Въпрос на дълг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Въпрос на дълг

Междуфирмената задлъжнялост е проблем за едни и възможност за други

Въпрос на дълг

Компанията "СИС Контрол" представи интернет платформа, на която да се търгуват вземания на фирми в България

4022 прочитания

Междуфирмената задлъжнялост е проблем за едни и възможност за други

© Красимир Юскеселиев


Пазарът за търговия с дългове в България не е особено динамичен, но през последните месеци се забелязва активизиране на компаниите от целия му спектър. Портфейли от необслужвани банкови кредити сменят собствениците си, а колекторският бранш е оптимистично настроен за развитието на сравнително новата за страната ни пазарна ниша през следващите години.

Интересът на банките към подобни инструменти засега е умерен, но предимства има, тъй като не се налага да се правят задължителните по закон разходи за провизиране, както и такива за събиране на вземанията. Като проблемна се очертава високата междуфирмена задлъжнялост, която по данни на Българската стопанска камара е над 110 млрд. лв. или около 135% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на България за 2013 г. (натрупаните задължения обаче могат да се изчистят с много по-малка сума, тъй като дълговете са взаимни и с едно плащане могат да се удовлетворят повече от един кредитор - бел. ред.) Относително високият процент на необслужвания корпоративен дълг е причина за появата на българска интернет платформа, на която да се търгуват вземания на фирми у нас.

Ти на мен, аз на теб

Платформата събира на едно място продавачи на дългове с потенциални купувачи. При такава ситуация компаниите с просрочени вземания реализират процент от тях, който може да достигне 75 на сто след приспадане на разходите по събиране на задълженията, в зависимост от качеството и периода на нередовното обслужване на конкретното задължение.

"Виждаме потенциал на пазара на междуфирмени дългове, като се стремим да намерим трайни решения за намаляване на задлъжнялостта", коментира пред "Капитал" Костадин Джигов от "СИС Контрол", компанията, която разработва платформата.

Продажбата на дългове онлайн става на аукционен принцип чрез договор за цесия, което намалява разходите за търговия. След регистрация на сайта http://www.cesia.bg/ и заплащането на такса за ползване фирмите ще имат възможност да търгуват с три вида дългове - редовни, съдебни и досъдебни. Продавачите на вземания получават пазарна оценка и цена на вземанията и си осигуряват необходимата ликвидност, а заинтересованите купувачи - достъп до база с продаваеми дългове от различни сектори на икономиката.

Родната картина

В България не се поддържа обща статистика за събираемостта на лошите кредити и няма регистър на лошите длъжници. В европейски мащаб съществува практика вземанията да се продават в ранна фаза, за да се намали максимално бързо ликвидният натиск върху компанията кредитор. Малка част от фирмите у нас се обръщат директно към специализирани компании за събиране на вземания и подхождат скептично към подобни, нови за страната ни методи за управления на задлъжнялостта. Притесненията на фирмите са насочени основно към законовата и регулаторната рамка на платформите за търговия на дълг, тъй като към настоящия момент няма законодателство относно този пазар.

"В България практиката за продажбата на фирмени задължения, за разлика от продажбата на банкови кредити, все още прави неуверени стъпки, но нуждата от нея се усеща все повече от бизнеса", обобщи пред "Капитал" Джигов. Търговията с дългове е относително нов бизнес за страната ни. Икономическата криза обаче хвърли светлина върху тази пазарна практика. Показателно за това е скорошното навлизане на чуждестранни играчи на пазара.

Пазарът за търговия с дългове в България не е особено динамичен, но през последните месеци се забелязва активизиране на компаниите от целия му спектър. Портфейли от необслужвани банкови кредити сменят собствениците си, а колекторският бранш е оптимистично настроен за развитието на сравнително новата за страната ни пазарна ниша през следващите години.

Интересът на банките към подобни инструменти засега е умерен, но предимства има, тъй като не се налага да се правят задължителните по закон разходи за провизиране, както и такива за събиране на вземанията. Като проблемна се очертава високата междуфирмена задлъжнялост, която по данни на Българската стопанска камара е над 110 млрд. лв. или около 135% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на България за 2013 г. (натрупаните задължения обаче могат да се изчистят с много по-малка сума, тъй като дълговете са взаимни и с едно плащане могат да се удовлетворят повече от един кредитор - бел. ред.) Относително високият процент на необслужвания корпоративен дълг е причина за появата на българска интернет платформа, на която да се търгуват вземания на фирми у нас.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Неволята учи. Да видим колко бързо се учи родния бизнес.

  • 2
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Находчиво решение! Успех.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    maina100 avatar :-|

    Борсата на лешоядите.Тази услуга не ражда добавена стойност или БВП, а храни само мършоядите - обикновено това са мутри ръководени от бивши полицай и адвокати...

  • 4
    tolex avatar :-|
    tolex

    Търговия със съдби...
    Понякога нелепо, но повечето пъти от грешки на бързият растеж.

  • 5
    daks avatar :-P
    ДАКС

    полицаи, адвокати, мутри, съдби.......
    Аве хора, дайте направо да отменим парите и да забраним задлъжняването, а? И банките ще закрием, и кредитите ще забраним. Що пък не?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK