С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 26 юни 2013, 11:25, 38657 прочитания

Проф. Георги Михайлов: В хематологията са върховите постижения на съвременната антитуморна наука

Държавата трябва да има визия в кои области да бъде приоритет продължителното образование, смята националният консултант по клинична хематология

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Проф. д-р Георги Михайлов е национален консултант по клинична хематология, ръководител е на Клиниката по хематология към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания и заместник-директор на болницата. Завършил е медицина през 1981 г. и цялата му професионална кариера е посветена на онкохематологията. Участва в извършването на първите трансплантации на стволови клетки в България. Член е на ръководството на Българското дружество по клинична хематология и трансфузиология, на Европейската федерация по трансплантация, на ръководството на източноевропейската група за лечение на левкемиите и на Американската асоциация по хематология.
 
Проф. Михайлов, колко често се срещат хематологичните заболявания?
- Хематологията е една изключително интегративна наука, тя се занимава с кръвната тъкан, която е буквално навсякъде в човешкия организъм и осъществява цялото единство на човека, кръвоносната и имунната система осигуряват защитата от външните въздействия. Те създават една бариера и по този начин предпазват организма от всички други въздействащи агенти. Системата създава основата за т. нар. хомеостаза, баланса на организма, разпределя постъпилите хранителни вещества, газовете, необходими за функционирането на организма по клетките.

Разстройството на органите на хематологичната система и на имунната система може да доведе до много тежки последствия за интегритета на човешкия организъм. Хематологията е наука, която се занимава със заболяванията на тъканите и клетките на кръвоносната и на имунната система, защото те са взаимосвързани.


Повечето хематологични заболявания са изключително редки - едва между 15 и 30 души на 1 млн. са болни. От онкохематологични болести честотата е още по-ниска. Те представляват една част от онкологията в България, не повече от 3-4% от заболяванията. Годишно се откриват 1000 пациенти с онкохематологични заболявания, а новозаболелите с онкологични заболявания са около 35-40 хил. В България живеят 350 хил. онкологично болни, а имаме 6000 онкохематологични пациенти. Но по-важното е не съотношението в процентите, а това, че най-големите успехи на науката през последните четири десетилетия са се случили в областта на онкохематологията. Тук е създадена и реализирана идеята за трансплантация на стволови клетки, идеята за клетъчната терапия и идеята за високодозовите клетъчни терапии, които дават възможност Световната здравна организация да премести онкологичните заболявания от графата фатално протичащи в хроничните.

Хематологията представлява копие на съвременната антитуморна терапия, тъй като хематологичните клетки са много подходящи като възможност за моделиране. И в този смисъл тя е една от най-бързо развиващите се в света, тъй като на нейното поле се разпространяват най-футуристичните идеи – генна терапия, клетъчно моделиране, използването на ембрионални клетки.
 
Колко души работят в тази област в България?
- Около 100 - 150 души работят в областта на хематологията в България, те са концентрирани в няколко големи университетски центъра, има и болници, в които работят такива специалисти. Но има области в медицината, които са изключително тежки за работа. Нашата област е такава. Онкохематологичите и чисто хематологичните, както онкологичните и детските заболявания, са много тежки. И прави впечатление, че в последните години имаме много сериозен отлив от тежките специалности и прилив към по-комерсиалните. Но тук са съсредоточени усилия в една важна област, защото онкологичните заболявания са на второ място като причини за смъртност.

В нашата национална болница имаме чудесен колектив от млади хора, но в цялата страна в областта на хематологията, онкологията, патоанатомията, анестезиологията, педиатрията има отлив и специалистите са недостатъчно. Сега идва сесия и в специалност клинична хематология се явяват само двама души, а преди 10 години интересът беше в пъти по-висок. И това много ни тревожи, защото говори за липса на визия на държавата кои области трябва да бъдат приоритет в продължителното образование, за да не изпаднем след време в ситуация без специалисти. Трябва да има приоритетизиране – трябва да разбере държавата, че това е област, която е изключително важна и продуктивна, дава много добри терапевтични резултати, но изисква обществено и, да го наречем, икономическо признание.



Човек, който е отишъл да се обучава в областта на медицината, е предразположен да се обучава на сериозен труд. Медицината не може да бъде завършена с едно висше образование и не може да бъде работена, ако не се трудите много. Така че едва ли само трудността на специалността е причината.
 
В кои области българските хематолози постигат най-големи успехи, които са на европейско и световно ниво?
- Като цяло на Балканите българската хематология се намира в лидерска позиция. Ако сравняваме с Франция, Великобритания, Германия, сигурно има какво още да направим. Но когато говорим за онкохематологични доктрини, ние се движим заедно с целия свят. В медицината тя е обект на световни усилия, и ние в България работим по световните стандарти. Имаме много добри достижения, на практика сме затворили пълния кръг от диагностични до терапевтични процедури за редица пациенти. Но въпреки че полагаме всички усилия, има още много, което безспорно дължим на нашите пациенти, като нови лекарства, които третират много прецизно туморните тъкани.

В момента имаме един пул от пациенти, които се лекуват по най-модерни технологии и държавата плаща по 50-60 хил. лв. годишно, за да ги поддържа. Едно заболяване, което завършваше фатално, сега има продължителност на живота над 20 години.
 
Да, но много често виждаме кампании и дарителски сметки за лечение в чужбина, наистина ли в България няма условия за лечение?
- Това е един хубав въпрос. Ние, българските хематолози, реагираме много емоционално. Прави ни впечатление, че от години се поддържа едно, не знам дали случайно или дирижирано, усещане, че в България не съществуват условия за лечението на тежки хематологични заболявания и затова хората трябва да бъдат пратени на всяка цена в чужбина. И така се пускат сметки, правят се кампании.
Това не отговаря на истината. В България съществуват два центъра, които много добре се справят с лечението на определени пациенти.

Като национален консултант, когато видя документите на такива пациенти, много внимателно се запознавам с тях, за да разбера дали наистина в България не е могло да се реагира. В повечето случаи може и българските граждани трябва да имат вяра в българската хематология. Но има наистина случаи, които са тежки, нямаме толкова възможности и тогава изпращаме пациента в чужбина. Това е нормално. Напоследък Турция се утвърждава като дестинация за медицински туризъм, но част от лечебните им заведения подхождат по начин, който не смятаме, че е истински професионален, използват се емоционални подходи, търси се привличане на пациенти на всяка цена. Българското здравеопазване има много тежки проблеми и те трябва да бъдат решавани сега, но не бива те да се пренасят поголовно върху всички специалисти и във всички области.
 
Как и къде трябва да се инвестира в областта на хематологията, за да продължи да поддържа нивото си в България и да напредва?
- Това е мнение на пациентите и на цялото ръководство на болницата - на нас ни липсва жизнено пространство тук. Ние сме болница, която е оборудвана по най-съвременните стандарти, имаме няколко отделения, но желанието на хората да се лекуват тук е толкова голямо, че чувстваме нужда да се разширим. Така че трябва да се инвестира в дълготрайни материални активи, в сграден фонд, в апаратура, трябва на всяка цена да се разшири трансплантационното отделение.

И най-важното – трябва да се инвестира в кадри. Специалистите трябва да пътуват и да работят години наред в развитите чужди центрове по хематология, за да усетят духа на съвременната наука и да я пренасят непрекъснато в България. И нещо, което много ме тревожи за цялостната онкологична картина в България. Безспорно ние имаме много успехи в областта на онкологията и онкохематологията. Но това все пак са много тежки заболявания. Това, в което трябва да се инвестира, е ново третиране за всички български семейства, в които има онколболни – ако имате такъв човек и неговото лечение не е успешно, той трябва някъде да затвори очи. И ако вкъщи имате малки деца? Ние нямаме хосписни структури. Те се занимават не само с онколболни, а и с хора, които имат много тежки заболявания и трябва да прекарат достойно последните дни или месеци от живота си. В България няма такива структури и те не могат да бъдат само частни. Има частни хосписи, но там цените са несъобразени с възможностите на обществото. Трябва да има хосписни структури и това да се обмисли на национално ниво. Има много възможности, има сграден фонд, който да се използва. Това не е инвестиция в бъдещето, а инвестиция в хуманността и достойнството.  
 
Как виждате бъдещето на хематологията и на младите специалисти в България?
- Като много добро. И в нашата асоциация, и отношенията между самите нас са много градивни. Ние имаме, може би като изключение, един доста добър ресурс от млади специалисти. Ние сме част от ЕС, все повече ще има преливане на специалисти и ще се отварят възможности за работа. Но ние трябва да развиваме хематологията и изобщо медицината в България. Първо, да запазим кадрите си, да имаме ниво на здравеопазване, което да удовлетворява българските граждани. Здравеопазването е една от основите на обществото наред със сигурността и образованието. Няма ли ги тях, никой не иска да живее там. Здравеопазването изисква много сериозна преоценка. Ние виждаме, че за над 20 години се натрупаха проблеми, които не могат да бъдат решени само като ги игнорираме.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Трудните книжки Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

6 дек 2019, 397 прочитания

Мая Манолова учреди гражданския си проект "Изправи се, България" 1 Мая Манолова учреди гражданския си проект "Изправи се, България"

Бившият омбудсман обеща, че сдружението няма да прерасне в партия, а ще се бори за защита на гражданските права

6 дек 2019, 619 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Парламентарнoто мнозинство се разпада

Ще има предсрочни избори, ако партията на Волен Сидеров не участва в работата на Народното събрание

Още от Капитал
Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10