ПЕСтеливите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ПЕСтеливите

Сергей Станишев поиска и получи подкрепа от ПЕС в София, въпреки протестите срещу правителството на Орешарски.

ПЕСтеливите

Защо европейските партии рядко крикикуват членовете си, дори когато срещу тях има протести

Огнян Георгиев
7378 прочитания

Сергей Станишев поиска и получи подкрепа от ПЕС в София, въпреки протестите срещу правителството на Орешарски.

© Красимир Юскеселиев


"Ще има ли много протести", осведомява се учтиво представител на чуждестранна партия, който е в София за конгреса на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Когато разбира, че има планирани такива пред НДК, където се състоя конгресът, той се притеснява видимо. "Дали ще мога да стигна до летището навреме?".

Българските протестиращи по улиците бяха изненадани неприятно от факта, че събралите се в София европейски социалисти не обърнаха много внимание на техните искания и подкрепиха правителството на Сергей Станишев и Пламен Орешарски. Да се очаква нещо друго обаче би било по-голямата изненада.

Паневропейските партии, които съществуват в ЕС към момента, нямат за цел да коригират поведението на членовете си, нито пък някога са изразявали особено притеснение в тази посока, дори при доста по-брутални ситуации от тази в България. Те са по-скоро механичен сбор от партии, които изразяват някакво (поне на хартия) сходство в ценностите и икономическите възгледи и зависят твърде много от отделните си национални членки, за да си позволяват публични критики към ръководството им. Още по-малко когато конгресът се провежда в столицата на председателя на партията, където социалистите току-що са сформирали правителство, след четиригодишно управление на противникова партия, член на Европейската народна партия (ЕНП). 

Чадър, не политбюро

Европейските партии възникват по естествен път още с формирането на Европейския парламент, където първоначално националните парламенти избират представители, а по-късно това се случва с директни избори. Основателите на ЕС смятат, че депутатите в ЕП трябва да се обединяват на принципа на политическите си пристрастия, не на база националност, тъй като това би разбило още крехката паневропейска конструкция. Така постепенно възникват обединенията на социалисти, десни консерватори, либерали. Те обаче придобиват правото да се превърнат в истински партийни структури едва след 1992 г., с договора от Маастрихт. Към момента, в ЕП има 7 политически групи - ПЕС (Алиансът на социалисти и демократи), ЕНП, Алиансът на либерали и демократи, Зелените-Свободен европейски съюз, Съюз на европейските консерватори и реформисти, Конфедерация на европейската обединена левица и групата "Европа за свобода и демокрация". Условието за създаване на нова такава е да има поне 25 членове от седем различни държави.

В Договора на Европейския съюз се казва, че "политическите партии на европейско равнище допринасят за формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на съюза". Как точно обаче става това е мистерия. Партиите получиха правото на финансиране директно от европейския бюджет, но нямат право да го харчат за национални кампании, нито за подкрепа на референдуми по европейски теми в отделни държави членки. В тях не членуват отделни депутати и граждани, а партии - т.е. българските социалисти сами по себе си не са членове на ПЕС, БСП е. Същото е с ЕНП и ГЕРБ. Това, както е ясно, не спомага за особено разтваряне към хората.

Това прави тези организации много слаби организационно и зависими от партиите членки, казва др. Хенинг Майер - изследовател на европейската политическа сцена от London School of Еconomics. "Те са обединяващи организации, които да събират хората и да дават насоки. Но това е границата на влиянието им към този момент", смята Майер.

Ценностите са ни важни, гласовете - още повече

Тази зависимост прави европейските партии силно уязвими. От една страна, те нямат глас при решенията на партиите кого да номинират и се примиряват с често картелни споразумения, които издигат за евродепутати или треторазрядни фигури, или бивши партийни величия, или загубили местни избори, или хора, на които са обещали място по финансови причини. От друга, от местните структури зависи дали те ще спечелят мнозинство в Европейския парламент, а то сега ще има допълнително значение.

За пръв път на европейски избори, които са след 11 месеца, партиите ще издигнат директно кандидати за президент на Европейската комисия и партията с най-голямо мнозинство ще има предимство при изслушванията (въпреки че решението ще зависи и от Европейския съвет). "Заради кризата и решенията за Европа това може да са първите европейски избори, на които ще се говори наистина по европейски теми", смята Майер. Според Рони Пац, експерт от Transparency International, политиците също така са разбрали, че като направят име в Брюксел, може да се върнат на националната сцена триумфално, затова тези избори може да се окажат още по-важни.

На конгреса в София стана почти официално ясно, че кандидатът на ПЕС за президент на Европейската комисия ще бъде настоящият председател на ЕП Мартин Шулц. "Те обаче разчитат на изборите в отделните държави, защото оттам идва мнозинството тук. Затова всяка партия им е важна", посочва Рони Пац.

Ето защо те (под което се разбира групичката функционери в Брюксел) не могат да си позволят да критикуват местните лидери твърде свободно. Например Ханес Свобода, който е лидер на парламентарната група на социалистическия алианс, отказа да отправи каквато и да е критика към Станишев и БСП по време на конгреса в София, но след като се завърна в Брюксел, написа в блога си, че в България трябва цялостна смяна на системата. "За мен остава неразбираемо и неприемливо, че новото правителство на малцинството назначи за главен борец с корупцията един олигарх... Също така не мога да разбера защо шефът на дясноекстремистката партия "Атака" беше избран за председател на комисията за борба с корупцията в парламента", пише Свобода. Той бил изпратил и критично писмо на Станишев според "Труд". На въпрос на "Капитал" в София за подкрепата от страна на "Атака" и дали това не нарушава ценностите на социалистите обаче Свобода уклончиво хвърли вината върху ГЕРБ, заявявайки, че те не са конструктивна опозиция.

Самата ПЕС под ръководството на Станишев подкрепи миналата година румънския премиер Виктор Понта, докато Европейската комисия изрази в доклад притеснение за това, че страната се отклонява от върховенството на закона, разделението на властите и независимостта на съдебната система. Разбира се, ЕНП също има доста натрупани грехове на съвестта си. Партията не направи никакви забележки на Силвио Берлускони по време на управлението му в Италия, когато той трупаше власт и избягваше съдебна отговорност. Бойко Борисов също не получаваше критики от ЕНП - нито за нарушаването на суверенитета на съдебната власт, нито за начина на управление, нито дори за номинацията на Румяна Желева, която остана зам.-председател на европейската партия, след като бе изхвърлена от Европейския парламент и от външното министерство.

Членовете на ЕНП подобно на останалите членове на паневропейски партии умело си затварят очите за местните политически драми, които за тях представляват най-често логистични неудобства. "Унгария не е по-лоша от нас", заяви преди месец евродепутатът от Люксембург Франс Енгел, по повод новите конституционни промени на премиера Виктор Орбан. За тях ЕК многократно предупреди, че противоречат на европейските принципи и върховенството на закона. Докато концентрирането на власт донесе на Орбан прякора Виктаторът, ЕНП очевидно не мисли, че това е проблем за нея. Начинът, по който ДПС печели гласове и управлява, също не изглежда да е проблем за евролибералите.

Eдинственото изключение от това правило засега е решението на ПЕС да изключи през 2006 г. словашката управляваща партия СМЕР на Роберт Фицо заради коалицията й с бившия авторитарен лидер Владимир Мечиар и националиста Ян Слота. Основна причина обаче тогава беше дискриминационното отношение към унгарското малцинство.

Етикети, които маскират

Изборите не са единствената причина паневропейските партии да не са достатъчно адекватни, особено в Централна и Източна Европа. Тук трябва да допълним и културната и историческа разлика между източно и западноевропейските политически системи. Обединение като това на социалистите беше проблемно дори и преди разширяването от 2004 и 2007 г., тъй като френската социалистическа партия и германските социалдемократи са близки в идеите си, колкото са например СДС на Емил Кабаиванов и ДСБ на Иван Костов. Но след влизането на нови страни това обединение стана още по-съмнително. С какъв културен код биха могли норвежките социалисти или британските лейбъристи например да разчетат БСП, която претендира да е социалдемократическа партия, но в същото време е наследник на комунистите, свързана в различни периоди и с нововъзникналата олигархия, и със силовите групировки? Или как съюзът на либералите да тълкува ДПС, които на хартия изповядват едни ценности, но цялата им политическа история сочи друго? Етикетите тук по-скоро маскират, отколкото да разкриват.

Докато в Западна Европа вниманието към тези партии е доста слабо, в "Нова Европа" сделката изглежда по-скоро "легитимност срещу гласове". Местните, сравнително нови партии, разчитат на печата на одобрение на структури като ПЕС или ЕНП, който после да размахат пред избирателите и опозицията. Това прилича донякъде на ситуацията и в България, където местни структури ползват образа на националния лидер като индулгенция. И едното, и другото, както е ясно, може да прикрива доста порочни практики. Но борбата с тях ще става, както и досега отдолу нагоре, не обратното.

"Ще има ли много протести", осведомява се учтиво представител на чуждестранна партия, който е в София за конгреса на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Когато разбира, че има планирани такива пред НДК, където се състоя конгресът, той се притеснява видимо. "Дали ще мога да стигна до летището навреме?".

Българските протестиращи по улиците бяха изненадани неприятно от факта, че събралите се в София европейски социалисти не обърнаха много внимание на техните искания и подкрепиха правителството на Сергей Станишев и Пламен Орешарски. Да се очаква нещо друго обаче би било по-голямата изненада.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    няма как депутатие от ПЕС да обърнат внимание на подскоците и променадите на част от гъзарията на София когато в страната има 456 000 безработни, а в ЕС кризата се "вихри" вече 5-та година....
    Като излезем от кризата ние и ЕС, кога?? Бог знае, да се надяваме следващите 5-25 години, тогава моля можем и да си поиграем на улична демокрация....

  • 2
    dearleader avatar :-?
    JR Ewing

    Правилен анализ. ЕПП например подкрепи Саакашвили в Грузия в лицето на скандалите с грузинските затвори. Европейските партии са незначими и незначителни.

  • 3
    dearleader avatar :-?
    JR Ewing

    До коментар [#1] от "boby1945":

    Не е ли точно соц идея, че елитите показват светлото бъдеще? Какво е централното планиране, ако не триумф на елита и технокрацията? Кабинетът не е ли "експертен" в момента?

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#3] от "mikeybauss":
    Много си невежа в политиката, много ....
    Социализмът, като практика и теория, въобще не приема понятието елит и то като реална движеща политическа сила..... класа, партия, народни маси, дребнобуржоазна стихия, това да, ама елит?!?!?
    Къде го търсиш при Цоциализмът, даже когато е от типа ПАСЕ......

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#2:"mikeybauss"]Европейските партии са незначими и незначителни. [/quote]
    Като партии на политическо ниво може и са "незначими и незначителни", то като разпоредители с данъците на гражданите на Ес са си много значими и значителни...
    А при капитализЪма "Парица царица" (Алеко).
    Затова и уважавай Европейските партии, както да ти изглеждат от разбитите тротоари на София или който да е Н.ски град, село в България....

  • 6
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    Браво за добрия и обективен анализ,трябваше да го публикувате още когато приеха ГЕРБ в ЕНП.....

  • 7
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    [quote#6:"thepirineagle"]Браво за добрия и обективен анализ,трябваше да го публикувате още когато приеха ГЕРБ в ЕНП.....[/quote]Интересно защо не още по-рано, когато приеха БСП в ПЕС или когато приеха ДПС в АЛДЕ(Алиансът на либералите и демократите в Европа)?!

  • 8
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    До коментар [#7] от "BlueWater":
    Ами да,точно така,100% съгласна....просто се забих в най-най- близката "история":-)

  • 9
    cap_shakespeare avatar :-|
    Captain Shakespeare

    До коментар [#1] от "boby1945":

    "Широко отворени очи" и написани куп лъжи.

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#9] от "Captain Shakespeare":

    Факти въздухарче, факти... справка последната сесия на европейските социалисти в София....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK