Хоп и цената пада
Кой ще загуби или спечели най-много от понижението на цените на електроенергията
В последните няколко месеца едва ли има политик, който героично да не намалява цените на тока. За няколко дни обаче БСП надминаха всички. Преди седмица левият депутат Дора Янкова свали мизата с 45%. Впоследствие се оказа, че това било хипотетично намаление, което се получава чрез премахване на хипотетичното 40-процентно увеличение на цените, предлагано от енергийните фирми, плюс 5% спрямо настоящите цени (като, разбира се, пренебрегнем погрешното пресмятане на процентите). Тази седмица БСП пък издигна версията, че протестите в страната били финансирани от енергийната мафия, която щяла да пострада от намалението на цените (нищо, че схемата беше предложена още от ГЕРБ, които по тази логика също могат да претендират, че са свалени от енергийните олигарси).
Първият план за намаляване на разходите за електроенергия обяви още в началото на годината тогавашният министър на енергетиката Делян Добрев. Тогава идеите бяха основнo три - от регулирания пазар (в който са битът и малкият бизнес) да бъдат изкарани скъпите и неефективни ТЕЦ "Марица 3" и ТЕЦ "Бобов дол"; по-малко количество енергия, изкупувана от заводски и топлофикационни централи; свиване на студения резерв (т.е. заплащането на централите да стоят в готовност). Предвиждаше се част от разходите за зелена енергия да се поемат с други финансови инструменти. Седем процентното намаление, което Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обаче постигна през март, беше за сметка основно на орязването на разходите на електроразпределителните предприятия - основна цел на всички предходни намаления на цените. След това служебното правителство продължи тези идеи, като първоначално добави някои свои - например спирането на зелени централи, които нямат уреди за дистанционно управление от Електроенергийния системен оператор (после се оказа, че никой не им е искал такива уреди).
Почти в края на мандата си служебният министър на икономиката Асен Василев и тогавашният шеф на ДЕКВР представиха своя модел на ценообразуване. В момента той е основа за законодателните предложения, които БСП вкара в парламента, и леко модифициран ще влезе в сила най-вероятно от началото на август или септември.
Въпреки че най-често за модела се говори във връзка с изчезването на добавките - зелена (за заплащане на преференциалните тарифи на възобновяемите източници на енергия), кафява (за закупуване на електроенергия от топлофикационните и заводските когенерации) и невъзобновяеми разходи (по дългосрочните договори на НЕК с ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3", които щели да отпушат износа (с тях цената за пренос на енергията ставаше 34 лв. и я правеше непродаваема в чужбина), това не е най-важният детайл. Разходите по тези пера остават, просто се преместват в цената за електроенергия, а не в нейния пренос. По-важното е, че много от разходите в системата бяха орязани, от което губят някои големи играчи в енергетиката.
Кой губи в числа
Очевидният голям губещ са заводските централи. В модела на служебното правителство (виж инфографиката по-долу) от тях е предвидено да бъде закупена с две трети по-малко енергия. "Загубите" на тези 17 централи са за приблизително 150 млн. лв. годишно (60 млн. лева, ако предположим, че те успеят да продадат излишната си енергия на свободно договорени цени). Най-големите сред тях са ТЕЦ "Брикел" (свързвана с Христо Ковачки) и ТЕЦ "Видахим" (в който собственост имаше и Георги Христозов, наскоро назначен в борда на БЕХ), ТЕЦ "Девен" на "Солвей - Соди", "Биовет" АД на Кирил Домусчиев и "Лукойл енергия и газ България" ЕООД. Някои от тези централи всъщност имат много по-големи приходи от продажби на електроенергия, отколкото от основното си производство. В някои случаи това е по-скоро параван за съществуването на централите.
Другият голям удар понасят ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Марица 3", свързвани с Христо Ковачки, които според идеите, представени от Асен Василев и Евгения Харитонова, трябваше да се лишат от 138 млн. лв., които идваха за тях от продажбите на регулирания пазар. Двете централи трябваше да продават само на свободно договаряни цени, където те биха имали сериозни проблеми заради по-високите си разходи за производство.
Третият голям губещ беше ЧЕЗ, тъй като ТЕЦ "Варна" е с ограничени до мизерни продажби на регулирания пазар - това ще й коства 80 млн. по-малко приходи от регулирания пазар. Това изглежда логично на фона на постепенното затваряне на блоковете на централата. ТЕЦ "Варна" беше и една от централите, които продаваха големи количества студен резерв на система, който се предвижда да се съкрати с около 70 млн. лв. Топлофикационните дружества пък се лишават от 65 млн. лв. гарантирани приходи, или близо една четвърт от това, което получаваха през 2012-2013 г.
Близо 45 млн. лева пък ще плащат ВЕИ централите (около 4% от приходите им), които отиват за балансиране на системата, предизвикано от тяхната непостоянна работа. По-малки намаления има в индивидуалните цени на отделните производители, малко по-голямо е орязването при вецовете, собственост на НЕК.
Всички тези "клъцвания" водеха до спестяване на над 800 млн. лв. Те според министър Василев покриваха дефицитите в енергийната система.
Кои са печелившите
С този модел до голяма степен се покриваха разходите за зелена енергия и дългосрочните договори на НЕК. През последната година ДКЕВР въведе специална такса достъп, която отне 317 млн. лв. приходи на ВЕИ централите (над една трета от дължимите им пари), за да компенсира по-ниските си прогнози за производството, основно от фотоволтаичните. Тази такса обаче бе обявена за незаконна от Върховния административен съд. ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3" пък получават по-голяма квота на регулирания пазар - това освен повече приходи за тях сваля и средната цена, на която продават електроенергията си. Най-вероятно от модела ще спечели НЕК и по друг начин - тя ще трябва да прави специален енергиен микс "задължения на обществото", в който ще влизат разходите за зелена и кафява енергия, както плащанията на държавната компания по дългосрочните й договори. По този начин държавната компания ще може текущо да променя цената, така че да не изпада в ситуации на "недовзет" приход заради грешни пресмятания в ДКЕВР.
И накрая отново ЕРП-ата получаваха реално признаване на разходите им за поддръжка на мрежа, за сметка на която се намаляваше тяхната печалба от продажба на енергия, както и признатата им норма на възвращаемост - 12 на 3%. Последното ще доведе единствено да по-малки счетоводни загуби за ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про".
Какво мислят БСП и сегашният състав на ДКЕВР
В модела на служебното правителство цената на електроенергията всъщност поскъпва с около 2%. БСП обаче предлага падане на цената с 5%. Това най-вероятно ще се получи, като отново бъдат орязани разходите на ЕРП-тата за поддръжка на мрежата, които вече може да стигнат до критично ниско ниво. БСП вкара в закона за енергетиката и прехвърлянето на приходите от продажба на въглеродни квоти от държавата, парите от които обаче ще стигнат само за покриване на старите задължения към ВЕИ производителите.
