С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
188 28 юни 2013, 16:37, 21327 прочитания

Какво да се прави

Две седмици след началото на протестите те вече не са израз на възмущение от политическата наглост, а показват неистовото желание България от провалена да стане успешна държава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Две седмици след началото на протестите от тях има добри и лоши новини. Лошата е, че те едва ли ще са достатъчни, за да предизвикат оставката на правителството. По всичко изглежда, че БСП, ДПС и "Атака" няма да изпуснат сами властта и ще се държат, докато могат. През това време ще избухват редовно скандали, #ignorevolen ще разиграва евтините си циркове, но Орешарски, Станишев и Местан ще залегнат здраво в окопите, без да вдигат бялото знаме. Тази ситуация може да продължи една седмица, може и година. В най-неприятния и нежелан сценарий до оставката на кабинета ще се дойде, след като напрежението нарасне дотолкова, че да се стигне до драматични сблъсъци.

Липсата на бърз успех за протестите накара много хора да се питат: "Какво правим?" Някои задават този въпрос ядосано, други дори с отчаяние. Независимо от липсата на резултат към момента обаче хубавата новина от протестите е самото обединение на хората в тях. Днес по улиците се случва истинска революция, в която гражданите си искат държавата обратно от мафията.


Демонстрациите из цялата страна са за нещо много по-голямо от оставката на кабинета - те са борба за рестарт на прехода. За реформи, които този път ще доведат до истинска демокрация и истинска пазарна икономика. По-голямата цел обаче иска много повече време. И много повече от това да надуваш свирката на жълтите павета в София, пред общината във Варна, на центъра в Пловдив и по улиците на другите големи градове.

Събитията от последните две седмици са бременни с много надежда, но раждането й в никакъв случай не е гарантирано. През 90-а година площадите и улиците също бяха препълнени от хора с блясък в очите и гръмки лозунги. Случиха се кошмарни неща. После през 97-а година отново бяхме обединени от неистово желание за нормален живот. За известно време тръгнахме в правилната посока, но после пак победи клептокрацията. През последните години България се развиваше наопаки на това, което очаквахме. Мислехме си, че с влизането в Европейския съюз - клубът на богатите и успешни държави, с едно просто политическо "хоп!" и ние ще станем такава. Това, разбира се, не се случи. Нещо повече - понеже сега се сравняваме с останалите държави в ЕС, става още по-видимо, че по критериите на съюза България е провалена държава - корумпирана, с лошо правосъдие и публични услуги, които се разкапват.

В книгата си "Защо се провалят държавите" двама американски икономисти (Daron Acemoglu и James A. Robinson) описват лошия модел на управление, който с пълна сила се отнася и за днешна България. Според тях бедните държави са си създали такива държавни институции, които работят само в интерес на много тесен елит. В провалените държави администрацията съществува само за да разпределя ресурсите към хората във властта и/или близките до тях. В тази ситуация, разбира се, никой няма интерес да произвежда, да създава някаква стойност, защото в крайна сметка всичко бива заграбено. Като резултат държавата става все по-бедна. Единственият ясен модел на успех в провалените държави е да се включиш към схемите за преразпределяне на държавните ресурси.



По тези критерии България днес е Сомалията на Европейския съюз и през последните години, вместо да става по-успешна, тя се пързаляше почти безконтролно надолу.

Протестите днес всъщност са отчаян опит да спрем още по-големия провал на държавата. Назначенията във и от кабинета "Орешарски" станаха повод недоволството да избухне, защото бяха нахално прозрачен пример точно за този модел - схеми, чиято единствена задача е да преразпределят нашите пари (или тези на европейските данъкоплатци) към една конкретна шайка.

Макар и оставката още да изглежда далече, протестите постигнаха първата си победа - те обединиха до скоро разделените на много малки групи хора. Тези, които преди няколко месеца извъртаха с погнуса глава настрани, щом станеше дума за политика или за управлението на държавата, разбраха, че тяхното пренебрежение е подарило държавата на мафията. И сега трябва да си я завоюват обратно.

Протестите и свалянето на правителството обаче са само началото на тази борба -  както гласеше един от лозунгите - "Това не е протест, а процес". Превръщането на държавата от провалена в успешна иска много усилия от много хора, за да се случи, и няма да стане веднага след оставката на кабинета "Орешарски". Първите две крачки - хората да разберат какво се случва и да протестират срещу него, са сравнително лесни. Заедно с тях обаче трябва да започнем и да си говорим какво трябва да се промени, за да не допускаме отново подобна ситуация. Всъщност разговорът вече започна. Най-ценното в хартата, която тази седмица написаха няколко юристи, журналисти, NGO активисти и други хора с активна позиция,  е, че постави началото на дебата по тези теми. Опитът за обединение вдясно е също един от знаците на промяната, която предизвикаха протестите, макар и да изглежда като опит да се решават нови задачи със стари и вече изхабени инструменти.

В тази ситуация важна роля може да изиграе президентът. В момента той спечели ръкопляскането на протестиращите и има по-голямо одобрение, отколкото когато и да било след избирането му. Опитите на БСП да го критикуват, подкрепени от компроматите в медиите на Пеевски, изглежда, нямат особено голям ефект. На етапа обаче Росен Плевнелиев по-скоро следва ситуацията, а не я управлява. Ако той реши да играе проактивно, може да се превърне в център на разговора за това как България да се превърне от провалена в успешна държава. Обсъждането на толкова голяма цел няма да е лесно и за него няма готов модел, който можем да използваме. Трябва да го направим сами или да понесем в следващите години отново последствията от некадърността ни да управляваме живота си.

Истината обаче е, че на етапа ние нямаме отговор на въпроса какво правим и това вероятно кара задкулисието да се подсмихва под мустак. Знаем, че искаме победа на честността и почтеността, но не знаем как.

Най-големият риск пред енергията, която избухна през последните две седмици, е липсата на ясна стратегия и организация за постигането на големите цели. Разбира се, нищо не е загубено. Все пак хората се събудиха преди само две седмици, но инерцията от протестите не бива да бъде изгубена. Защото правителството на Орешарски ще падне. Може да е след седмица, месец или малко повече. По-голямата задача е как да направим така, че да изчезне хранителната среда, от която се храни сегашната уродлива имитация на политика и държавно управление.

Сега нямаме отговор на въпроса какво правим, защото сме в самото начало на дълъг път. Ако заедно с протестите сега започнем да мислим и работим по по-дълбоките цели, скоро ще имаме и яснота как да действаме. На етапа само осъзнаваме, че държавата е разкапана отдолу догоре и трябва да се построи отново. Как? Предстои да се разберем...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Натискът срещу съдия Калпакчиев разширява обхвата си Натискът срещу съдия Калпакчиев разширява обхвата си

Институционалните и медийни атаки срещу председателя на Съюза на съдиите включиха и писмен "разпит" на председателя на БХК

12 ное 2019, 77 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Гюнтер Йотингер: "Газпром" ще трябва да спазва правилата

Комисарят по енергетика пред "Капитал"

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10