Гражданите трябва да бъдат чути, а олигархичния модел - премахнат

България трябва да се откаже от олигархичния модел, а властта да чуе гражданското общество. Това заявяват посланиците на Германия Матиас Хьопфнер и на Франция Филип Отие в своя съвместна позиция, публикувана във в. "24 часа". Двамата дипломати подчертават също така, че доброто управление на страната е в интерес както на всички българи, така и на всички европейци, и партньорите от ЕС "наблюдават с изключително внимание настоящата криза в България".

Това е най-категоричната външна реакция до момента на случващото се в страната и не е изненадващо, че тя идва точно от Германия и Франция, чиито посланици в София традиционно са сред най-активните и неведнъж са се изказвали публично за дефицитите в управлението. Филип Отие беше първият дипломат, който реагира на скандалното назначаване на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Часове след новината френският посланик заяви, че начинът, по който е била издигната номинацията, "буди учудване". Матиас Хьопфнер също неведнъж е говорил в свои изявления и интервюта за нуждата от предвидимо и безпристрастно правосъдие в България, проблемите в съдебната система и тревожното състояние на медиите в страната.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Силното изявление на двамата посланици идва на фона на предпазливите европейски коментари до момента. По време на конгреса на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в София например, провел се на първата седмица след избухването на протестите, лидерът на парламентарната група на социалистите Ханес Свобода и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц отказаха да отправят каквато и да било критика към правителството на Пламен Орешарски и Сергей Станишев. Дни по-късно по време на първата официална визита на Орешарски в Брюксел президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви след срещата им, че ЕК няма как да се намесва във вътрешни въпроси, но следи събитията и смята, че протестите "отразяват дълбоките опасения на българското общество за прилагането на законите".

В общата си позиция германският и френският посланик пишат: "Ясно е вече, че българското общество изисква настойчиво неговият политически, административен, съдебен и икономически елит да изповядва принципите на обществения интерес. Очевидно е, че то се притеснява от проникването на частни интереси в публичната сфера." И подчертават "необходимостта да се назначават на публични длъжности безспорни личности," като това трябва да става по "прозрачни и обмислени процедури".

Двамата дипломати припомнят, че принадлежността към ЕС е цивилизационен избор и олигархичният модел "не е съвместим с него нито в България, нито другаде: той може да доведе единствено до образуването на "държава в държавата".



Според тях сегашната криза на доверие е повод за оптимизъм, защото е израз на подема на българското гражданско общество и твърдата му воля да настоява управлението на страната да е в услуга на обществения интерес.

Хьопфнер и Отие приветстват "решителността на президента Плевнелиев да запази неразривната свързаност на България с европейските ценности и правовата държава и да настоява за прозрачност, за морал и етика." И добавят, че именно основните институции и политически сили са тези, "които трябва заедно да намерят всички пътища за постигане на напредък, като отчитат исканията на обществото."

Германският и френският посланик не пропускат отново да обърнат внимание върху медийната ситуация в страната, като акцентират върху притеснителната концентрация на собствеността в сектора и липсата на прозрачност, които поставят под въпрос свободата на словото. "Демокрацията не може без плурализъм на медиите," пишат дипломатите.

В позицията им има и препратка към скандалното поведение на лидера на "Атака" Волен Сидеров и липсата на реакция от страна на прокуратурата. С възможно най-експлицитния за дипломати тон те заявяват, че "проявата на екстремизъм и изпълнените с нетърпимост и ксенофобия изказвания, призивите към расова, етническа или религиозна омраза и към насилие, провокациите и нарушенията на обществения ред са недопустими, особено в рамките на държава-членка на Европейския съюз; и е очевидно, че в една правова държава те трябва да бъдат санкционирани от момента, в който са в разрез със закона."