Дефект по веригата

Въпреки персоналните смени проблемите в научния фонд остават. Къде е причината?

В края на юли френският учен д-р Давид Грожо трябваше да пристигне в България, за да работи с българските си колеги по проект в областта на нанотехнологиите. Сътрудничеството между Института по електроника към БАН и Националния център за научни изследвания в Марсилия беше одобрено през февруари, а договорът - подписан преди месец. Финансирането от българска страна идва от фонд "Научни изследвания" и е около 15 хил. лв. за целия период на проекта, които включват разходи за командировки и консумативи. Тази седмица френският учен най-вероятно ще върне самолетния си билет. Причината е, че след оставката на управителя на фонда няма кой да подпише документа за превода на парите. Освен това новият министър на образованието спря финансирането на проекти заради некоректни практики в институцията. Така заедно с проектите, избрани в нарушение, ще пострадат и смислените идеи на добрите научни колективи. 

Това се случва след всичките персонални промени и поправки на правилника на фонда през последните месеци. В началото на годината проверка на Инспектората към Министерския съвет установи множество нарушения в последната конкурсна сесия, което дори доведе до оставката на тогавашния министър на образованието и науката Сергей Игнатов. Ако се върнем по-назад, още през 2010 г. проверка на един от бившите управители на научния фонд - проф. Емил Хорозов, стигна до фрапиращи заключения за работата на институцията през 2008 и 2009 г. - изчезнали слаби рецензии и оценители в конфликт на интереси. Оттогава са се сменили четирима министри, трима управители и три ръководства на изпълнителния съвет на фонда. Проблемите обаче продължават.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    www avatar :-|
    www
    • - 1
    • + 2

    Има нещо много сбъркано когато се слушат учените у нас. Всички говорят за науката, как да се организира, как да се промени. Всички забравят обаче, че най-големя проблем на науката е нейната откъснатост от икономиката и капсулираност. Докато всичко се върти вътре в съсловието няма нищо да се промени. Отделните лястовички като проф Хорозов пролет не правят. Трябва да се промени начина за управление на държавните научни организации, избора на администрацията, да се отворят институтите и университетите за чуждестранни учени, да се въведе мобилност на кадрите (не от университет до пенсия в един институт), да се диференцира бюджетната субсидия спрямо резултатите и т.н.
    А специално фонда за научни изследвания трябва да е отворен не само за хора с титли, членовете да се подбират с конкурси, а не по предложение на дъртите мафиоти.
    И накрая - новата министърка почна с най-лесното, да се отрежат компаниите от ФНИ. Популистко и глупаво, индикатор за принципно неразбиране за какво ни трябва науката и къде трябва да се прави тя!

    Нередност?
  • 2
    janeausten avatar :-|
    janeausten
    • + 1

    До коментар [#1] от "www":

    Чудесен пост!
    Докато нещата се въртят само в съсловията - няма да се случи реформа никога Просто основната на цел на съсловието е да държавата да дава все повече и повече на всичките му представители - ако може поравно
    И понеже не стига - започва караница за разпределението с всички средства Същото е в здравето-образованието - културата и пр
    Държавата ако иска да реформира - да чуе и защити в регулациите си пациентите-студентите-учениците-бизнеса-обществото и пр - щото те финансират и потребяват услугата - грубо казано А не да кара лекарите да се реформират-учените да се регулират сами

    Нередност?
Нов коментар