С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
58 25 юни 2013, 19:41, 12244 прочитания

Отвратителните*

Протестът, ден 11

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Протестът не е само морален, той е мощна реакция на погнуса.
Още в първия ден на многохилядните протести, заливащи София, прочетох плакат, който събираше в една-единствена дума емоцията, извела тези хора на площадите. "Отвратителните", пишеше с големи букви над портретите на партийните лидери на новата тройна коалиция (Станишев, Местан и Сидеров), към които бе добавен техният злощастен избраник Делян Пеевски. Да, хората бяха абсолютно отвратени и от тази компания, и от нейните първи, отвратителни актове – амбицираният почти до истерия реваншизъм, разпасаното заменяне на едни хора с мафиотска слава (тези от ГЕРБ) с други (наши) хора със същата слава, очевидното (макар и прикривано зад мазни усмивки) извиване на ръце от страна на ДПС спрямо БСП (партията на "пенсиониралия се" Доган се задъха от бързане да покаже на червените си "патрони", че си е останала съвсем същата лакома хищница отпреди четири години), накрая истинският разгул на l’enfant terrible на тази тройка – Волен Сидеров, който започна да се държи така, сякаш вече бе обявен за фюрер на българския Geist.

Всичко това действително бе отвратително. Към него трябва да бъде добавено, разбира се, "театрото" с влизането и излизането на цели парламентарни групи (на "опозиционния" ГЕРБ и на "поддържащата" "Атака"), което обещаваше законодателната работа да се изроди трайно в игри с кворума. Като завършек на всичко това дойде абсурдното поведение на избрания за премиер Пламен Орешарски, който не си бе направил труда да научи дори имената на "експертните" си министри, които уж сам бе избрал. С което блесна и лъжата за неговата също "експертна" независимост.
Този парламент е отвратителен,


тази конфигурация е непоносима

тези физиономии не могат да бъдат издържани дори за седмица – ето това заявиха хората, излезли по площадите. Би трябвало да е повече от ясно и на онези, против които този протест е насочен. Инсталирани пред очите на същите хора, които гласуваха за всяка група от тях поотделно, те в своята съвкупност внезапно се разкриха като изнасилващ общественото чувство монструм, като морален и дори естетически кошмар, който предизвиква единствено: "Не, няма да ви издържим в тази ви заедност не просто цял мандат, но дори една година, дори един месец, не можем да ви понесем дори един ден повече."

"Вървете си! Оставка!" Това най-често скандират протестиращите. Аз подчертавам, тези хора от площадите не искат разни неща – социални облекчения, финансови бонуси, не искат никакви "работни места", "мерки срещу тези или онези монополи", "минимални работни заплати" и пр. Те въобще

не искат нищо от тях
, защото не искат тях



– не могат да ги понасят, те са им "отвратителните". В този смисъл протестът (за разлика от онзи, с който непрекъснато го сравняват – от края на зимата) не е дори морален, както самият аз в първите дни бях склонен да го определям – той е екзистенциално-естетически, той е мощна реакция на дълбоко засегнатото базисно чувство за приличие, той е погнуса.

И ето тук започват моите безпокойства. Въпреки съвършено очевидния характер на този протест по отношение на него се проявява една двояка слепота, която не мога да не заподозра в откровена неискреност, направо казано - в измамничество.

Едното измамничество идва от страна на самите "отвратителни" и само с още по-голяма сила затвърждава убеждението, че не бива да бъдат оставяни нито ден повече в парламента и в Министерския съвет. Те се преструват, че не чуват какво се иска от тях, правят се, че хората продължават да искат неща от тях. Те сякаш контактуват с един друг, умрял преди поне четири месеца протест.

След като бързо изоставиха очевидно неубеждаващата никого версия, че днешните протести били "организирани от ГЕРБ" , БСП и ДПС започнаха да обявяват в Народното събрание гръмогласно някакви "мерки", които хората уж именно желаели, като намаляване на сметките за ток с "до 5%". Това били отговорите на "справедливите искания на гражданите".
Простете, на кои граждани? Очевидно бъркате тези, които всеки ден са пред Министерския съвет, с някои други. Тези въобще не искат никакви 5%, не искат минимални работни заплати. Нима не виждате лицата им? Те въобще нито са, нито ще бъдат "на енергийни помощи" (макар може би и да им трябват) - те въобще не ви ги искат. Това изобщо не е колективен субект нито от урбанистично-пауперистичен, нито от национално-романтичен тип. Това е множество от субекти. Те не излязоха, защото се забавихте с прословутите си "мерки" (за пет или десет лева), а защото прозряха, че сте трагикомедия, на която не може да се позволи изобщо да взима "мерки".

Кой да ги взима – лумпен-националистът Волен Сидеров със своите импровизирани "шпицкоманди" или софистицираната политическа хиена Лютви Местан, който върви подир по-едрия хищник и го ръфа за краката, за да пусне от устата си плячката, която той да замъкне встрани от пътя и да я изяде цялата? Този протест е протест на гнева на оскърбеното чувство за обществено-естетическа поносимост.

Това не е протест на исканията

Ето защо той въобще не слуша нито "дебатите" в парламента за петте процента, нито какво "обявява премиерът Орешарски". Той чисто и просто не желае да слуша и да гледа самия Орешарски.
Не си правя илюзии, че управляващите не разбират това и по някакво трагически-трогателно недоразумение си мислят, че  пред Министерския съвет са социално ощетени, които пропускат да се осведомят за старанията им. Това е лъжене, от една страна, от безпомощност,  а от друга - от безпомощна наглост.

Второто измамничество, боя се, от няколко дни започва да се върши от задкулисните медийни мандарини и то има класическия вид на онова, което Херберт Маркузе навремето бе нарекъл

"репресивна толерантност"

Виждайки, че нито замълчаването, нито обругаването на един продължаващ толкова дни и толкова многохиляден протест (който няколко по-независими малки медии показват на цялата страна в реално време) върши някаква работа, в последните дни те сякаш налучкаха тактиката към него - започнаха да ни внушават един истински граждански празник. Вижте само колко красиви хора излизат вечер по улиците. Вижте колко са интелигентни, колко са образовани. Те не бият никого, не замерват никого, не мучат, а говорят, но… сякаш и (вече) не са гневни. За какво протестират? Все повече става неясно: срещу "задкулисните политически договорки", срещу "олигархията" (една чудесна, анонимна партийно абсолютно неоцветена дума), срещу "липсата на морал в политиката".

Да, хората от площадите в София и страната са гневни и на всичко това. Но те не са на улицата заради някакви теоретико-политологични понятия. Те протестират толерантно, но гневно. Те не удрят, но искат незабавни оставки, на онези, които няма да заудрят физически. Те са срещу "олигархията", но й знаят триглавата физиономия и партийни цветове. Те не са излезли да дефилират красотата си, а да заявят отвращението си.

В никакъв случай гражданите от София и страната не бива да позволят техният протест да бъде стилизиран медийно до някакъв "трикольорен фестивал" на демокрацията.

Това не е юнски фест

"София извежда децата си да рисуват демокрацията." Това не е привечерна разходка на усмивките по топосите на властта. Това е гняв и то е безспорно очевидно. Ето защо никой не иска от Орешарски, Станишев, Местан и др. както техните "мерки", така и техните естетически похвали. Що за безобразие – хората ги наричат "отвратителните" и скандират за оставката им – веднага, а те слушат отстрани и ги хвалят колко били красиви и толерантни в това свое искане.

Не, уважаеми, хората в София и страната не ви правят ревю, за да ги хвалите. Те просто не ви искат. Защото сте "отвратителни".

Не мога да не завърша с нещо като призив. Хора, не позволявайте да ви подложат на репресивна толерантност. Не позволявайте да ви стилизират като чисто и просто "красиви". Не позволявайте да изтрият звука от гласа на вашия гняв, за да могат лицемерно да се наслаждават на лицата ви – без звука, за да им е по-лесно!

* Текстът е публикуван в портала "Култура", препечатва се със съкращения
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1073 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 798 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Чрез наглост към катарзис

Министър замеси еврокомисар в скандално назначение

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма