Зависимият регулатор

Или как Комисията за финансов надзор и целият небанков сектор могат да се превърнат в пленници на миналото и слабостите на председателя й Стоян Мавродиев

Стоян Мавродиев заяви, че ако има и капка съмнение в новия собственик на "Доверие", той няма да бъде одобрен
Стоян Мавродиев заяви, че ако има и капка съмнение в новия собственик на "Доверие", той няма да бъде одобрен    ©  Надежда Чипева
Стоян Мавродиев заяви, че ако има и капка съмнение в новия собственик на "Доверие", той няма да бъде одобрен
Стоян Мавродиев заяви, че ако има и капка съмнение в новия собственик на "Доверие", той няма да бъде одобрен    ©  Надежда Чипева

Теорията е ясна. За да осигуриш функциониращ финансов пазар, е нужен независим регулатор и това е изключително лесно на хартия. Трябват само несменяем дългогодишен мандат на ръководството, компетентност, отчетност пред парламента и адекватен бюджет. И българската Комисия за финансов надзор (КФН), която контролира небанковия сектор с многомилиардните му активи, има всичко това.

На практика обаче се оказва, че законово разписаната независимост не само не е достатъчна, но може и да стане изключително опасна, ако е поставена в ръцете на зависим човек. Тогава става изключително лесно да се ползват необятните правомощия на регулатора да санкционира за разправа с политически или икономически опоненти или за лична облага – неща, известни с трудно преводимото словосъчетание regulatory capture.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се