Идеите за ВНС за по-кратък мандат от четири години или пък за намаляване на броя на депутатите с една трета изискват по-широко съгласие в действащия парламент, отколкото имат общо БСП, ДПС и "Атака" т.е. решения от този ранг предполагат участието и на ГЕРБ. Или с други думи - подобни предложения се доближават в най-голяма степен от постигането на т.нар. обществен договор, особено ако в него бъдат приобщени и някои извънпарламентарни партии, и със сигурност изискват време.

Не са малко и хората, които мислят, че кодексът в сегашния му вид, не е лоша основа за едни скорошни избори. По-добре без резки промени, отколкото с прибързани, преди да има ясно изразена воля каква избирателна система е нужна.

Крайно и малко вероятно

Възможно е и по "естествен път да се върви към скъсяване на изборния цикъл, но ако спазват базисни икономически, социални параметри,това не е драма", твърди Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Предимствата на изборите начесто са шанс да се професионализира администрацията и да работи без да зависи от политическите промени, докато четиригодишните цикли например позволят "партийни чистки". Освен това депутатите и водещите политици ще се обновяват редовно, което ще намали риска от корупция. Кризите на доверие ще се решават с нови избори до установяването на някакво равновесие. Цената на тази учестена демокрация според Димитрова няма да е много висока, ако се въведе електронно гласуване например.

Докато изборите "до дупка" може да се осъществят и без да е нужно някакво институционално решение освен това на парламента да се разпусне, то за свикването на Велико Народно събрание или промяна в конституцията, трябва да се задвижат и други механизми. И за едното, и за другото е нужна подкрепата на поне две трети от депутатите, т.е. 160 души, извън възможностите на сегашните управляващи, а и отвъд тяхното желание за момента. Рецептата на бивш народен представител от ДСБ звучи така: ако се стигне до ВНС - времетраене шест месеца, в което да се намали броят на депутатите от 240 на 160, а мандатът от четири на три години, да се премахне и т.нар. конституционна рулетка, т.е., ако първата политическа сила не постигне съгласие за формиране на кабинет или подаде оставка, да следват нови избори, и накрая да се премахне самата институция ВНС. В следващото редовно Народно събрание според него трябва да се търси възможността за правителство с подкрепата на две трети от народните представители.

За осъществяването на тази рецепта обаче ще е нужно време, не може да стане тук и сега. Съгласието сред 400 народни представители, колкото са тези във ВНС, е още по-трудно постижимо. Освен това по тази система две трети от състава на обикновен парламент са около стотина души - по-малко от подкрепата за правителството на Пламен Орешарски.        

Икономист пък припомня и други промени, които биха възможни само чрез ВНС - преместването на прокуратурата от съдебната в изпълнителната власт, по-конкретно определяне на мястото и функциите на службите, по-големи правомощия на президента. Отзоваването също е сред идеите, които биха направили народните представители по-отговорни към избирателите си, но пък позволява, ако детайлите не са прецизно записани, да има силно субективна преценка - класически аргумент срещу предложението е съмнението, че няма как да се докаже дали точно избирателите на съответния депутат са свалили доверието си от него или отзоваването му не е желание на привържениците на опонентите му.

Умерено и реалистично

БСП и ДПС едва ли някога ще признаят, че разширяват дискусията за промени в изборните правила до крайност (с участието на последователя на Тангра Йоло Денев и Красимир Гацев - индианецът от протестите през февруари, например), за да отлагат във времето оставката на правителството и следващия вот. Веднъж тръгнали обаче със заявката, че са нужни промени, те ще трябва да ги направят, дори да не са радикални. Сред реалистичните са вкарване на някакъв мажоритарен елемент под формата на преференции или смесена система. Второто ще наложи прерайониране на страната, така че да се обособят поне 120 едномандатни зони със сходна численост на избиратели, което също не може да стане бързо.

Чистият мажоритарен вот в два тура (първите двама отиват след седмица на балотаж) по подобие на системите във Франция, САЩ и Великобритания има привърженици и сред депутатите от БСП. Един от тях смята, че той "може да предостави ключови механизми за повишаване на доверието на хората в политиците, да увеличи личната отговорност и вниманието към избирателите". По друг начин тезата му звучи така - вместо да се опитва да се хареса на партийния лидер, който реди листите, кандидатът ще работи, за да се хареса на избирателите. Според народния представител мажоритарният вот ще преодолее дългосрочната политическа нестабилност. От бизнес средите добавят още едно предимство на системата - че ще затрие силното влияние на твърдия и купен вот. "Хората ще гласуват за конкретни личности по места, които познават и знаят, че могат да свършат нещо." Чистият мажоритарен вот обаче често води до дву- или най-много трипартийни парламенти, защото "местните, свестните и известните" се разпределят сред малко на брой партии.

Най-вероятно

"Достатъчно е да се въведе преференциална избирателна система с много нисък праг и да се сложи ред в изборната администрация, т.е. да се гарантира честното протичане на изборите", смята Димитрова. Това е и най-вероятната промяна в кодекса. Важни са и детайлите - дали отбелязването на предпочитания кандидат в листите ще е задължително или не, дали ще има праг на насищане, след който той ще бъде преместван на по-предни позиции и т.н. Задължителна преференция и без праг в най-голяма степен уплътнява мажоритарността на тази система. Най-бърз консенсус може да се получи именно около нея. В такъв случай не се гласува нито само за партия (и да се пробутват "недоразумения"), нито само за личности (податливи на всякакъв натиск). Същевременно при запазване на изборната бариера от 4% се ограничава влиянието на корпоративния вот и се стимулират процесите на обединение около платформи за управление. Така малките партии търсят партньори, партийните елити не могат да бъдат спокойни за "избираемото" си място, а компрометираните ще станат ненужни, защото само реални гласове за определени личности ще носят гласове и за самата партия.

"Според мен не бива да очакваме революция, а по-скоро позитивно би било да се направи по-лесно гласуването - да се намалят пречките пред хората да гласуват на друго място, различно от там, където са регистрирани или да се въведе задължително гласуване", казва икономистът. Последното би стопило влиянието на ДПС например, които имат специфичен електорат в рамките на около половин милион български граждани.

В задънена улица 

Партиите стигнаха до момент, в който трябва да започнат да се обновяват отвътре 

Да направим мислен експеримент. Предположете наум какъв състав на парламента ще доведе до край на политическата криза (може да дадете колкото искате проценти, на която изберете партия и да вкарате колкото решите независими депутати). Не е лесна задача, нали? А ако стигнете до вашия отговор, пробвайте да постигнете съгласие по него с още десет други души.

Проблемът не е, че системата не дава да бъдат избрани лидери, партии и граждани, имащи легитимност. Проблемът, както посочва и Боян Захариев от "Отворено общество", е, че такива няма и затова избирателят (суверенът) е объркан и не може да реши какво да прави. Причината е ясна: повечето политически партии представляват затворени фирмени структури, които търгуват помежду си услуги и облаги, а връзката с хората е нещо, което се случва между другото и все по-неубедително. Това не важи само за хората, които са по улицата в София. Застинали в миналото като структури и в клиентелизъм като представители, БСП и ДПС надали представляват голяма част от своя електорат. Всички, до които "Капитал" се допита тази седмица, независимо дали отляво или отдясно, от бизнеса или от политиката, са категорични, че идва времето за обновяване и реформа отвътре в самите партии. Разбира се, че старите лица ще се борят срещу това, което вероятно ще забави процеса. Но има предпоставки той да се случи въпреки тях.

Интересно е, че в БСП подобен тип обновление започна да се случва преди тези избори - лично Сергей Станишев прочисти листите от стари лица като Румен Петков и Румен Овчаров. Това обаче не помогна на социалистическата партия. Станишев дойде като чужд на БСП, посочен от бившия председател Георги Първанов през 2001 г., и въпреки дълголетието си на този пост не успя да стимулира на свой ред израстването на ново поколение. Дори да не беше се провалил драматично със сегашното скалъпено управление, Станишев щеше да си отиде на следващия партиен конгрес. Въпросът е кой ще дойде.

"Обновяването е абсолютно задължително не само кадрово, но и като начин на формиране на политиките. Вдясно вече започнаха да текат опити за подобно обновление. Вляво ситуацията е по-различна и има още много стъпки да се извървят", казва депутат от БСП, според когото "първата крачка е обновяване на политическите елити вляво и вдясно, смяна на лица и поколения". Модернизацията в политиката не се измерва само с налагането на младежки лица, но и с по-различна форма на партийно взаимодействие например, а не в сегашната йерархична вертикална система. "Обществото се е променило, времето се е променило и крайно неадекватни изглеждат опитите и в XXI век да се взимат решения веднъж месечно след заседания на ръководства и без допитване до мнението на хората, които са постоянно активни онлайн", предлага народният представител. В социалистическата партия това ще е труден процес, като се има предвид, че по-голямата част от членовете й са на възраст 50+, чийто партиен стаж се измерва в десетилетия. Но истината е, че ако искат да разширят базата, за да не разчитат на застаряващото население, политиците там ще могат да използват този момент, за да увеличат шансовете си да не зависят от коалиционни партньори като ДПС.

Що се отнася до ситуацията вдясно, засега не се очертава голяма нова дясна партия, която да заеме огромното свободно място, което зее там. Приоритетът на малките партии в това пространство сега трябва да са не изборите, а каква добавена стойност да дадат на хората на улицата, която да мотивира много от тях да гласуват. Предприемачът Георги Камов определя добре сегашната ситуация като "вместо да се мисли каква стойност се дава на клиента, се мисли как да се вземат парите му, за да се отбележи ръст". Задължителното присъствие на нови лица вдясно споменава и Ивайло Пенчев - основател на компанията Walltopia, който се самоопределя като десен и протестиращ. "Автентична дясна партия може да бъде водена само и единствено от лидер, който има усещане за собствена реализация преди захващането му с политика. Силно препоръчително е такъв човек да е заможен. Задължително е успехът му да не е бил политически обусловен или подкрепян", казва Пенчев. Така той изключва старите десни лидери и млади партийни функционери, които търсят себереализация чрез политиката. "Време е отношението ни към политиката да се промени и да си дадем сметка, че, да, само чрез политика можем да променим държавата, а политиката е мръсна работа само ако политиците са нечисти", смята Пенчев.

Парадоксално, но "Атака" може да бъде най-показателна за бъдещето. Според младите анализатори от ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика) това, което се случва с избирателите на Волен Сидеров, където неговият електорат се отдръпва заради подкрепата за правителството на Орешарски, е показателно за бъдещето на политическите партии. "Това, което е обърнато наопаки в българската политическа система, е, че за разлика от Западна Европа и САЩ групите, които партиите представляват, зависят от политиците, а не обратното. Евангелистите в Тенеси лесно могат да се откажат от своя конгресмен в полза на друг, докато българските пенсионери са закрепостени към социалистическата партия и нейните несменяеми лица", казват от ЕКИП. С течение на времето този механизъм ще е все по-сбъркан и неработещ в система като българската. Първите признаци за това вече са на улицата.

На този процес може да бъде помогнато, казва банков анализатор и икономически експерт. "Начин това да стане е да има повече прозрачност - някой да изнесе информация отвътре как работи организацията. Това ще доведе до нейния срив - когато публично стане ясно как работи схемата. Чуждестранните й контрагенти също ще се отдръпнат", казва той. Всъщност това е и италианският път. След него, както стана ясно, може да последва или криза, или катарзис.

Какво е "енергия" и как се работи с нея

Търсят се удачните форми за граждански контрол върху политиката 

Помните ли как в предизборната кампания почти всички партии с различно празни думи обещаваха да върнат България на хората. Изненада - хората решиха да си я вземат сами. Внезапно се сетиха да си потърсят контролния пакет акции върху публичните ресурси. Свалянето на доверието от посредниците е това, което предизвика политическата криза, но парадоксално, може да се окаже и възможният позитивен изход от нея.

Гражданското участие е едно от задължителните условия за рестарт на системата и за правилното й функциониране по-нататък. Засега то няма форма - тези, които се уповават на него, предпочитат да го наричат с плаха надежда "енергия". Внимава се да не угасне, да не се обезсърчи и разсее като прозявка пред телевизора. Търсят се формите, под които тази гражданска енергия може да е устойчива и да твори промени. Да се трансформира в общност, която мисли отвъд "оставка"-та. Добрата новина е, че повечето от хората, които питахме, не мислят, че тази енергия е краткотрайна или еднократна. Напротив.

Какви да са формите

Идеите как да стане това са разнообразни. Всички тръгват от презумпцията, че протестиращите са политическо движение сами по себе си. Сега са в ролята на опозиция, каквато няма в парламента. И вместо да чакат появата на партията на "добрите", ще налучкат формулата за собственото си пряко участие във взимането на решения (което не изключва, но не се и изчерпва само с появата на сравнително силна дясна алтернатива). Промените в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са наложителни, отбелязва Тома Белев от "Зелени Балкани": "След като тъй или иначе политическата представителност умира, е нормално да се обърнем към суверена и да подпомогнем неговото пряко участие в процесите на взимане на решения. Ето защо промените в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са по-важни от тези в изборния кодекс. Ако дадем възможност на гражданите не просто да контролират властите, но и да определят техния дневен ред и да ги конкурират в изпълнението на обществените услуги, ще получим много повече от по-добри услуги – ще получим себе си."

Друг анализатор, който познава отблизо и механизмите за управление, и гражданските организации, предлага участието на гражданите да е нещо като "трета камара" в парламента. Стефан Попов от "Риск монитор" пък иска да реабилитира модела на кръглата маса от 1990 г. и тя да съществува като постоянно представителство по всички въпроси. Според него най-големите рискове са намирането на легитимен посредник, който да води преговорите по различните теми, както и формирането на дневен ред. "Обсъжда се списък от десетина въпроса, които се филтрират вече от самите протести и за които можем да смятаме с висока степен на увереност, че са скритият адресат на самите протести. Подобен процес има предимството да заобикаля не само парламента в сегашния му вид, но и извънпарламентарната партийна среда. Същевременно той не поставя условия пред протестите, а именно да бъдат преустановени, напротив, опира се широко на тях", казва Попов.

Какво пречи

Големите проблеми пред гражданското участие във взимането на решения са два. Първо, правилата сега са сложни и изискват толкова енергия и ресурс, че на практика не можеш да упражняваш натиск върху институциите, ако това не е ежедневна професия. Вторият е проблемът с легитимността, или на кои граждани или граждански организации делегираме правото да ни представляват в диалога с политиците. Опитът от февруарските протести показа, че гражданите лесно могат да бъдат употребени за политически цели или като параван за прозрачност.

И третото, може би най-дългосрочно важно, е възвръщането на поне базово ниво на доверие в обществото - не само между политици и хора, но и между самите обществени групи. В България вече има толкова остър дефицит на доверие, че де факто ченгеджийската схема "всеки може да бъде изкалян" важи с пълна сила.

Това е основна пречка пред излизането на нови имена на сцената, както и пред всяка форма на сътрудничество - мощната пропагандна машина на медиите, които играят с властта, е умела в тази схема. Нападките към създателите на Харта 2013 демонстрираха нагледно този механизъм. Според Боряна Димитрова това е едно от основните неща, върху които трябва да се работи - "възстановяване на доверието на базата на активно общуване, обмяна на мнения, социални мрежи и пр.". Тя вижда позитивизъм в протестите именно защото сред тези хора простите механизми на омаскаряване не работят толкова лесно.

Колко е вероятно да се случи

Със сигурност възможностите "граждани правят политика" ще се тестват много по-активно оттук нататък, докато се превърнат в опит и авторитет. Това ще става най-вероятно на метода "проба - грешка". Твърде вероятно изглежда гражданските организации, които протестиращите припознават като адекватни и легитимни, да вземат дейно участие в изготвянето на нови изборни правила или в опростяването на достъпа на граждани до вземането на решения.

Възможно е, ако правителството издържи на натиска на улицата още месец, протестиращите да мигрират в почиващи и на "бойното поле" да останат само малка група за постоянен натиск, чиято енергия да се подхранва от социалните мрежи. Това ще означава, че натискът най-вероятно ще се осъществява от по-малки групи, които ще са по-ясни в това, което защитават. Разбира се, в зависимост от темите тези конфликти ще зависят от хората, които ще ги защитават. Не всички ще бъдат подобни на сегашните, но отново ще стават пред очите на всички, на светло.

Нека не се лъжем - гражданското общество претърпява разцвет, не само в България, но това е процес, който ще отнеме повече време. Енергията за промяна ще продължава да се упражнява и практикува на ниво личен живот и в сферата, в която всеки отделен човек е активен. Това ще бъде по-бавният път на превръщането на тази енергия в политическа култура и общност, но и по-верният.