С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
32 7 юли 2013, 20:01, 13713 прочитания

България 2.0 срещу България "1984"

Единственият шанс този път да е различно е да се използва мрежовата демокрация. С новата технология гражданите могат да се защитят и сами да правят политика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В бъдеще политическите партии трябва да се съобразят с новата дигитална реалност – връзката с избирателите ще е много по-пряка. Доверието ще се дава и отнема много по-бързо.

Мрежовата демокрация означва максимално широко участие, директен контрол, прозрачност, ясни ценности и отчетност в реално време за действията.

Нищоправенето се институционализира като най-вярната политика на всяко от последните три правителства. Нито един от сериозните проблеми не беше дори докоснат.

Нуждата от поддържане на лъжата жива доведе до неистово желание за контрол на медиите – чрез тяхното придобиване и/или поставянето им в икономическа зависимост.
Препубликуваме текста от блога на Иво Прокопиев (съиздател на "Капитал" и "Дневник"): 

За пръв път прочетох "1984" през 90-те, преди 20 години, и я бях позабравил в детайлите. Наскоро я прочетох отново. Трудно могат да се намерят по-бляскави образи за тоталитарната държава и общество от дадените от Оруел в средата на миналия век.


Аналогиите с опитите за създаване на посттоталитарен модел зад фасадата на демокрация в България се набиват на очи сами. Партията в "1984" има три основни лозунга:

ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

През последните години в България се налагаше модел на управление, при който в ролята на Партията от държавата Океания на Оруел влезе олигархичен политически и бизнес елит. Чрез механизмите на политическата корупция и икономическото потисничество той опитва да абсолютизира контрола си върху българското общество и неговите ресурси. Пътят към тази цел мина през разбиване и опит за подчиняване на всички независими институции, включително съд, прокуратура, силови ведомства, медии, независими регулатори и граждански организации.

Войната е мир



Воденето на непрекъснати войни при държавата Океания има двоен смисъл – за отвличане на вниманието на обществото от истинските му проблеми и за изразходване на цялата новосъздадена стойност в икономиката за превъоръжаване, за да може жизненият стандарт на населението да бъде поддържан едва на жизнения минимум. Познато звучи, нали?

Държавата България за радост е в НАТО и не може сама да води истински войни. Иначе кой знае. Но пък те бяха успешно заменени от политическите войни, медийните скандали, етническото напрежение. Всичко това беше в арсенала за отвличане на вниманието и за отбягване на въпроса защо правителствата не правят нищо за подобряване на живота на българските граждани.

Липсата на политики, на реформи, на идеи за бъдещето се заместваше от непрекъснати битови свади и персонални атаки. В нито един момент спорът не беше по същество – какво се предлага и какви са последствията, а моментално се прехвърляше към оплюване на говорителя и търсене на негови лични слабости.



Свободата е робство

Свободата започва с правото да кажеш, че 2+2 = 4, пише Оруел. Българите усетиха с кожата си, че се готвят отново да им го отнемат.

Няма никакво съмнение, че в основата си протестът за оставката на правителството е ценностен, а енергията по улиците и площадите идва от инстинкта за самосъхранение. Хората са абсолютно наясно, че ако основните принципи на демокрацията за разделение на властите и свобода на изразяване се погазват, всичко останало е без абсолютно никакво значение. Без върховенство на закона няма как да има защита на правото на собственост и неприкосновеност на личните права и свободи.

Невежеството е сила

Култът към невежеството стъпи на два паралелни процеса. Първият, на постоянно нарастваща некомпетентност на държавното управление.  

Всяка идея за модернизация се пакетираше като криминален или корпоративен интерес. Нищоправенето се институционализира като най-вярната политика на всяко от последните три правителства. Нито един от сериозните проблеми - справяне с икономическата криза, образованието, здравеопазването, социалната сфера, безработицата, конкурентоспособността и т.н., не беше дори докоснат.

Успехът в управлението стана равен на поддържането на паралелна реалност за успехите на властта в медиите.

Вторият процес беше на подчиняване на медиите. Нуждата от поддържане на лъжата жива доведе до неистово желание за контрол на медиите – чрез тяхното придобиване и/или поставянето им в икономическа зависимост. Тук бяха хвърлени наистина сериозни пари и усилия. Създаде се привидно впечатление, че общественото мнение вече е под пълен контрол. Останалите тук-там острови на свобода бяха систематично оплювани и подлагани на тормоз. Усещането за постигната безалтернативност вероятно е било една от най-важните предпоставки за скъсване на връзката с реалността и налагането на кандидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Големия брат

Преди да заживее като риалити шоу, Големия брат е символът на Партията и оръжието за контрол на Партията над гражданите в държавата на Оруел. Той е във всеки дом и във всеки ум, контролира всяка мисъл и действие. Никой обаче не го е виждал и никой не е сигурен, че той наистина съществува.

Нашата "Партия" (БГ олигархията) направи груба грешка, когато избирайки Пеевски за шеф на ДАНС, реши да персонализира Големия брат и да даде лице на опита си за тотален контрол върху гражданите, политическата опозиция и бизнеса. ДАНС е най-мощната силова институция в държавата, с неограничени правомощия и ресурси за потенциална репресия.

В ръцете на Делян Пеевски ДАНС действително би имал потенциала, заедно с изкупените медии, влиянието в съда и прокуратурата, да установи тотален контрол върху свободата на гражданите.

За разлика от Големия брат Делян Пеевски не е анонимен - в България, а вече и по света много хора са го виждали и добре знаят кой е той. Осветяването на задкулисието и грозната гледка, която се показа оттам, доведоха до моментален обществен взрив.

Г-н Делян Пеевски, както и всеки български гражданин е невинен, докато съдът не приеме и отсъди, че е престъпник. С личността си обаче той символизира срастването на властите, носител е на поне шесторен конфликт на интереси, като едновременно е политик, магистрат, издател, индустриалец и финансист, държавен агент по сигурността и псевдообщественик. Биографията и личността на г-н Пеевски съвпадат 100% с  дефиницията за това кога една олигархия превзема държавата. И с основание комисарят по право на Европейската комисия Вивиън Рединг определи личността му като заплаха за сигурността на целия Европейски съюз.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Парите за медии в кампанията за евровота у нас вече превишават 3 млн. лв. 1 Парите за медии в кампанията за евровота у нас вече превишават 3 млн. лв.

"Воля" изпревари ГЕРБ по разходи за отразяване, показват данните на Института за развитие на публичната среда

24 май 2019, 1811 прочитания

Кога всъщност ще са готови магистралите 2 Кога всъщност ще са готови магистралите

Предизборните обиколки на Бойко Борисов съвпадат със старта на изграждането на магистрали, с откриването им и изтеглят сроковете за изграждането, но дали това е реалистично

23 май 2019, 4673 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Нов орган ще решава споровете между клиенти и банки

Даниела Бобева, вицепремиер по икономическите въпроси пред Капитал Daily

Новата дигитална война

След ограничаването на Huawei битката за търговско надмощие между САЩ и Китай вече вещае нова технологична Желязна завеса

И да паднат, и да бият...

Няколко дни преди края на кампанията за европейските избори победителят не е ясно очертан, но вече са ясни някои от промените, които ще настъпят след това

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход

По пътя с Инге Морат

Първата голяма ретроспективна изложба на австрийската фотографка е в италиански замък