Как намирате изпълнението на оперативна програма "Околна среда" в България към момента? Кои са грешките, които отчитате, и как да не ги повтаряме в бъдеще?
Разбира се, че отчитаме грешки, тъй като усвояването на парите по програмата е много ниско. Моят съвет към правителството и към отговорините институции би бил да обърнат внимание върху това. Най-лошото е, че вие няма да използвате всички отпуснати средства, още повече че има много области, в които тези пари са ви крайно необходими. Ако погледнете към пречистването на водите, вие все още стоите на твърде ниско ниво в сравнение с ангажиментите, които сте поели при подписването на договора за присъединяване. Посланието ми категорично е - създайте административен капацитет. Създайте начина, по който тези фондове могат да бъдат по-добре използвани и целите да бъдат постигани.
Екологията държи едно от челните места по брой наказателни процедури. Какви са рисковете да ни бъдат наложени санкции по някои от тях?
Теоретично винаги има риск от санкции, дори финансови, защото така работи системата. Разбира се, това, че има много наказателни процедури, от една страна, означава, че имаме много сложно законодателство в сферата на екологията. И от друга, че прилагането му на практика не е лесно. Има риск от санкции, затова и правителствата трябва да си дадат сметка, че прилагането му трябва да се случи, не само защото е задължително, но и защото това ще доведе до реални ползи за гражданите и за околната среда.
Ние обаче все още правим едни и същи грешки. Само като пример вече имаме наказателна процедура заради вятърни паркове в "Натура 2000" в района на Калиакра, но в същото време разрешаваме строителството на оргомен вятърен парк на брага на Дуранкулашкото езеро, обитавано от редица застрашени видове?
Това са областите, които следим с голямо внимание. Моят съвет би бил да не повтаряйте грешките от миналото. Следим внимателно тези случаи и със сигурност няма да позволим заобикаляне на европейското законодателство. Знаете за конкретния случай?Да, знам.
Излизате от събитие, на което се обсъждаше преминаването към ресурсно ефективна икономика. В глобален план ще са ни необходими в пъти повече ресурси. Как можем да променим модела на растеж и каква е ролята на публичния и на частния сектор?
Няма магическа пръчка. Подходът трябва да бъде комплексен, така че сигналите и икономическите инструменти, които задаваме, да отиват в една и съща посока. Ако започнем с пазарните сигнали, каквито са данъците например, вместо да облагаме труда - да облагаме използването на повече ресурси, да подкрепяме екоиновациите в секторите води и отпадъци. Да се започне от базата, която включва докладване за корпоративната устойчивост, счетоводство на природния капитал, използването на статистически системи, по-обширни от измерването на брутния вътрешен продукт. Защото, ако имаме всички тези статистически бази, тогава решенията на политиците биха били базирани на модифицирана логика. Разбира се, всичко това няма да бъде достатъчно, тъй като все още ще се изправяме пред някои пазарни провали. И затова трябва всички тези пазарни мерки да са придружени с ясна регулация в областите, където отчитаме такива грешки. Например риболовът в миналото видяхме, че се развива по начин, по който много от рибните запаси започнаха да изчезват, така че въведохме квоти, за да коригираме пазарната грешка. Имаме също така регулации по отношение на чистотата на въздуха или водата например, тъй като пазарът сам по себе си не работи така, че да опазва въздуха или водата. Така че няма еднозначен отговор. Ако погледнете към предложенията, които сме направили през последните години във всеки един сектор на икономическа активност, отиваме в посока на интегриране на различните политики - земеделска, индустриална, транспортна и т.н. По-добре е да се инвестира в превенцията, отколкото в отстраняването на появилия се здравен проблем. Първо, е по-евтино и, второ, не се разболявате, което е по-важното.
Можем ли обаче да оцелеем без компании като Monsanto?
Рабира се, в някои части на света като Европа е по-лесно да се обсъжда ГМО свободно, защото ние сме естествено богати. Тези въпроси много по-трудно се дискутират в Африка или Индия. Задаваме си въпроса дали ще може да изхраним още два милиарда души към 2050 г., но и едновременно с това днес ние изхвърляме между 30 и 50% от храната, която произвеждаме. Това е жалкото. Това не е само икономически проблем, но и проблем на модела. Не се свежда само до 30% от храната. Това е 30% от обработваемата земя, 30% от енергията и водата, която се използва, за да се произведат всички тези продукти. Така че трябва да преразгледаме въпросите, които си задаваме. Ако успеем да се реорганизираме, ще получим доста отговори.
Как може България да се реорганизира, като държава номер едно в ЕС по енергийна интензивност. Знам, че част от причината за това е в самата структура на икономиката, но можем ли все пак да променим модела и да отстъпим от това лидерско място?
Отчасти е заради структурата на икономиката, но от друга страна, е и заради това, че в миналото не се е отделяло голямо внимание на енергийната ефективност. От една страна, недостатъчната енергийна ефективност предизвиква внимание, но от друга страна, е чиста възможност, защото, отивайки в посока на намаляване на енергийната интензивност, това ще доведе до създаването на нови работни места и до по-голяма конкурентоспособност. Енергийната ефективност е концепция, която обединява в едно интересите на бизнеса и опазването на околната среда.
Един от начините за това, възобновяемите енергийни източници, обаче си спечелиха неодобрението на голяма част от българското общество поради високата цена на технологиите. Това в крайна сметка блокира развитието на сектора. Къде е балансът между грижата за околната среда в дългосрочен план и цената, която хората трябва да платят днес?
Това, което не бива да се забравя, е защо започнахме да подкрепяме и да развиваме възобновяемата енергия, а именно за да отговорим на промяната в климата. Тя все още е тук. Ние сме далече от достатъчната енергийна ефективност, така че всъщност нямаме алтернатива в дългосрочен план освен това да развиваме този подход. Докато се спряваме с краткосрочните проблеми, не бива да забравяме посоката, в която искаме да вървим. Проблемът, е че виждаме само разходите на това, което правим, но не и какви би ни струвало, ако не направим нищо. В краткосрочен или средносрочен план това може да доведе до нарастване на цените. Но ние може да отговорим на това, като използваме енергията по-ефективно. Понякога просто не искаме да си зададем въпроса как бих могъл да организирам живота си, използвайки по-малко енергия, как да произвеждаме продукти с по-малко енергия. Ние отиваме в тази посока, но понякога в краткосрочен план не виждаме реалните ползи от това. Но не изпускайте от поглед по-голямата картина и тя е, че ще имаме много по-голям проблем, ако не се реорганизираме. Нещата, свързани с климатичните промени, като намаляването на биоразнообразието са реални и са тук. Само в рамките на следващото поколение ще имаме допълнителни 2 млрд. души на планетата, което е повече от населението в началото на XX век. Неразбирането на това няма да ни отведе до отговорите на предизвикателствате, пред които сме изправени.
Другата мярка за борбата с промените в климата - търговията с емисии, обаче се срина. Какво е бъдещето й?
Знаете, че Европейската комисия имаше предложение да бъдат намаление търгуваните квоти за въглеродни емисии. Разбира се, бихме били по-щастливи, ако пазарите работеха както трябва, защото тази мярка няма да е необходима. Ние смятаме, че подобна пазарна намеса в този момент е най-важното нещо, което трябва да направим, но от друга страна, трябва едновременно с това да си отговорим на структурните въпроси защо пазарът не функционира и защо цената на квотите в твърде ниска.Интерюто взе:
Калина Горанова
