Абсурдна поправка

Всъщност проблемът е само в част от отпадналия параграф 8. Няма нищо нередно държавата да предприема действия срещу неизрядните купувачи, които са се ангажирали с нещо в договор. Незаконната част е, че пет години вече текстът разрешаваше агенцията да прави ипотеки, запори и възбрани на активи на самите приватизирани дружества. Тъй като потърпевши могат да бъдат компании, които нямат нищо общо с приватизационната сделка и са закупили имуществото законно години по-късно или са дребни акционери, които не могат да влияят на управленските решения, но в даден момент се оказват с блокирани дялове или имущество.

"Ние сме наясно, че със съществуването на въпросния текст се защитават държавни интереси, но той противоречи на европейската практика", заяви Янева. Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Емил Караниколов беше още по-краен, като заяви, че "въпросният текст е бил опит за саниране на пропуски при сключването на договори от държавата".

Параграфът на раздора беше приет през март 2007 г. въпреки че критики срещу него имаше и тогава. Тогавашния директор на Агенцията за следприватизационен контрол (по-късно тя се вля в АП) Атанаска Бозова аргументира промяната с по-надеждното обезпечение при работническо-мениджърските дружества (РМД). Законът позволява запориране на имущество на купувача, който не си изпълнява ангажиментите, но РМД обикновено нямат друго имущество освен активите, които са приватизирали. Макар че точно това е била първоначалната идея, в хода на обсъждането тя е била значително разширена и обхвана всички сделки, сключени по отменения през 2002 г. закон за приватизация. Години след подписване на приватизационните договори същият текст се оказа причина да продължават запорите за отдавна приключени сделки, а всеки купувач на имущество, което някога е било държавно, се оказва в риск да не може да се разпорежда с него.

Отмяната на спорния параграф обаче няма да има задно действие и така ще остане дълъг списък с ипотеки, направени до момента, обясни Янева и допълни, че се надява от Брюксел да не обърнат внимание.

Заварен хаос

Така пред заплахата от санкция проформа изискванията на ЕК ще се удовлетворят, но дори и тази работа ще е наполовина, тъй като има заварено положение с редица ипотеки върху активи на бивши държавни дружества. От Агенцията за приватизация не успяха да предоставят справка колко продажби на такива имоти са в ход. Законът не урежда какво се случва с тези случаи, което е законодателен пропуск и може да създаде различна практика.

Признатият проблем на държавата е, че тя все още не е измислила механизъм, с който да противодейства на недобросъвестните купувачи, които често по думите на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Емил Караниколов са кухи дружества. Но тук едва ли има какво да се направи. Ако договорите в миналото са били подписани изцяло в полза на някои купувачи, не може сега с незаконни текстове да се поправят стари грешки. Затова действия могат да се предприемат само по бъдещи приватизационни сделки.

"До края на годината промяната в закона няма да повлияе на работата на агенцията, тъй като има направени ипотеки и приватизационният контрол е обезпечен" коментира Караниколов. Впоследствие обаче нямаме адекватна мярка за санкциониране на дружествата, тъй като те често се създават специално за целите на приватизацията и често нямат активи, обясни Караниколов.

Следприватизационна анархия

А сега управляващите създават законова каша, която се уговарят да решат след около шест месеца, когато хем да се види реакцията на Брюксел, хем ще се мисли по-съвършен вариант на сега приетата поправка.