Ръководството на прокуратурата не желае да се заеме със сериозните проблеми

Профил Христо Иванов е правен директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Завършил е юридическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски" и е работил е в българската програма на "Инициативата за върховенство на закона" на "Американската асоциация на юристите".

От това, което обществото видя през първите шест месеца от мандата на новото ръководство, кои според вас са силните и слабите моменти в прокуратурата, управлявана от Сотир Цацаров?

Намираме се в период на интензивен разпад на политическото и институционалното статукво от последното десетилетие: проблеми и противоречия, които бяха замитани под килима изведнъж "лъсват". Нередности и пороци, с които бяхме свикнали да живеем в примирено мълчание, стават нетърпими. С все по-кризисна спешност се поставя въпросът за захвата на публичните институции от нелегитимни мрежи, за злоупотреба с държавна власт. Кулминацията на този процес тепърва предстои и ще обхване широк кръг социални подсистеми, включително медиите, съдебната система, държавното управление, партиите, системата за сигурност, бизнеса... Това дава реален шанс за преосноваване на обществения договор и институционалния ред на една по-здрава морална и политическа основа. Това обаче ще зависи изцяло от решимостта ни да стигнем докрай, да се опрем колкото на желанието за обновление толкова и на срама от досегашното положение.

Прокуратурата има централно място в този процес, доколкото е и основен носещ елемент на статуквото. Между начина, по който беше назначен новият ВСС и после изпълни задачата за избор на нов главен прокурор и въвличането на обвинението в поредица от политически казуси, без да може да произведе яснота по фактите и отговорностите, е затворена достатъчно ясна диагноза за състоянието на прокуратурата. Наскоро тази диагноза беше подплатена със значителен фактологичен материал от доклада по функционалния анализ.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Тук личността на главния прокурор е второстепенен въпрос – дали продължава да изпълнява някакви договорки, с които е бил избран, или сключва нови във все по-хаотичния кадрил на задкулисните властелини, или пък търси еманципация (и в полза на закона или на собственото си превръщане в самостоятелен политически фактор). Дали опитва да разчиства авгиевите обори, но няма с кого да работи в онаследения екип, или пък редува ситуации на вътрешноинституционален стрес (проверката в Инспектората към ВКП) с "даване на шанс" на ключови фигури в прокуратурата да докажат своята лоялност в работата по конкретни казуси (възлагането на случаите, свързани с предишното управление, точно на прокурорите, които го обслужваха най-предано) като начин да се укрепи на върха на обвинението. Дали изобщо има някакъв ясен план какво прави, или просто следва събитията и опитва да оцелее. Дали е умел тактик с далечни цели, или просто има вкус към микромениджиране и объркващи дори за антуража му промени в плановете и настроенията... Всичко това е повърхност, отвъд която ние трябва да съумеем да се фокусираме върху системните фактори за състоянието на цялата институция на държавното обвинение. Крайно време е зад извисяващата се фигура на "главния" да почнем да различаваме съществуването на 1600 (?) прокурора, които имат свои гледни точки, проблеми, провали. Основният въпрос на реформата е как те работят, в какви условия, как носят отговорност, как са подбрани и мотивирани.

Каква е оценката ви за кадровата политика в прокуратурата - изборът на зам. главни прокурори и кадруването надолу по системата?

Кадровата политика в съдебната система и особено в прокуратурата е предмет на дългогодишни критики от страна на вътрешните наблюдатели и докладите на ЕК. В това отношение видима промяна няма. Както по отношение на мотивираността, с която главният прокурор издига или подкрепя конкретни кандидатури, така и по начина, по който ВСС стига до крайното решение, виждаме само задълбочаване на познатите проблеми – липса на прозрачност и обективни аргументи, силно усещане за предопределеност и гласуване по фракции, споени не от принципи, а от задкулисни отношения. Приемат се нови правила, някои от които добри, но те остават на книга и не се използват за реален опит от страна на ВСС и ръководството на прокуратурата да променят практиките в областта на назначенията. Не по-малък проблем е нежеланието и неспособността на ВСС и ръководството на прокуратурата да се заемат с поредица от сериозни системни проблеми.



На първо място това е състоянието на Инспектората към ВСС – орган, който беше създаден с огромни очаквания за нов двигател на реформите и без чиито заключения е невъзможно провеждането на качествена кадрова политика. Днес има ръководство, което е с изключително спорна легитимност, а въпреки всички критики на ЕК и вътрешните наблюдатели ВСС отказва да направи системна оценка на качеството на работа на инспектората. Не по-малък е проблемът с атестациите – най-сетне трябва да видим последователно усилие за обективни, основани на качеството и при равен стандарт оценки за работата на всеки магистрат. По отношение на прокурорите – самата система на атестиране трябва да бъде приведена в съответствие със спецификите на функциите на прокурора и йерархичната структура на държаното обвинение, защото иначе адекватна оценка е невъзможна.

На трето място, изключително проблематичен е отказът на ВСС и ръководството на прокуратурата да реагират на съдържанието на изтеклите в публичното пространство записи, които потвърдиха множество други обществено видими белези за

• 1
• 2
• Следваща страница » "политическа намеса в кадровия процес и търговия с влияние"