Споразумението с ЕК за 2014-2020 г. трябва да е готово до ноември
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Споразумението с ЕК за 2014-2020 г. трябва да е готово до ноември

Еврофондовете не са на никое правителство, нека планирането им да бъде национално упражнение, призова Зинаида Златанова

Споразумението с ЕК за 2014-2020 г. трябва да е готово до ноември

Програмата за наука е все още под въпрос, ключови документи в други сектори липсват

Огнян Георгиев
5206 прочитания

Еврофондовете не са на никое правителство, нека планирането им да бъде национално упражнение, призова Зинаида Златанова

© Красимир Юскеселиев


България ще представи окончателно своето предложение за Споразумение за партньорство с Европейската комисия (ЕК) до края на октомври. Това е планът, по който работи администрацията към момента, стана ясно от официалното представяне на напредъка по споразумението, организиран от министъра по еврофондовете и правосъдието Зинаида Златанова. Така официалните преговори с ЕК ще започнат през ноември, като най-скоро договорът с комисията може да бъде подписан до края на 2013 г. или началото на 2014 г. Споразумението урежда 9-те млрд. евро, които България ще ползва от еврофондове в периода 2014-2020 г. и този път е под формата на договор.

В края на миналата година планът беше до средата на 2013 г. споразумението да бъде представено, но политическите събития в България и забавените преговори между Европейския парламент и Европейския съвет по бюджета отложиха във времето графика. "Часът е 12 без 5 за нас, имаме сгъстен график, но от опит знам, че сме добри в това", заяви Златанова.

Рибарите най-назад, учените - под въпрос

Така регламентите по всички оперативни програми трябва да са готови също до октомври. Според директора на дирекция "Програмиране на средствата от ЕС" в МС Добринка Кръстева, най-изостаналата програма е тази за рибарство и аквакултури. Според Кръстева, до 30 юли оттам трябва да предадат първия вариант на програмата. По информация на "Капитал" обаче, работата по нея е в самото начало.

Другата програма, която е под голяма въпросителна, е новата "Наука и образование". Там проблемът не е в плана на програмата, който беше доста бързо съставен, а в съмненията към управляващия орган. Антоний Гълъбов от НБУ, който е участвал в проекта на програмата, заяви, че МОН има административен капацитет, за да ръководи такава програма. Зинаида Златанова обаче беше доста пряма в отговора си. "ЕК никак не е убедена в капацитета на МОН", посочи тя. На въпрос на "Капитал" дали има краен срок за решението дали да има такава програма обаче, Златанова каза че тя не работи по вариант да няма и дори е готова да направи нова работна група. "Но тук започваме от под нулата", допълни министърът и припомни, че България няма нито един самостоятелен научен проект, който да е спечелила на европейско ниво по седмата рамкова програма.

Запушени канали

Другият голям проблем, който остава да бъде разрешен, са липсващите предусловия по доста области. Тъй като този път ЕК е заложила предварителни изисквания, там където те не са изпълнени, няма да има отпускани средства. Най-зле изглежда здравеопазването, където трябва да има национална стратегия до декември, придружена от конкретни измерители и срокове за постигането им. Освен нея обаче, до декември трябва да са готов общата стратегия за електронно управление и стратегията за интелигентна специализация. Висшето образование трябва също да има такъв документ, но до май 2014 г., а водния сектор има срок до 2016 г. да оправи всички неразбории. Тъй като тези документи трябва да са придружени от графици за изпълнението им, от които пък ще зависи финансирането на проекти в тези области, 2014 г. може да не се окаже стартова за доста сектори и отново да има забавяне във времето.

Още когато започваха предварителните преговори в началото на тази година, ЕК например посочи, че трудовият пазар има нужда от цялостна реформа, преди новия програмен период. Кръстева подчерта, че това няма да е проблем за пътния сектор, тъй като въпреки забавянето на т.нар. "мастър план" (стратегия за развитие на пътната инфраструктура), ЕК е осведомена за работата и напредъка по него и вероятно няма да спира проекти.

Основната критика към България е за слабите връзки между анализа на икономическата ситуация и планираните мерки, каза Кръстева. Според ЕК те са твърде малко на фона на нуждите. "Ние сме избрали да финансираме всичките 11 цели (избрани като приоритет на национално ниво - б.р.)", каза Златанова. Тя призна, че в началото е искала да намали тези приоритети, но така и не е успяла да изключи който и да е. Въпреки това, толкова много приоритети "по никакъв начин няма да доведат до разпиляване на ресурса", смята тя.

България ще представи окончателно своето предложение за Споразумение за партньорство с Европейската комисия (ЕК) до края на октомври. Това е планът, по който работи администрацията към момента, стана ясно от официалното представяне на напредъка по споразумението, организиран от министъра по еврофондовете и правосъдието Зинаида Златанова. Така официалните преговори с ЕК ще започнат през ноември, като най-скоро договорът с комисията може да бъде подписан до края на 2013 г. или началото на 2014 г. Споразумението урежда 9-те млрд. евро, които България ще ползва от еврофондове в периода 2014-2020 г. и този път е под формата на договор.

В края на миналата година планът беше до средата на 2013 г. споразумението да бъде представено, но политическите събития в България и забавените преговори между Европейския парламент и Европейския съвет по бюджета отложиха във времето графика. "Часът е 12 без 5 за нас, имаме сгъстен график, но от опит знам, че сме добри в това", заяви Златанова.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Голямата въпросителна"Наука и образование"..."тук започваме от под нулата", уточнява министърът и дава лек завой на напорист въпрос от НБУ че са напълно подготвени за пример:)

  • 2
    han.asparuh avatar :-|
    han.asparuh

    Колко от тези 9 млрд. евро реално се надяваме да получим? Ако се съди от предишния ни опит, мудността на българската държавна администрация и кашата във властта - може би половината?

  • 3
    franklin avatar :-|
    franklin

    Зинаида Златанова обаче беше доста пряма в отговора си. "ЕК никак не е убедена в капацитета на МОН", посочи тя." На въпрос на "Капитал" дали има краен срок за решението дали да има такава програма обаче, Златанова каза че тя не работи по вариант да няма и дори е готова да направи нова работна група. "Но тук започваме от под нулата", допълни министърът и припомни, че България няма нито един самостоятелен научен проект, който да е спечелила на европейско ниво по седмата рамкова програма.


    МОН няма административен капацитет да ръководи ОП "Наука и образование". Знаят го и в Европейската комисия. Т.Дончев , Дянков и Игнатов направиха огромни поразии с парите за образование и наука, вече и Господ не може да ни помогне...
    Гълъбов, имай малко срам и не подвеждай обществото!

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    "България няма нито един самостоятелен научен проект, който да е спечелила на европейско ниво по седмата рамкова програма."

    >>> Само копирам изискването за участие в VII. рамкова програма и ще намерите логичното обяснение, защо е така :-)

    Article 5

    Minimum conditions
    1. The minimum conditions for indirect actions shall be the
    following:
    (a) at least three legal entities must participate, each of which
    must be established in a Member State or associated
    country, and no two of which may be established in the
    same Member State or associated country;

    http://ec.europa.eu/research/participants/portal/ShowDoc/Extensions+Repository/General+Documentation/Legal+basis/Rules+for+participation/ecrulesforparticipation_en.pdf;efp7_SESSION_ID=H7SgRndJJqDhhgrbDM6zMFQ264DhFBTRzJZnm4G9SnkQZ7Zfdy6g!-1029976974

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#3:"mimiko54"]Т.Дончев , Дянков и Игнатов направиха огромни поразии с парите за образование и наука, вече и Господ не може да ни помогне.[/quote]

    Някъде края на 90-те години ни приеха в VI. рамкова програма. След 3-4 години спряхме членство, защото се оказа, че систематично членският ни внос (специално намален като за цървули) е в пъти по-голям от сумите, спечелени по проекти. Тогава интернет не се ползваше толкова масов, а проектните предложения се издаваха в една дебела книга. Спомням си тогава, че ние имахме примерно 7-8 предложения в тази книга, а предложенията на Израел бяха събрани като отделна книга-притурка към голямата книга - толкова много бяха. Тоест, забелязва се същата действителност като с нашите "футболни грандове", които ядат здрав пердах веднага щом си подадат носа навън. Там нашенският подход с връзки, роднини, уговорки и рушвети не дава резултати. Или с ПИЗА-теста, където извисеното в собствените ни очи образование става за посмешище. Да се вини Т. Дончев или С. Игнатов за натрупано 50-годишно провинциално изоставане не е състоятелно. Последното правителство е виновно единствено за провала на Ос 1 "Иновации", известна сред предприятията като "Европрограмата - Мутра", от която още никой не е успял да си вземе парите. За майтап, видях с очите си сред одобрените по нея фирми тази на един субект - екстрасенс, астролог, уфолог или нещо подобно - дежурен гост нат последните страници на "Шок" и "Уикенд". И бъди сигурен, че накрая точно този остап-бендеровец ще си вземе парите до стотинка, докато другите няма да получат нищо, ако не и да ги накарат те да плащат.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#5:"cinik"]"България няма нито един самостоятелен научен проект, който да е спечелила на европейско ниво по седмата рамкова програма." [/quote]Проблемът не е толкова в МОН, колкото в липсата на научен капацитет във ВУЗ-овете, които са основните бенефициенти. За да напишеш добър проект трабва да си в час с последното развитие в определена област, да имаш интересни идеи, да ги опишеш на английски и да убедиш поне още двама партньори от друго страни на ЕС да участват.

    Бях миналата година на конференция в България в областта на молекулярната биология - темата беше интересна, но заради липсата на добра репутация интересът от чужбина беше скромен. Поздравленията към гостите ги прочети някакво местно величие (явно от БАН-ските старци), когото от гостите май само аз разбрах - такъв му беше английския. И по-добре, защото нищо смислено не каза. Такива хора няма как да печелят проекти - просто не могат. Те искат някой да им даде на калпак - и много да не пита.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#7] от "Nikolay UK":

    Аз това го забелязах покрай провала на Ос 1 "Иновации" на ОП "Конкурентоспособност". Във фонд "Научни изследвания" се бият за 10 милиона лева до последна капка кръв, а Ос "Иновации" крета с 2% изпълнение и е въпрос на време да мине в графата неспасяеми, а парите да се подарят на банките, да раздават евтини кредити. Евтини, разбирай банката дава половината на 10%, Европа дава на 0% и накрая отчитат 5% за бизнеса - досети се кой от тримата печели най-много. На този фон, вместо банските старци да вдигнат 100 протеста по този повод, защото това са си пари подарени от Европа с мисълта че ще стигнат именно до лабораториите и институтите, те гледат като препарирани и се препират единствено за фонд "Научни изследвания", където някой роднина или бивш колега ще се смили над посредствените им проекти от типа "Ролята на черния карнобатски овен за благосъстоянието на айтоския регион през първата половина на 17. век" или "Ретроспектива на хигиената в Третото българско царство"

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#8:"cinik"]На този фон, вместо банските старци да вдигнат 100 протеста по този повод, защото това са си пари подарени от Европа с мисълта че ще стигнат именно до лабораториите и институтите, те гледат като препарирани и се препират единствено за фонд "Научни изследвания", където някой роднина или бивш колега ще се смили над посредствените им проекти от типа "Ролята на черния карнобатски овен за благосъстоянието на айтоския регион през първата половина на 17. век" или "Ретроспектива на хигиената в Третото българско царство"[/quote]Това е нагледен пример как заради лошия мениджмънт в областта на науката губим десетки, ако не стотици милиони всяка година - и това само от неизползвани субсидии (загубата от несъздадени продукти и изтичане на сиво вещество е още по-голяма).

    Проблемът е, че начело на науката стоят хора, които отдавна са престанали да бъдат учени - ако изобщо някога са били. Много интересно ще стане ако отворят досиетата на БАН и университетите. Обзалагам се, че квотата на доносниците сред шефовете на институти и катедри е съпоставима с тази сред митрополитите на БПЦ.

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#9:"Nikolay UK"]Много интересно ще стане ако отворят досиетата на БАН и университетите. [/quote]

    Отвориха ги на повечето. Учудващо, няма кой знае какви изненади в % на насищане с агенти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK