Изборният кодекс: какво е възможно и какво не?

Малко по-конкретни по темата са от ДПС и ГЕРБ. От движението подобно на БСП също са на мнение, че трябва да се изработи изцяло нов избирателен кодекс. "Редица текстове звучат ретроградно. Трябва ни нов кодекс с нова философия, който да гарантира представителност на протестиращите", каза Христо Бисеров. Той очерта и основните промени, които предлагат от ДПС. Едната е свързана с независимите кандидати за депутати. От движението обмислят да предложат да отпадне депозитът от 10 хил. лв., който те трябва да внасят в ЦИК. Другата промяна е да се намали броят на подписите, необходими за регистрацията на независимите кандидати, които сега са 5 хиляди. Според Бисеров може да се обсъжда и въпросът за изборната бариера.

Подобни предложения за промени в Изборния кодекс лансираха и от ГЕРБ. Бившият председател на парламента Цецка Цачева призна, че бившите управляващи са проявили "политическа недалновидност", като не са предвидили, че част от промените в кодекса ще възпроизведат старата система. И добави, че, ако с тези правила се отиде на предсрочни избори, много е вероятно да се повтори конфигурацията от сегашния парламент. Тя също се обяви за облекчаване на условията за кандидатиране на независими народни представители – намаляване на броя на подписите и на сумата за депозита в ЦИК. Вероятно заради скандала, който стана в деня на вота, с откритото в печатницата в Костинброд допълнително количество отпечатани бюлетини от ГЕРБ се готвят да предложат в кодекса да бъде записано, че отпечатването на изборните книжа и бюлетините ще става в печатницата на БНБ.

Бившите управляващи ще настояват да бъде записана методиката, по която ще става разпределението на мандатите. Сега тя се приема от ЦИК преди вота. "Трябва да има ясни правила за агитация по време на предизборната кампания с равни възможности за независимите кандидати", каза Цачева. ГЕРБ ще предложат да се създаде още един многомандатен избирателен район за гласовете от чужбина, които сега влизат в общия брой избиратели. Изборната бариера според тях трябва да бъде намалена от 4% на 3%.

Тези неща обаче се разминават с повечето искания на неправителствени организации като Асоциация "Прозрачност без граници" (даваме извадка от техните искания като пример, тъй като не можем да обобщим всички). От една страна, партиите, които се облагодетелстват от сегашния модел, надали ще имат каквото и да било желание да го променят сами. От друга, повечето от съществените искания са дългосрочни и не могат да бъдат приети набързо.

Без утопии

"Съдържателни идеи няма. Започва някакъв процес, но трябва да имаме предвид, че съществена промяна не става толкова бързо", казва Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. Той определи заявката за промени в изборното законодателство като опит от страна на основните политически сили да разсеят напрежението около протестите и стабилизиране на правителството. Като пример той посочи въвеждането от БСП на мажоритарните кандидати на вота през 2009 г. Според него до никакви резултати няма да доведе и предложението за облекчаване на условията за кандидатиране на независими депутати. Досега всички народни представители, които напускаха парламентарните си групи, оставаха в парламента като независими и практиката сочи, че те най-лесно се поддават на "купуване" от страна на управляващите.

"Целта на избирателната реформа не трябва да е да разруши партийната система, а да я рационализира. Не изкуствено да я стабилизира и да създаде някаква амалгама от интереси, които да се контролират от корпоративни и други фактори", смята Даниел Смилов. Според Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", е достатъчно да се въведе преференциална избирателна система с много нисък праг и да се сложи ред в изборната администрация, т.е. да се гарантира честното протичане на изборите и възможността на избирателя да влияе кои кандидати да бъдат избрани. "Не бива да се изпада в Кодексо-утопизъм и да се смята, че Кодексът сам по себе си ще реши всички дефицити на политическото представителство, зависимости и проблеми вътре в партиите. Това е опасна заблуда, която в момента упорито се налага и отмества усилията и прожекторите от качеството на политическите проекти и партии", предупреждава социологът.

Смилов също мисли, че една от темите, които трябва да се преосмислят, е за преференциалния вот. "По това като че ли има съгласие между политическите сили", казва той. Германският вариант от мажоритарно-пропорционална система ще даде представа за радикална промяна, но ще запази пропорционалността на резултата, казва той. "Ако вкараме чисто мажоритарна система, в Народното събрание ще влязат примерно две партии. Това ще стабилизира БСП и някой друг", предупреждава Смилов.

За парите

Другите промени са свързани с финансирането на партиите, което е регламентирано в Закона за политическите партии. В България, както и почти навсякъде в Европа, държавата дава пари на партиите. Според Смилов може да се помисли за намаляване на държавната субсидия, но тя трябва да остане. Може обаче да се помисли върху начина, по който се разпределя. Дали да се дава директно като една сума, както е сега, или, както е в Германия и други европейски държави - със схеми на съфинансиране, при които държавата удвоява всеки лев, набран от дарения. "Така част от държавната субсидия ще стимулира партиите да разгръщат като дарители широк кръг хора. Защото сега е вярно, че държавното финансиране помага на партиите да не са зависими от корпорации, но те стават абсолютно лежерни по отношение на гражданите", казва Смилов.

Другата посока на промяна е свързана с начина, по който се изразходва държавната субсидия. Смилов посочва, че сега голяма част от тези пари отиват в електронните медии. "Не знам дали това е най-разумният вариант за водене на политика, но, от една страна, имаме държавно финансирана партия, а от друга страна - абсолютно пазарен достъп до медиите. Повечето от тези пари отиват за 30-секундни клипове, които са абсолютно безсмислени. Те водят до стил на политика, който е контрапродуктивен, от типа фокусирана върху личностите, а не толкова върху съдържанието", казва Смилов. В повечето европейски държави купуването на телевизионно време от партиите за предизборни цели е забранено. То се предоставя безплатно, по определени правила. Това е много важна промяна, ако искаме гласът на повече малки партии да стига до по-широк кръг хора.