Варна гласува със стиснат нос

Миналата неделя във Варна имаше частични избори за кмет на града. Но варненци не гласуваха. До урните стигнаха само около една четвърт от 290 хил. регистрирани гласоподаватели.
През зимата и пролетта на т.г., за да поискат "смяна на системата" и оставката на бившия вече кмет Кирил Йорданов, по улиците излязоха повече от 30 хил. души. Сега с искане за оставка на правителството пред същата сграда на кметството се събират не повече от стотина протестиращи. Причините за случилото се както в единия, така и в другия случай са еднакви: безсилие, липса на избор и в крайна сметка дълбоко безразличие. С две думи – политическо пропадане и тежка криза на морала.

На балотажа в неделя отиват бившият заместник на Йорданов Христо Бозов, подкрепен от БСП и "България на гражданите", и Иван Портних, кандидатурата на ГЕРБ. Разликата между тях е само 3%. Но неочакваният победител в тези частични избори може да се окаже третият - Чавдар Трифонов, подкрепен от ДСБ и други десни партии с цели 18 на сто от вота. На пръв поглед изглежда, че е възможно десните да прелеят вота си към кандидата на ГЕРБ, които също имат претенции за дясното, и Портних да спечели. Но...

В опит да внесе смисъл в безсмисления избор, който предстои, щабът на Иван Портних разпространи негово интервю. С него кандидатът на ГЕРБ направи последен опит да привлече на своя страна избирателите на "дясното". Защото в тях е шансът му за успех. Гузни от поведението си през 2011 г. обаче, десните около ДСБ дадоха пресконференция, на която отказаха подкрепа за съперниците в балотажа. И вероятно пак ще сгрешат, защото в тези избори пасивността им ще означава само повече власт за БСП.

В навечерието на изборния балотаж през октомври 2011 г. местните лидери на десните партии капитулираха и буквално зад гърба на членовете им декларираха подкрепата си за Кирил Йорданов. Така всички станаха еднакво излишни в очите на избирателите, защото бяха еднакво виновни. Отказът от право на глас на първия тур от частичните избори за кмет, състояли се на 30 юни, беше протест и срещу това.

Объркването на десните роди дори гротеска. В специална декларация на партията "Синьо единство", очевидно несъгласувана с останалите им десни партньори, бе поискано невъзможното – Иван Портних да се откаже от участие в балотажа в полза на третия в първия тур на изборите Чавдар Трифонов.



А защо Портних не е вариант за ДСБ? През лятото на 2012 г. той беше определен за областен координатор на ГЕРБ във Варна, като замени на този пост бившия депутат от партията Павел Димитров. Причина за рокадата станаха подозренията за политически договорки на Димитров с лица от местното политическо подземие. Портних обаче наследи един от най-фаталните му задкулисни контакти - този с Янко Станев. Местен, но умел политически въжеиграч, макар изключен последователно от СДС и ДПС за работа против интересите им, той от години контролира СДС и няколко маргинални десни партии в града, управлява малка, но дисциплинирана група общински съветници от ДПС, оглавява важни структури в общинския съвет и държи солидни изборни позиции в ромските махали на града. Затова наследеното приятелство със Станев беше стратегически прицелено в предстоящите изборни битки на ГЕРБ, а това не се прощава от десните.

Кандидатурата на другия участник на балотажа, Христо Бозов, бе силна с факта, че се появи на бял свят след удар на статуквото в общинския съвет на Варна. От това послание бившият заместник на Кирил Йорданов можеше да спечели, но го използва твърде несръчно в кампанията си.

В края на март, след оставката на Кирил Йорданов, Варненският общински съвет избра с пълно мнозинство заместника му Христо Бозов, който минаваше за човек от неговия кръг, за временно изпълняващ длъжността кмет на Варна. Преди да положи клетва, той декларира, че няма да се кандидатира на частичните избори, които тогава все още предстояха. В края на април мнозинството в общинския съвет на Варна, контролирано от ГЕРБ, Янко Станев и параполитическата формация "Движение нашият град", свали Бозов. Причината - изтекла информация за близост с БСП и намерението му да се отметне от направеното обещание. На негово място бе назначен друг заместник на Йорданов, Димитър Николов, но този път член на ГЕРБ. Набързо скалъпеният преврат бе юридически неизряден. Бозов беше възстановен на поста му и само за ден успя да уволни както Николов, така и главния секретар на общината Михаил Куликов, който бе помогнал за отстраняването му. Така Бозов даде знак, че е енергичен, но отмъстителен играч и се огледа за подкрепа. В централата на БСП в София смятат, че той има всички шансове за победа, тъй като миналата седмица техните привърженици не били мобилизирани достатъчно поради слух, че техният кандидат печели без усилие. И смятат, че на 7 юли ще могат да стегнат електората си.

За разлика от тази група Чавдар Трифонов изникна буквално от нищото. Кандидатурата на младия мениджър бе лансирана най-напред от Демократическата партия, след което бе подкрепена от ДСБ и други десни формации. Появата на Трифонов осуети намерението на ГЕРБ да превърнат Портних в единствената "дясна алтернатива" на Бозов, а това предизвика и остър глад за спешен компромат. Мантрата "човек на ТИМ" плъзна като слух, а когато тя се оказа недостатъчно ефективна, на помощ дойде пресконференция с актуалното обвинение "зависим от Корпоративна търговска банка и Делян Пеевски". Двете твърдения останаха без аргументи до края на кампанията. Въпреки това с 18% от гласовете Трифонов очерта тенденция. При това положителна и сглобена само за месец.

Сега, независимо от резултата, който ще постигне в неделя, кметът на Варна ще е слаб, без подкрепа, без обществено представителство. Безсилната, дребнава и самоцелна власт ще продължи да се страхува от избори, защото от тях може само да губи.

Този, който има шанс да спечели, макар и по-късно, е Чавдар Трифонов. Кандидатурата му обра гласовете на търсещите и десните, които не са склонни на компромиси с ГЕРБ. Кампанията, през която мина като абсолютно начинаещ, показа две неща - че има здрави нерви и умее да привлича подкрепа. Ако той прояви постоянство, а инвестициите в имиджа му оттук нататък съвпаднат с раждането на нова десница, на следващите избори за местна власт Трифонов би могъл да е готов за битка. А тя - да е истинска.

Ситуацията във Варна е важна и за друго - на изборите в неделя се гледа като на индикатор какво би станало, ако има предсрочни избори в момента. Част от управляващите заплашват, че избирателната активност би била толкова ниска, колкото и в крайморския град. Това обаче е грешно тълкуване. Първо, защото местният вот е различен от националния и, второ, защото Варна не е България.

На 30 юни Варна не стигна до урните, защото след масовите си протести през февруари и март преживя и най-голямото си разочарование. Енергията на най-масовите улични шествия в страната след 1997 г. се оказа безсилна срещу статуквото на аморфната, вероломна и коварна местна власт.  Варна е възел от икономически интереси и отровена политическа среда, замърсявана повече от 14 години. Мащабът на периферията не беше достатъчен за нужната промяна на статуквото. И както се казва в един популярен лозунг, когато си отидат отвратените, управляват отвратителните.

И докато това не се промени всеки разказ за Варна ще е все в условно наклонение. Защото градът би бил друг само ако не тръгваше на избори все "с гумени ръкавици и стиснат нос"*.
 
* През 2002 г. десният кандидат за президент на Франция Жак Ширак спечели втори президентски мандат с подкрепата на повечето леви партии. Техните членове заявиха, че "гласуват със стиснати носове и гумени ръкавици", за да спрат националиста Льо Пен