Повратна точка

След като вече няколко седмици правителството търсeше дългите ръце на "Типинг пойнт"* и международния империализъм в организацията на протестите, във вторник вечерта, дали по стечение на обстоятелствата или не, то само си сътвори "повратна точка" (какъвто е преводът на името на вече прословутата и отдавна несъществуваща фондация). Опитът да наложи сила срещу протестиращите всъщност показа липсата на капацитет на управлението да разреши кризата. Засилването на конфронтацията между управляващата коалиция и хората на улицата обаче ще доведе и до по-дълга агония на този кабинет, тъй като БСП и ДПС само ще втвърдят позицията си. А хвърлените камъни и размаханите полицейски палки има риск да доведат до оттегляне на умерените хора на заден план - както в управляващото мнозинство, така и сред протестиращите. Което е рецепта за още повече сблъсъци и напрежение. 

Популярната теория на Малкълм Гладуел за настъпването на повратна точка в някакъв обществен процес твърди, че трябват три неща - критична маса от хора, които могат да влияят на мнението на голяма част от обществото, достатъчно грабваща идея и подходяща среда. Третото условие се изпълни в нощта на вторник срещу сряда в парламента - съчетание от нарастващо улично напрежение, дразнещо пренебрежение от страна на управляващите и спорни, неуспешно обяснени и значителни бюджетни промени. Към това се добави и неадекватното поведение на полицията и депутати, за да се стигне до разрушителните страсти и кръвта по софийските улици. Ако преди сблъсъците за голяма част от управляващите предсрочните избори през май догодина изглеждаха като най-ранния възможен хоризонт за оставка на правителството, сега ситуацията е друга - съчетаването с вота за Европейски парламент изглежда като най-далечната дата, до която БСП и ДПС могат да удържат властта.