Над половината от разходите на партиите преди изборите са били за медийно отразяване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Над половината от разходите на партиите преди изборите са били за медийно отразяване

Платената предизборна реклама е забранена в електронните медии на Франция, Германия, Великобритания и Румъния. В България е разрешена.

Над половината от разходите на партиите преди изборите са били за медийно отразяване

Правилата в България, свързани с политическата кампанията, я поставят далеч от страните-двигатели на ЕС, сочи изследване на Института за развитие на публичната среда

2942 прочитания

Платената предизборна реклама е забранена в електронните медии на Франция, Германия, Великобритания и Румъния. В България е разрешена.

© Красимир Юскеселиев


"Независимо от това какъв ще е развоят на сегашните събития в България, едно е ясно – избори ще има, било то след две седмици, след месец или след година". С тези думи журналистът Иван Бедров откри в понеделник кръглата маса "Свободни медии за честни избори", организирана от Института за развитие на публичната среда. Цел на събитието беше да се обсъдят резултатите от проведеното сравнително изследване на изборното законодателство и практиките за отразяване на избори в 10 европейски страни (Германия, Франция, Великобритания, Италия, Унгария, Румъния, Гърция, Сърбия, Албания и Македония), както и на добрите идеи, които България може да вземе от тях.

Основен акцент на форума бяха политическата реклама и възможностите за равно участие на партиите в медийното пространство. Резултатите от изследването показват, че платената предизборна реклама е забранена в електронните медии на Франция, Германия, Великобритания и Румъния. Същата обаче е разрешена в България, Унгария, Полша, както и в балтийските държави.

Примерът на Италия

Интересен пример за равнопоставеност на политическите актьори в медийното участие по време на избори е Италия. Всички италиански телевизии – както частните, така и държавната RAI – са задължени да предоставят безплатно ефирно време на изборните кандидати. В началната фаза на предизборната кампания това време е разделено поравно между парламентарните сили и тези, представени от поне двама евродепутати. В последния месец на предизборната кампания, след официалното регистриране на  кандидатитe, всички политически формации – в това число и новорегистрираните – участват с равно ефирно време. По този начин на последните парламентарни избори в Италия през февруари са отразени общо 60 участници. Платените политически реклами са забранени. Всички тези правила и регулации се въвеждат с цел противопоставяне на медийната империя на Силвио Берлускони, който, в ролята си на медиен магнат, е в състояние да си позволи мащабна политическа реклама.

Къде сме ние

Генералният извод от сравнителното изследване е, че по своите изборни правила и практики за отразяване на избори България е все още далеч от "страните-двигатели" на Европейския съюз и е по-близо до някои новоприсъединили се, както и до страни-нечленки на общността.

От изследването става още ясно, че от всички партийни разходи, хвърлени в предизборната кампания за предсрочните избори през май тази година, 52% са били за медийни услуги. Според Иван Бедров това е ясен индикатор, че в българската изборна действителност "не всичко е наред".

За България се открояват три основни проблема. Първо – голяма част от платените услуги не се маркират като такива в медиите. Липсва и равнопоставеност в достъпа на политическите играчи до медиите. И накрая, в сравнение с останалите държави в проучването, "България се намира в уникално положение – тук всичко е платено", категорична е Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда.

Дебатът

Според зам.-председателя на парламента Мая Манолова (БСП), която е и председател на временната комисия за изработване на проект за нов Изборен кодекс, участието на всички политически субекти в обществените медии трябва да бъде безплатно и да се създадат възможности за такова участие и в частните медии. Манолова се обяви и за ясна дефиниция на понятието "политическа реклама", както и за ясно обозначаване на всички публикувани платени материали, за да могат те да се разграничат от неплатените.

Подобно беше и искането на представителя на СЕМ Антоанета Лозенска-Тодорова. Според нея отговорът на въпроса "Що е политическа реклама?" ще помогне да се знае "къде свършват парите и къде започва журналистическото мнение". Друг посочен от нея проблем е неравното разпределение на регулативните функции между СЕМ и ЦИК, като по-голямата тежест в мониторинга пада върху ЦИК. Мая Манолова също посочи увеличаването на компетенциите на СЕМ като приоритет.

"Зовът към повишаване на регулацията на СЕМ има характера на инерция", възрази обаче изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Мехти Меликов. Той се отнесе скептично и към констатацията на Антоанета Цонева, че всичко в българските медии е платено. Като примери за неплатени форми, използвани от търговските медии, Меликов посочи новините, анализите и всички останали публицистични предавания по българските телевизии. Освен това той определи исканията за безплатни форми като "леко популистки".

"Форми на равнопоставеност вече са въведени", смята Меликов, имайки предвид съществуващите общи тарифи за участие на пазара на медийните услуги. Това изказване на Меликов предизвика остро несъгласие сред някои от присъстващите. Според Петър Кичашки от движение "Модерна България" е цинично да се твърди, че равните тарифи означават равнопоставеност, тъй като определени политически субекти винаги са разполагали с много повече парични средства от други. "За едните плащането на исканата сума е безпроблемно, за другите – непосилно", добави Кичашки.

"Независимо от това какъв ще е развоят на сегашните събития в България, едно е ясно – избори ще има, било то след две седмици, след месец или след година". С тези думи журналистът Иван Бедров откри в понеделник кръглата маса "Свободни медии за честни избори", организирана от Института за развитие на публичната среда. Цел на събитието беше да се обсъдят резултатите от проведеното сравнително изследване на изборното законодателство и практиките за отразяване на избори в 10 европейски страни (Германия, Франция, Великобритания, Италия, Унгария, Румъния, Гърция, Сърбия, Албания и Македония), както и на добрите идеи, които България може да вземе от тях.

Основен акцент на форума бяха политическата реклама и възможностите за равно участие на партиите в медийното пространство. Резултатите от изследването показват, че платената предизборна реклама е забранена в електронните медии на Франция, Германия, Великобритания и Румъния. Същата обаче е разрешена в България, Унгария, Полша, както и в балтийските държави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Да, да, за да може медиите да лъжат и да набират повече избиратели. Поле като спрът субсидиите да видим как ще става това с надлъгването.

  • 2
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Тук е мястото да се поздрави "Радио К2", защото на Уеб сайта си (ФТП - сървъра) си е публикувало договорите си: ftp://87.120.222.22/

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK