къде са новите лидери. Няма по-добър начин да се формира един лидер извън комуникацията. Това може да се случи в предварителни избори - няколко кандидати тръгват и в рамките на предварителните избори се научаваш кои са важните неща, по какъв начин да комуникираш. И се оказва, че едни от хората са страхотно добри, но не могат да бъдат водачи, не са харизматични.

Това става при едни нормални отпушени комуникационни канали. Тогава могат да се формират лидери. Когато имаме запушени канали – зависими медии, шантаж, непрекъсната дискредитация на всеки, който си е показал главата малко по-нагоре, тогава няма начин да се формират лидери. Протестите са на 4 дни. Мисля, че е въпрос на време.

Д.С.: Като дойдем до организация, е важно да се разбере новата роля на партиите. Те при нас еволюираха. Тръгнаха от една класическа представа през 50 - 60-те години от класова партия. След 2000 г. имаме популистка партия, медиен продукт около харизматичен лидер. Новото, което трябва да се появи, е отговор и алтернатива на тази партия. Ние не търсим нов Бойко Борисов или нов цар, който да символизира тези протести. Търсим алтернативен начин на организация на политическото. Може да се окаже, че политическата организация трябва да е много по-хоризонтална и мрежова, отколкото ако е структурирана около ясен политически лидер. Ролята на партиите ще е координационна, ще играе ролята на филтър, в смисъл да се отсяват очевидно непродуктивни и подвеждащи предложения. Демокрацията, така както я познаваме, не може да функционира без политическо представителство. Трябва да има отговорност и тя няма как да не е свързана с партийни фигури. Тези партийни мрежи, стъпващи на идейната платформа, ще имат най-малко отговорността да излизат с кандидати. Тези листи трябва да бъдат оповестени по-рано и да минат през филтъра на социалните мрежи.

Втората идея е свързана с предварителни избори, да се организират и да има повече време. Ако се направят предварителни избори, може и да няма нужда да се правят някакви сложни промени в избирателния кодекс. Те така или иначе ще доведат до мажоритарен елемент. Политиката не спира до изборите. Този тип комуникация трябва да продължи. Това ще изисква огромна енергия от тези организационни партийни центрове да функционират. Това няма да е стабилна система, ще е експериментална. Ако се стигне до непрекъснато общуване с хората, би било добре. Тази система трябва да има приятелска общност от НПО, мрежа, която да поддържа тази динамика на общуване. Това ми се струва, че беше загубено през 90-те. И последното, от ключова важност, е различно общуване между политици и медии и партии. Социалната мрежа няма как да замени електронните медии.

Х.И.: Този, който ще победи в новия свят, е този, който ще разкаже голямата история. Който може да обедини малките мрежи в една голяма мрежа. Този разказ за пръв път ще е домашен, няма да бъде отправен към Европа. Ние имаме невероятния шанс да формираме разказ около правомерния и последователен демонтаж на олигархичния режим. Имаме държава, която е подчинена на императивите на корупционната политика и икономика. Тези хора, които излизат навън, не търсят трескаво лидер с мегафон. Хората обръщат гръб на всеки опит за лидерство. Те четат и си обменят информация в мрежата. Това беше и грешката на февруарските протести, доколкото бяха автентични, при които се направи опит за моментално инкорпориране.

Всички тези мрежи от хора, които се активизират по различни теми – тези хора ще се привидят обяснени в една по-голяма мрежа в този голям разказ и това ще им позволи да действат на рационално ниво. Най-ценното, което се случва в момента, е активизацията на тези малки мрежи. В момента има граждани, които са много по-активни, които се учат. Те разработват конкретни стратегии за тормоз на ведомства и институции. Това е един абсолютно нов политически свят.

Един плаж. Кой би си помислил, че това може да се превърне в национална тема? Но то се превръща постоянно. По същия начин ги виждам в съдебната система такъв тип неща, въпреки че те са изолирани в рамките на съдебната власт, т.е. тук става дума за едни поведенчески модели на активност и на гражданска активизация и активизъм. В момента, в който големият разказ може да каже на всички тези хора "вижте, ние ще изградим една държава, в която вашият активизъм за права (по конкретните теми) ще стане много полезен и ще се превърне в голяма тенденция", това ще бъде политиката, която ще спечели.

Р.К.:  Поне моето виждане е, че без класическо партийно строителство няма как да минем. То ще си мине през всичките етапи - свикване на учредителен форум, структуриране, обикаляне по места - всичките онези срещи, без които класическата партия не може да бъде създадена. Сигурно Facebook ще помага, сигурно някакъв вид граждански активни ядра в политически отговорните съсловия като съдии и всякакъв друг вид професионалисти, дори тук бих казала, че много ще се радвам, ако има политически активно и отговорно ядро сред архитекти и инженери, защото архитектите и инженерите изиграха изключително негативна роля в това, което се случи в България. Но не трябва да подценяваме това, което имаме. Всичките тези хора - и ГЕРБ и "Атака", действат в условията на политическа конкуренция. Волен Сидеров си събра гласовете в автентична предизборна борба, той не ги е събрал чрез някакъв друг начин. Така че да мислим, че до момента, видите ли, имаме някакъв тумор и сега с нов тип модел на политическа организация ще го преодолеем, просто няма да стане.

Според мен трябва да се анализира "как така за три месеца (защото хората, които искат да направят такова нещо... ние няма да имаме много време) се създаде НДСВ, как така стана с ГЕРБ". С кои хора?  Не са ли те същите, които са започнали в СДС, участвали са в НДСВ, минали са и през ГЕРБ? Позитивният проект е как тези почтени хора (също така не можем да кажем, че в БСП всички са непочтени хора) да бъдат върнати в политиката и да образуват едно здраво ядро.

Трябва да сме информирани оптимисти

Р.К. Хубаво да се градят утопии и да се правят алтернативни модели на партийно политическо инженерство. Но истината е, че добронамерените мечти едва ли са подходящи за ситуацията, такава, каквато е в България. Защото всичките тези идеи имат някаква вероятност да бъдат осъществени, когато ситуацията може да бъде удържана. Тогава, когато може да бъде гарантиран авторитетът поне на основните политически институции.

Най-близкият паралел, който мога да намеря, е със струтването на италианската политическа система, като е твърде вероятно българският срив да бъде много по-неконтролируем. Това, което в момента виждаме, е абсолютно всички партии да използват авторитета на президента, колкото му беше останал, да го нападат агресивно, за да могат да получат парченце авторитет. Това е масово убийство на единствената институция, която в момента е стабилна. Ако се стигне до подобен срив на политическата система, решението винаги се предлага от стари играчи. Какво е страшното на старите играчи с новите роли? В момента, в който политическите партии се сриват, изведнъж на сцената излиза Берлускони с претенцията че той има волята и ще реши нещата. Слава богу, една фигура като Делян Пеевски е вече разобличена в България. Слава богу, има протести.

Кои са основните приоритети, пред които трябва да бъдат изправени протестиращите, медиите, политиците... Първо, да не допуснат стари играчи с нови роли. Това е най-страшното нещо, което може да се получи. И хората на улицата, и медиите трябва да имат предвид, че това е изключително опасно. Хубавото на демокрацията е, че стари грешки трудно се повтарят.

Д.С. Има една опасност, за която имаме два примера в Източна Европа. Единият е по-успешен - полският вариант, където тази енергия беше използвана за създаването на гражданска платформа. Но имаме и унгарския вариант, в който тази изходна енергия беше канализирана по съвсем друг начин. А конструктивната ѝ част остава разпръсната и не може да се противопостави на Орбан. Тази възможност, която се отваря, не означава, че ние веднага ще преминем в красив нов свят. Може да се окажем неспособни да канализираме енергията, докато пак на базата на такива теми се създаде един голям разказ, озверял от националисти.

Трябва и да деполитизираме антикорупционната риторика, което ще бъде част от възстановяването на правовата държава. Тя не трябва да бъде част от медийно-наказателната политика.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


24 коментара
  • 1
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Румяна Коларова от Софийския университет. Не е ли по-точно да се пише бивш началник на кабинета на Бойко Борисов , а не да минава за социолог.

  • 3
    janeausten avatar :-|
    janeausten

    До коментар [#1] от "ahasver":

    Онази Румяна беше Бъчварова
    Но и двете не стават
    Въобще - много бла-бла за нищо е този разговор
    Вие разбрахте ли какво точно е оптимистичното в цялото това замеряне с мъдри мисли за социалните мрежи и партийното строителство
    Аз не - макар че много ми се искаше

  • 4
    owen avatar :-|
    owen

    До коментар [#3] от "janeausten":

    оптимистичното е, че хората показаха, че няма да търпят вече да ги правят на маймуни, че се самоорганизираха, и че се държаха превъзходно. и че това прави всички управляващи оттук насетне по-отговорни и по-прозрачни.
    всичко това показва потенциал за нормално политическо представителство.

  • 5
    owen avatar :-|
    owen

    благодаря за размислите. струва ми се, че с някои изключения, като участниците в разговора, анализаторският елит се изпокри. стойчев и райчев по разбираеми причини; но хора като о. минчев не се чуват, а на кръстев с ченгел да му вадят думите. освен политическият елит, и интелектуалният изостава от хората. може и да е само впечатление.

  • 6
    janeausten avatar :-|
    janeausten

    До коментар [#4] от "owen":

    Това беше очевидно и преди разговора на умниците
    Въпросът е какво друго и по-нататък гледащо ни съобщи дебатът
    Очевидно нищо

  • 7
    owen avatar :-|
    owen

    До коментар [#6] от "janeausten":

    ами тези хора са анализатори, не са нито гадатели, нито взимат решения. това, което вие търсите - к'во ще стане после, просто не е в този раздел.

  • 8
    janeausten avatar :-|
    janeausten

    До коментар [#7] от "owen":

    Напротив
    Анализът - трябва да разказва възможности + шансовете за тях + фактори които помагат и пречат - въз основа на факти теории и история- подобни ситуации другаде
    Базира се на идеята че всичко отдавна не зависи нито от воля свише нито от вземащите решения - сами по себе си
    Затова нито са гадатели - нито говорители на вземащите решения
    Ако са - толкова по зле за нас и за тях

  • 9
    xzk39309305 avatar :-|
    Иван55

    Моят фаворит от тези анализи:
    "Х.И.: Този, който ще победи в новия свят, е този, който ще разкаже голямата история. Който може да обедини малките мрежи в една голяма мрежа. Този разказ за пръв път ще е домашен, няма да бъде отправен към Европа. Ние имаме невероятния шанс да формираме разказ около правомерния и последователен демонтаж на олигархичния режим."

    В този дух да помислим дали мажоритарни избори в два тура няма да обединят малките "квартални мрежи" в една Голяма Мрежа, която ще прилича много повече на Народно Събрание отколкото днешния "парламент".

  • 10
    kk avatar :-|
    k

    Каквато и да е алтернативата, в Монтерей е вечна пролет. Въпрос на климат! Иска ми се да завали сняг!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход