Споразумението с ЕК за 2014-2020 г. трябва да е готово до ноември
Програмата за наука е все още под въпрос, ключови документи в други сектори липсват
България ще представи окончателно своето предложение за Споразумение за партньорство с Европейската комисия (ЕК) до края на октомври. Това е планът, по който работи администрацията към момента, стана ясно от официалното представяне на напредъка по споразумението, организиран от министъра по еврофондовете и правосъдието Зинаида Златанова. Така официалните преговори с ЕК ще започнат през ноември, като най-скоро договорът с комисията може да бъде подписан до края на 2013 г. или началото на 2014 г. Споразумението урежда 9-те млрд. евро, които България ще ползва от еврофондове в периода 2014-2020 г. и този път е под формата на договор.
В края на миналата година планът беше до средата на 2013 г. споразумението да бъде представено, но политическите събития в България и забавените преговори между Европейския парламент и Европейския съвет по бюджета отложиха във времето графика. "Часът е 12 без 5 за нас, имаме сгъстен график, но от опит знам, че сме добри в това", заяви Златанова.
Рибарите най-назад, учените - под въпрос
Така регламентите по всички оперативни програми трябва да са готови също до октомври. Според директора на дирекция "Програмиране на средствата от ЕС" в МС Добринка Кръстева, най-изостаналата програма е тази за рибарство и аквакултури. Според Кръстева, до 30 юли оттам трябва да предадат първия вариант на програмата. По информация на "Капитал" обаче, работата по нея е в самото начало.
Другата програма, която е под голяма въпросителна, е новата "Наука и образование". Там проблемът не е в плана на програмата, който беше доста бързо съставен, а в съмненията към управляващия орган. Антоний Гълъбов от НБУ, който е участвал в проекта на програмата, заяви, че МОН има административен капацитет, за да ръководи такава програма. Зинаида Златанова обаче беше доста пряма в отговора си. "ЕК никак не е убедена в капацитета на МОН", посочи тя. На въпрос на "Капитал" дали има краен срок за решението дали да има такава програма обаче, Златанова каза че тя не работи по вариант да няма и дори е готова да направи нова работна група. "Но тук започваме от под нулата", допълни министърът и припомни, че България няма нито един самостоятелен научен проект, който да е спечелила на европейско ниво по седмата рамкова програма.
Запушени канали
Другият голям проблем, който остава да бъде разрешен, са липсващите предусловия по доста области. Тъй като този път ЕК е заложила предварителни изисквания, там където те не са изпълнени, няма да има отпускани средства. Най-зле изглежда здравеопазването, където трябва да има национална стратегия до декември, придружена от конкретни измерители и срокове за постигането им. Освен нея обаче, до декември трябва да са готов общата стратегия за електронно управление и стратегията за интелигентна специализация. Висшето образование трябва също да има такъв документ, но до май 2014 г., а водния сектор има срок до 2016 г. да оправи всички неразбории. Тъй като тези документи трябва да са придружени от графици за изпълнението им, от които пък ще зависи финансирането на проекти в тези области, 2014 г. може да не се окаже стартова за доста сектори и отново да има забавяне във времето.
Още когато започваха предварителните преговори в началото на тази година, ЕК например посочи, че трудовият пазар има нужда от цялостна реформа, преди новия програмен период. Кръстева подчерта, че това няма да е проблем за пътния сектор, тъй като въпреки забавянето на т.нар. "мастър план" (стратегия за развитие на пътната инфраструктура), ЕК е осведомена за работата и напредъка по него и вероятно няма да спира проекти.
Основната критика към България е за слабите връзки между анализа на икономическата ситуация и планираните мерки, каза Кръстева. Според ЕК те са твърде малко на фона на нуждите. "Ние сме избрали да финансираме всичките 11 цели (избрани като приоритет на национално ниво - б.р.)", каза Златанова. Тя призна, че в началото е искала да намали тези приоритети, но така и не е успяла да изключи който и да е. Въпреки това, толкова много приоритети "по никакъв начин няма да доведат до разпиляване на ресурса", смята тя.
