"Елате с нас, протестът е за вас." Шествието пъпли по главната улица на Пловдив, оживена и шарена. Ден 12-и е от началото на #ДАНСwithme, хората са не повече от 1000. Неуморните им скандирания "О-став-ка" предизвикват по-скоро интереса на китайските туристи, които крачат с гигантски фотоапарати по ларгото, отколкото на съгражданите им, които се разхлаждат с фрапета в 30+ жегата в околните заведения. Не че ентусиазмът им не пали солидарни усмивки тук-там и дори по някоя вдигната ръка за одобрение. Но крехката подкрепа бързо се разсейва в масата от физиономии, по които се чете само недоумение и дори безразличие.
А Пловдив е градът след София, който успява да увлече най-много хора в протеста срещу порочната формула на властта БСП-ДПС-"Атака". През уикендите според различните изчисления на местните медии протестират между 5 и 10 хиляди души. Но според тези, които се събират всяка вечер в 18.30 пред общината за 350-хиляден град, хората са малко. Още повече че пловдивчани носят историческо самочувствие на "политически активен и граждански ангажиран град".
Обясненията, които събираме на площада за пасивността на съгражданите им, са най-различни - от "Пловдив е празен през лятото", през "може би заради жегата" до "хората са уморени от февруарските протести". "Чувам коментари: "К'во правите, провинцията, излагате се." Както каза някой във Facebook: "Ами тя, провинцията, е в София", шегува се Иван Григоров, който идва с цялото си семейство (с жена си и двете си деца, които с доволни усмивки размахват знаменца и пляскат в бебешката си количка) всяка вечер, въпреки че е наясно, че формулата "оставка-нови избори" не води автоматично до промяна в чипа на политическата система.
Истинските причини защо протестите не се разгарят в страната, както в столицата, обаче са много по-дълбоки и минават през анализа на това защо 50% от българите не гласуват на избори. Пробивът в матрицата, битката за възстановяването на демократичните правила е много дълга, трудна и в някакъв смисъл абстрактна и прагматизмът на хората в страната, с който оцеляват в най-гладните години на прехода, е много интуитивен за това. Да размахаш гневно абсурдната си сметка за ток пред кметството е едно, да разхлабиш хватката на мафията от публичните ресурси - съвсем друго. Хората са наясно, че това изисква съвсем други средства и умения, граждански опит и самочувствие, които съзнателно са стъпквани, мачкани, изтривани през годините. Отвращението им от политическия живот не е само умора от прехода, а най-гнусната част от овладяването на държавата от мафията. Много пъти през последните 20 години илюзиите за промяна катастрофираха тежко и не е случайно, че хората са толкова предпазливи в това да повярват, че сега може да е различно. И те да участват в това.
Противно на високомерното изказване на Сергей Станишев пред австрийския вестник Die Presse обаче в "провинцията не е тихо". Защото виковете "О-став-ка" на тези 50-100-200 души по улиците на Сливен, Плевен, Благоевград, Русе, Стара Загора, Ловеч, Варна и др. са силни, категорични и със сигурност оставят следи. Хората пред телевизорите също гледат с надежда репортажите за случващото се. Засега от дивана. Но това не значи, че са безразлични, защото животът им е станал добър. Показателно е изследването на "Алфа Рисърч" от миналата седмица, което отсича - 85% от хората подкрепят протестите.
Страхът да не бъдеш употребен
Трийсет и шест годишният програмист от Пловдив Стоян Чойнев разказва, че всеки ден с колегите му в офиса обсъждат колко е важно да се протестира. Всички те са много активни в социалните мрежи, споделят информация, настояват за оставка на правителството, но въпреки това той не вижда половината от тях след 18.30 на площада. Досега не е успял да получи отчетлив отговор защо.
Иван Григоров, който работи като преводач и също е от Пловдив, води подобни разговори със своите приятели. Те са много активни в друга важна за града инициатива - опитите да се спре строежа на паркинг насред една от големите градски градини, но голяма част от тях са прекратили ходенето на "големите протести" след първите дни. Причината - притесняват се гневът им да не се канализира в полза на ГЕРБ, да не бъдат употребени в нечия партийна игра. "Мен не ме интересува коя партия е на власт, моят протест е срещу това в политиката да има хора, свързани с подземието", отбелязва партньорката му Кремена Вълчева.
Виновниците са в София
Тъкмо така започна протестът срещу тази власт в Пловдив - от назначаването на областния управител Венцислав Каймаканов по непрозрачен начин. Хората пред общината в града държат да отбележат, че не ги възмущава фактът, че е свързан с ДПС, а че възпроизвежда модела, по който Делян Пеевски попадна във властта. Това е и обяснението защо в едни градове в страната хората са по-активни от други - те са много по-мотивирани да протестират пред местната управа, ако тя въплъщава недъзите на националното управление. (Спомнете си за Варна в допълнителния текст.)
Добре го обяснява един от активните протестиращи в Русе Петър Генов (там се събират между 50 и 100 души вечер): "Проблемът в случая е правителството. Февруарските протести бяха срещу високите сметки на ток, а и срещу правителството на ГЕРБ. Лесно бе хората да излязат пред общината - повечето кметове са от ГЕРБ или подкрепени от тях. Излизаха и пред офисите на енергийните дружества. Сега проблемът е в София. Странно е да излезеш за 2 часа пред празната сграда на общината или кметството, предвид, че каквито и да са хората в нея - добри, лоши - те не са отговорни за гафовете на Орешарски, Станишев и Волен."
Мрежата на зависимостите
В някои градове имат още по-тъжно прагматични и специфични обяснения защо не протестират масово. Двайсет и пет годишният Венцислав Съботинов дава пример с родната си Стара Загора, която според него никога не е била особена "протестна сила": "Като център на енергетиката в България, като стратегическа локация, привлякла доста бизнеси, ситуацията не е толкова мизерна, колкото в останалите части на България. Отделно зависимостта на хората от работодателите им поражда страх и притъпява чувството им за гражданска отговорност. Голяма част от тях се страхуват за работните си места и не смеят да излязат да протестират срещу работодателя си (което е всяко правителство), понеже големите енергийни предприятия са или държавни, или на хора, които пряко работят с всяко правителство."
Въпреки това Венцислав и приятелите му продължават неуморно да блокират кръстовищата в града с надежда, че ще събудят "заспалото" население на града и ще му напомнят, че е време да поеме контрола върху бъдещето си. Както сам казва: "В крайна сметка, макар и малко, ние сме там и показваме, че ни пука."
* По думите на лидера на БСП Сергей Станишев пред австрийския вестник Die Presse по повод протестите: "И моля ви да правите разлика между София и провинциалните градове - там е тихо."
Спас Спасов
Не повече от 200 души се събират всяка вечер точно в 18.30 ч. край грамадата от камъни пред сградата на варненското кметство. Там на 20 февруари т.г. се самозапали Пламен Горанов. Преди да го направи, той не поиска много – само оставката на кмета на града Кирил Йорданов и всички общински съветници.
Сега, минавайки край мястото, варненци често коментират, че смъртта на Пламен е била "несиметрична", че е поискал малко, а е дал всичко. Хладна, но вярна оценка.
През февруари и март т.г. само за няколко дни Варна се превърна в "столица на протеста", защото поиска "смяна на системата". И бързо загуби тази си слава, след като стана ясно, че няма сили за това.
България е малка и бедна страна, в която разликата между митрополия и периферия е очаквана. Но през последните двадесет години отдалечаването на столицата от провинцията набра шеметна скорост, превърна се в културен проблем, формира разлики в мисленето. Нещо повече - превърна се в трудно преодолима граница, която можеше да бъде премината само с планирани усилия за икономическото развитие на регионите. А това не се случи.
Когато в началото на февруари гражданите на Варна излязоха на улицата с непосилните си сметки за ток, шествията им, както всички протести в останалите части на страната, приличаха по-скоро на "гладен бунт". Много скоро след това на улицата вече имаше 20 -30 хил. души, които видимо нямаха проблем с плащането на сметките си. Проблемът им беше откраднатата свобода.
В продължение на почти 15 години Варна бавно потъваше в клопката на двоен монопол – икономически, но и политически. Той уби бизнеса, отне перспективата и свали ниско хоризонта. Така Варна заживя прекалено дълго с усещането за провинция и с далечния спомен за "морска столица".
След четири седмици на протест, на 6 март т.г., кметът на Варна Кирил Йорданов подаде оставка. Направи го след три пълни и един недовършен мандат. Веднага след това протестите изгубиха силата си. За гражданите във Варна стана ясно, че силите им стигат дотук. В свръхцентрализирана България важните неща не се случват на 530 км от столицата. Там те се приемат като факт. Все по тази причина статуквото, срещу което градът въстана, се съвзе бързо, самовъзпроизведе се, а Варна усети тежестта на поражението още преди изборите на 12 май.
Сега край каменната могила в памет на Пламен Горанов хората са малко. Останали са клакьорите и другите - с дребните, поддържащи роли. Гражданите, които през февруари и март изписваха с телата си "България", а фигурата им беше видима само от височината на катедралната камбанария, този път останаха вкъщи. Защото си дадоха сметка, че "олигарсите живеят в София", че сглобяват схемите си в парламента, а бунтът се случва само в пространството между сградите на "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2. В такава България страда не само провинцията. В нея столицата също е обречена да бъде сама, дори когато протестира.
"Елате с нас, протестът е за вас." Шествието пъпли по главната улица на Пловдив, оживена и шарена. Ден 12-и е от началото на #ДАНСwithme, хората са не повече от 1000. Неуморните им скандирания "О-став-ка" предизвикват по-скоро интереса на китайските туристи, които крачат с гигантски фотоапарати по ларгото, отколкото на съгражданите им, които се разхлаждат с фрапета в 30+ жегата в околните заведения. Не че ентусиазмът им не пали солидарни усмивки тук-там и дори по някоя вдигната ръка за одобрение. Но крехката подкрепа бързо се разсейва в масата от физиономии, по които се чете само недоумение и дори безразличие.
А Пловдив е градът след София, който успява да увлече най-много хора в протеста срещу порочната формула на властта БСП-ДПС-"Атака". През уикендите според различните изчисления на местните медии протестират между 5 и 10 хиляди души. Но според тези, които се събират всяка вечер в 18.30 пред общината за 350-хиляден град, хората са малко. Още повече че пловдивчани носят историческо самочувствие на "политически активен и граждански ангажиран град".
43 коментара
За съжаление без по-масова подкрепа от провинцията това правителство трудно ще падне....
""Въпреки това Венцислав и приятелите му продължават неуморно да блокират кръстовищата в града с надежда, че ще събудят "заспалото" население на града и ще му напомнят, че е време да поеме контрола върху бъдещето си."
Ами то в България винаги е било така. И в Априлското възстание се включват само някои градове и села. Огромната част от страната предпочита да си остане по домовете. Не защото са обичали султана, а защото не са искали да си развалят рахата. Защото между свободата и салама повечето българи по традиция избират салама. Без да си дават сметка, че с пасивността си губят и двете.
Хубаво е, че винаги е имало едно активно малцинство от хора, които могат да надигнат глава над ръба на чинията и да се борят не за материални неща като сметки за ток или доходи, а за абстрактни неща като демокрация и правов ред. Лошото е, че не знам дали ще им стигнат силите. Без масови стачки и блокади на пътни артерии това правителство няма да падне.
„Противно на високомерното изказване на Сергей Станишев пред австрийския вестник Die Presse обаче в "провинцията не е тихо".”
Напротив, тихо е, и вие го доказвате в репортажа.
***
„Защото виковете "О-став-ка" на тези 50-100-200 души по улиците на Сливен, Плевен, Благоевград, Русе, Стара Загора, Ловеч, Варна и др. са силни, категорични и със сигурност оставят следи.”
Оставят следи само във фейсбук статусите.
***
„Хората пред телевизорите също гледат с надежда репортажите за случващото се.”
Гладни Прокопиеви кокошки просо сънуват. Хората пред телевизорите не са толкова прости и схващат много добре кой яхна протеста и в каква посока се опитва да го води. И действително гледат с надежда – надеждата, че номерът ВИ няма да мине.
***
„Показателно е изследването на "Алфа Рисърч" от миналата седмица, което отсича - 85% от хората подкрепят протестите.”
Показателно е за уникалната Гьобелсовата пропаганда, която се лее в момента по всички медии.
А ако друго изследване, например на „Галъп”, „отсече” нещо различно, ще се развява ли до припадък от „Дневник” и „Капитал”?
Защо да протестирам......да не би като има избори нещо да се промени, в парламента ще влязат същите хора с малки изключения и размествания. Да, протестите имат смисъл, оттук насетне всяка политическа власт ще съобразява действията си по-акуратно, мисля че това е достатъчно......................че какво му е на Пеевски в сравнение с Борисов, от кого имаме повече основание да се срамуваме като граждани от Цветанов или от Пеевски, протестът неправилно е насочен срещу политиците, протестът трябва да е насочен срещу "гражданите", защото те ги избират
До коментар [#2] от "Nikolay UK":
Априлското въстание за разлика от сегашните спонтанни протести е широкомащабна структурно планирана инициатива зад която е стояла планово изградена организация, и всичко това е съществувало в строго контролирана среда която по своята същност е създавала невъзможност за свободен избор.
-------------------------
Лично аз подкрепям протестите. Но мнението ми е, че само с излизане по площадите няма да стане.
Пловдив бичи айляк :-D
Сега сериозно - според мен основната причина за слабите протести в провинцията е това, че правителството, парламента и всички институции са в София. Трудно е да застанеш пред общинската администрация и да протестираш срещу правителството в София - едното няма нищо общо с другото. Останалите причини - лято, плаж, море и т.н. също са фактори, но в по-малка степен. Единствената причина поради, която някога изобщо съм съжалявал, че живея в Пловдив, а не София са именното сегашните протести и това, че не мога да отида да протестирам директно пред сградата на НС.
До коментар [#4] от "Stavrogin":
Точно този манталитет трябва да се промени. Последно не гласуваха 50% от хората, защото "всички са маскари" и "всички са еднакви". Нека ви съобщя една новина - точно вие вкарахте сегашните в парламента и вие сте основния виновник за цялата ситуация!
До коментар [#7] от "Sinergy":
аз от 1997 години гласувам за един и същи политически субект, който на последните избори не успя да пробиие в парламента и да, всички, които са в парламента в момента са маскари, затова и не протестирам, за мен е съвършено безразлично и еднакво дали ще е Борисов или Цветанов или Орешарски, Местан, Волен и Сергей. Даже си мисля, че препочитам последнит четирима пред първите двама, така че статуквото ме "устройва".................ко
До коментар [#8] от "Stavrogin":
[quote#8:"Stavrogin"]аз от 1997 години гласувам за един и същи политически субект, който на последните избори не успя да пробиие в парламента[/quote]
И аз така, но от 2001-ва. Най-вероятно сме гласували за един и същ политически субект ;) Това не означава, че трябва да престанем да го правим (да гласуваме) и че не трябва да помогнем на зараждащото се гражданско общество да направи своят избор.
Аз лично не приемам тезата че в провинцията трябва да е тихо защото институциите са в София. Абсолютно навсякъде местните феодали работят съвместно с политиците в София.
А да се протестира е адски важно. Статуквото се променя трудно, но посланието от сегашните събития е много силно и няма как да се игнорира.