С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
100 11 юли 2013, 15:18, 7403 прочитания

В обществото преобладава нагласата за избори догодина

Страната е разделена, има някакви характеристики на двуполюсно противопоставяне, не се търси месия, твърдят анализаторите от Галъп Интернешънъл

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
При нови избори едва ли ще има качествена и съществена промяна на политическото представителство. В обществото има поляризация, мненията са разделени по равно, появява се някаква характеристика на двуполюсно противопоставяне. В същото време има три свободни ниши - за рестарт на десницата, за нов тип левица и за поява на нови радикални играчи, граничещи с гротеската.

Това са част от изводите на политолозите Първан Симеонов и Димитър Ганев, които представиха резултатите от ежемесечното проучване на Галъп интернешънъл за периода от 27 юни до 4 юли (т. е. не отчита ефекта от речта на президента Росен Плевнелиев). За повечето от по-общите заключения те направиха уговорка, че на този етап са хипотези, които трябва да се потвърдят и при следващите изследвания.


Накъде вървим

Заедно с поляризацията, расте и песимизмът - преобладават негативните отговори на въпроса дали България отива към по-добро или към по-лошо. "Правителството имаше кредит на доверие, малко, но и бързо го пропиля", коментира Симеонов. Според него страната е изтерзана от продължаващата с месеци политическа и социална криза. Почти по равно са хората, които смятат, че трябва да има нови предсрочни избори и тези, които твърдят, че не са необходими - 35% срещу 39%. На въпрос кога все пак е добре да има избори, преобладават нагласите за вот след около година. В същото време 7% от българите вече са участвали в протестите и още 29% са готови да го направят т.е. протестният потенциал не е малък, но е локализиран в столицата и в по-големите градове.

На отворения електорален въпрос за кого биха гласували все пак, 21.6% от запитаните казват БСП, 17.8% избират ГЕРБ, 6.7% - ДПС, 2.6% - Движение "България на гражданите", 2.4% - Националния фронт за спасение, 1.8% - "Атака", 1.6% - ДСБ. Със стабилни резултати са и "Зелените", ВМРО и СДС. Близо 40% не биха гласували.



Защо така

Стагнацията и консолидацията на електората на БСП се обяснява с това, че той възприема протестите като насочени срещу него, един вид заплаха и противник. Още повече, че избирателите на левицата са най-силно свързани с партията си в сравнение с другите привърженици на политически формации - като традиции, идеология и т.н.

При ГЕРБ е обратното. Ако някой в момента е в тежко изпитание, освен управляващите, това е партията на Бойко Борисов. Там текат сложни процеси на дезинтеграция, подсилени от факта, че останаха извън властта. Борисов, например, е достигнал едно от най-ниските си нива на одобрение - 20% (за сравнение Сергей Станишев има 26%, а Пламен Орешарски - 32%). Той обаче имал способността да се съвзема от подобни рейтингови поражения. 

Разделение има и сред привържениците на ГЕРБ по отношение на политическата съдба на Цветан Цветанов - според Първан Симеонов близо 40% от тях смятат, че той трябва да напусне ръководството на партията и също толкова, че трябва да остане. На въпрос дали приемате твърдението - "нямам нищо против Бойко Борисов отново да се върне на власт", 61% от българите казват - "не", 24% - "да".

Привържениците на тезата, че широка коалиция между двете формации може да се справи с кризата са двойно по-малко от противниците - 20% от запитаните смятат, че може, а 40% - че не. Една трета обаче не знаят какво да кажат.

Същевременно ДПС е в тежка политическа изолация, с лоша перспектива според Симеонов. На въпрос дали споделят твърдението, че движението никога не бива да бъде допускано до властта, 64% от участниците в проучването казват "да", а едва 18% - "не". Половината от привържениците на БСП споделят мнението на мнозинството. 

В сходно положение е и "Атака". Доверието във Волен Сидеров е едва 3%. Партията трудно би прехвърлила бариерата за влизане в парламента, ако сега има избори, но за сметка на това фронтът на собственика на телевизия "Скат" Валери Симеонов сигурно ще стане парламентарно представен. Симеонов има 7% доверие.

Всеки с опозиционна роля е облагодетелстван в тази ситуация, твърдят политолозите. Агенцията е тествала и електоралните нагласи към зараждащия се реформаторски блок между "Зелените", ДСБ, ДБГ, "Синьо единство" и Народна партия "Свобода и достойнство", който при всичките условности около създаването му получава 9%. "Разговорите там са по-скоро качествени, отколкото количествени", коментира Симеонов. Според Ганев по-задълбочените проучвания показват, че електоратът на блока е концентриран в столицата (два пъти повече привърженици отколкото средното за страната), а и 70% от избирателите, които традиционно гласуват за дясното, го припознават. Освен това около 13% от привържениците на ГЕРБ също биха се насочили към новото обединение. "Ако утре има избори, има шанс за реформаторския блок", е най-общият извод.

Българите като цяло обаче са силно скептични към политическия елит. Обществото мечтае за обединение, но не вижда как ще стане. Цели 86% от хората казват, че то е нужно, но привиждат партиите като пречка това да се случи. Според политолозите това е криза на политическия елит, край на едно цяло политическо поколение, което в последните месеци се случва с оттеглянето на ключови фигури в традиционните формации - Иван Костов, Ахмед Доган, Георги Първанов, а Сергей Станишев и Яне Янев по-скоро също са поели към небитието.

Протестите имат няколко ефекта - дават възможност на БСП да намери форма на контрапротест, да заглъхне вътрешното противопоставяне в партията, да намерят разказ на случващото се. Това мобилизира електората вляво. От друга страна, ако ГЕРБ съхрани цялостта си, може да се надява да спечели от недоволството от позицията на Бойко Борсов "да им гледа сеира" на управляващите. Третите печеливши са хората от реформаторския блок.

Целият ефект от поредица от недоволства, включително първото окупиране на Орлов мост заради промените в Закона за горите и протестите срещу АКТА, досега, е в отварянето на три ниши - за рестарт на десницата, за нов тип левица на базата на демонстрациите от февруари, които не се отляха като подкрепа за БСП на изборите през май, и за нови радикални играчи, извън "Атака" и фронта, например. Заради нагнетеното политическо напрежение може да се появят дори гротески от типа на Бепе Грило в Италия и Светослав Витков. Трудно обаче ще се появи нов, помитащ проект, а по-скоро ново поколение политици в традиционните партии.

"Няма нищо лошо в партийното инженерство, особено когато има хора с ресурс - интелектуален и финансов, а и когато има обществена поръчка", твърди Първан Симеонов. Според него има поле за такива проекти, но пък обществото не ги търпи и ги разпознава безпогрешно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

КЗК мисли като държавата: Meridiam и Strabag трябва да вземат летище София 7 КЗК мисли като държавата: Meridiam и Strabag трябва да вземат летище София

Въпреки най-ниската инвестиционна оферта на победителя аргументите на четите обжалващи кандидата не са чути

16 ное 2019, 1979 прочитания

Патриотични игри в Столичния общински съвет 1 Патриотични игри в Столичния общински съвет

Общински съветник от "Атака" се присъедини към ВМРО и така "помогна" за сформирането на групата "Патриоти за София"

15 ное 2019, 2865 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Висшият съдебен съвет уволни Николай Кокинов

Поводът е участието на бившия градски прокурор в разговора в Банкя с бившия премиер Бойко Борисов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10