Вивиан, спаси ни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вивиан, спаси ни

"Няма да вдигнем механизма за сътрудничество и проверка, докато всичко не е наред", уверяваше Вивиан Рединг.

Вивиан, спаси ни

Как българските граждани видяха в еврокомисар Рединг изход от политическата криза и защо ЕС не може да бъде новият по-голям брат

Зорница Стоилова, Светломира Гюрова
8786 прочитания

"Няма да вдигнем механизма за сътрудничество и проверка, докато всичко не е наред", уверяваше Вивиан Рединг.

© Надежда Чипева


В своя публикация тези дни в. "Правда" отсъди, че нещата в страната ни няма да се оправят, докато българите "не осъзнаят, че трябва да залагат на собствените си сили (...) и на Русия". Първата част на твърдението е послание, което България чува и от Брюксел, включително при натежалото от емоции и очаквания посещение на вицепрезидента на ЕК Вивиан Рединг през седмицата. А втората, макар и спорна, улавя вярно една черта от българския манталитет – чакането на спасение отвън. И докато дълги години Русия (или СССР) беше в ролята на по-големия брат, сега надеждите за помощ са насочени към ЕС. Но те са колкото разбираеми, толкова и неоправдани.

Направете нещо, госпожо комисар

Вторник, 9.10 сутринта. Пред входа на Военния клуб в столицата се вие опашка, която стига чак до улица "Париж". За 10 е обявено началото на срещата между Вивиан Рединг и граждани. Идеята е еврокомисарят да чуе мнението и въпросите им за начина, по който се развива ЕС.

Хората вече притеснено поглеждат часовниците си и потропват нервно. Знаят, че се влиза с предварителни регистрации, а местата са ограничени. Някои видимо са се старали да изглеждат добре за важната среща. Стискат папки. Шепнат си нещо на английски. Преговарят въпроси. Група младежи с анцузи стоят на първа линия и не гледат приветливо. Охраната ги връща.

В 9.20 на входната врата се появява мъж и съобщава, че местата са свършили. Опашката го посреща с бурно възмущение. В градинката на "Кристал" отсреща пък вече се събират протестиращи със знаменца на ЕС, за да посрещнат шумно комисар Рединг и да насочат вниманието й към бушуващото вече 40 дни недоволство срещу правителството.

Малко по-късно в залата гъмжи от камери и народ. Вивиан Рединг влиза с енергична крачка и широка усмивка, придружена от президента Росен Плевнелиев. След неговата въвеждаща реч Рединг открива дебата с думите "Искам да ви чуя", изречени на български.

Еврокомисарят уточнява: "Това е диалог дали Европа работи или не." Веднага щом им се дава думата обаче, нетърпеливите хора в залата задават съвсем друг дневен ред. Съвсем очаквано те първо държат да брифират Рединг за дълбочината на политическата криза, обхванала страната. Развълнуван 21-годишен младеж й е подготвил викторина тип "знаете ли, че" на тема колко провалена държава е България. "Знаете ли, че пред мен няма алтернатива заради кражби и рекет? Знаете ли, че системно има натиск върху журналистите? Че се плаща на хора да протестират? Че сме много бедни", изброява той.

Друг млад човек смело заявява: "Не искам европейците да плащат за нашето корумпирано правителство. България е независима държава, но правителството ни не е. "Ще изпратите ли корпус от администрация и полиция за провеждането на нови, честни избори", пита директно друг. "Няма съсловие в обществото, което да не иска постоянен мониторинг на Европейската комисия", уверява четвърти. "Не позволявайте България да се превърне в Гърция", проплаква млада дама. За стриктен контрол върху еврофондовете молят от другия край на залата с аргумента, че с парите се "злоупотребява чудовищно". "Не живеем в демокрация, а още в комунизма", не закъснява следваща самоубийствена констатация от публиката.

Всяко изказване е последвано от бурни аплодисменти. Десетки ръце се протягат от различните ъгли на залата. Има обидени, гневни, възмутени. Микрофонът не стига до тях, а те имат да кажат толкова важни неща. Вивиан Рединг слуша внимателно и търпеливо. Но не с хладен брюкселски такт. Напротив, нейните отговори са в синхрон със заряда на залата: "Разбрах посланието ви. Вие нямате проблем с Европа. Това, което чувам навсякъде, където отида в България, е корупция. Олигархия. Липса на справедливост у институциите. Отчаяние. Всичко казвано с много страст и тъга. Но кой е отговорен за вашето правителство? Имате избори. Ако не сте доволни от резултатите, трябва да промените избирателната си система", отбелязва тя. И отстрелва молба след молба с най-логичния възможен отговор: "Това са проблеми, които трябва да решите сами."

"Моля да разберете", настоятелни са гласовете в претъпкания Военен клуб. "Корупцията в България не е просто средната за ЕС. Ние сме спешен случай." Предлагат й да се намеси тук с твърда ръка, по начина, по който това се случи в Унгария и Румъния. Рединг обаче не се съгласява, че ситуацията е аналогична. "Там имаше пълна дестабилизация. Опит да се елиминира Върховният съд", припомня тя. "Това нямаше нищо общо с корупцията. Корупция има навсякъде, където има икономически проблеми", добави тя. И даде утешителна награда на публиката: "Няма да вдигнем механизма за сътрудничество и проверка, докато всичко не е наред."

Някъде в разгара на дискусията някои все пак се присетиха, че са се отклонили от първоначалната идея на срещата. Мъж на средна възраст се изправя и поднася извиненията си на комисар Рединг, че я "занимаваме с вътрешните ни проблеми": "Извинявам ви се, че във вас и ЕС провидяхме поредния месия, който може да ни спаси."

Макар Рединг да не изглеждаше изненадана от посоката на разговора, едва ли е очаквала, че ще я поканят да оглави българското правителство, както предлагаше един от протестните плакати с надпис "Вивиан - премиер". Вместо това тя каза на сбогуване: "Пожелавам ви от сърце да изградите правителство, на което да можете да вярвате."

Защо вярваме в ЕС

В Twitter не закъсняха ироничните коментари и обобщения. "Защитена магистратура имаме по излагане и хленчене пред чужденци", пише @petervanev. "Имам чувството, че има огромна пропаст между това, което е ЕС, и това, което българите си мислят, че е", добавя @AdelinaMarini.

Надеждата, която хората възлагаха на Рединг, не е субективно впечатление от срещата. Според последното проучване на Евробарометър българите вярват повече на европейските институции (54%), отколкото на собствените си правителство (16%) и парламент (13%). За сравнение - средното за целия ЕС доверие в европейските институции е 31%.

Преподавателят по европейско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Христо Христев обяснява, че нагласата "да разглеждаме ЕС като гарант за развитието на България като демокрация, за спазването на върховенството на закона и нормалното функциониране на институциите не е от вчера. Тя съществува от години, тъй като подготовката и присъединяването ни към ЕС минаха под знака на демократизацията на страната". Това според него е и причината в представите ни европейското да е символ на нормалност, подреденост, правила.

Но според директора на Центъра по европейски политики "Жан Моне" към Нов български университет Маргарита Шивергева българите имат още много да учат за ЕС и за задълженията, ангажиментите и правата ни в него. "Важните теми не присъстваха в този диалог и българите поставиха пред Рединг най-злободневните си въпроси, които тя не е в състояние да реши. Освен да дава съвети, които са общовалидни", смята доц. д-р Шивергева.

Тя посочва, че излизането от политическата криза и процесът на трансформация трябва да минат първо през националните усилия. През диалог, политически консенсус по националните приоритети и спазване на правилата на играта. Чак тогава по думите й се появява факторът солидарност, който е основен за функционирането на ЕС. И тази солидарност се изразява в политическа подкрепа и натиск от страна на големите европейски партии, в икономическото развитие чрез структурните фондове и в предоставянето на технологии за бърз напредък. Шивергева подчертава, че много страни са преживели дори по-силни политически трусове, съчетани с икономическа разруха - Гърция, Испания, Португалия. "ЕС е свикнал да разрешава подобни кризи, но нашият казус не е чак толкова сложен и зависи от степента на демократична зрялост на българските политически играчи", категорична е тя. 

Какво (не) може ЕС

Истината е, че ослушването за "Говори Брюксел" няма смисъл и колкото и на много хора да им се иска европейските институции да се намесят пряко в България, това просто няма как да се случи. "Невъзможно е, защото ЕС е съюз на 28 суверенни държави. Самата му същност не предполага директно и грубо вмешателство", казва Маргарита Шивергева. Като добавя, че ЕС просто не е замислен с идеята в него да има провалени държави. А когато за такива като България е направен огромен компромис и са допуснати вътре, без да са готови, след това няма много лостове за вкарване в правия път. Показателно е отстъплението в Брюксел след посещението на Рединг. Макар в София тя ясно да заяви, че подкрепя протестиращите, на следващия ден говорителят на ЕК Оливие Баи се видя принуден да обяснява, че "ЕС не взима страна относно случващото се в България" и Рединг е имала предвид, че по принцип протестирането е хубаво нещо.

Колко ограничен е арсеналът на ЕС за влияние върху страни, които вече са в клуба, се видя и с Унгария и Румъния. Там Брюксел все пак реагира и поизплаши румънския премиер Виктор Понта, но въпреки всички наказателни процедури и замразяването на част от еврофондовете така и не успява да спре неудържимото плъзгане на унгарския му колега Виктор Орбан към автокрация. "Ако сравняваме с намесата на ЕС в Унгария и Румъния, там ставаше въпрос за изменение в конституционната уредба, за промени в законодателството, за стъпки, които остават закрепени трайно в правна форма. А ние за щастие нямаме засега подобни проблеми", посочва Христев.

Според него няма как да случи една идея, която циркулира от известно време - мониторингът над България да влияе върху финансирането от ЕС. "Механизмът за сътрудничество и проверка не позволява прякото обвързване на неизпълнението на важни реформи в съдебната система например със спирането на разплащанията по фондовете. Усвояването на средства от европейския бюджет почива на строго определена рамка, не на политическа целесъобразност", смята преподавателят по европейско право. И припомня, че в периода 2005 - 2009 г. голяма част от еврофондовете за България бяха замразени заради сериозни нарушения. Тогава финансов министър беше настоящият премиер Пламен Орешарски.

И все пак натиск от ЕС има, дори и да е осезаем основно в символиката на знаците. Един от тях са изявленията на посланиците на страни на ЕС в София. "При наличието на толкова ясна и категорична позиция от няколко държави членки (Франция, Германия, Белгия, Холандия) към случващото се в България, във формула и с категоричност, каквато европейската интеграция не помни, на всеки, който има здрав разсъдък и познава тона на отношенията в рамките на ЕС, трябва да му стане ясно, че това управление е делегитимирано на европейско ниво. То няма шанс за пълноценни отношения с другите страни членки и европейските институции", казва Христев.

Като сигнал бе разчетен и фактът, че Рединг не се видя с Орешарски при посещението си в София (макар самата тя при въпрос на "Капитал" да обясни това със скорошната среща между българския премиер и президента на ЕК Жозе Барозу в Брюксел). А всъщност какво ли си е помислил Орешарски за плаката "Вивиан - премиер"?

В своя публикация тези дни в. "Правда" отсъди, че нещата в страната ни няма да се оправят, докато българите "не осъзнаят, че трябва да залагат на собствените си сили (...) и на Русия". Първата част на твърдението е послание, което България чува и от Брюксел, включително при натежалото от емоции и очаквания посещение на вицепрезидента на ЕК Вивиан Рединг през седмицата. А втората, макар и спорна, улавя вярно една черта от българския манталитет – чакането на спасение отвън. И докато дълги години Русия (или СССР) беше в ролята на по-големия брат, сега надеждите за помощ са насочени към ЕС. Но те са колкото разбираеми, толкова и неоправдани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    han.asparuh avatar :-|
    han.asparuh

    Дори и да се приеме, че доверието ни в ЕС е по-високо отколкото ЕС го заслужава (все пак да не забравяме че дълбоката икономическа криза в която се намира евро-зоната сега бе предизвикана от същите тези ЕС държави), огромната разлика в стила и начина на управление и комуникация с обществото между старата Европа и България са повече от очевидни.

    Крайно време е да си зададем въпроса защо допуснахме да се стигне до тук – провалена държава – и какво да направим за да променим това? Нека не се залъгваме, че отговорността за това е на цялото общество (нали ние избираме кой да ни управлява на демократични избори) и да си зададем честно въпроса какво сме готови да направим да може България някой ден да стане наистина част от Европа.

  • 2
    dartagnan avatar :-|
    dartagnan

    Тя добре ви е казала. Станете спешен случай и ние ще ви помогнеме, но ако се муткате така оправяйте се сами ! Май парламента по добре го знае от протестиращите, затова толкова се стреми да оприличи мирния протест с единствено възможния демократичен. Защото те направиха заря от Аврора и народа беше поканен на тържество в Кремъл ?!

  • 3
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Замислял съм се, за 'приказката за неволята'. За каруцата дето се повредила и дето братята викали неволята. Типична приказка за българския фолклор, която обаче няма много аналози в други страни. Дори самата дума 'неволя' сякаш трудно може да се преведе на друг език. До такава степен е загнездено в съзнанието ни, че някой трябва да ни помогне когато се оплескат нещата! Няма нищо лошо в това да викаш за помощ. Унизителното е когато няма кой да те чуе.

  • 4
    dragonofvratsa avatar :-|
    врачански змей

    Вивиан, спаси ни!
    ----------------
    Вивиан дойде, видя "ви" и бързо се върна обратно, без да "ви" каже довиждане. Редно е да "се" запитате и "вие" защо Вивиан постъпи така, тъй като отговорът отдавна е известен на на нормалните българи.

  • 5
    bogry avatar :-|
    BoGry

    До коментар [#1] от "han.asparuh":
    [quote#1:"han.asparuh"]Крайно време е да си зададем въпроса защо допуснахме да се стигне до тук – провалена държава – и какво да направим за да променим това?[/quote]
    Ето това е истинският въпрос! А отговорът не е много лицеприятен - защото думата "народ" при нас е изпразнена от съдържание! Неслучайно всеки я използва едва ли не като тоалетна хартия: "Народът го иска", "Народът ни е избрал", "Протестиращите не са народът", "Ние сме народът, не вие"! И след като всеки може да припознае себе си като народ, когато му е изгодно, или да отрече, че е част от този народ, няма как да се мисли, че с "този материал", както справедливо го нарече Бойко Борисов, а всички побързаха да го оплюят, може да бъде построено съвременно общество!
    Още при освобождението ни от Турско не всички са били доволни от този факт! И малко след това бившите революционери са изтикани в периферията на политическия живот, за да излязат на преден план новите чорбаджии! Следва монархофашизмът - половината от народа се радва на икономическия растеж, който го съпътства, другата половина противопоставя "червения терор" на "белия"! Идва 9-и септември: някои от народа възторжено хвърлят шапки и цветя, други бързат да емигрират, за да не ги застигне "справедливостта" на Народния съд - забележете - "Народен" съд!
    Какво стана на 10-и ноември 1989? Половината се радваха, половината се чудеха кому е нужно! Та досега!

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "han.asparuh":

    България никога не може "да стане наистина част от Европа", най малкото защото слугинята, аки и да живее в къщата и да "учи" момчетата на някои неща от живота, никога не е член от семейството...

    А няма как да не е слугиня след като едни умници рестипути унищожшхо земеделието и хранителната промишленост в 1992, а други подобни унищожиха индустрията чрез урбулешка приватизация 1997-2005.....
    Което остана, зърнопроизводстви и "пиянски" туризъм (берекет вересин че и това остана), няма начин да ни даде "друга роля" в къщата ЕС, освен тази на слугинята.... (и пак берекет вересин)

  • 7
    tanomano avatar :-|
    tanomano

    Българският народ не трябва да чака, друг да му свърши работата. Примери в историята много, затова НИЕ трябва сами да си вземем държавата от олигархията и бившата ДС. ОСТАВКА!!! До дупка.

  • 8
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Няма място за нихилизъм и самобичуване. на фона на 1332 години история последните 24 са по-малко от капка. На мен ми се струва, че ние някак си винаги чакаме някой. От Москва, от Америка, от Брюксел. Стратегията и мисленето са "да търсим на хляба мекото". Идва Вивиан и ни оправя... А ние се тълпим да и се жалваме.
    Ако можеше същия хъс и активност да проявим като стане време за избори!!! Там се определя за какво сме. Против какво сме всички знаем.

  • 9
    ivpetr avatar :-|
    ivpetr

    A na kogo chakashe Bulgaria za Saedinenieto? Za razvitieto na Bulgarskata darjava sled Osvobojdenieto? Sled 500 godini zaguba na darjavnost, Bulgaria vazkrasva i stava darjava. Triabva sa se chete "Diado Iotso gleda". Stiga s tozi glupovat nazionalen nihilizam.

  • 10
    dartagnan avatar :-|
    dartagnan

    До коментар [#9] от "ivpetr": напиши си кирилицата на клавиатурата. Отначало е малко трудно, като искаш да пишеш бързо, но става...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK