За хаир*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За хаир*

За ремонт и реставрация на храм-паметника "Св. Ал. Невски" са нужни между 4 млн. и 20 млн. лв. по различни оценки. Докато няма документ за собственост обаче дори проект не може да се направи <br>

За хаир*

След много и разнопосочни критики промените в Закона за вероизповеданията останаха за есента

Елена Старидолска
6978 прочитания

За ремонт и реставрация на храм-паметника "Св. Ал. Невски" са нужни между 4 млн. и 20 млн. лв. по различни оценки. Докато няма документ за собственост обаче дори проект не може да се направи <br>

© Надежда Чипева


Софиянци, а и всички, които са пътували покрай Долни Богров на път за магистрала "Хемус", най-вероятно са виждали параклиса "Св. пр. Илия" край една бензиностанция в село Долни Богров. Той влезе в устата на едни от най-крайните критици на промените в закона за вероизповеданията, за да илюстрират абсурдността на някои от текстовете. Ако те влязат в сила в сегашния си вид, църквата може да стане собственик не само на въпросния параклис, но и на земята под бензиностанцията, ако формално двете са изградени в един и същ поземлен имот.

Примери в тази крайност могат да бъдат добавяни още - за параклиса в двора на болница "Пирогов", на онкологията, за някои известни частни параклиси и др. Също толкова абсурден е и друг факт - катедралата "Св. Ал. Невски" и църквата "Св. София" в столицата са ничии, т.е. нито една институция не притежава документ за собственост и съответно те не могат да бъдат ремонтирани или реставрирани. За да има все пак някакви дейности, например в случая със "Св. София" подземията й са със статут на археологически обект и съответно са държавна собственост, но самата сграда не е. От друга страна, Главното мюфтийство води дела за собствеността на 82 сгради, стари училища, търговски обекти, земи в цялата страна. Претенциите му са за възстановяване на над 800 000 дка земя.

Промените в закона за вероизповеданията, които бяха внесени от представители на БСП, ДПС и "Атака" (сред които председателят на парламента Михаил Миков, Йордан Цонев и зам.-председателят на "Атака" Павел Шопов) преди две седмици в Народното събрание би трябвало да уреждат тези и още няколко проблема на всичките над 130 регистрирани вероизповедания в страната. Въпреки че текстовете все още не са стигнали до разглеждане в пленарната зала, вече породиха много спорове. На пръв поглед те са жест от страна на държавата към Българската православна църква (БПЦ) и останалите изповедания, още една стъпка към увеличаването на тяхната самостоятелност от държавата, което особено ярко си личи през "освобождаването" от опеката на съда на споровете за назначенията и уволненията на свещенослужителите. Дори заварените дела ще бъдат прекратени (според неофициални данни те са не повече от двайсетина), а неизяснените въпроси ще се уточняват съгласно съответния устав.

Богословът Дилян Николчев нарича това крепостничество пред www.dnevnik.bg, но поне текстовете по този въпрос са ясни. Някои от останалите в сравнително краткия проект за изменение обаче са толкова общи, че пораждат съмнения за втори план и задни мисли. Или напомнят за известния пример за значението на мястото на запетайката в израза "да се освободи не да се обеси". В основата на споровете с най-голяма тежест лежи съмнението, че вероизповеданията могат да са добри стопани, както и подозрения, че целта е печалбарство.

Има ли право държавата

Текстът, който предизвика най-големи вълнения, е записан в преходните и заключителните разпоредби и гласи: "съществуващите към датата на влизане на закона в сила манастири, храмове и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, са собственост на БПЦ, съответно на други регистрирани вероизповедания". Тълкуването му е като възможност за църквата да стане собственик освен на "ничиите" "Св. Ал. Невски" и "Св. София", и на Боянската църква, на църквата "Св. 40 мъченици" край Велико Търново, а дори на Ивановските скални манастири, а мюфтийството - на редица джамии като тези в Кюстендил, Дупница, Самоков, Стара Загора, сградата на археологическия музей в столицата и др.

"Де факто българската държава се лишава от правото да притежава такива обекти - историческите маркери на българската нация. Те трябва да бъдат в ръцете на българската държава с всички ангажименти, които произтичат от това", твърди зам.-кметът на столицата по култура Тодор Чобанов. По образование той е археолог, беше зам.-министър на културата в правителството на ГЕРБ, а сега оглавява и комисията по култура към националното сдружение на общините. Като доктор по история той намира аргументи от стотици години: "Знаем, че БПЦ е създадена от българската държава - от свети цар Борис Кръстител, който съвсем целенасочено работи десетилетия наред за създаване на такава организация. Искаме сега с многовековна давност да кажем, че няма хипотеза държавата да притежава такъв имот. Това е малко странно." А и дава примери с държавното управление на Уестмистърското абатство в Лондон, на бившата църква, а после и джамия "Св. София" в Истанбул, на четирите църкви в Кремъл, в Москва.

Огромното съмнение е дали вероизповеданията и в частност БПЦ могат да се грижат за старите храмове, повечето от които са културни ценности и затова под особен режим. В Боянската църква например, която беше реставрирана близо 20 години, има четирима служители, а пък климатичните инсталации работят денонощно. Църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново пък е изградена почти от нулата.

Светият Синод излезе с позиция, в която пише: "Тези храмове, докато съществуват, не могат да се използват за нищо друго освен за богослужение. Ако те не бяха построени и осветени като храмове, ако не бяха изографисани от вярващи християни зографи в пост и молитва, нямаше как някой след столетия и хилядолетия да ги оценява като културни ценности. Те са културна ценност от момента, в който са създадени, а не са такива по силата на формален акт на държавно ведомство. Преди държавата да реши да ги пази, сме ги пазили ние."

Примери кой е по-добър или по-лош стопанин - държавата или църквата, има и в двете посоки. Реставратори и археолози казват, че уникалните стенописи в Бачковския манастир направо се свличат, докато Рилският манастир е в прекрасно състояние, Хрельовата кула е отворена за посещения. През 2011 г. Пловдивският митрополит Николай превърна музея Баташка църква "Св. Неделя" в действащ храм и оттогава досега в министерството на културата не е постъпвала информация как се опазват културните ценности в нея, каквито са изискванията на закона, казаха от ведомството за "Капитал". Те изброяват негативни примери за опазването и на други ценности освен Бачковския манастир - Ротондата в София, църквата "Св. Марина" в Пловдив, синагогата в Самоков. До 30 юни единственият доклад за тази функция на вероизповеданията, постъпил в министерството, каквото е изискването на закона, е от Централния израелтянски духовен съвет.

"Ясно е желанието вероизповеданията да получат правото на собственост не само върху действащите храмове и манастири, но и върху тези, строени във времето с такова предназначение. Въпросът е ще й стигнат ли силите сама (БПЦ - бел. ред.) да реставрира и поддържа паметниците на културното наследство по силата на закона", коментира и председателят на комисията по култура Стефан Данаилов по време на обсъждането на проекта. В крайна сметка по-нататъшното му придвижване беше отхвърлено със седем на нула гласа и двама "въздържали се". Комисията по вероизповедания, както и правната обаче го одобриха.

Има ли скрита печалба

През ноември 2011 г. митрополит Николай беше в центъра на още един скандал - по негово решение, вместо да бъде реставрирана, църквата "Св. Марина" в Пловдив беше облепена с тапети,  без да се иска разрешението на Министерството на културата. В защита на владиката може да се каже, макар и неофициално, че дълго време и със съмнителни аргументи проектите за ремонт на храма са били отхвърляни от ръководството на института по паметниците на културата и накрая той постъпил напук.

Реставрационните работи по принцип допълнително се усложняват и заради хроничната липса на пари. В повечето случаи за това помага държавата, но бюджетът на Министерството на културата е около половин милион лева годишно за целта. Подозренията, че е възможно експерти, ангажирани в проекти по ремонти и реставрации, да негодуват от промените в закона, бяха отхвърлени от арх. Константин Пеев. "Пресилено е да се каже, че поръчките ще спрат. Процесът ще продължи, но ще е по-трудно", коментира той за "Капитал". Според него вероизповеданията не могат да отделят нужните средства за това. Реставрацията на "Ески джамия" в Стара Загора, където сега се разполага музеят на религиите, струваше над 2 млн. евро, платени по европейската програма за регионално развитие.

Приходите от новопридобитите храмове културни ценности от национално значение многократно ще надвишат разходите по тях, твърди Чобанов. Министерството на културата пък ще бъде лишено от приходи за над половин млион лева. За 2012 г. от посещения в музеи,  разположени в храмове и манастири, са постъпили 680 хил. лв. Общините пък няма да получат данъците при прехвърляне на имотите и таксите за издаване на документи за собственост, а най-вероятно с допълнения между двете четения на закона - и постъпленията от такса смет (над 400 000 лв. за "Св. Ал. Невски" например). Според Тодор Чобанов и сдружението на общините би следвало държавата да ги компенсира. 

Средно около 200 000 лв. годишно за ремонти получава Главното мюфтийство например, твърди депутатът Хюсеин Хафъзов, бивш главен секретар на изповеданието и един от вносителите на проекта. Според него няма проблем между двете четения на закона текстовете да бъдат прецизирани така, че да уреждат собствеността само върху "ничиите" храмове, като джамията в Гоце Делчев например, но не и върху държавните. Най-вероятно това ще бъде компромисът между археолозите, реставраторите, общините и вносителите на проекта.

Мюфтийството обаче ще бъде "компенсирано" с удължаването с още десет години на срока, в който по съдебен път може да предяви претенции към имоти в цялата страна. Предишният срок изтече в края на 2012 г., но мюфтийството не можа да го оползотвори, защото през това време трябваше да намери начин да докаже по съдебен път, че е правоприемник на съществуващите преди 2002 г. мюсюлмански вероизповедни общини, частни турски училища и настоятелствата им, религиозни и религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица. Делото приключи в полза на Главното мюфтийство на първа инстанция на 4 юни 2013 г. С удължаването на срока с още десет години шансовете пред изповеданието да спечели висящите дела за джамиите в Дупница и Кюстендил (сега държавна собственост) не са изгубени.

Според Хафъзов причината за забавянето на възстановяването на собствеността по съдебен път е в липсата на средства - събирали пари от дарения за адвокатски хонорари, експертизи, преводи и оценки. По непотвърдена информация досега мюфтийството е похарчило близо 70 000 лв. за делото в Кюстендил. Той е готов да внесе и проект, който директно възстановява имотите на мюфтийството, независимо чия собственост са сега, но осъзнава, че няма обществена нагласа за това. "Когато в археологическия музей (в София - бел. ред.) се употребява алкохол, това е накърняване на религиозни чувства на мюсюлманите", споделя той и казва: "Няма да имаме нужда от ничия помощ, когато си възстановим това, което ни се полага."

Възможностите за допълнително финансиране може да се увеличат, ако се намери начин изповеданията да кандидатстват по повече от една оперативна програма на ЕС. "Междуведомствена комисия, в която участват представители на мюфтийството и на БПЦ, обмисля да договори с Европейската комисия за новия програмен период 2014 - 2020 г.възможността изповеданията да са бенефициенти по еврофондове със статут, подобен на този на общините", твърди Николай Панков, бивш говорител на главния мюфтия, а сега част от екипа на Недим Генджев (Генджев претендира, че регистрираният главен мюфтия Мустафа Хаджи не е легитимен). След специално решение на междуведомствена работна група БПЦ чрез местните си поделения и сега има такава възможност, но само по Програмата за развитие на селските райони, а и заради хилядите декари земеделска земя, които владее, но не и Главното мюфтийство.

"Ако проблемът е собствеността на храма "Св. Ал. Невски", няма пречки БПЦ да получи констативен нотариален акт и без промени в закона", твърди Тодор Чобанов, но и признава, че са "кански мъки" да се уреди документално статутът на Сеславския манастир в Софийската Света гора.

Покрай споровете между археолози и реставратори, между държава и църква и вътре в мюсюлманското вероизповедание не трябва да се забравя, че регистрираните в България изповедания са около 130, почти колкото партиите. С формулировката за молитвен дом в промените се дава възможност за по-свободни тълкувания. На това обръща внимание Чобанов, според когото дори и търговски обекти могат да станат молитвени домове - да сменят собствеността си или пък да избегнат плащане на местни данъци и такси.

Взаимното подозрение в интересчийство, сметки на втори план или пък съмнение за некадърност засега блокират подобни решения като промените в закона за вероизповеданията, може би предложени с чисти намерения от вносителите. Факт е, че за тях основните вероизповедания настояват от десетина години. Но също толкова е вярно, че в общия случай това са затворени институции, трудно приемащи необходимостта от публичност в управлението им. БПЦ все още няма регистър на имотите си например, въпреки че записа в устава си такава задача още през 2008 г. Дори наесен проектът за промени да бъде оттеглен, каквито гласове се чуват сред критиците му, самият разговор по темата досега беше полезен, за да започне макар и бавно преодоляването на недоверието между държавата и религиозните вероизповедания.

* По думите на депутата от ДПС и един от вносителите на промените в Закона за вероизповеданията Хюсеин Хафъзов всеки мюсюлманин се стреми да направи три неща в живота си, за да получи хаир или да измоли от Бог нестихваща милостиня, вечна благодат дори и след смъртта му - да дари за строеж на сграда - чешма, мост, училище, да остави полезна наука, откритие в медицината, религията, обществения живот, написана книга, сентенция или мъдра мисъл, както и да възпита добро поколение, добри, благочестиви деца в дух на толерантност, на религия, на миролюбивост, на трудолюбие.

Софиянци, а и всички, които са пътували покрай Долни Богров на път за магистрала "Хемус", най-вероятно са виждали параклиса "Св. пр. Илия" край една бензиностанция в село Долни Богров. Той влезе в устата на едни от най-крайните критици на промените в закона за вероизповеданията, за да илюстрират абсурдността на някои от текстовете. Ако те влязат в сила в сегашния си вид, църквата може да стане собственик не само на въпросния параклис, но и на земята под бензиностанцията, ако формално двете са изградени в един и същ поземлен имот.

Примери в тази крайност могат да бъдат добавяни още - за параклиса в двора на болница "Пирогов", на онкологията, за някои известни частни параклиси и др. Също толкова абсурден е и друг факт - катедралата "Св. Ал. Невски" и църквата "Св. София" в столицата са ничии, т.е. нито една институция не притежава документ за собственост и съответно те не могат да бъдат ремонтирани или реставрирани. За да има все пак някакви дейности, например в случая със "Св. София" подземията й са със статут на археологически обект и съответно са държавна собственост, но самата сграда не е. От друга страна, Главното мюфтийство води дела за собствеността на 82 сгради, стари училища, търговски обекти, земи в цялата страна. Претенциите му са за възстановяване на над 800 000 дка земя.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Що за ирония: Атеисти, на религия да те учат?!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    DEDOVIA avatar :-|
    DEDOVIA

    Търгашка работа, нямаша нищо общо с религията

  • 3
    daaam avatar :-|
    daam

    Добре написана и безпристрастна статия. Мисля, че е доста срамно състоянието на св Ал. Невски. Стенописите са в окаяно състояние. Странно е как "държавниците" ни водят там всичките си гости от чужбина, какво им показнват ? Безхаберието си ли ? Как за толкова години не се реши въпроса за собствеността на тази църква ? Доводът, че тези сгради преди да станат музеи са строени за църкви е доста смислен. Ротондата в София е действаща църква и по мои впечатления се поддържа много добре

  • 4
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    КОЯ ОТ ПАРТИИТЕ В ПАРЛАМЕНТА РАДЕТЕЛСТВА ЗА РЕЛИГИИТЕ: БОРИСОВ, КРЪСТЕЩ СЕ ПРЕД БАРОЗУ, КОМУНИСТИТЕ ВЗРИВИЛИ ЦЪРКВАТА СВ. СОФИЯ, ВЕРБУВАНИТЕ ОТ ДС АРКАДАШИ, ИЛИ "БОГОСЛОВЪТ" - МАРКСИСКО-ЛЕНИНИСТ?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    vat69 avatar :-|
    Dwight Schrute

    Беше толкова горещо, че свещеникът излезе от храма и каза: "Не влизайте! Вътре е ад!"

  • superbg

    Прочетете новият закон за вероизповеданията. Изцяло в услуга на мюсюлманите е.

    Ще подаряват българска земя на всяко вероизповедание.

    Ако го приемат земята под джамиите и мюсюлманските училища ще бъде подарена на мюсюлманите.

    Единият от вносителите е Павел Шопов от Атака.

    А БСП и Атака все още се правят на най-достойните българи. Долна продажна сган!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK