С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 21 юли 2013, 18:03, 4464 прочитания

За повече ефективност на разходите

Промени в Закона за публичните финанси ще повишат изискванията за програмно бюджетиране

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Финансовото министерство ще допълни Закона за публичните финанси, за да въведе по-високи изисквания пред ведомствата да прилагат програмно бюджетиране в дейността си. Това обяви министърът на финансите Петър Чобанов по време на парламентарния контрол в петък.

Програмното бюджетиране задължава държавните служби да харчат по-ефективно публичните средства, като изисква те да доказват ползите за обществото, които създават с отпуснатото им финансиране. Този подход бе въведен в процеса на бюджетиране през 2003 г., но на практика не се промени нищо. Министерствата започнаха да категоризират текущите и капиталовите си разходи като такива по конкретни програми и политики, но не се представят анализи за това какво е състоянието на публичните услуги и как то се променя с времето. "Влизащият от началото на следващата година в сила Закон за публичните финанси за съжаление не добавя допълнителни изисквания към подхода, оставяйки го на същото ниво на развитие", коментира по този повод финансовият министър.


След това Петър Чобанов поясни, че в последните няколко години държавата дори е занемарила този принцип на бюджетиране, като ведомствата са престанали да изготвят показатели за изпълнение на задачите си, с които искат финансиране, а те се формулират все по-неясно и без дългосрочна визия. В края на миналата година финансовото министерство прокара Закон за публичните финанси, който с влизането си в сила от началото на 2014 г. ще замени действащия в момента Закон за устройството на държавния бюджет. Основната критика, която бе насочена срещу него още в процеса на дискусии и гласуване, бе, че не издига програмното бюджетиране на по-високо ниво.

Какво липсва

Експерти по публични финанси упрекнаха екипа, който го изготвя, че не въвежда система за оценяване на отделните политики и програмите, с които те да се прилагат, а това е необходимо, за да може правителството да отсява най-ефективните в условията на ниски бюджетни приходи и дефицит.
Бившият заместник-министър на финансите Владислав Горанов, под чието ръководство бе създаден законът, отхвърля тези критики. Като пример той посочи, че за пръв път ресорните министри ще трябва да се явяват пред парламентарните комисии и да защитават финансирането, което им се предоставя. Това изискване е изрично записано в закона и трябва да промени сегашната практика финансовото министерство да защитава бюджета пред всяка от ресорните комисии, а министрите да се оплакват, че финансирането, което им се предоставя, не е достатъчно, за да изпълнят ефективно секторните си задачи.



"Занапред, ако един министър иска да промени финансирането по отделни политики, които води в хода на годината, това ще става само с постановление на Министерския  съвет. Тези промени ще се обсъждат и ще стават публично достояние и всеки ще може да държи сметка на министрите защо се правят промените", коментира Владислав  Горанов. Промени между финансирането на отделни програми пък ще трябва да се одобряват от министъра на финансите, което също представлява дисциплинираща мярка, смята той.
 
Променят се лимитите за нов държавен дълг
Министерството на финансите обмисля да промени ограниченията за новоемитиран държавен дълг от началото на 2014 г. Занапред лимитът ще се отнася за нетните нови емисии, а не за брутните, както в момента. Промяната означава, че ако дадена емисия се предложи на пазара в началото на годината, но е със срочност от три или шест месеца, след нейното изплащане няма да се брои като емитиран дълг и на нейно място държавата ще може да тегли нов заем до размера на допустимия лимит.
Промяната се прави заради извънредната емисия на държавни ценни книжа от 20 февруари за плащане на земеделски субсидии, която трябва да се плати през август. С размера си от 800 млн. лв. тя запълни 40% от общия лимит за новоемитиран дълг през тази година, който бе 2 млрд. лв.
Така на правителството му е позволено да емитира ДЦК за максимум 1.2 млрд. лв., като с тези средства не може едновременно да се финансира бюджетният дефицит, да се изплатят падежиращите книжа от минали години и фискалният резерв да се задържи на равнище над 4.5 млрд. лв. в края на годината. Това е и причина с актуализацията на бюджет 2013 таванът за новоемитиран дълг да се вдигне от сегашните два на три милиарда лева.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кой ще вземе 1.7 милиарда евро 1 Кой ще вземе 1.7 милиарда евро

Европейската комисия предложи регионите на Стара Загора и Бобов дол да получат помощ за отказване от въглищата

26 фев 2020, 302 прочитания

Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно 1 Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно

И още: Проф. Петко Салчев ще управлява здравната каса; Нови предложения за свиване на рекламата на хазарта; Предсрочните избори в Румъния стават по-малко вероятни

25 фев 2020, 5501 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
И тази власт е за производство на ток от дървесина

Година след лобистките поправки на ГЕРБ депутатите в комисия показаха, че са за запазване на статуквото

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10