Тук личността на главния прокурор е второстепенен въпрос – дали продължава да изпълнява някакви договорки, с които е бил избран, или сключва нови във все по-хаотичния кадрил на задкулисните властелини, или пък търси еманципация (и в полза на закона или на собственото си превръщане в самостоятелен политически фактор). Дали опитва да разчиства авгиевите обори, но няма с кого да работи в онаследения екип, или пък редува ситуации на вътрешноинституционален стрес (проверката в Инспектората към ВКП) с "даване на шанс" на ключови фигури в прокуратурата да докажат своята лоялност в работата по конкретни казуси (възлагането на случаите, свързани с предишното управление, точно на прокурорите, които го обслужваха най-предано) като начин да се укрепи на върха на обвинението. Дали изобщо има някакъв ясен план какво прави, или просто следва събитията и опитва да оцелее. Дали е умел тактик с далечни цели, или просто има вкус към микромениджиране и объркващи дори за антуража му промени в плановете и настроенията... Всичко това е повърхност, отвъд която ние трябва да съумеем да се фокусираме върху системните фактори за състоянието на цялата институция на държавното обвинение. Крайно време е зад извисяващата се фигура на "главния" да почнем да различаваме съществуването на 1600 (?) прокурора, които имат свои гледни точки, проблеми, провали. Основният въпрос на реформата е как те работят, в какви условия, как носят отговорност, как са подбрани и мотивирани.

Каква е оценката ви за кадровата политика в прокуратурата - изборът на зам. главни прокурори и кадруването надолу по системата?

Кадровата политика в съдебната система и особено в прокуратурата е предмет на дългогодишни критики от страна на вътрешните наблюдатели и докладите на ЕК. В това отношение видима промяна няма. Както по отношение на мотивираността, с която главният прокурор издига или подкрепя конкретни кандидатури, така и по начина, по който ВСС стига до крайното решение, виждаме само задълбочаване на познатите проблеми – липса на прозрачност и обективни аргументи, силно усещане за предопределеност и гласуване по фракции, споени не от принципи, а от задкулисни отношения. Приемат се нови правила, някои от които добри, но те остават на книга и не се използват за реален опит от страна на ВСС и ръководството на прокуратурата да променят практиките в областта на назначенията. Не по-малък проблем е нежеланието и неспособността на ВСС и ръководството на прокуратурата да се заемат с поредица от сериозни системни проблеми.

На първо място това е състоянието на Инспектората към ВСС – орган, който беше създаден с огромни очаквания за нов двигател на реформите и без чиито заключения е невъзможно провеждането на качествена кадрова политика. Днес има ръководство, което е с изключително спорна легитимност, а въпреки всички критики на ЕК и вътрешните наблюдатели ВСС отказва да направи системна оценка на качеството на работа на инспектората. Не по-малък е проблемът с атестациите – най-сетне трябва да видим последователно усилие за обективни, основани на качеството и при равен стандарт оценки за работата на всеки магистрат. По отношение на прокурорите – самата система на атестиране трябва да бъде приведена в съответствие със спецификите на функциите на прокурора и йерархичната структура на държаното обвинение, защото иначе адекватна оценка е невъзможна.

На трето място, изключително проблематичен е отказът на ВСС и ръководството на прокуратурата да реагират на съдържанието на изтеклите в публичното пространство записи, които потвърдиха множество други обществено видими белези за

политическа намеса в кадровия процес и търговия с влияние от ключови административни фигури в съдебната власт. На четвърто – елемент от осигуряване на отговорност и яснота за работата на всеки магистрат е работата на отдел "Инспекторат" във ВКП, натоварен да наблюдава разследванията срещу прокурори. Направената ревизия потвърди обществените съмнения за досегашната работа на този отдел. Но нито нейните изводи, нито записаното в доклада от функционалния анализ съдържа достатъчно ясна диагностика на конкретните проблеми в работата на отдела, как точно е бил оказван натиск срещу магистрати, какво е позволявало избирателното преследване и пр. Без подобна детайлна оценка е невъзможно и изработването на работещ и обществено приемлив план за реформа на отдела, така че да се гарантира както бързото изясняване на всички съмнения за злоупотреби, така и елиминирането на всяка възможност за оказване на натиск и търгуване с правомощия.

Без решително отваряне на тези теми и ясни отговори на натрупалите се съмнения съдебната власт никога няма да възстанови доверието към себе си както от страна на обществото, така и от страна на редовите магистрати. Все по-малко от тях вярват, че качествата им са достатъчни, за да бъдат избрани на някой пост, и просто не кандидатстват. Това представлява драматично вътрешно бламиране на кадровата политика в съдебната власт.

Въпросът е дали този ВСС и това ръководство на прокуратурата изобщо могат да се справят с подобна задача...

Превърна ли се прокуратурата във фактор в политическия живот?

Прокуратурата по условие е важен елемент от регулацията на обществения и политическия живот. У нас при своята безконтролност и непрозрачност по отношение на обществото тя се е превърнала исторически в нещо като Северна Корея  в рамките на международния ред. Както заради усещането за концентрация на власт, така и заради казусите, с които се зае в последните месеци, в началото на мандата си, новият главен прокурор получава безпрецедентен кредит на подкрепа. Хората очакват, че значителна част от работата по изчистването на обществения ни живот трябва да бъде свършена от държавното обвинение. Концентрацията на това очакване също е политически фактор. Този кредит на доверие трябва да бъде използван за необходимите дълбоки реформи в прокуратурата, основани на един ясен план. По правило общественото доверие се изхабява лесно и се превръща в същата по сила енергия, но с обратен знак.

Каква е оценката ви за реакцията на прокуратурата към публичните скандали от последните шест месеца?

Оценката за работата по толкова сложни дела може да се даде едва след произнасянето на съда. При подобни казуси прокуратурата трябва да полага изключителна грижа да поддържа яснота какво и защо се прави, какво не, какво предстои. Това означава и ясни гаранции, че ще се повдигат адекватни обвинения и когато това не става, ще се носи отговорност. Особено важно е придържането към една ясна политика на самосезиране и активно наблюдение на работата на полицията по този тип казуси. Прокуратурата по никакъв начин не може да си позволява да изглежда като участник в предизборни кампании, в пазарлъци със силните на деня и срещу вече загубилите властта. Доколкото наказателното преследване е само един от елементите на борбата със злоупотребите с власт и обществено доверие, а прокуратурата е натоварена по конституция и обществени очаквания с надзор за законност, обвинението трябва да работи активно по целия спектър от държавни инструменти за предотвратяване и борба с корупцията. Това значи, че дори и да не може да събере достатъчно доказателства за повдигане на определено обвинение, прокуратурата трябва да работи активно с другите държавни органи. В това отношение особена отговорност носи главният прокурор като член на ВСС.

От гледна точка на тези стандарти работата на прокуратурата по казусите от последните месеци търпи доста критика. Особено разочарование будят и отказите й да се занимае с достатъчна настоятелност със съдържанието на изтеклите в общественото пространство разговори между политически фигури и прокурори и административни ръководители в рамките на прокуратурата. Друг негативен пример е отказът от работа по казуса с министър Данов и неговите отношения с френската социалноосигурителна система.