Маргарита Илиева: Ако нещо ни прави красиви, това е любовта към законността
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Маргарита Илиева: Ако нещо ни прави красиви, това е любовта към законността

Маргарита Илиева: Ако нещо ни прави красиви, това е любовта към законността

Правозащитникът от Български Хелзинкски комитет пред "Капитал"

Зорница Стоилова
10200 прочитания

© Вера Гоцева


Автор: Вера Гоцева

Какви са вашите лични мотиви да протестирате от по-миналия петък досега?

Нетърпимо е срастването на публичната власт с частния интерес, който не е явен, не е деклариран, но прониква институциите по един вече определящ ги начин. Те са вече дефинирани от това какво желае една групировка, която ги използва в свой частен интерес. Това е пълна подмяна на демократичното устройство на държавата, което предполага да се упражнява властта в интерес на обществото. Не на отделни субекти и техните конгломерати, а в интерес на всички нас. При това по легитимните, установени процедури за това. Обсебването на тайните служби от един човек, който има много спорна биография от гледна точка на зачитане на върховенството на закона, е тотална подмяна на правовия ред. С огромен деструктивен потенциал да има груба, тежка злоупотреба с държавна власт за целите на разправа с опоненти- - икономически, ценностни и политически противници. Това не е правова държава. Моят мотив, който ще важи и днес, и утре, и винаги - това е любовта към върховенството на правото и потребността то да бъде защитавано.

А практически какво е вашето искане - оставка на правителството или друго?

Това е много сложен въпрос, на който аз нямам готов отговор и който непрекъснато обсъждам със своите приятели и съмишленици и се опитвам да осмисля. Бих могла да артикулирам дилемата, не толкова да дам отговор. От една страна този кабинет няма легитимност да упражнява властта. Никакво доверие не може да има обществото в решенията, които би взимало, ако остане на власт. На първо място заради номинирането на Делян Пеевски, но също и заради други много спорни решения, като например за назначаването на поста на главен секретар на МВнР на човек, който е пряко обвързан с бившата Държавна сигурност; и други така обвързани назначения впоследствие; назначението, макар и за кратко – но защо въобще? – на човек, работил за СИК..  Но предложението за Делян Пеевски, дори само по себе си взето, делигитимира премиера и ако той има заявка за някаква остатъчна легитимност, трябва да предприеме незабавно законови действия за изтегляне на публичните пари от Корпоративна търговска банка. Това би било реално институционално действие за обезвластяване на тази групировка, която изглежда в момента контролира държавата или поне основните нейни институции.

Презумпцията, която властимащите създадоха е, че те са корумпирани. Като казвам корумпирани, нямам предвид само, че правят неща за пари, а че са проядени, прогнили от нелегитимни влияния върху тях. И че не се ръководят от закона и от обществения интерес, а от изискванията на тези влиятелни субекти. За да оборят презумпцията, трябва да докажат че имат някаква годност да управляват. Премиерът е този, който трябва да направи нещо значимо в момента. То може да се изразява в приемане на някаква регулация или правила, но такива, които да дават гаранция за постигане на резултат – обезвластяване на олигархическите структури, а не просто пожелания, препоръки и призиви към други субекти. Ако това не стане, как би могъл да управлява този кабинет?

От друга страна има сериозен проблем с последиците от неговото евентуално падане. Ако се разпаднат правителството и парламента сега и се премине към следващи нови избори на базата на сега действащото изборно законодателство потенциалът да се възпроизведе толкова порочното и нетърпимо статукво е много голямо. Хора около мен изразяват надежди, че след тази критична точка на кипене, която достигнахме, има шанс да се зароди и консолидира политическа алтернатива, която да промени статуквото дори при тази регулация. Не знам доколко в това може да се вярва. Дори действително да се получи коалиция от партии, които сега не са в парламента и те успеят да влязат в парламента, те няма да сае могат непременно, едва ли ще са, да бъдат управленска алтернатива. Но могат да са алтернатива в смисъла на опозиция. Защото сега нямаме годна опозиция.

Съставянето на нови изборни правила също е проблем, защото кой ще направи това? Тези същите хора в парламента, които са заинтересовани от тази изборна уредба, защото по нейната сила са овластени? Има конфликт на интереси на всички нива вече. Това е голям проблем за всички институции и доверието ни в тях, защото те са в един тежък, и може би, непоправим конфликт на интереси. Ние не можем да им доверим почти нищо. И в този смисъл, аз бих се въздържала да дам отговор какво би трябвало да стане в политически план. Моята принципна позиция и като адвокат и правозащитник, и като представител на Български хелзинкски комитет е, че ние гражданите трябва във всеки момент и при всички свои действия да държим на първо място на върховенството на закона. Да се постулира като пръв приоритет именно това - възстановяване и удържане, доколкото е останала, на законността. Ние сме сега на улицата заради любовта към върховенството на правото, а не заради нещо друго.

И все пак, като отговор на дилемата, това също споделих в социалната мрежа - Ако привидно неразрешимият конфликт е в това, че нови избори по същите правила ще доведат до преиздаване на статуквото, а нови изборни правила не могат да се извлекат от статуквото, за мен блокажът се решава от добрия принцип на възпитаването - даденият урок променя дългосрочно. Ако изгоним тези властници, ще възпитаме цялата среда, включително себе си, в ново уважение. Ако не успеем, този ефект ще се обърне срещу нас, като бумеранг от безсилие и пренебрежимост.

Трябва ли да се противопоставя юнският протест на февруарския и да се подчертава различността им?

Смятам, че това е много важен и актуален въпрос. Споделих и във Facebook такова притеснение, че тенденцията е в някои публикации да се изгражда положителна самоидентификация на протестиращите около техния относително успешен социален статус. Това не бива да бъде идентификацията на протестиращите, защото тя изключва хора по няколко причини. Изключва хора, които са бедни и социално "неуспешни". Неуспешни го казвам в кавички, защото дефиницията за успех е много сложна тема. А не трябва да изключваме никого, трябва да бъдем солидарни. Това е в основата на демократичното общество - гласът на всеки трябва да тежи равно независимо дали е беден или зле облечен или добре изглеждащ на вид. Ако нещо ни прави красиви, това е любовта към законността и почтенността. А не това, че сме успешни. Използва се и друга квалификация, която не одобрявам - нормални. Какво значи нормални? Кои са ненормални? Ако трябва да се сплотяваме около една идентификация, тя трябва да бъде на хората, които държат на законността и няма да отстъпят от това държавата да бъде само правова. Това е възможност да се чувстват добре приети всякакви хора, включително бедните и необразованите.

Антитурските тенденции в протеста, независимо дали под формата на неприязън, презрение или снизхождение/ покровителствено отношение към турците и тяхната идентичност, са много несправедливи и всеки, който милее за правова държава, трябва активно, на глас да ги отхвърля. Чиста и свята република означава равно уважение към различните. Въпрос на собствено достойнство е да се признае същото достойнство на турчина, ромката, еврейката и имигранта - независимо дали са онеправдани или овластени. Овластените, без оглед на етническата им принадлежност, трябва да бъдат съдени с еднакъв аршин. Двойният стандарт не е съвместим със справедливостта. Понеже Делян Пеевски и Цветан Василев са българи, справедливо ли ще е да стигматизираме българите, като такива? Много хора третират Волен Сидеров като безумен днес. Но феноменът, който той олицетворява, винаги е бил безумен и зъл - още от 2005 г., когато заяви в парламента, че там вече нямало да има "*само педерасти, цигани, турци,иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи*."Тогава не толкова много хора, като днес, го презряха. Расизмът винаги е бил и ще бъде безумен.

Има ли достатъчно механизми в сегашната политическа система гражданите да упражняват контрол или просто не използваме наличните?

Моята работа повече от десет години като правозащитничка е да участвам, да влияя на властниците, така че те да зачитат правата на човека и върховенството на закона. Имам опит в използването на наличните възможности за участие във вземането на решения или поне допринасянето за вземане на решения. Това е времеемко, трудоемко и енергоемко занимание и то не може да се осъществява по друг начин освен като професия. Ако това не ти е професията, ако правиш и друго, ти нямаш практическа възможност да участваш в управлението като гражданин. Това означава, че има място за подобряване на съществуващите механизми. Не можем да твърдим, че сега няма никакви механизми, но могат да са по-включващи.

Има и друг проблем - те са толкова трудни сега, защото е възможно да се употребяват превратно. Властниците ни канят гражданските организации в разни работни групи и други съвети проформа, да си служат с нас като параван. Да си служат с нашето присъствие, за да се легитимират, но всъщност по никакъв начин да не вземат под внимание нашата гледна точка. Гражданските организации винаги трябва да внимават за това дали ще бъде продуктивен техният принос или само ще бъдат употребени. По тази причина преди няколко дни няколко НПО отказахме да бъдем част от нещо, което няма да бъде плодотворно и сериозно (срещата на Орешарски с уж граждански организации на протестиращи - бел.ред.)

Може би си спомняте, че когато беше избран главният прокурор ние напуснахме обществения съвет при ВСС, защото това беше една преструвка. Той съществува уж за да се чува мнението на гражданските организации и експертите, които работят в тях. Същевременно не бяха чути нито една от критиките по отношение на процедурата за избор. Напротив, напълно безогледно се подходи - в пълен разрез с тези препоръки и съображения. Това е голям проблем на съществуващите механизми за включване на граждани в управлението и на практиката по тяхното прилагане.

За съжаление факторът  воля  у тези, които упражняват властта, не може никога да бъде изключен. А такава воля  няма. Редки се случаите, в които се вслушват. Трябва да се мисли да се подобри статуквото от тази гледна точка - да е по-лесно и по-сигурно това,  че граждански организации или просто граждани, които се ангажират да си кажат мнението, се чуват. Начинът за това е според мен да има максимална публичност. В други страни правителството пише green paper или white paper и ги подлага на обсъждане на максимално широка основа. Не на разни работни групи, където се канят група организации по усмотрение на канещия ги министър. Той избира кой да покани, едни кани, други не, но  критерии няма. Тези, които не са поканени нямат никакви средства да наложат да бъдат поканени. Тези, които са поканени, пък не знаят защо са поканени – от гл.т. на обективни критерии, т.е. на нещо, което им се дължи, и, съответно, се чувстват "уважени", което за някои може да бъде покваряващо влияние. Те може да не искат да изгубят това привилегироващо ги "уважение" и съответно да модулират съпротивата си, критиката срещу властта. Истинската гражданска организация не трябва никога да мисли за позиции, които има и може да загуби. Това я прави зависима, дори да е неосъзнато.

Да вземем например новият избор за председател на ДАНС. Как трябва да протече, така че всички да си кажем, да, това беше един публичен, прозрачен избор?

За всички персонални избори, които Народното събрание прави - на хора на висши държавни длъжности, трябва да има процедура, която да включвa:

Първо. Отворено номиниране - широк кръг субекти, включително граждански организации, да могат да номинират кандидати. Те, естествено, трябва да се аргументират.

Второ. Изключително важно е да има мотиви. Не от два реда и безсъдържателни  от типа   "познавам го, той е добър човек", както се аргументират във ВСС. Това не са мотиви. Както в съдебното производство се мотивират органите и това е основна гаранция за автентичност, за годност на съдебните решения, така и политическите решения в другите власти (законодателната и изпълнителната) трябват да бъдат мотивирани. Както решенията за номиниране на хора, така и решенията за избор.

Трето. Да има минимален брой номинации, да са не по-малко от три или пет например. След това, когато се предпочете един от тези хора, това да се мотивира по публичен начин. Да има акт, който да е достъпен и да има поне пет точки, в които се обяснява защо този е по-добър от всички останали. Такъв анализ трябва да има, в противен случай винаги има възможност за произвол. Когато не се обяснява защо нещо се прави, причините винаги могат да бъдат нелигитимни. Когато има задължение за мотивиране, това принуждава тези, които вземат решението да имат добри причини за това. Ако причините им са само фигуративни, това лесно може да го види един разумен човек, който чете.

Трябва винаги да има публични изслушвания, които да позволяват всякакви легитимни субекти да задават въпроси. Трябва да има критерии, по които да се легитимират субекти, включително субекти извън властта. Въпросите да се задават публично и непосредствено. Не НПО-тата да си дадат въпросите предварително в някаква канцелария и след това някой друг да разполага по свое усмотрение с преценката дали и кои от тези въпроси да бъдат зададени. Ще ви дам пример с една случка от миналата година, когато голяма група НПО поставиха въпроси за номираните членове от парламентарната квота на ВСС. Тогава председателката на парламента (Цецка Цачева – бел.ред.) не зададе нито един от тези въпроси. Процедурата беше опосредствана, ние не бяхме там на място - да вземем думата, да зададем директно въпроси. Така бяхме изцяло изключени. Кандидатът трябва да е длъжен да отговаря.

Трябва да е длъжен кандидата да отговаря. Не можеш да се убедиш дали някой казва истината, ако не го разпитваш непосредствено. Така му даваш му възможност да прави празни декларации, лишени от съдържание. Да избегне всички невралгични точки, където той е укорим или неговото поведение е оспоримо. Публичните изслушвания не бива да бъдат ограничавани по предмет. Пак да се върна на този пример - тогава председателката на НС каза, че това били лични въпроси и затова не можело да се задават. Не са лични въпросите, когато става въпрос за твоята професионална биография на публична личност.

На протестите се появяват искания за промяна на Изборния кодекс. Можем ли да очакваме от хората, които представляват статуквото в парламента да приемат поправки срещу него?

Не, но ако протестите продължават със същата енергия, това евентуално ще послужи като натиск  тези, които са в парламента да се съобразяват повече с НПО-тата, които артикулират потребности от реформа пред тях. Така улицата ще помага на експертите да наложат своята визия за бърза реформа въпреки нежеланието на властниците. Подобно нещо се е случвало с природозащитните каузи. Протестите на "Орлов мост" принуждаваха властниците, колкото и да не им се иска, да изслушват предложения на експерти по темата.

Автор: Вера Гоцева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    wilson avatar :-|
    wilson

    Рядко интелигентен човек! Не споделям единствено "дилемата" по отношение оставката на сегашното правителство и нови избори - дали това да се случи веднага или след изменения в Изборния кодекс. Аз лично нямам никакви колебания, че правилното решение е НЕЗАБАВНА, БЕЗУСЛОВНА оставка на правителството и нови избори. Настоящите властимащи до такава степен са изчерпили легитимността си, че не виждам как обществото би приело същите да продължават да вземат важни за него решения или пък да правят закондателни промени във фундаментални за една демокрация закони като Изборния кодекс. По-важна при всички положения обаче е реакцията, която една дадена по такъв начин оставка ще предизвика в начина на правене на политика в България в дългосрочен план. Същата неминуемо ще доведе до промени в политическите партии, които промени най-общо казано ще са в полза на обществото. Заблуда е, че едни бързи избори ще възпроизведат статуквото. Дори отново същите партии да влязат сами в парламента, в което се съмнявам, те просто вече няма да са същите. Защото кое да е ново правителство ще знае, че при всяка по сериозна грешка едни "лумпени" там долу могат да го накарат да последва съдбата на предшествениците си.

  • 2
    bogry avatar :-|
    BoGry

    "Нетърпимо е срастването на публичната власт с частния интерес..." - цитат.
    Българският хелзинкски комитет обаче използва допирните точки между публичния и частния интерес, като изтъква на преден план първия, а заменя втория с личния интерес и от това се препитава!

    "А практически какво е вашето искане - оставка на правителството или друго?" - "Това е много сложен въпрос, на който аз нямам готов отговор и който непрекъснато обсъждам със своите приятели и съмишленици и се опитвам да осмисля. Бих могла да артикулирам дилемата, не толкова да дам отговор." - цитат.
    Там е проблемът: от БХК не дават отговори! Те откриват дилеми, оценяват ги по търговски и когато стигнат до подобаваща цена, която могат да смъкнат от българския данъкоплатец, я предявяват като съдебен иск към българската държава!

    "Моята работа повече от десет години като правозащитничка е да участвам, да влияя на властниците, така че те да зачитат правата на човека и върховенството на закона." (Маргарита Илиева)
    Много хора в България обаче помнят позициите на БХК по Македонския въпрос, множеството дела в ЕСПЧ, спечелени от доказани убийци по затворите и пр. Това показва наистина професионализъм на работещите в този комитет, но не и морални позиции поне от общоутвърдените! И ако госпожа Илиева може да види в Ахмед Доган един истински български патриот и родолюбец, а аз не мога, това означава ли, че аз съм расист и трябва да бъда наказан?

    Предлагам на г-жа Илиева довечера, като отиде на протеста, да смени табелата "ЛУМ ПЕН" с "Български хелзинкски комитет" и да се порадва на плодовете от своя труд!

  • 3
    peshi665rov avatar :-?
    dedo pepo

    До коментар [#1] от "wilson":
    Аз лично нямам никакви колебания, че правилното решение е НЕЗАБАВНА, БЕЗУСЛОВНА оставка на правителството и нови избори."

    -Ами това е грешката ти.Тя е видима-само ти не я виждаш,сигурно умишлено.Тя е голяма,защото ще върне ГЕРБ,с отмъстителния си лидер,който доказа,че не е способен за нищо добро за държавата,а сега ще се прояви и като много вреден.

  • 4
    lol avatar :-?
    lol

    До коментар [#2] от "BoGry":

    БХК не защитават Българския интерес, а правата и свободите на хората както те ги виждат през крайно либералният и твърде относителен мироглед. В много случеи тези две неща се разминават и БКХ се превръща в поредната лобистка организация, макар и да го правят от обеждение, не само за пари.



  • 5
    vasil_j avatar :-|
    vasil_jordanov

    в. Капитал спрете да давате трибуна на корумпирани, некомпетентни, анти-български, леви (или по-скоро трябва да кажа левашки) и откровено глупави личности като представителката на БХК!

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Капитализъм котенца "Парица-царица" (Алека), делегирана парламентарна демокрация, няма как Царицата ,която е и Парица, да не докара на власт тези които й бендисват....
    Деянчо бил дебел, на власт и при това богат, което разгневи гъзарията...
    ОК, Царицата ще си вземе бележка и ще сложи атлетичен пич който ще свърши това за което беше избран набързо Делянчо...

  • 7
    dartagnan avatar :-|
    dartagnan

    В България има един проблем и той е национален и етнически. Докато съществува антиконституционната и антинационалната партия ДПС няма да се намери и начало на правилно решение... Преди 23 години половин милион сънародници напуснаха България за по малко от година ... Това беше най-успялата имигрантска вълна само от надъхани и умни младежи, на които им беше писнало от тоталитаризма и трагнаха да търсят първо свобода... Повечето от тях са вече милионери от собствения си труд и бизнес... Всички искат да се върнат, но какво ги спира ? Мутренските правителства и обезличаването на българската националност...На България не и трябвят пари, а демократични български закони... Ако това се случи някой ден летището ще се задръсти от кацащи самолети... Правете си изводите сами...

  • 8
    blockblock avatar :-|
    block

    До коментар [#6] от "boby1945":

    Отново блестящо неадекватен коментар от бобката. Къде останаха дълбокомислените ти социополитически анализи бе пиле? Какво става? Климатика ли ти се развали, жегата ли те мъчи?
    Сигурно на теб Пеевски ти е приятен и го смяташ за чудесен "външен експерт"? Дреме ми на кура, че е дебел, дреме ми на кура, че е прост, но ако към тази комбинация турим и че го правят висш държавен чиновник.. може би идва в повече, а? Но така си е то. Комунистическите курви вече са дърти и трябва лека полека да умират. Приеми детерминизма на биологията безропотно другарю старшина.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK