В 9.20 на входната врата се появява мъж и съобщава, че местата са свършили. Опашката го посреща с бурно възмущение. В градинката на "Кристал" отсреща пък вече се събират протестиращи със знаменца на ЕС, за да посрещнат шумно комисар Рединг и да насочат вниманието й към бушуващото вече 40 дни недоволство срещу правителството.

Малко по-късно в залата гъмжи от камери и народ. Вивиан Рединг влиза с енергична крачка и широка усмивка, придружена от президента Росен Плевнелиев. След неговата въвеждаща реч Рединг открива дебата с думите "Искам да ви чуя", изречени на български.

Еврокомисарят уточнява: "Това е диалог дали Европа работи или не." Веднага щом им се дава думата обаче, нетърпеливите хора в залата задават съвсем друг дневен ред. Съвсем очаквано те първо държат да брифират Рединг за дълбочината на политическата криза, обхванала страната. Развълнуван 21-годишен младеж й е подготвил викторина тип "знаете ли, че" на тема колко провалена държава е България. "Знаете ли, че пред мен няма алтернатива заради кражби и рекет? Знаете ли, че системно има натиск върху журналистите? Че се плаща на хора да протестират? Че сме много бедни", изброява той.

Друг млад човек смело заявява: "Не искам европейците да плащат за нашето корумпирано правителство. България е независима държава, но правителството ни не е. "Ще изпратите ли корпус от администрация и полиция за провеждането на нови, честни избори", пита директно друг. "Няма съсловие в обществото, което да не иска постоянен мониторинг на Европейската комисия", уверява четвърти. "Не позволявайте България да се превърне в Гърция", проплаква млада дама. За стриктен контрол върху еврофондовете молят от другия край на залата с аргумента, че с парите се "злоупотребява чудовищно". "Не живеем в демокрация, а още в комунизма", не закъснява следваща самоубийствена констатация от публиката.

Всяко изказване е последвано от бурни аплодисменти. Десетки ръце се протягат от различните ъгли на залата. Има обидени, гневни, възмутени. Микрофонът не стига до тях, а те имат да кажат толкова важни неща. Вивиан Рединг слуша внимателно и търпеливо. Но не с хладен брюкселски такт. Напротив, нейните отговори са в синхрон със заряда на залата: "Разбрах посланието ви. Вие нямате проблем с Европа. Това, което чувам навсякъде, където отида в България, е корупция. Олигархия. Липса на справедливост у институциите. Отчаяние. Всичко казвано с много страст и тъга. Но кой е отговорен за вашето правителство? Имате избори. Ако не сте доволни от резултатите, трябва да промените избирателната си система", отбелязва тя. И отстрелва молба след молба с най-логичния възможен отговор: "Това са проблеми, които трябва да решите сами."

"Моля да разберете", настоятелни са гласовете в претъпкания Военен клуб. "Корупцията в България не е просто средната за ЕС. Ние сме спешен случай." Предлагат й да се намеси тук с твърда ръка, по начина, по който това се случи в Унгария и Румъния. Рединг обаче не се съгласява, че ситуацията е аналогична. "Там имаше пълна дестабилизация. Опит да се елиминира Върховният съд", припомня тя. "Това нямаше нищо общо с корупцията. Корупция има навсякъде, където има икономически проблеми", добави тя. И даде утешителна награда на публиката: "Няма да вдигнем механизма за сътрудничество и проверка, докато всичко не е наред."

Някъде в разгара на дискусията някои все пак се присетиха, че са се отклонили от първоначалната идея на срещата. Мъж на средна възраст се изправя и поднася извиненията си на комисар Рединг, че я "занимаваме с вътрешните ни проблеми": "Извинявам ви се, че във вас и ЕС провидяхме поредния месия, който може да ни спаси."

Макар Рединг да не изглеждаше изненадана от посоката на разговора, едва ли е очаквала, че ще я поканят да оглави българското правителство, както предлагаше един от протестните плакати с надпис "Вивиан - премиер". Вместо това тя каза на сбогуване: "Пожелавам ви от сърце да изградите правителство, на което да можете да вярвате."

Защо вярваме в ЕС

В Twitter не закъсняха ироничните коментари и обобщения. "Защитена магистратура имаме по излагане и хленчене пред чужденци", пише @petervanev. "Имам чувството, че има огромна пропаст между това, което е ЕС, и това, което българите си мислят, че е", добавя @AdelinaMarini.

Надеждата, която хората възлагаха на Рединг, не е субективно впечатление от срещата. Според последното проучване на Евробарометър българите вярват повече на европейските институции (54%), отколкото на собствените си правителство (16%) и парламент (13%). За сравнение - средното за целия ЕС доверие в европейските институции е 31%.

Преподавателят по европейско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Христо Христев обяснява, че нагласата "да разглеждаме ЕС като гарант за развитието на България като демокрация, за спазването на върховенството на закона и нормалното функциониране на институциите не е от вчера. Тя съществува от години, тъй като подготовката и присъединяването ни към ЕС минаха под знака на демократизацията на страната". Това според него е и причината в представите ни европейското да е символ на нормалност, подреденост, правила.

Но според директора на Центъра по европейски политики "Жан Моне" към Нов български университет Маргарита Шивергева българите имат още много да учат за ЕС и за задълженията, ангажиментите и правата ни в него. "Важните теми не присъстваха в този диалог и българите поставиха пред Рединг най-злободневните си въпроси, които тя не е в състояние да реши. Освен да дава съвети, които са общовалидни", смята доц. д-р Шивергева.

Тя посочва, че излизането от политическата криза и процесът на трансформация трябва да минат първо през националните усилия. През диалог, политически консенсус по националните приоритети и спазване на правилата на играта. Чак тогава по думите й се появява факторът солидарност, който е основен за функционирането на ЕС. И тази солидарност се изразява в политическа подкрепа и натиск от страна на големите европейски партии, в икономическото развитие чрез структурните фондове и в предоставянето на технологии за бърз напредък. Шивергева подчертава, че много страни са преживели дори по-силни политически трусове, съчетани с икономическа разруха - Гърция, Испания, Португалия. "ЕС е свикнал да разрешава подобни кризи, но нашият казус не е чак толкова сложен и зависи от степента на демократична зрялост на българските политически играчи", категорична е тя. 

Какво (не) може ЕС

Истината е, че ослушването за "Говори Брюксел" няма смисъл и колкото и на много хора да им се иска европейските институции да се намесят пряко в България, това просто няма как да се случи. "Невъзможно е, защото ЕС е съюз на 28 суверенни държави. Самата му същност не предполага директно и грубо вмешателство", казва Маргарита Шивергева. Като добавя, че ЕС просто не е замислен с идеята в него да има провалени държави. А когато за такива като България е направен огромен компромис и са допуснати вътре, без да са готови, след това няма много лостове за вкарване в правия път. Показателно е отстъплението в Брюксел след посещението на Рединг. Макар в София тя ясно да заяви, че подкрепя протестиращите, на следващия ден говорителят на ЕК Оливие Баи се видя принуден да обяснява, че "ЕС не взима страна относно случващото се в България" и Рединг е имала предвид, че по принцип протестирането е хубаво нещо.

Колко ограничен е арсеналът на ЕС за влияние върху страни, които вече са в клуба, се видя и с Унгария и Румъния. Там Брюксел все пак реагира и поизплаши румънския премиер Виктор Понта, но въпреки всички наказателни процедури и замразяването на част от еврофондовете така и не успява да спре неудържимото плъзгане на унгарския му колега Виктор Орбан към автокрация. "Ако сравняваме с намесата на ЕС в Унгария и Румъния, там ставаше въпрос за изменение в конституционната уредба, за промени в законодателството, за стъпки, които остават закрепени трайно в правна форма. А ние за щастие нямаме засега подобни проблеми", посочва Христев.

Според него няма как да случи една идея, която циркулира от известно време - мониторингът над България да влияе върху финансирането от ЕС. "Механизмът за сътрудничество и проверка не позволява прякото обвързване на неизпълнението на важни реформи в съдебната система например със спирането на разплащанията по фондовете. Усвояването на средства от европейския бюджет почива на строго определена рамка, не на политическа целесъобразност", смята преподавателят по европейско право. И припомня, че в периода 2005 - 2009 г. голяма част от еврофондовете за България бяха замразени заради сериозни нарушения. Тогава финансов министър беше настоящият премиер Пламен Орешарски.

И все пак натиск от ЕС има, дори и да е осезаем основно в символиката на знаците. Един от тях са изявленията на посланиците на страни на ЕС в София. "При наличието на толкова ясна и категорична позиция от няколко държави членки (Франция, Германия, Белгия, Холандия) към случващото се в България, във формула и с категоричност, каквато европейската интеграция не помни, на всеки, който има здрав разсъдък и познава тона на отношенията в рамките на ЕС, трябва да му стане ясно, че това управление е делегитимирано на европейско ниво. То няма шанс за пълноценни отношения с другите страни членки и европейските институции", казва Христев.

Като сигнал бе разчетен и фактът, че Рединг не се видя с Орешарски при посещението си в София (макар самата тя при въпрос на "Капитал" да обясни това със скорошната среща между българския премиер и президента на ЕК Жозе Барозу в Брюксел). А всъщност какво ли си е помислил Орешарски за плаката "Вивиан - премиер"?