Новият несвободен играч

С промените в закона се подготвя реалното излизане на фигурата на доставчика от последна инстанция (ДПИ) като участник на пазара, макар дейността му да е регламентирана и в настоящия ЗЕ. Доставчикът трябва да гарантира, че клиентите, които са излезли от регулирания пазар, но все още не са избрали доставчик от свободния пазар или избраният от тях доставчик не извършва доставка по независещи от клиента причини, няма да останат без електроенергия. В преходния период, докато всички стопански потребители излязат на свободния пазар, той е доста важен играч, който трябва да гарантира стабилността на пазар. 

ДПИ би трябвало да продава на малко по-висока цена спрямо либерализирания пазар, за да мотивира фирмите да се пренасочат към крайните търговци. След този преходен период ДПИ ще бъде активиран само в случай на фалит на търговец. В Унгария например досега не е бил активиран такъв доставчик, въпреки че законът го е предвидил като участник на пазара.

Във вторник ДКЕВР разгледа заявленията за издаване на лиценз за ДПИ, които са подали четирите електроразпределителните дружества и НЕК, и се очаква в началото на следващия месец лицензите да са факт.

В законопроекта, който най-вероятно ще бъде приет утре, е предвидено ДПИ да купуват електроенергия от НЕК, а не както досега беше записано - директно от производителите по свободно договорени цени. Това обаче нарушава цялата идея на либерализацията и отново поставя всички яйца в кошницата на НЕК. Първо, това ще намали конкуренцията между производителите. ЕРП-тата щяха да купуват само оттам, където е най-евтино, и така постепенно да изолират неефективните електропроизводители, което в средносрочен план щеше да намали и цената на тока.

На второ място се създава риск общественият доставчик да продава на ДПИ на по-ниски цени от тези на свободния пазар. При такъв развой крайните клиенти ще загубят мотивацията си да търсят услугите на търговците на електрическа енергия, което обезсмисля същността на свободния пазар.

Възможно е обаче и обратното - НЕК да продава на по-висока цена от тази на търговците. Тогава потребителите ще напуснат ДПИ, мигрирайки към търговците.

При този сценарий НЕК ще остане с нереализирана енергия, което съответно означава нови финансови дефицити за производителите й. Така ще се обезсмисли съществуването на ДПИ и ще се задълбочи кризата със съществуващата междуфирмена задлъжнялост в енергетиката, която се изчислява към момента на 1.5 млрд. лева.

Въпреки това изводът на работната група в ДКЕВР е, че НЕК ще може да извършва дейността  предвид това, че "тя ще се осъществява на либерализирания пазар, по свободно договорени цени, съгласно методика, приета от ДКЕВР". Каква възможност ще имат останалите ДПИ да договарят свободно цени с монополиста НЕК предстои да се види. Предстои да се види и новата методика.

Интересно е, че НЕК няма регулирани цени за високо напрежение отдавна, което означава, че и в момента дружеството на практика действа като доставчик от последна инстанция за стопански потребители, които по някаква причина не я закупуват от търговци на свободния пазар. Т.е. на практика НЕК и досега действа неофициално като ДПИ за онези потребители, които и досега не са избрали търговци и са присъединени към тяхната мрежа.

Реакцията на ЕРП-тата

След обявяване параметрите на законопроекта от електроразпределителните дружества, които ще играят ролята на ДПИ на пазара, се обявиха против подготвяните промени. На Обществения съвет в Министерството на икономиката и енергетиката Пламен Стефанов от "Енерго-про" заяви, че е в интерес на либерализацията ДПИ да бъде оставен да купува по свободно договорени цени, както е предвидено в сега действащия закон.

По-късно от ЕВН заявиха, че приемането на законопроекта на първо четене само два дни след неговото официално публикуване на страницата на Народното събрание, без възможността за анализиране и обсъждане, крие рискове както от гледна точка спазването на принципите за либерализация на пазара, така и от гледна точка на инструментите за нейното постигане. В тази връзка те напомниха, че либерализацията на електроенергийния пазар в Европейския съюз цели създаване на условия за свободен избор при търговията с електрическа енергия по цялата верига на доставките и регулиране е необходимо само за мрежовата компонента.

Според тях, вместо да утвърждава пазарните принципи и изисквания за свободно търсене и предлагане на енергията, законопроектът прави крачка назад, връщайки модела НЕК – единствен купувач дори за ДПИ. Предложението на ЕВН е, ако бъдат приети тези промени, те да бъдат поместени в преходните и заключителни разпоредби с фиксиран определен период от време и при изпълнение на ясни условия за отваряне на пазара.

Предвид изразените възражения от ЕРП-тата миналия петък вечерта Рамадан Аталай даде срок до понеделник те представят в председателстваната от него парламентарна комисия по енергетика становищата си и такива съответно са внесени от ЕВН и ЧЕЗ. 

На приключилото в четвъртък, 27 юни, заседание на парламентарната комисия по енергетика, което започна в 20 часа и приключи малко преди полунощ, предложението на електроразпределителните дружества беше прието. Така окончателният вариант на законопроекта, който в петък сутринта влиза за гласуване на второ четене в зала, вече предвижда период от една година (ценовият период 2013-2014 г.), в който ДПИ ще има право да купува само от обществения доставчик. На заседанието Явор Куюмджиев от парламентарната комисия допусна този период да бъде и две години. Текстовете в законопроекта не са съвсем ясни кога ще отпадне ограничението и съответно кога ДПИ ще има право да избира различни от НЕК лица, от които да закупува енергия. Единствено е уточнено, че това ще стане след като ДПИ получи лиценз (което след дни ще е факт), както и надлежна регистрация от ЕСО на пазара на балансираща енергия.

По план

Идеята на либерализацията е да има различни играчи в системата и разпределение на риска, както и създаване на конкурентна пазарна среда, която да регулира на пазарен принцип цените. Свободният пазар в България започна да работи през 2004 г., когато на него излязоха стопанските потребители на високо напрежение.

От 1 юли т.г. на пазара трябваше да излизат и потребителите на средно напрежение, но това вероятно ще се забави поне до средата на юли, тъй като все още не е готов новият модел на ценообразуване – или по-скоро не е уредена законодателната рамка, която да го регламентира, а детайлите на модела засега се крият.

Регистрираните клиенти на средно напрежение към 1 юни в сайта на Електроенергийния системен оператор са 170, но се очаква броят им да нарасне значително, след като бъдат изключени от регулирания пазар. Огромната част от стопанските потребители на средно напрежение обаче вероятно ще бъдат разпределени служебно към ДПИ и именно заради тази концентрация на клиенти е очевидното желание на ДКЕВР да прекара всичко през закъсалата финансово НЕК.

Още неясноти

Освен неяснотата, която има около излизането на пазара на ДПИ, на свободния пазар има и други въпроси, които очакват своя отговор. Търговците са в очакване на новия модел на ценообразуване, за да разберат как ще се субсидира преференциалният микс, който НЕК осигурява за регулирания пазар. Служебният министър Асен Василев излезе с предложение това да става чрез квота от скъпата енергия, която да влиза задължително и на свободния пазар, но вероятно в новия модел ще бъде заложено компенсацията да става чрез определяне на такса на мегаватчас.

Не е ясно и на каква стойност ще бъдат таксите, които ще останат за износа, тъй като ДКЕВР старателно крие числата, които са заложени в новия модел на ценообразуване, вероятно с мотива, че ще има много недоволни по веригата и не искат да създават предварително напрежение. Търговци коментират, че ако таксите за пренос и достъп надвишават 5 евро на мегаватчас, ще бъде трудно да се отпуши износът.

Мнение на търговците на пазара е, че липсата на дългосрочна сигурност и предвидимост на средата спъват развитието на либерализацията. Владимир Дичев от "ЧЕЗ Трейд България" заяви наскоро на форума "Индустрия и енергетика", че правилата на играта се променят в движение или в полза на група участници и обикновено те следват промените, вместо да ги задават. Това е следствие от практиката участниците на пазара да се самоорганизират, да правят нововъведения и сами да преодоляват трудностите.

Друг проблем според него е, че много от търговските участници на пазара все още не са подготвени и не могат добре да планират.  Дичев подчерта, че е необходимо да се постигне и интеграция на регионално ниво, както и да се премахнат таксите и нормативните пречки пред търговията.