Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
39 28 юни 2013, 18:11, 8502 прочитания

Изборният кодекс: какво е възможно и какво не?

Не бива да се изпада в утопията, че промените в правилата ще променят всичко

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Има ли време за промяна в Изборния кодекс? И ако има време, може ли да се вярва на хората в парламента да го променят така, че да отговорят на исканията? Това са важните въпроси, свързани с едно от основните искания на протестиращите. Притиснати от недоволството, депутатите видяха в Изборния кодекс тема, по която могат да са единни с улицата. И партиите, които подкрепят правителството на Пламен Орешарски, и опозицията от ГЕРБ започнаха да се надпреварват да предлагат промени в правилата за провеждане на изборите. В един и същи ден миналата седмица идеи за ремонт на кодекса обявиха ДПС и ГЕРБ.

Докато пред парламента хората викаха "оставка" пък, зам.-председателят на парламента Мая Манолова събра на среща представители на неправителствени организации, на която обеща процедурата по промяна на изборните правила да бъде прозрачна и да става с участието им. Миналия четвъртък беше създадена и временна парламентарна комисия, начело с Манолова, която в рамките на три месеца трябва да изработи изцяло нов изборен кодекс. В нея не влязоха депутати от опозицията, защото те напуснаха парламента. Но ГЕРБ заявиха готовност да влизат в пленарната зала за обсъждането на промени в изборните правила.


Предложения какво трябва да се промени в кодекса направиха и различни неправителствени организации. Те обаче заподозряха БСП и ДПС в опит чрез лансираните намерения за промяна на изборните правила да протакат нещата с надеждата ситуацията около протестите да се успокои. По тази причина няколко неправителствени организации, между които Центърът за либерални страгетии, Българският хелзинкски комитет и Институтът за развитие на публичната среда бойкотираха организираната от Мая Манолова първа дискусия по въпроса този вторник.

Кой какво

Мая Манолова за пореден път обвини партията на Бойко Борисов, че с приемането на кодекса от предишния парламент ГЕРБ е създала такива правила, чиято цел е била единствено бившите управляващи да си осигурят служебна победа. Какви точно идеи за промяна на кодекса имат обаче от БСП така и не стана ясно. Единственото по конкретно предложение, лансирано досега от лидера на социалистите Сергей Станишев и Мая Манолова, е идеята да се въведе машинно гласуване за следващите парламентарни избори.



Малко по-конкретни по темата са от ДПС и ГЕРБ. От движението подобно на БСП също са на мнение, че трябва да се изработи изцяло нов избирателен кодекс. "Редица текстове звучат ретроградно. Трябва ни нов кодекс с нова философия, който да гарантира представителност на протестиращите", каза Христо Бисеров. Той очерта и основните промени, които предлагат от ДПС. Едната е свързана с независимите кандидати за депутати. От движението обмислят да предложат да отпадне депозитът от 10 хил. лв., който те трябва да внасят в ЦИК. Другата промяна е да се намали броят на подписите, необходими за регистрацията на независимите кандидати, които сега са 5 хиляди. Според Бисеров може да се обсъжда и въпросът за изборната бариера.

Подобни предложения за промени в Изборния кодекс лансираха и от ГЕРБ. Бившият председател на парламента Цецка Цачева призна, че бившите управляващи са проявили "политическа недалновидност", като не са предвидили, че част от промените в кодекса ще възпроизведат старата система. И добави, че, ако с тези правила се отиде на предсрочни избори, много е вероятно да се повтори конфигурацията от сегашния парламент. Тя също се обяви за облекчаване на условията за кандидатиране на независими народни представители – намаляване на броя на подписите и на сумата за депозита в ЦИК. Вероятно заради скандала, който стана в деня на вота, с откритото в печатницата в Костинброд допълнително количество отпечатани бюлетини от ГЕРБ се готвят да предложат в кодекса да бъде записано, че отпечатването на изборните книжа и бюлетините ще става в печатницата на БНБ.

Бившите управляващи ще настояват да бъде записана методиката, по която ще става разпределението на мандатите. Сега тя се приема от ЦИК преди вота. "Трябва да има ясни правила за агитация по време на предизборната кампания с равни възможности за независимите кандидати", каза Цачева. ГЕРБ ще предложат да се създаде още един многомандатен избирателен район за гласовете от чужбина, които сега влизат в общия брой избиратели. Изборната бариера според тях трябва да бъде намалена от 4% на 3%.

Тези неща обаче се разминават с повечето искания на неправителствени организации като Асоциация "Прозрачност без граници" (даваме извадка от техните искания като пример, тъй като не можем да обобщим всички). От една страна, партиите, които се облагодетелстват от сегашния модел, надали ще имат каквото и да било желание да го променят сами. От друга, повечето от съществените искания са дългосрочни и не могат да бъдат приети набързо.
Предложенията на Асоциация "Прозрачност без граници":

- Съставяне и поддържане на точни и коректни избирателни списъци
- Облекчаване на изискванията за регистриране на кандидатите в изборния процес
- Осигуряване на справедлив и равен достъп до медиите (безплатен достъп до обществените медии)
- Регламентиране на нови правомощия на изборната администрация
- Разширяване приложението на модела на регионалните преброителни центрове
- Включване в изборния кодекс на методиката за изчисляване на резултатите от гласуването
- Въвеждане на преференциално гласуване с нисък праг

Без утопии

"Съдържателни идеи няма. Започва някакъв процес, но трябва да имаме предвид, че съществена промяна не става толкова бързо", казва Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. Той определи заявката за промени в изборното законодателство като опит от страна на основните политически сили да разсеят напрежението около протестите и стабилизиране на правителството. Като пример той посочи въвеждането от БСП на мажоритарните кандидати на вота през 2009 г. Според него до никакви резултати няма да доведе и предложението за облекчаване на условията за кандидатиране на независими депутати. Досега всички народни представители, които напускаха парламентарните си групи, оставаха в парламента като независими и практиката сочи, че те най-лесно се поддават на "купуване" от страна на управляващите.

"Целта на избирателната реформа не трябва да е да разруши партийната система, а да я рационализира. Не изкуствено да я стабилизира и да създаде някаква амалгама от интереси, които да се контролират от корпоративни и други фактори", смята Даниел Смилов. Според Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", е достатъчно да се въведе преференциална избирателна система с много нисък праг и да се сложи ред в изборната администрация, т.е. да се гарантира честното протичане на изборите и възможността на избирателя да влияе кои кандидати да бъдат избрани. "Не бива да се изпада в Кодексо-утопизъм и да се смята, че Кодексът сам по себе си ще реши всички дефицити на политическото представителство, зависимости и проблеми вътре в партиите. Това е опасна заблуда, която в момента упорито се налага и отмества усилията и прожекторите от качеството на политическите проекти и партии", предупреждава социологът.

Смилов също мисли, че една от темите, които трябва да се преосмислят, е за преференциалния вот. "По това като че ли има съгласие между политическите сили", казва той. Германският вариант от мажоритарно-пропорционална система ще даде представа за радикална промяна, но ще запази пропорционалността на резултата, казва той. "Ако вкараме чисто мажоритарна система, в Народното събрание ще влязат примерно две партии. Това ще стабилизира БСП и някой друг", предупреждава Смилов.

За парите

Другите промени са свързани с финансирането на партиите, което е регламентирано в Закона за политическите партии. В България, както и почти навсякъде в Европа, държавата дава пари на партиите. Според Смилов може да се помисли за намаляване на държавната субсидия, но тя трябва да остане. Може обаче да се помисли върху начина, по който се разпределя. Дали да се дава директно като една сума, както е сега, или, както е в Германия и други европейски държави - със схеми на съфинансиране, при които държавата удвоява всеки лев, набран от дарения. "Така част от държавната субсидия ще стимулира партиите да разгръщат като дарители широк кръг хора. Защото сега е вярно, че държавното финансиране помага на партиите да не са зависими от корпорации, но те стават абсолютно лежерни по отношение на гражданите", казва Смилов.

Другата посока на промяна е свързана с начина, по който се изразходва държавната субсидия. Смилов посочва, че сега голяма част от тези пари отиват в електронните медии. "Не знам дали това е най-разумният вариант за водене на политика, но, от една страна, имаме държавно финансирана партия, а от друга страна - абсолютно пазарен достъп до медиите. Повечето от тези пари отиват за 30-секундни клипове, които са абсолютно безсмислени. Те водят до стил на политика, който е контрапродуктивен, от типа фокусирана върху личностите, а не толкова върху съдържанието", казва Смилов. В повечето европейски държави купуването на телевизионно време от партиите за предизборни цели е забранено. То се предоставя безплатно, по определени правила. Това е много важна промяна, ако искаме гласът на повече малки партии да стига до по-широк кръг хора.
 
Назрява скандал с отнемането на субсидията за извънпарламентарните партии

В Народното събрание вече минаха на първо четене два законопроекта за промени в Закона за политическите партии, свързани с начина на получаване на държавната субсидия. Единият, внесен от БСП, отнема възможността депутатите, които напускат парламентарните си групи и стават независими, да получават държавна субсидия. Вторият законопроект на "Атака" предвижда да се отнеме държавното финансиране на партиите, кои са спечелили над 1% на парламентарните избори.

Националистите на Волен Сидеров искат и още рестрикции за непарламентарните партии - да се отнемат предоставените им от държавата помещения за партийни клубове. От БСП и от ДПС обаче са категорични, че субсидията за непарламентарните формации трябва да се запази. Мая Манолова изрази мнение, че може да се мисли в посока на вдигане на процента за получаване на държавни средства от 1 на 2% примерно. В момента двата законопроекта са обединени в един, а срокът за внасяне на предложения по тях за второ четене е 4 юли.

Неправителствени организации вече излязоха с декларации срещу предложението на "Атака" за отпадане на държавното финансиране на извънпарламентарните партии. В повечето държави в Европа субсидии получават както партиите в парламента, така и тези извън него. В Германия прагът е 1%, колкото е и в Италия, а в страни като Дания например, всеки кандидат, получил над 1000 гласа, взима пари от държавата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенсация по схемата 60/40 Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенсация по схемата 60/40

Парламентът окончателно прие промените в Закона за извънредното положение, предстои правителството да измени и своето постановление за помощта към фирмите

6 апр 2020, 4574 прочитания

Вечерни новини: Мерките за бизнеса може да се разширят, европейските борси започнаха седмицата с повишения Вечерни новини: Мерките за бизнеса може да се разширят, европейските борси започнаха седмицата с повишения

И още: В Западна Европа обмислят планове за отмяна на ограниченията; Започва масово тестване в спешната помощ у нас, след като седем медици там вече са болни; Британският премиер Борис Джонсън е настанен в болница

6 апр 2020, 1568 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ще се пенсионирам, няма да се пенсионирам

Или защо замразяването на ръста на възрастта за пенсиониране крие риск от задълбочаване на проблемите в системата

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10