С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 5 авг 2013, 18:48, 3314 прочитания

Ернст Бургбахер: Има момент на несигурност у германските инвеститори в България

Държавният секретар в министерството на икономиката на Германия пред в. Капитал Daily

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Ернст Бургбахер е парламентарен държавен секретар към федералния министър на икономиката и технологиите (със статут на заместник-министър). Роден е на 28 май 1949 в Тросинген, Тутлинген. От 1969 г. е член на Партията на свободните демократи (FDP), която сега е младши партньор в управляващата коалиция на канцлера Ангела Меркел. Завършил е математика и политически науки в университетите в Тюбинген и Фрайбург. Женен, с две деца.


Дуалната образователна система е сочена като една от причините за доброто развитие на германската икономика. Как германската държава комуникира с бизнеса какъв тип професионални обучения са нужни и как да се провеждат?

- Германия е много горда с образователната си система. Тя подпомага да се достигне сегашното ниво на германската икономика. Дуалната образователна система всъщност дава на младите учещи хора да сключат договор за работа в дадено предприятие, срещу което получават и заплащане. От една страна, те получават образованието си в професионални училища, а от друга, се обучават в самото предприятие, което означава идеална комбинация между теория и практика. Много често след завършване на това практическо обучение обучаващите получават постоянно работно място. Държавата участва и подкрепя тази система, този начин на общуване между икономиката и образователните институции с един много интензивен диалог и договор между държавата и предприятията. Има и много близки контакти между училищата и компаниите. Предприятията правят и информационни кампании и училищата изпращат учениците на място, където да се запознаят с дейността на фирмите. Ние рекламираме тази система, защото е успешен модел, и сме готови да подпомогнем въвеждането на част от нея и в други държави. Бих искал да спомена факта, че тази система се въвежда все по-активно и в сферата на висшето образование.      

Според различни изследвания малките и средните предприятия са били една от основните причини за по-лекото преминаване на Германия в първите години на кризата. Какво направи правителството тогава добре и какво можеше да се направи още по-добре?

- Ясно е, че Германия се нуждае от световноизвестните си индустриални предприятия. Но е много важно да се каже, че малките и средните фирми продължават да бъдат гръбнакът на икономиката ни. В разгара на кризата правителството успя да създаде условия за тези предприятия не само да не се лишат от заетите в тях, но и да ги запазят и задържат дейността си. Важен фактор е, че разполагаме със стабилна банкова система, която и по време на кризата успя да подсигури кредитирането именно на тези малки фирми. Друг важен фактор е, че успяхме да проведем данъчната политика спрямо тези компании така, че да ги облагодетелства по най-добрия начин. И не на последно място имаме целенасочена политика на държавата, която стимулира иновационния потенциал на тези малки и средни предприятия. Може да се каже, че създаваме пространство, в което те да могат да се развиват и растат.

В България малките и средните предприятия срещат немалко трудности при кандидатстване за европейско финансиране. Има ли начин държавата да подпомогне допълнително този процес?
- Задача на държавата е да подкрепя малките и средните предприятия, особено що се отнася до иновациите. Защото именно в областта на иновациите предизвикателствата са толкова големи, че фирмите не разполагат със собствени средства, с които да се развиват. Основно ролята на държавата е да се намали административната тежест върху тези предприятия, за да могат тези фирми адекватно да кандидатстват за програмите. Това също така е дейност, която може да бъде обхваната от съответните браншови организации, търговски и стопански камари и т.н.


Германия е един от най-големите износители в света. През последните години България също увеличава експорта си. Какъв германски опит може да използва България при промотирането на износа си?
- Много е важно винаги да се прави много ясно разделение между държавата и икономиката. Фирмите трябва сами да изградят конкурентоспособността си и да я наложат, за да могат в дългосрочен план да са успешни износители. Държавата може да подпомогне при разработване на пазарите както чрез политически контакти, така и чрез подсигуряване на различни видове риск. Така например Германия осигурява някои инвестиции, които се правят от различни компании в чужбина, чрез държавни гаранции. Освен това различни инициативи на държавно ниво подкрепят инвестициите в различни сектори. В момента такава кампания е в областта на медицинските технологии, оборудване и т.н. Извън всичко това решаващ фактор е самите предприятия да бъдат иновативни, да поемат инициативата и да бъдат конкурентоспособни в глобален аспект.

Имате ли обратна информация от германски инвеститори за опита им в България и какво може да се промени, за да се чувстват по-сигурни при капитоловложенията си в страната?
- Има един момент на несигурност в германските предприятия, инвестиращи в България, който се подкрепя от съвсем скорошно проучване на Германско-българската индустриално-търговска камара. Резултатите от него показват, че съществуват проблеми с корупцията и олигархията в страната ви. Тази несигурност произтича както в правен аспект заради законовата рамка и бизнес средата, така и заради некоректни и закъснели плащания между фирмите. Също така сме се сблъсквали с оплаквания, че при обществени поръчки отношението към кандидатите не е едно и също, което разколебава германските инвеститори в България. Много важно е да не се залага на протекционизъм, а на отворена пазарна икономика. Самоограниченията на вътрешния пазар вредят както на националния, така и на европейския единен пазар.  

Което води и до следващия ми въпрос дали има развитие в преговорите между БДЖ и германската банка KfW за забавените плащания за купуване на мотриси Siemens?
- Темата за БДЖ и Siemens беше повдигната при сегашното ми посещение в България. Надяваме се, че в най-скоро време разговорите ще бъдат възстановени. Направихме предложения да водим диалог за различни варианти на финансиране и наистина се надяваме, че стъпка по стъпка ще успеем да разрешим случая, което е предпоставка за това германската държава отново да започне да издава гаранции на немски фирми за инвестиции в България. Говорихме и за други все още неразрешени случаи и получихме уверения от българското правителство за бъдещи преговори, с които да намерим решение.



Може ли да разкриете кои са тези случаи?
- Нарочно не искам да споменавам конкретни имена, но мога да разкрия, че става въпрос за закъснели плащания и за протакане при тръжни процедури. Отношенията между България и Германия са много добри и приятелски и съм тук именно за да предам това послание: че имаме воля тези проблеми да бъдат отстранени.

Интервюто взе Константин Николов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци

И още: Седмицата започва с вот на недоверие срещу кабинета, в сряда ще е ясен директорът на БНР, в Давос ще се обсъжда климатичната заплаха

19 яну 2020, 174 прочитания

България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид

Еврокомисията заведе дело срещу страната за системно замърсяване на въздуха

19 яну 2020, 971 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Енергийната миграция на бизнеса

Малките и средните фирми имат два месеца, за да си изберат търговец на свободния пазар на ток

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10