Ернст Бургбахер: Има момент на несигурност у германските инвеститори в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ернст Бургбахер: Има момент на несигурност у германските инвеститори в България

Ернст Бургбахер: Има момент на несигурност у германските инвеститори в България

Държавният секретар в министерството на икономиката на Германия пред в. Капитал Daily

3480 прочитания

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Профил

Ернст Бургбахер е парламентарен държавен секретар към федералния министър на икономиката и технологиите (със статут на заместник-министър). Роден е на 28 май 1949 в Тросинген, Тутлинген. От 1969 г. е член на Партията на свободните демократи (FDP), която сега е младши партньор в управляващата коалиция на канцлера Ангела Меркел. Завършил е математика и политически науки в университетите в Тюбинген и Фрайбург. Женен, с две деца.

Дуалната образователна система е сочена като една от причините за доброто развитие на германската икономика. Как германската държава комуникира с бизнеса какъв тип професионални обучения са нужни и как да се провеждат?

- Германия е много горда с образователната си система. Тя подпомага да се достигне сегашното ниво на германската икономика. Дуалната образователна система всъщност дава на младите учещи хора да сключат договор за работа в дадено предприятие, срещу което получават и заплащане. От една страна, те получават образованието си в професионални училища, а от друга, се обучават в самото предприятие, което означава идеална комбинация между теория и практика. Много често след завършване на това практическо обучение обучаващите получават постоянно работно място. Държавата участва и подкрепя тази система, този начин на общуване между икономиката и образователните институции с един много интензивен диалог и договор между държавата и предприятията. Има и много близки контакти между училищата и компаниите. Предприятията правят и информационни кампании и училищата изпращат учениците на място, където да се запознаят с дейността на фирмите. Ние рекламираме тази система, защото е успешен модел, и сме готови да подпомогнем въвеждането на част от нея и в други държави. Бих искал да спомена факта, че тази система се въвежда все по-активно и в сферата на висшето образование.      

Според различни изследвания малките и средните предприятия са били една от основните причини за по-лекото преминаване на Германия в първите години на кризата. Какво направи правителството тогава добре и какво можеше да се направи още по-добре?

- Ясно е, че Германия се нуждае от световноизвестните си индустриални предприятия. Но е много важно да се каже, че малките и средните фирми продължават да бъдат гръбнакът на икономиката ни. В разгара на кризата правителството успя да създаде условия за тези предприятия не само да не се лишат от заетите в тях, но и да ги запазят и задържат дейността си. Важен фактор е, че разполагаме със стабилна банкова система, която и по време на кризата успя да подсигури кредитирането именно на тези малки фирми. Друг важен фактор е, че успяхме да проведем данъчната политика спрямо тези компании така, че да ги облагодетелства по най-добрия начин. И не на последно място имаме целенасочена политика на държавата, която стимулира иновационния потенциал на тези малки и средни предприятия. Може да се каже, че създаваме пространство, в което те да могат да се развиват и растат.

В България малките и средните предприятия срещат немалко трудности при кандидатстване за европейско финансиране. Има ли начин държавата да подпомогне допълнително този процес?

- Задача на държавата е да подкрепя малките и средните предприятия, особено що се отнася до иновациите. Защото именно в областта на иновациите предизвикателствата са толкова големи, че фирмите не разполагат със собствени средства, с които да се развиват. Основно ролята на държавата е да се намали административната тежест върху тези предприятия, за да могат тези фирми адекватно да кандидатстват за програмите. Това също така е дейност, която може да бъде обхваната от съответните браншови организации, търговски и стопански камари и т.н.

Германия е един от най-големите износители в света. През последните години България също увеличава експорта си. Какъв германски опит може да използва България при промотирането на износа си?

- Много е важно винаги да се прави много ясно разделение между държавата и икономиката. Фирмите трябва сами да изградят конкурентоспособността си и да я наложат, за да могат в дългосрочен план да са успешни износители. Държавата може да подпомогне при разработване на пазарите както чрез политически контакти, така и чрез подсигуряване на различни видове риск. Така например Германия осигурява някои инвестиции, които се правят от различни компании в чужбина, чрез държавни гаранции. Освен това различни инициативи на държавно ниво подкрепят инвестициите в различни сектори. В момента такава кампания е в областта на медицинските технологии, оборудване и т.н. Извън всичко това решаващ фактор е самите предприятия да бъдат иновативни, да поемат инициативата и да бъдат конкурентоспособни в глобален аспект.

Имате ли обратна информация от германски инвеститори за опита им в България и какво може да се промени, за да се чувстват по-сигурни при капитоловложенията си в страната?

- Има един момент на несигурност в германските предприятия, инвестиращи в България, който се подкрепя от съвсем скорошно проучване на Германско-българската индустриално-търговска камара. Резултатите от него показват, че съществуват проблеми с корупцията и олигархията в страната ви. Тази несигурност произтича както в правен аспект заради законовата рамка и бизнес средата, така и заради некоректни и закъснели плащания между фирмите. Също така сме се сблъсквали с оплаквания, че при обществени поръчки отношението към кандидатите не е едно и също, което разколебава германските инвеститори в България. Много важно е да не се залага на протекционизъм, а на отворена пазарна икономика. Самоограниченията на вътрешния пазар вредят както на националния, така и на европейския единен пазар.  

Което води и до следващия ми въпрос дали има развитие в преговорите между БДЖ и германската банка KfW за забавените плащания за купуване на мотриси Siemens?

- Темата за БДЖ и Siemens беше повдигната при сегашното ми посещение в България. Надяваме се, че в най-скоро време разговорите ще бъдат възстановени. Направихме предложения да водим диалог за различни варианти на финансиране и наистина се надяваме, че стъпка по стъпка ще успеем да разрешим случая, което е предпоставка за това германската държава отново да започне да издава гаранции на немски фирми за инвестиции в България. Говорихме и за други все още неразрешени случаи и получихме уверения от българското правителство за бъдещи преговори, с които да намерим решение.

Може ли да разкриете кои са тези случаи?

- Нарочно не искам да споменавам конкретни имена, но мога да разкрия, че става въпрос за закъснели плащания и за протакане при тръжни процедури. Отношенията между България и Германия са много добри и приятелски и съм тук именно за да предам това послание: че имаме воля тези проблеми да бъдат отстранени.

Интервюто взе Константин Николов

Профил

Ернст Бургбахер е парламентарен държавен секретар към федералния министър на икономиката и технологиите (със статут на заместник-министър). Роден е на 28 май 1949 в Тросинген, Тутлинген. От 1969 г. е член на Партията на свободните демократи (FDP), която сега е младши партньор в управляващата коалиция на канцлера Ангела Меркел. Завършил е математика и политически науки в университетите в Тюбинген и Фрайбург. Женен, с две деца.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    han.asparuh avatar :-|
    han.asparuh

    Парите са най-сигурния индикатор за политическата обстановка в една страна – когато е стабилно и предвидимо инвестициите идват, когато не може да се работи без да се нарушават законите и не се знае какви ще са те след няколко месеца – парите бягат. Остават тези които работят само в така среда – криминалните пари.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Досега "идващите" чужди инвеститори 1997-2013 доведоха България до просешка тояга, на последно място в Европа!!! Никога не е била по назад в последните 100 години.!
    Май е добре "чуждите инвеститори" да вземат да си тръгнат "обратно" белким живне народа....

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#1:"han.asparuh"]парите бягат[/quote]
    Бягат спекулантите като ЕоН например....

  • 4
    han.asparuh avatar :-|
    han.asparuh

    До коментар [#2] от "boby1945":

    Всеки инвеститор, било то чужд или местен, инвестира за да прави пари. Ако законите са такива, че позволяват спекулации или източване тогава вината е на тези които правят законите и на тези които трябва да се грижат дали се спазват.

    Иначе без инвестиции много добре се живее… в Куба или Северна Кореа.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#4] от "han.asparuh":

    И в България може да се живее без крадливи "чуждестранни" инвеститори тип ЧЕЗ, ЕВН, Софийска гола вода и подобни....
    Така че мерси от чужди крадливи инвеститори, да ходят да спекулират в Германия и Франция....

  • 6
    pathfinderrr avatar :-?
    pathfinderrr

    До коментар [#5] от "boby1945":
    Именно чуждестранните инвеститори носят не само свежи капитали за инвестиране, но и необходимото ни ноу хау за внедряване и управление. Те ни правят по-конкурентноспособни. Светът вече не се състои само от комунистически блок с гарантирани пазари. Всяка компания трябва да може да предложи конкурентент продукт или услуга, и то често трябва да се мисли не само за местните пазари в България, но и за възможности на регионално и международно ниво.
    Кога българите са имали опит да ръководят межуднародни конкурентни бизнеси? Може би това са били прославутите ни търговци в Цариград през времето на Възраждането. Дааа, ама не, по това време цивилизования свят е кръстосвал моретата и е градял империи базирани както на търговия, така и на военна мощ. Ето това ни липсва - традиция и опит в такива отношения, и ето това носят натирените от теб чуждестранни инвеститори. Поне веднъж да не сме Ганьо Балкански да викаме "Булгар, булгар", биейки се самодоволо в гърдите....

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#6] от "pathfinderrr":

    Много наивно бе брат, много наивно... Чуждестранните инвеститори не само не "носят" ефективни пари в страната, ами изнасят БВП (Брутен Вътрешен Продукт) като възлагат поръчки за стоки и услуги извън България и изнасят печалбата....
    Така плащайки тока ти плащаш и малко нещо ренсийките на разни чехи, швабета, австрияки.....
    Ако беше добре да си приватизираш, наприме енергетиката, французите и италиянците отдавна щяха да са приватизирали техните ЕРП-та, ДА ама НЕ, не те допускат да припариш до тях...

    А що се отнася до управялване на проекти и обекти, нашите хора се справяха прекрасно и без "чуждестранни" инвеститори, това което го налазиха за приватизация калинките "инвеститори" е построено и управлявано от Българи..... не от рестипути преди това!!!

  • zarezan

    До коментар [#7] от "boby1945":

    То се вижда как управляваха другарите.
    Що се отнася до крупните инвестиции в последните 10 години, то май се оказа, че 90% от тях са пари на БКП/КГБ с ново лице.
    А както ти гледам кретенските соц разсъждения, май не си работил в нещо различно от кварталното ЕТ. Моделите на работа на чуждите компании са на светлинни години пред нашите велики "фирми".
    За Олигофрени като теб, само Станишев и Борисов да те управляват до края на мизерния ти живот!

  • 9
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    До коментар [#2] от "boby1945":

    Доколкото се осланяте на неизгодни за държавата сделки, би трябвало да си припомним, че тези сделки са сключени по един или друг начин от хора с минало или настояще в ДС и подчинените й структури, като може и да си представим комисионните, взети от последните за способстване на споменатите сделки.

    Естествено, като част от червения агитпроп, след това трябва да се представим като света вода ненапита, вършили всичко во благо народу, а тези чужденстранни капиталсти виж ги колко са зли!

    Трансферът на блага е моделиран и до сега с цел да се прехвърли държавното (било то под формата на съществуващи предприятия или бюджетни средства) не към предприемач, а към рентиерски-ориентиран олигарх, свързан с управляващия "елит".

    "Проблемът" с капитализма, другарю, е че до сега не е прилаган в България в една по-чиста негова форма.

    Но иначе е удобно да се опитвате да изтисквате точки от собствените си провали. Ленин би се гордял с Вас.

  • 10
    pathfinderrr avatar :-?
    pathfinderrr

    До коментар [#7] от "boby1945":
    Говориш като "стар кадър" при това ксенофоб без да вдяваш и дума от това, на което те открехват хората. България не може да си позволи да е затворена и протекционистка държава. Забраняват и го куп международни норми (например споразуменията на СТО) както и европейските регулации. Това да не ти е 19ти век да гледаш само собствената си национална икономика и само вътрешния си пазар. В тази рамка естествено, че ако не намерят конкурентни предложения в България, чуждестранните управители на български дружества, че и не само те, ще се обърнат за поръчки навън. Изобщо ти май не знаеш в какво време живееш или не си си подавал носа повече от собствения ти квартал....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK