"В момента управляващите са заели кръгова отбрана и всички са им врагове - посланиците, ЕС, протестиращите", описва ситуацията политологът Евгений Дайнов. Той твърди, че заради затварянето им в "болешивишки рефлекс - кръгова отбрана", те нямат представа и не искат да имат представа какво се случва и кой какво иска от тях, и така не могат дори да тръгнат да преговарят с правилните хора за правилните неща.

Най-абсурдното в цялата ситуация е, че все пак БСП е била партия, в която е имало и други гласове, някакъв вътрешен диалог. Дори по времето на Жан Виденов той имаше отчетлива и силна опозиция. Този път пиесата с Пеевски и цялото овладяване на властта - поредицата странни назначения и пълната изолация на партийния актив от този процес, просто постави столетницата в ступор.

"Както назначението на Делян Пеевски не беше грешка или случайност, а част от цялостен стил на управление, така имаме абсолютно същия подход по отношение на важните за управляващите теми, които се опитват да прекарат по възможно най-бързия начин, за да предизвикат реакция. В конкретния случай (във вторник вечерта - бел. ред.) става дума за актуализацията на бюджета", обяснява социологът Антоний Гълъбов, според когото "институциите и политиците са много по-отговорни за случилото се, отколкото протестиращите".

Той определя случилото се като "израз на този манталитет на властване и този стил на поведение, в който се опитваш да налагаш волята си, но не си готов да се изправиш пред хората и да излезеш пред парламента, а чакаш и хвърляш полицаите да те пазят, защото те е страх от собствените ти граждани. Това е много унизителна ситуация".

При такова повишаване на напрежението правителството, дори и да е имало смели идеи за реформи (което до този момент не личеше от нито един негов документ), вече ще забрави за тях. Вместо да играе със смел ход с офицер, то ще се съсредоточи да мести пешките. Това вече се вижда от ценовите реформи в енергетиката, които отлагат проблемите с една година.

Неадекватното поведение на полицията и депутати доведе до разрушителните страсти и кръвта по софийските улици

Фотограф: Георги Кожухаров

БСП и ДПС обаче няма да имат лукса, който имаше ГЕРБ, да манкират действие три години в тази област, преди на четвъртата да се види забърканата каша. Подобно е и положението в правосъдието, където трябват спешни мерки за въвеждане на нормалност, но от управляващите засега не се чува нищо членоразделно в тази област. За образованието и здравеопазването въобще не се говори. Никой не произнася и мантрата от всички критики на Европейската комисия "борба с корупцията и организираната престъпност". 

Но именно това пренебрегване на подобряването (или направо повторното изграждане) на тези важни сектори от социалната тъкан доведе до падането на ГЕРБ - цената на тока беше само искрата, която запали дълго тлеещото недоволство, че образованието е все по-безсмислено, че болниците са скъпи, а услугите, които държавата осигурява, в най-добрия случай са посредствени. Всеки месец отлагане на реформите в тези сектори прави предстоящите кризи в тях още по-неизбежни и още по-сериозни. "За да оцелее във властта, правителството трябва да избягва всякакви непопулярни мерки. Но ако в рамките на една бюджетна година е възможно да обещаваш и по-високи цени на въглищата, и по-ниски цени на тока, то в средносрочен план липсата на стратегически решения ще доведе до икономическа и социална катастрофа и Пламен Орешарски прекрасно знае това", твърди политологът Иван Кръстев пред в. "Труд".

Близо 60 дни вече правителството дори не може да попълни с кадри политическите кабинети или пък ако го прави, показва сериозна липса на чувствителност към това какво ще подразни голяма част от хората. Администрацията работи на полусъединител, тъй като част от служителите знаят, че ще бъдат сменени, и просто изчакват времето да мине, а други се колебаят дали и докога ще продължи животът на правителството на Пламен Орешарски. През седмицата депутатът от БСП Георги Кадиев заяви, че администрацията е замръзнала в очакване как ще се развие политическата ситуация. Според него управлението изпраща сигнали за колебливост, не може да окомплектова политическите кабинети до ниво зам.-министри дори и служителите в държавата реагират като "заек на фарове" - замръзват. 

"Представете си как ще изпълняват техните разпореждания различните служби, институции и чиновници, след като е очевидно, че правителството може да падне във всеки момент. Това означава правителството да няма легитимност - не му се изпълняват разпорежданията и не виждат как може да управлява. То може да приема закони и промени, но не може да ги наложи", коментира Дайнов.

Реакциите в БСП

Макар и с малки крачки обаче социалистическият вектор в управлението смята, че правителството трябва да продължи натам, накъдето е тръгнало. Както каза зам.-председателят на БСП Димитър Дъбов: "Продължаваме напред. Не става дума за никаква оставка." В петък обаче програмата с конкретните мерки на правителството, която трябваше да бъде представена на пленум на БСП, беше разчетена само до началото на 2014 г. 

Дори и след ескалацията на напрежението на "Позитано" 20 завъртяха същата плоча, която пускат от седмици насам - за дирижирани протести, зад които прозира интересът на ГЕРБ, за платени агитки и т.н. Единствената разлика е в усещането на депутати от левицата, на членове на Националния съвет (НС), че Сергей Станишев и ръководството на БСП все повече възприемат идеята, че следващите избори ще са 2 в 1 догодина, заедно с тези за Европейски парламент. Разликата между отделните лобита или авторитети в левицата е само в това дали времевият хоризонт, който си поставят, да бъде обявен публично или не.

За първото настояват хора като социолога и член на националния съвет на БСП Юрий Асланов, бившия депутат Татяна Дончева, депутатите Георги Кадиев и Младен Червеняков, както и евродепутатът и водач на делегацията на социалистите в Европейския парламент Ивайло Калфин. Бившият президент Георги Първанов поиска по време на закрита среща с парламентарната група в сряда вечерта да има по-близък и по-далечен хоризонт за работата на правителството. Станишев обаче е категоричен, че публично не трябва да се определя краен срок за кабинета с аргумента, че това ще вкара страната в предизборна кампания и ще обезсърчи правителството и Пламен Орешарски. "Би било политическа грешка да се определя времеви хоризонт", твърди и зам.-председателят на групата на БСП Атанас Мерджанов. Според него това няма да успокои никого, а и времеви хоризонт може да има за програми и мерки, но не и за оставки. 

Станишев обаче казал пред другарите си, че мандатът на правителството ще приключи "най-рано през май 2014 г.". В същото време удържал предложението на някои от членовете на изпълнителното бюро традиционният събор на Бузлуджа да бъде пренесен в събота на жълтите павета, за да се демонстрира числено превъзходство срещу протестиращите. Според председателя на партията това ще нагнети допълнително напрежението. В посока на търсене на диалог се възприема и идеята на Михаил Миков да стане инициатор на среща в Народното събрание на парламентарно представените партии, МВР, представители на Столичната община и др.

Тези действия обаче са по-скоро на парче и реактивни на ситуацията, както и мърморенето сред част от депутатите на левицата, че МВР не е свършило работата си добре, като не е успяло да разпръсне протестиращите, или пък други, които подозират НСО в съглашателство с ГЕРБ. Бившият депутат от БСП Румен Петков дори намекна за оставката на Цветлин Йовчев. Засилва се и скърцането в редиците срещу поведението на премиера Пламен Орешарски. Татяна Дончева например заяви директно, че "не разбира това поведение на счетоводител - Пламен трябваше да излезе и да каже: "Знам, че не ме харесвате, но искам да работя още два-три месеца, за да направя това и това." Според нея на "Позитано" 20 има хора, които нищо друго не могат да правят в този живот и ще стоят до последно във властта". Факт е, че Станишев най-вероятно има и личен мотив, за да отказва упорито да определи края на това правителство догодина. Парламентарни избори през май 2014 г. означават предсрочно сваляне от власт на БСП, а в личен план за председателя - оставка на евентуален конгрес през ноември т.г.

Ескалацията на напрежението край парламента обаче предизвика и друг ефект - Георги Кадиев, който е един от най-силните критици на Сергей Станишев и поведението му във властта, се противопостави на по-крайните мерки на протестиращите. "Снощните събития бяха позор за България, камък върху нейните институции, петно върху самочувствието ни. Дано не позволим никога да се повторят", написа той във фейсбук в сряда. 

Според Антоний Гълъбов, освен че ще се разшири социалната база на протеста, защото все повече хора виждат, че става дума узурпиране и силно налагане на властта, беше постигнат и негативен ефект - хората в провинцията се уплашиха - "БСП се опитва да извлече дивидент през страха на хората, да напомпа разбирането за преврат и вандализъм, за това, че трябва да останат на власт, защото са единствената преграда пред хаоса". Пропагандна хватка, която те са използвали неведнъж. Той твърди, че "за да се стигне до оставка, работодателите на властта трябва да решат, че губят повече от оставането им във властта, отколкото от избори", и това "не е въпрос на демократична култура, граждански натиск или международен натиск, а е въпрос само на калкулации" какво печелиш и какво губиш от едни избори.

Ефектите

По-голямата картина може да се промени по два начина - ако президентът Росен Плевнелиев използва по-категорично макар и ограничените механизми, които му дава конституцията, и ако се промени числеността на групите в парламента. Държавният глава вече наложи вето на закона за специалните разузнавателни средства, а има призиви и очаквания да върне и актуализацията на бюджета, която беше гласувана на първо четене в четвъртък. По-малкият проблем е, че това може да наложи Народното събрание да бъде свикано извънредно по време на ваканцията си, а по-големият - че за да се преодолее ветото, трябват 121 депутатски гласа. Това ще принуди "Атака" открито да подкрепи БСП и ДПС в парламента - да гласува с тях, а не само да подсигурява кворума, и съответно да вдига цената си при пазарлъците. Явната помощ от Сидеров ще създаде проблеми и на трите партии. Станишев ще загуби още повече европейска легитимност във важната за европейските социалисти предизборна година. Самоубийствената прегръдка между "Атака" и ДПС ще дърпа надолу и двете партии.

Допълнителен удар върху крехката основа на управлението може да нанесе евентуалното преизчисление на депутатските мандати заради оспорването на изборните резултати от секциите в Турция. Делото е в Конституционния съд, който няма срок, за да се произнесе, но се очаква това да стане най-късно наесен. Ако решението му отнеме депутатски мандати на ДПС, а добави на ГЕРБ  или "Атака", прожекторите все повече ще се насочат към ролята на националистите в подкрепата за правителството на Орешарски. А и без това участието на формацията на Волен Сидеров макар и косвено в управлението създава безпокойство в европейските партньори на левицата, а и сваля процентите в подкрепа за партията му в страната.

ГЕРБ също губи подкрепа, защото нито една от партиите, които в момента са в Народното събрание, няма да спечели от това, че е била в този парламент, твърди Антоний Гълъбов. "Това, че ГЕРБ отказа да бъде опозиция, е много лоша диагноза. Ако имаше нормална опозиция в парламента, може би нямаше да се стигне до подобен блокаж, на който сме свидетели в момента. Връщането на ГЕРБ беше резултат на оценка за това, че те започват да губят сериозно от това, че остават встрани и остават непредставени собствените си избиратели в една доста сложна ситуация" според него. Освен това влизането на ГЕРБ на заседанието за актуализацията на бюджета не е било подготвено предварително, изглеждало хаотично и позволило на БСП да ги упрекне, че заради тях се е радикализирал протестът. Евгений Дайнов твърди, че "проблемът на ГЕРБ винаги е бил, че не са политическа партия. Те са сбирщина, събрана във властта за употребата на същата. Не бидейки политическа партия, чисто структурно не могат да оцелеят в опозиция".

Според него партиите - и управляващите, и опозицията, не разбират какво става и не искат да разберат. "Най-важното е, че става въпрос за смяна на начина, по който функционира властта, следователно те да останат на по хиляда лева заплата. Това е краят на края на прехода, защото в края на прехода се появи тази олигархична структура на властта, а сега е бунтът срещу резултата", казва Дайнов. И още - че 2013 г. е "годината на самоубийствата - цели политически партии, цялата политическа класа, цели кръгове от медии, цели кръгове интелектуалци се самоубиват пред очите ни. Изчезнал е инстинктът за самосъхранение. Тези хора няма да могат елегантно да подадат оставка, за да си запазят партиите, а ще ги повлекат с тях".

Едва ли ще се намери някой в тази ситуация, който може да прогнозира кога ще се случи това или къде е границата, отвъд която управляващите сами ще поискат да си тръгнат. Повратната точка в обществената подкрепа обаче настъпи. Със сблъсъците пред парламента тази седмица беше мината опасна граница. Реакцията на управляващите показа, че те не само не са способни да се справят с напрежението, без да има сцени на насилие, но и са готови да го преглътнат в името на това да останат на власт. Въпросът сега е само колко надолу ще стигнем по спиралата на кризата и каква ще е цената, която ще платим.

*"Типинг пойнт" - в конспиративното обяснение на управляващите за протестите, че те са платени и организирани от сложна схема, част от която е фондация "Типинг пойнт", наречена вероятно на бестселъра на Малкълм Гладуел. В конспирацията "Типинг пойнт" е част от кръга "Капитал" заедно с български и европейски политици, социолози, политолози, философи, бизнесмени. Колкото повече се изнервят управляващите, кръгът започна да се разширява експоненциално, рискувайки вече да достигне силата и мощта на илюминантите

По темата работиха Елена Старидолска, Люба Йорданова, Илин Станев, Алексей Лазаров