Enter: 5% намаление

ДКЕВР успя да намери резерви за намаление на цените на електроенергията, но дългосрочният ефект от тези действия не е ясен

Как се формира цената на електроенергията
Как се формира цената на електроенергията
Как се формира цената на електроенергията
Как се формира цената на електроенергията

"Еми слагаме ги в ексела и..." Това беше отговорът на един от комисарите в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, когато преди два месеца беше запитан да обясни точно модела на ценообразуването на въглищните централи. Последното предложение на ДКЕВР за цените на електроенергията от 1 август до 1 юли следващатата година показва, че комисарите отново здраво са си играли с табличния редактор.

Усещането е, че при определянето на новите цени, които комисията предлага и ще приеме окончателно (вероятно с известни корекции) на 29 юли, се е тръгнало от поисканото от БСП 5% намаление. След това експертите са седнали пред компютърния екран, за да нагласят таблицата, така че в крайна сметка да се появи желаното намаление. Това вероятно винаги е било така (преди след указание на Бойко Борисов), но тази година това се вижда по-лесно, тъй като е факт, че ДКЕВР дава много повече публична информация от обичайното.

И така, как става намалението, кутийка по кутийка.

Да заложим на зелено

Най-голямото единично намаление в цените на тока е решението 85% от разходите за преференциалните тарифи на фотоволтаичните централи, присъединени към мрежата след 1 юли 2011 г. (т.е. над 90% от тях), да бъдат компенсирани по друг механизъм. Става дума за 499 млн. лв., за които ще се използват приходите от продажбата на държавните квоти за парникови емисии.

Дотук добре, но защо точно 85% и 499 млн. лв.? В предложението на ДКЕВР се споменава, че от началото на търговията България е продала квоти за 50 млн. евро, а 88 млн. лв. бяха и заложе-

ните в бюджета средства. Липсващите пари трябва да бъдат набрани през следващите 11 месеца.

Според прогнозата на Министерството на околната среда и водите от търговията с емисии в бюджета ще постъпят 136 млн. евро, което е реалистична оценка, като се имат предвид текущите цени на квотите. Изненадващо обаче на заседанието на Министерския съвет на 10 юли се намесва министърът на икономиката и енергетика Драгомир Стойнев и вдига прогнозата до 250 млн.евро.

За да се получи тази сума, настоящата цена на квотите трябва да скочи с малко повече от два пъти. "Това е хубава дискусия, но като цяло, тъй като засяга и държавния бюджет, е хубаво, ако може да имаме по-прецизна оценка", намесва се финансовият министър Петър Чобанов.

Както се вижда, сумата от очакваните приходи от продажбите на квоти е доста разтеглива и очевидно е нагласена, за да отговори на други цели - рязко поевтиняване на разходите за зелена енергия. Като цяло това позволява намаляване на дела на зелената енергия в крайната цена на електроенергията с близо 500 млн. лв., което в модела на цените на ДКЕВР само по себе си би довело до около 9% по-ниски крайни цени за потребителите на регулирания пазар (бита и малкия бизнес).

Друг трик е прогнозираните с 300 млн. по-ниски разходи за зелена енергия спрямо тези, които ДКЕВР презентира само преди месец. Служебният министър на икономиката Асен Василев дори изчисли, че според модела на цените, представен от неговото правителство, общо тези намаления би трябвало да свалят цените с 15%.

Управлението ни е скъпо

Друго голямо перо е спадът в разходите на Електроенергийния системен оператор. ЕСО се грижи за управлението на цялата мрежа и през него минават разходите за поддръжка на централите в готовност (т.нар. студен резерв). Досега годишните разходи на оператора бяха 261 млн. лв., като от следващия ценови период те се свиват на 95 млн. лв. Част от липсващите приходи ще да бъдат компенсирани от предвидените от ЕСО такси достъп и управление на ВЕИ производителите - общо около 84 млн. лв., както и от значително по-малкия поддържан студен резерв (който така или иначе се сви след постепенното спиране на блоковете на ТЕЦ "Варна").

Резерви всякакви намираме

Третото голямо перо е свиване на цените на производителите. Най-голямо то е за ТЕЦ "Бобов дол", от което централата, свързвана с Христо Ковачки, губи около 10 млн. лв. от продажбите си на гарантирания регулиран пазар.

Значително по-сериозно е намалението при АЕЦ "Козлодуй". Цената, на която централата ще продава за регулирания пазар, се свива с 10.8%. От това ядрената централа ще загуби около 50 млн. лв. Тъй като, за да се задържи цената за бита, делът й на регулирания пазар остава почти същият, за да компенсира намалените си приходи, тя ще трябва да продава на по-високи цени на свободния пазар (което ще удари индустрията), както и ще трябва да свие ремонтната си програма (ДКЕВР смята, че амортизационните отчисления на централата са достатъчни). Това обаче не гарантира, че дружеството ще успее да натрупа достатъчно средства за предстоящата и скъпа модернизация (която трябва да удължи живота на двата реактора на АЕЦ-а).

При ТЕЦ "Марица-изток 2" намалението на цените също е сериозно - с цели 7.8%, но пък за сметка на това нейният дял на регулирания пазар се свива, така че тя да има възможност да изнася повече и да продава на поскъпия свободен пазар. В същото време централата взима огромен заем от Българския енергиен холдинг, за да разчисти стари дългове и да намери пари за инвестиции.

Когато се тегли чертата, се вижда, че само по тези три пера общо спестената сума е над 700 млн. лв. Като се има предвид, че електроенергията през следващата година ще струва на всички потребители (битови и индустриални) близо 3 млрд. лв., намалението в цената би трябвало да е огромно.

Защо тогава спадът е само с 5%?

Причината е, че ДКЕВР, ЕСО (който всъщност определя квотите на централите) и МИЕТ не са се осмелили да направят по-сериозни промени. Двете други големи пера, по които се очакваше спад на цените, бяха намаляването на изкупуваната енергия от топлофикации и заводски централи. От години е ясно, че топлофикациите надуват товара си през лятото само и само да продават скъп ток. А заради високите цени на електроенергията си някои заводски централи всъщност оправдават съществуването на заводите, които те по принцип трябва да обслужват. Заедно с по-малкия дял на ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Варна" това трябваше да доведе до по-голямо натоварване на ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3", което пък от своя страна трябваше да свали и техните цени. Двете частни централи имат дългосрочни договори за изкупуване и дори да не работят, за техния престой се плаща.

Но от това е направено малко. Както е видно от прогнозите на ДКЕВР, производството от топлофикациите всъщност нараства и като абсолютни числа, и като дял от регулирания пазар. Въпреки спада на цените - например "Топлофикация - София" ще продава електроенергията си с 18% по-евтино спрямо средата на миналата година, тежестта на електроенергията от централното топлоснабдяване остава голяма. Заводските централи са ограничени наистина, но не толкова, колкото предвиждаше служебното правителство. Всичко това води до две неща - не само по-високи цени за потребителите заради топлофикационните и заводските когенерации, но и повишаване на цената на ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3". Според предложението на ДКЕВР за тяхното използване през годината първата ще доставя електроенергията си на цена от 189 лв. за MWh, а втората - за 147.46 лв. за MWh. Ако те работеха на пълно натоварване, цената им щеше да бъде 127 и 88.5 лв. за MWh съответно. Обяснено по-образно, потребителите в страната (не само битовите) ще трябва да платят 256 млн. лв. за това част от мощността на двата частни ТЕЦ да стои в разполагаемост.

Отделно от това въпреки отделянето на дейности от НЕК, както и намаляване на разходите й за балансиране на системата (част от които от тази година се прехвърлят в ВЕИ и ЕРП-тата), предвидените за държавната компания приходи не се намаляват. Една причина може да е, че тези разходи досега не са били отчетени, а друга, че приходите се запазват, за да може държавната компания най-накрая да започне да намалява задълженията си, които вече стигат 2.5 млрд. лв.

И откъде може да дойде поредната каша

С просто око е видно, че между 150 и 200 млн. лв. може да не достигнат за изплащане на преференциалните тарифи за ВЕИ,тъй като приходите от въглеродни квоти може и да не бъдат събрани. Като се има предвид, че от тази година зелените централи ще трябва да плащат нови такси достъп към ЕСО, както и ще трябва да си купуват балансираща енергия (което по различни оценки ще им струва между 100 и 150 млн. лв., или между 11 и 17% от общите им приходи), подобна липса отново ще ги изправи на нокти. Едно е сигурно - ВЕИ-тата и през следващата година ще имат високи разходи за адвокати.

Друг проблем може да се окаже и по-слабият от очакваното износ. Той е планиран консервативно, но ако цените и обемите се окажат ниски, това ще срути окончателно стабилността на производители като ТЕЦ "Марица-изток 2"

Третият проблем ще дойде от ЕРП-тата. Въпреки че наглед техните приходи не се променят, от тази година те вече ще трябва да се балансират, т.е., ако реалното потребление е различно от това, което те са планирали, те ще трябва да правят до пълнителни разходи за покупка на скъпа или продажба на евтина излишна енергия. При "Енерго-про", дружеството, което обслужва Североизточна България, тези плащания по балансирането ще увеличат разходите му с около 10%. Те обаче не са признати от ДКЕВР, а преди две седмици ЕРП-то обяви, че е спряло изплащането на социалните осигуровки на служителите си поради липса на пари.

И накрая, производителите ще продължат да се декапитализират. На АЕЦ "Козлодуй" й предстои значителна модернизация, за която централата очевидно няма да може да натрупа собствени резерви. По-малко известно е, че и ТЕЦ "Марица-изток 2" трябва да мине през поредния процес на екологизация на котлите си, което ще й струва над 200 млн. лв. Ако това не се случи, от 2016 г. централата може да се наложи да спре. Подобно е положението и в другите ТЕЦ-ове (засега само ТЕЦ "Варна" е обявил обществена поръчка за модернизацията си) с изключение на ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3".

Голяма част от орязаните разходи на енергийните дружества са оправдани, а вкарването на други източници за изплащане на преференциалните тарифи води до реално намаление на цените. Но тук-там ДКЕВР пренатяга гайките и за пръв път очевидни разходи не се вкарват в цените. Така някъде в ранната пролет на следващата година пак ще говорим за проблеми в енергетиката. Тогава обаче Еxcel-ът едва ли ще може да помогне.