Дефект по веригата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дефект по веригата

Shutterstock

Дефект по веригата

Въпреки персоналните смени проблемите в научния фонд остават. Къде е причината?

Люба Йорданова
3292 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


В края на юли френският учен д-р Давид Грожо трябваше да пристигне в България, за да работи с българските си колеги по проект в областта на нанотехнологиите. Сътрудничеството между Института по електроника към БАН и Националния център за научни изследвания в Марсилия беше одобрено през февруари, а договорът - подписан преди месец. Финансирането от българска страна идва от фонд "Научни изследвания" и е около 15 хил. лв. за целия период на проекта, които включват разходи за командировки и консумативи. Тази седмица френският учен най-вероятно ще върне самолетния си билет. Причината е, че след оставката на управителя на фонда няма кой да подпише документа за превода на парите. Освен това новият министър на образованието спря финансирането на проекти заради некоректни практики в институцията. Така заедно с проектите, избрани в нарушение, ще пострадат и смислените идеи на добрите научни колективи. 

Това се случва след всичките персонални промени и поправки на правилника на фонда през последните месеци. В началото на годината проверка на Инспектората към Министерския съвет установи множество нарушения в последната конкурсна сесия, което дори доведе до оставката на тогавашния министър на образованието и науката Сергей Игнатов. Ако се върнем по-назад, още през 2010 г. проверка на един от бившите управители на научния фонд - проф. Емил Хорозов, стигна до фрапиращи заключения за работата на институцията през 2008 и 2009 г. - изчезнали слаби рецензии и оценители в конфликт на интереси. Оттогава са се сменили четирима министри, трима управители и три ръководства на изпълнителния съвет на фонда. Проблемите обаче продължават.

Колективна безотговорност

Според учени, запознати с работата на фонда, с които "Капитал" разговаря, причините за некоректните практики се коренят още в закона за насърчаване на научните изследвания и в правилника на научния фонд. Той се управлява от изпълнителен съвет от деветима членове, който определя методика за оценка и класиране на проекти и състава на оценяващите и контролиращите комисии, решава кога да обяви конкурс, одобрява спечелилите предложения (на базата на точките, дадени от комисиите), тяхното финансиране и общия бюджет на фонда. Освен това фондът има и управител, който изготвя годишната оперативна програма и проект на бюджет, открива конкурсите и подписва договорите за финансиране. На теория разпределянето на задачите може и да звучи добре, но се случва съвсем друго. Решенията се взимат от колективен орган и подписват от друг човек, който може и да не е съгласен с тях. Това беше и причината последният управител на фонда - акад. Владимир Овчаров, да подаде оставка.

Резултатът в крайна сметка е, че никой не поема пълна отговорност за случващото се във фонда. По време на последната скандална конкурсна сесия в края на миналата година например така и не се разбра кой носи вината за отпускането на 260 хил. лв. от държавния бюджет за изследване на отношението на публиката към музеите. Или на почти половин милион лева за проучване на взаимоотношенията между наука и бизнес.

"Структурата и правилникът на фонда по никакъв начин не пречат на безобразията и защитават хората, които ги вършат", обобщава доц. Олег Йорданов, председател на научния съвет на Института по електроника към БАН, който беше част от екипа, направил проверката във фонда по времето на Емил Хорозов. Според него практиката членовете на изпълнителния съвет да се предлагат от съвета на ректорите също не е от най-добрите, защото по този начин те "се чувстват зависими и длъжни на собствените си учебни заведения и на ректорите".

Доц. Йорданов е изготвил заедно с бившия директор на фонда проф. Хорозов и проф. Златан Цветанов от университета "Джонс Хопкинс" предложение за нов правилник на фонда. Проблемът според тях може да се реши с въвеждането на директорати по различните научни направления. Идеята е всеки от директорите да отговаря за областта си, да следи за разумното разпределение на финансирането в нея и да определя рецензентите в своето направление. По този начин директорът ще носи пълна отговорност за посоката, в която се движи фондът в съответната научна област. Това върви и с ясен дългосрочен план колко средства в кои области се отпускат.

Проф. Георги Вайсилов от Химическия факултет на Софийския университет също е на мнение, че проблемът идва най-вече от организацията и правилата на фонда. Според него той трябва да стане по-независим от Министерството на образованието и науката, а контрол би могъл да упражнява надзорен съвет. След промените в структурата трябва да се сьздадат и условия за компетентно оценяване на проектите, като например избирането на подходящи и безпристрастни рецензенти, смята проф. Вайсилов. Той също беше подготвил в екип с други учени предложение за нов правилника на фонда по времето на Сергей Игнатов, но и техните идеи не намериха място във версията на сегашния изпълнителен съвет.

Новото ръководство на образователното министерство засега дава знаци, че мисли в сравнително правилна посока. "В дългосрочен план е добре да се помисли върху идеята за сливане или обединяване на фонда за научни изследвания към МОН и фонда за иновации към Министерството на икономиката в един общ фонд, който да е към Министерския съвет", коментира за "Капитал" министърът на образованието и науката Анелия Клисарова. Според нея идеята за бъдещото развитие на фонда е да се върви към непрекъснато проектно финансиране, което да е повече от институционалното. Последната идея е спорна, особено на фона на факта, че в Европа съотношението между институционално и проектно финансиране на научните институции е около 80:20. Амбициите на министерството са също да се подобри административният капацитет на научния фонд и да се създадат ясни вътрешни правила и санкции при нарушаването им.

И пак стратегията

Ключово е също държавата най-после да анализира в кои научни области работата върви успешно, да определи приоритетите си за развитие и да отделя повече финансиране за тях, а не на принципа "за всеки по малко". По време на мандата на ГЕРБ бяха направени опити в тази посока, но стратегията за развитие на научните изследвания, освен че не беше единодушно приета от научната общност, така и не се наложи като база за отпускането на средства. Има нужда и от ясни критерии за оценка на проектните предложения - от чисто научната стойност, през дългосрочната визия до плана за изпълнение и очакваните ефекти.

В момента научният фонд е единственият източник на държавни средства за научни изследвания - средствата в него са малко, кандидатстващите са много и ако няма прозрачни правила и ясни цели, винаги ще остава съмнението за некоректни действия. Вече се виждат и по-тежките последици от скандалите - през последните години броят научни публикации на български учени в престижни списания пада осезаемо. Министър Клисарова намекна и за евентуални санкции към България заради нарушение на Регламент 800 на Европейската комисия. (Той урежда  допустимите държавни помощи за предприятия и частни нестопански организации, а през годините фондът е финансирал и фирми с недоказан научен потенциал.) Затова е важно работата в него наистина да започне "отначало и на чисто", както обяви Клисарова по време на представянето на приоритетите си пред парламентарната комисия по образование в четвъртък.

В края на юли френският учен д-р Давид Грожо трябваше да пристигне в България, за да работи с българските си колеги по проект в областта на нанотехнологиите. Сътрудничеството между Института по електроника към БАН и Националния център за научни изследвания в Марсилия беше одобрено през февруари, а договорът - подписан преди месец. Финансирането от българска страна идва от фонд "Научни изследвания" и е около 15 хил. лв. за целия период на проекта, които включват разходи за командировки и консумативи. Тази седмица френският учен най-вероятно ще върне самолетния си билет. Причината е, че след оставката на управителя на фонда няма кой да подпише документа за превода на парите. Освен това новият министър на образованието спря финансирането на проекти заради некоректни практики в институцията. Така заедно с проектите, избрани в нарушение, ще пострадат и смислените идеи на добрите научни колективи. 

Това се случва след всичките персонални промени и поправки на правилника на фонда през последните месеци. В началото на годината проверка на Инспектората към Министерския съвет установи множество нарушения в последната конкурсна сесия, което дори доведе до оставката на тогавашния министър на образованието и науката Сергей Игнатов. Ако се върнем по-назад, още през 2010 г. проверка на един от бившите управители на научния фонд - проф. Емил Хорозов, стигна до фрапиращи заключения за работата на институцията през 2008 и 2009 г. - изчезнали слаби рецензии и оценители в конфликт на интереси. Оттогава са се сменили четирима министри, трима управители и три ръководства на изпълнителния съвет на фонда. Проблемите обаче продължават.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    www avatar :-|
    www

    Има нещо много сбъркано когато се слушат учените у нас. Всички говорят за науката, как да се организира, как да се промени. Всички забравят обаче, че най-големя проблем на науката е нейната откъснатост от икономиката и капсулираност. Докато всичко се върти вътре в съсловието няма нищо да се промени. Отделните лястовички като проф Хорозов пролет не правят. Трябва да се промени начина за управление на държавните научни организации, избора на администрацията, да се отворят институтите и университетите за чуждестранни учени, да се въведе мобилност на кадрите (не от университет до пенсия в един институт), да се диференцира бюджетната субсидия спрямо резултатите и т.н.
    А специално фонда за научни изследвания трябва да е отворен не само за хора с титли, членовете да се подбират с конкурси, а не по предложение на дъртите мафиоти.
    И накрая - новата министърка почна с най-лесното, да се отрежат компаниите от ФНИ. Популистко и глупаво, индикатор за принципно неразбиране за какво ни трябва науката и къде трябва да се прави тя!

  • 2
    janeausten avatar :-|
    janeausten

    До коментар [#1] от "www":

    Чудесен пост!
    Докато нещата се въртят само в съсловията - няма да се случи реформа никога Просто основната на цел на съсловието е да държавата да дава все повече и повече на всичките му представители - ако може поравно
    И понеже не стига - започва караница за разпределението с всички средства Същото е в здравето-образованието - културата и пр
    Държавата ако иска да реформира - да чуе и защити в регулациите си пациентите-студентите-учениците-бизнеса-обществото и пр - щото те финансират и потребяват услугата - грубо казано А не да кара лекарите да се реформират-учените да се регулират сами


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK