Повечето от нас, които ходят по протестите, ходят, както му е редът, да викат и да свиркат. Но някои – аз съм от тях – наред с това ходят и за "да разберат накъде отива работата": колко сме в сравнение със снощи, има ли още политически хъс и творчество, има ли провокатори и т.н. Единствените ни инструменти са очите и ушите. Следователно едно изследване ще ни даде много нова информация, която ще можем да сравним с личните си впечатления – било от площада, било от телевизора. 

Начало за професионалисти

Позволявам си да твърдя, че изследването е професионално – само че не в областта на социологията, а на практическата политология. В нея си длъжен да дадеш отговор тук и сега, независимо дали имаш нужните данни или не – иначе си безсмислен. Така че всичко ти е добре дошло – ако не за друго, то за да подкрепи или обори интуицията ни чрез другите интуиции, в случая събрани в изследването. От анализа ще се види, че третирам получените количествени данни предимно качествено: не броя проценти, а говоря за преобладаващи нагласи и демография. С това практически се обезсилват множеството критични линии, започващи от тая, че в една така менлива група не можем да формулираме принципи за коректна извадка. Конкретни разяснения: 1) Анкетьорите бяха инструктирани да не взимат двама респонденти от един и същ очевиден приятелски кръг. 2) Трябваше да се стараят да питат хора от различни групи по "паспортни" данни. 3) Сравнено с количествените интуиции при задаване параметрите на изследването, то "стана" в София и Варна, но се провали в Пловдив и Благоевград поради прекалено ниски натрупвания. Във всеки случай данните сочат, че политически значимите компоненти са много различни за всеки град, така че сравненията биха останали повърхностни. Затова данните от провинциалните градове ще служат в анализа предимно като фон за столицата на юнския протест. И това е по протестни заслуги София - както Варна бе заслужилата столица на протеста от февруари.

София, 225 респонденти

• Протестиращият – какъв е?

   

• - Той е "той", защото е съставен приблизително от две части мъже и една част жени (141:84).

   

Според личните наблюдения на екипа мъжете всяка вечер са повече от жените, макар и с различен коефициент. Така че този резултат отразява реалността.

• - Най-често в най-активната възраст: хората от 18 до 45 години са над три пъти повече от останалите (175:50).

   

И това се потвърждава от наблюденията ни на място с бележката, че групата на най-възрастните нараства, когато няма жега.

• - Софиянец е, макар че има и пришълци: съотношението отново е приблизително три към едно (171:54).

   

Това изглежда реалистично. Знаем например за рокерска група, която нееднократно идва на протеста от Пловдив.

• - Наполовина е среднист, наполовина висшист (121:104). Висшистите средно за България са (по данни от 2012 г.) към 20% от всички хора, значи на протеста те са два пъти и половина над средното равнище. Да отбележим, че идват и голям брой студенти, от което подгрупата на по-високообразованите натежава още.

   

Това личи и от най-непрофесионалния face control: лицата са "вчеловечени", както се изразява великият Вазов. Същото важи и за speech control: един специалист по българска филология ми разясни на място защо думата "курва", съставна част от един лозунг, е пълноправна част от българския книжовен език. (За жалост влезе и в политическия!) И накрая,garbage control - такъв няма, има самоконтрол, поради което след протестиращите не остават боклуци.

• - Икономически се самопреценява като живеещ не зле: под 10% от хората казват, че не свързват двата края, докато две трети "свързват двата края", а пък една четвърт "живеят добре".

   

Това подкрепя хипотезата, публикувана напоследък в родната периодика, че протестиращите били "лоши", защото били "богати". Не можем да помогнем на авторите и популяризаторите й с друго освен с една молитва за скорошното им оздравяване!

2. Какво прави?

    

• - Излиза на улицата, "за да протестира" – четири пети от хората; една шеста - "за да видя какво става", и неколцина – "защото е весело".

   

Това е белег на целенасоченост и силна политизация. И на свободност – протестиращите са разбрали, че тази свръхсериозна политическа работа се върши най-добре с намигане и смях.

• - Преобладаващото мнозинство (четири пети) е идвало на протеста и друг път; също толкова заявяват, че ще идват пак. Като съдим по числеността и продължителността на протеста от 21 юни досега, повечето наши респонденти вероятно са удържали думата си.

   

Тук се проявява постоянството на протестиращия. Очевидно надеждите, че "ще им писне и ще си ходят", ще си останат надежди.

• - Мнозинството – повече от две трети – не е участвало във февруарските протести; под една трета са участвали и тогава.

   

Тук само отбелязваме, без да я отваряме, темата за връзките между двата протеста. Само за да заявя позиция: според мен те се различават по всички свои основни политически характеристики.

3. Какво казва, че ще прави?

    

• - Смята, че трябва да продължи да протестира:
  • докато не се промени системата - към три четвърти
     
  • докато не падне правителството - към две трети

Ситуацията е обективно силно неопределена, така че протестиращите нямат стимул да приемат подобни въпроси много сериозно. Добре е и читателите да погледнат така и отговорите. Ще отбележим само, че на 21 юни Пеевски вече е изчезваща тема.

Ако изборите бяха утре, щеше да гласува за:

ГЕРБ – 30 респондента - 13,1%

Общо - 25,3% или една четвърт от редпондентите от София ще гласуват за сегашните парламентарни партии, т.е за партиите на статуквото.

Останалите:

Не отговорили – 12 респонденти – 5,3 %

Давам процентни подробности, за да се види точно какво съм получил. Ще напомня, че това са данни само от протеста в София. Те могат да ни дадат още един щрих към портрета на протестиращия в София, но са напълно непригодни за електорална прогноза, например.

4. Какво си мисли?

• - Не одобрява и четирите парламентарни партии. Но с важен нюанс. Неодобрението е еднакво и много високо – над 90% - за БСП, ДПС и "Атака", а одобрението – пренебрежимо малко (между 1 и 3%). За ГЕРБ, обаче неодобрението е малко по-ниско – някъде над 80%, а одобрението – забележимо, макар и неголямо - около 12%. (Одобрение + неодобрение не правят 100%, защото някои са избрали "безразличен съм".)

   

Потвърждава резултатите от предишния въпрос. Повечето протестиращи не харесват ГЕРБ, но това нехаресване е по-малко в сравнение с нехаресването на "тройната коалиция".

5. Случай, над който да се замислим

    

Исках да проверя до каква степен е разпространен националистическият възглед за протеста. Той се пропагандира у нас най-вече от "Атака" и има някаква поетическа правда, че сега собствената им идеология се обърна срещу тях.  На хората, казали, че не одобряват четирите парламентарни партии, беше зададен въпрос в четири стандартни варианта:

"Вие не одобрявате

БСП

ДПС

"Атака"

ГЕРБ

защото

(а) са…

(б) скрито прокарват интереси на икономически групировки".

В опция (а) вписахме някакви популярни думи на неодобрение към съответната партия, от типа – за БСП (а) защото са червени.

Моят интерес тук беше фокусиран върху отговора на този въпрос за ДПС – и ето какво се получи:

(а) защото са турци - 78

(б) скрито прокарват интереси на икономически групировки – 132

- неотговорили – 15.

Получи се значещ и интересен резултат: в този столичен и до голяма степен "интелигентски" протест - малко над една трета от хората не одобряват ДПС, защото са били турци, а дали зад тях стоят гурпировки – както по тяхно мнение зад "българските" партии, слабо ги интересува. В Благоевград тази националистическа трактовка скача двойно, в Пловдив пада до една шеста, а във Варна – до една десета. Казахме, че това проучване не дава база за сравнимост от типа "софиянци са по-националисти от варненци" и т.н. Тези данни са един доста неясен фон за София и нищо повече. Но аз бях учуден от учудването на хората, с които ги споделих. Очевидно симпатичният софийски протест им се е привиждал като симпатичен във всичко. Във всичко – не е.

Това е разказът за данните. Политологическият им анализ е отделна тема. Накрая канехме респондента да изрази с няколко думи отношението си към цялата ситуация. Един пример: "Сигурно пак ще бъдем излъгани – но трябва да сме тук!"

(Последна редакция: 28 юни, 10 часа)