С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
32 7 юли 2013, 20:01, 13589 прочитания

България 2.0 срещу България "1984"

Единственият шанс този път да е различно е да се използва мрежовата демокрация. С новата технология гражданите могат да се защитят и сами да правят политика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В бъдеще политическите партии трябва да се съобразят с новата дигитална реалност – връзката с избирателите ще е много по-пряка. Доверието ще се дава и отнема много по-бързо.

Мрежовата демокрация означва максимално широко участие, директен контрол, прозрачност, ясни ценности и отчетност в реално време за действията.

Нищоправенето се институционализира като най-вярната политика на всяко от последните три правителства. Нито един от сериозните проблеми не беше дори докоснат.

Нуждата от поддържане на лъжата жива доведе до неистово желание за контрол на медиите – чрез тяхното придобиване и/или поставянето им в икономическа зависимост.
Препубликуваме текста от блога на Иво Прокопиев (съиздател на "Капитал" и "Дневник"): 

За пръв път прочетох "1984" през 90-те, преди 20 години, и я бях позабравил в детайлите. Наскоро я прочетох отново. Трудно могат да се намерят по-бляскави образи за тоталитарната държава и общество от дадените от Оруел в средата на миналия век.


Аналогиите с опитите за създаване на посттоталитарен модел зад фасадата на демокрация в България се набиват на очи сами. Партията в "1984" има три основни лозунга:

ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

През последните години в България се налагаше модел на управление, при който в ролята на Партията от държавата Океания на Оруел влезе олигархичен политически и бизнес елит. Чрез механизмите на политическата корупция и икономическото потисничество той опитва да абсолютизира контрола си върху българското общество и неговите ресурси. Пътят към тази цел мина през разбиване и опит за подчиняване на всички независими институции, включително съд, прокуратура, силови ведомства, медии, независими регулатори и граждански организации.

Войната е мир



Воденето на непрекъснати войни при държавата Океания има двоен смисъл – за отвличане на вниманието на обществото от истинските му проблеми и за изразходване на цялата новосъздадена стойност в икономиката за превъоръжаване, за да може жизненият стандарт на населението да бъде поддържан едва на жизнения минимум. Познато звучи, нали?

Държавата България за радост е в НАТО и не може сама да води истински войни. Иначе кой знае. Но пък те бяха успешно заменени от политическите войни, медийните скандали, етническото напрежение. Всичко това беше в арсенала за отвличане на вниманието и за отбягване на въпроса защо правителствата не правят нищо за подобряване на живота на българските граждани.

Липсата на политики, на реформи, на идеи за бъдещето се заместваше от непрекъснати битови свади и персонални атаки. В нито един момент спорът не беше по същество – какво се предлага и какви са последствията, а моментално се прехвърляше към оплюване на говорителя и търсене на негови лични слабости.



Свободата е робство

Свободата започва с правото да кажеш, че 2+2 = 4, пише Оруел. Българите усетиха с кожата си, че се готвят отново да им го отнемат.

Няма никакво съмнение, че в основата си протестът за оставката на правителството е ценностен, а енергията по улиците и площадите идва от инстинкта за самосъхранение. Хората са абсолютно наясно, че ако основните принципи на демокрацията за разделение на властите и свобода на изразяване се погазват, всичко останало е без абсолютно никакво значение. Без върховенство на закона няма как да има защита на правото на собственост и неприкосновеност на личните права и свободи.

Невежеството е сила

Култът към невежеството стъпи на два паралелни процеса. Първият, на постоянно нарастваща некомпетентност на държавното управление.  

Всяка идея за модернизация се пакетираше като криминален или корпоративен интерес. Нищоправенето се институционализира като най-вярната политика на всяко от последните три правителства. Нито един от сериозните проблеми - справяне с икономическата криза, образованието, здравеопазването, социалната сфера, безработицата, конкурентоспособността и т.н., не беше дори докоснат.

Успехът в управлението стана равен на поддържането на паралелна реалност за успехите на властта в медиите.

Вторият процес беше на подчиняване на медиите. Нуждата от поддържане на лъжата жива доведе до неистово желание за контрол на медиите – чрез тяхното придобиване и/или поставянето им в икономическа зависимост. Тук бяха хвърлени наистина сериозни пари и усилия. Създаде се привидно впечатление, че общественото мнение вече е под пълен контрол. Останалите тук-там острови на свобода бяха систематично оплювани и подлагани на тормоз. Усещането за постигната безалтернативност вероятно е било една от най-важните предпоставки за скъсване на връзката с реалността и налагането на кандидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Големия брат

Преди да заживее като риалити шоу, Големия брат е символът на Партията и оръжието за контрол на Партията над гражданите в държавата на Оруел. Той е във всеки дом и във всеки ум, контролира всяка мисъл и действие. Никой обаче не го е виждал и никой не е сигурен, че той наистина съществува.

Нашата "Партия" (БГ олигархията) направи груба грешка, когато избирайки Пеевски за шеф на ДАНС, реши да персонализира Големия брат и да даде лице на опита си за тотален контрол върху гражданите, политическата опозиция и бизнеса. ДАНС е най-мощната силова институция в държавата, с неограничени правомощия и ресурси за потенциална репресия.

В ръцете на Делян Пеевски ДАНС действително би имал потенциала, заедно с изкупените медии, влиянието в съда и прокуратурата, да установи тотален контрол върху свободата на гражданите.

За разлика от Големия брат Делян Пеевски не е анонимен - в България, а вече и по света много хора са го виждали и добре знаят кой е той. Осветяването на задкулисието и грозната гледка, която се показа оттам, доведоха до моментален обществен взрив.

Г-н Делян Пеевски, както и всеки български гражданин е невинен, докато съдът не приеме и отсъди, че е престъпник. С личността си обаче той символизира срастването на властите, носител е на поне шесторен конфликт на интереси, като едновременно е политик, магистрат, издател, индустриалец и финансист, държавен агент по сигурността и псевдообщественик. Биографията и личността на г-н Пеевски съвпадат 100% с  дефиницията за това кога една олигархия превзема държавата. И с основание комисарят по право на Европейската комисия Вивиън Рединг определи личността му като заплаха за сигурността на целия Европейски съюз.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Борисов отмени изборните поправки, бъдещият европарламент ще зависи от крайната десница Вечерни новини: Борисов отмени изборните поправки, бъдещият европарламент ще зависи от крайната десница

И още: Кого ще изпрати България в европейската прокуратура; Сайтът на ДАНС още е блокирал; Екологична катастрофа край София

18 фев 2019, 1637 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Адвокатите започват масиран отпор срещу закона за мръсните пари; Скандалът с промените в Изборния кодекс продължава с отмяната им; Публикувана е новата наредба за придобиване на юридическа правоспособност

18 фев 2019, 1074 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Нов орган ще решава споровете между клиенти и банки

Даниела Бобева, вицепремиер по икономическите въпроси пред Капитал Daily

Отрова в руската салата

Реакцията на прокуратурата и правителството по отравянето на оръжейника Емилиян Гебрев се превръща в демонстрация на зависимостта от Москва

КЗК в страната на петролните складове

Антимонополната комисия изследва детайлно базите за горива. Целите може да са две - най-накрая качествен анализ на пазара или предизборна проверка срещу "Лукойл" за злоупотреба с монопол

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за ролята на жената

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Ирландски гигант в опаковките купува завод в Луковит, сделка за офис сграда за 60 млн. лв., Coca-Cola HBC придобива сръбски производител на храни

Емисия

DAILY @7AM // 19.02.2019 Прочетете