Какво да се прави
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво да се прави

Какво да се прави

Две седмици след началото на протестите те вече не са израз на възмущение от политическата наглост, а показват неистовото желание България от провалена да стане успешна държава

21999 прочитания

Две седмици след началото на протестите от тях има добри и лоши новини. Лошата е, че те едва ли ще са достатъчни, за да предизвикат оставката на правителството. По всичко изглежда, че БСП, ДПС и "Атака" няма да изпуснат сами властта и ще се държат, докато могат. През това време ще избухват редовно скандали, #ignorevolen ще разиграва евтините си циркове, но Орешарски, Станишев и Местан ще залегнат здраво в окопите, без да вдигат бялото знаме. Тази ситуация може да продължи една седмица, може и година. В най-неприятния и нежелан сценарий до оставката на кабинета ще се дойде, след като напрежението нарасне дотолкова, че да се стигне до драматични сблъсъци.

Липсата на бърз успех за протестите накара много хора да се питат: "Какво правим?" Някои задават този въпрос ядосано, други дори с отчаяние. Независимо от липсата на резултат към момента обаче хубавата новина от протестите е самото обединение на хората в тях. Днес по улиците се случва истинска революция, в която гражданите си искат държавата обратно от мафията.

Демонстрациите из цялата страна са за нещо много по-голямо от оставката на кабинета - те са борба за рестарт на прехода. За реформи, които този път ще доведат до истинска демокрация и истинска пазарна икономика. По-голямата цел обаче иска много повече време. И много повече от това да надуваш свирката на жълтите павета в София, пред общината във Варна, на центъра в Пловдив и по улиците на другите големи градове.

Събитията от последните две седмици са бременни с много надежда, но раждането й в никакъв случай не е гарантирано. През 90-а година площадите и улиците също бяха препълнени от хора с блясък в очите и гръмки лозунги. Случиха се кошмарни неща. После през 97-а година отново бяхме обединени от неистово желание за нормален живот. За известно време тръгнахме в правилната посока, но после пак победи клептокрацията. През последните години България се развиваше наопаки на това, което очаквахме. Мислехме си, че с влизането в Европейския съюз - клубът на богатите и успешни държави, с едно просто политическо "хоп!" и ние ще станем такава. Това, разбира се, не се случи. Нещо повече - понеже сега се сравняваме с останалите държави в ЕС, става още по-видимо, че по критериите на съюза България е провалена държава - корумпирана, с лошо правосъдие и публични услуги, които се разкапват.

В книгата си "Защо се провалят държавите" двама американски икономисти (Daron Acemoglu и James A. Robinson) описват лошия модел на управление, който с пълна сила се отнася и за днешна България. Според тях бедните държави са си създали такива държавни институции, които работят само в интерес на много тесен елит. В провалените държави администрацията съществува само за да разпределя ресурсите към хората във властта и/или близките до тях. В тази ситуация, разбира се, никой няма интерес да произвежда, да създава някаква стойност, защото в крайна сметка всичко бива заграбено. Като резултат държавата става все по-бедна. Единственият ясен модел на успех в провалените държави е да се включиш към схемите за преразпределяне на държавните ресурси.

По тези критерии България днес е Сомалията на Европейския съюз и през последните години, вместо да става по-успешна, тя се пързаляше почти безконтролно надолу.

Протестите днес всъщност са отчаян опит да спрем още по-големия провал на държавата. Назначенията във и от кабинета "Орешарски" станаха повод недоволството да избухне, защото бяха нахално прозрачен пример точно за този модел - схеми, чиято единствена задача е да преразпределят нашите пари (или тези на европейските данъкоплатци) към една конкретна шайка.

Макар и оставката още да изглежда далече, протестите постигнаха първата си победа - те обединиха до скоро разделените на много малки групи хора. Тези, които преди няколко месеца извъртаха с погнуса глава настрани, щом станеше дума за политика или за управлението на държавата, разбраха, че тяхното пренебрежение е подарило държавата на мафията. И сега трябва да си я завоюват обратно.

Протестите и свалянето на правителството обаче са само началото на тази борба -  както гласеше един от лозунгите - "Това не е протест, а процес". Превръщането на държавата от провалена в успешна иска много усилия от много хора, за да се случи, и няма да стане веднага след оставката на кабинета "Орешарски". Първите две крачки - хората да разберат какво се случва и да протестират срещу него, са сравнително лесни. Заедно с тях обаче трябва да започнем и да си говорим какво трябва да се промени, за да не допускаме отново подобна ситуация. Всъщност разговорът вече започна. Най-ценното в хартата, която тази седмица написаха няколко юристи, журналисти, NGO активисти и други хора с активна позиция,  е, че постави началото на дебата по тези теми. Опитът за обединение вдясно е също един от знаците на промяната, която предизвикаха протестите, макар и да изглежда като опит да се решават нови задачи със стари и вече изхабени инструменти.

В тази ситуация важна роля може да изиграе президентът. В момента той спечели ръкопляскането на протестиращите и има по-голямо одобрение, отколкото когато и да било след избирането му. Опитите на БСП да го критикуват, подкрепени от компроматите в медиите на Пеевски, изглежда, нямат особено голям ефект. На етапа обаче Росен Плевнелиев по-скоро следва ситуацията, а не я управлява. Ако той реши да играе проактивно, може да се превърне в център на разговора за това как България да се превърне от провалена в успешна държава. Обсъждането на толкова голяма цел няма да е лесно и за него няма готов модел, който можем да използваме. Трябва да го направим сами или да понесем в следващите години отново последствията от некадърността ни да управляваме живота си.

Истината обаче е, че на етапа ние нямаме отговор на въпроса какво правим и това вероятно кара задкулисието да се подсмихва под мустак. Знаем, че искаме победа на честността и почтеността, но не знаем как.

Най-големият риск пред енергията, която избухна през последните две седмици, е липсата на ясна стратегия и организация за постигането на големите цели. Разбира се, нищо не е загубено. Все пак хората се събудиха преди само две седмици, но инерцията от протестите не бива да бъде изгубена. Защото правителството на Орешарски ще падне. Може да е след седмица, месец или малко повече. По-голямата задача е как да направим така, че да изчезне хранителната среда, от която се храни сегашната уродлива имитация на политика и държавно управление.

Сега нямаме отговор на въпроса какво правим, защото сме в самото начало на дълъг път. Ако заедно с протестите сега започнем да мислим и работим по по-дълбоките цели, скоро ще имаме и яснота как да действаме. На етапа само осъзнаваме, че държавата е разкапана отдолу догоре и трябва да се построи отново. Как? Предстои да се разберем...

Десетките хиляди по улиците на София и другите големи градове излязоха, защото искат да си върнат държавата от мафията
Фотограф: Надежда Чипева

Две седмици след началото на протестите от тях има добри и лоши новини. Лошата е, че те едва ли ще са достатъчни, за да предизвикат оставката на правителството. По всичко изглежда, че БСП, ДПС и "Атака" няма да изпуснат сами властта и ще се държат, докато могат. През това време ще избухват редовно скандали, #ignorevolen ще разиграва евтините си циркове, но Орешарски, Станишев и Местан ще залегнат здраво в окопите, без да вдигат бялото знаме. Тази ситуация може да продължи една седмица, може и година. В най-неприятния и нежелан сценарий до оставката на кабинета ще се дойде, след като напрежението нарасне дотолкова, че да се стигне до драматични сблъсъци.

Липсата на бърз успех за протестите накара много хора да се питат: "Какво правим?" Някои задават този въпрос ядосано, други дори с отчаяние. Независимо от липсата на резултат към момента обаче хубавата новина от протестите е самото обединение на хората в тях. Днес по улиците се случва истинска революция, в която гражданите си искат държавата обратно от мафията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

188 коментара
  • 1
    mi4o avatar :-|
    mi4o
    • -11
    • +254

    Добре казано.
    Не искам децата ми да живеят в провалена държава.

  • 2
    the_shadow avatar :-?
    The Shadow

    Не бива да се отказваме от протестите!
    Трябва всеки път щом мушмуроците Орешарски и Станишев си покажат носовете в Европа, първия въпрос към тях да е: "Защо продължава кризата на легитимността в България?"

  • 3
    bestbuy avatar :-?
    За да останат ХОРА в България.
    • -15
    • +188

    Трябва да се мине към по-твърди действия - окупация на Парламента, или летището.. палатки.. и пр..

    На очевидни дебили, озурпирали властта е почти невъзможно да се обасни, че трябва да си ходят.. Ами те нали заради това са се борили - да узурпират властта - това е техния кокал.. Който си мисли , че кокал от куче се взима с "Моля те миличко, дай ми го! Имай съвест!' е наивник..

  • 4
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Отделно мисля, че протестиращите трябва да се разотидат, да си починат 1-2 дена, да съберат енергия и през работно време - пак обратно - на площада и пред централите на ДПС, АТАКА и БСП.. !

  • 5
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Има нещо много по-силно от всяка власт - и това е идея, чието време е дошло. - Виктор Юго

    Най-доброто, което можем да направим е да не спираме да оказваме натиск над управлението, а то само ще се докара до оставката си, като се случи и с ГЕРБ и предишния сговор!

  • 6
    byclops avatar :-|
    byclops

    Битката се очертава да бъде дълга и изтощителна. Явно властта разполага с неизчерпаем ресурс от безочие и наглост.
    От тук нататък ще е необходимо да има по-малко емоция и повече търпение, за да не се трансформира енергията в разочарование и апатия.

    Аз лично съм оптимист че правителството ще рухне от самосебе си, поради плетеницата от абсурди, които го крепят.

  • 8
    tpotoap avatar :-|
    TPOTOAP

    Комунисти с домати и разходки не се свалят. Трябват блокади и стачки.

  • 10
    info111 avatar :-|
    info111
    • -20
    • +121

    Само тук, под тази новоизлязла статия, прочетена от само 670 човека досега, само в една медия, одобряващите протестите са над 90%, т.е. над 600 човека...
    Така че манипулациите за не представителността или непопулярността им е твърде левашки прозрачна. От друга страна може би не е зле червените зомбита и ДПС патериците им заедно с Болен да си вярват в заклинанията, самонавивайки се, така няма да разбеат от къде и как точно ще им дойде разтурянето на седянката им.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK