Последни спорове около ветото за бюджета
Финансовото министерство излезе със специално становище за вредите от евентуалното спиране на промените в ресорния закон. Държавният глава отговори.
Евентуално вето върху актуализацията на бюджета ще се отрази вредно върху икономиката, върху уязвимите социални групи и ще създаде рискове за публичните финанси. Това твърди Министерство на финансите в специално свое становище, което разпространи днес. Повод за него е вчерашната среща на президента с финансовия министър, след която стана ясно, че държавният глава има нагласа да наложи частично вето върху промените в закона за бюджет 2013. Те предвиждат дефицитът да се увеличи с около 500 млн. лв. до 2% от Брутния вътрешен продукт, както и да се вдигне тавана за новоемитиран дълг с 1 млрд. лв.
На война се лъже най-много
Министерството твърди, че при наложено вето президентската институция ще отговаря за посрещането на "спешни социални нужди и редовно плащане към бизнеса". С това изказване практически се прави опит да бъде прехвърлена върху президента отговорността за това, че изпълнява конституционните си права да налага вето, когато счита, че някой закон не е в интересите на държавата.
"Странно звучи и аргументът, че евентуално вето на президента ще стане причина бизнесът да не получи разплащанията, които са му дължими. Трябва да е ясно, че приетите от Народното събрание промени на бюджета не водят автоматично до разплащане на тези задължения. Необходимите средства не са разписани конкретно по бюджетите на задължените органи. С приетия закон се увеличава Резервът за непредвидени и неотложни разходи и се дава възможност с предвидените средства да се разпорежда Министерски съвет без санкция на Народното събрание. Единствено това!", се посочва в изявление на държавния глава, което беше разпространено от неговия прессекретариат още в понеделник след срещата на Плевнелиев с финансовият министър.
Част от доводите в изявлението на президента обаче също са оспорими. "С промените в бюджета са предвидени допълнителни 40 млн. лева за тези уязвими групи, които държавният глава също подкрепя. Важно е да се има предвид, че тези средства са 4% от предвидения нов дълг. Логично е да се постави въпросът за останалите 96%, за какво са те?", се казва в съобщението.
Дори и бюджетът да не се актуализира като приходи, разходи и салдо обаче, правителството ще трябва да заеме 300 млн. лв. повече от позволеното в сегашния бюджет, за да изпълни законовото изискване в края на годината да има фискален резерв от минимум 4.5 млрд. лв.
"Актуализацията можеше да се направи само в частта на дълга, без да се променят другите показатели", твърди финансист от ГЕРБ, работил по изготвянето на бюджет 2013.
Същото мнение изрази и бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов. "Сметката е техническа и показва, че или държавата трябва да свие дефицита, или да увеличи дълга с около 280 млн. лв., за да има 4.5 млрд. лв. във фискалния резерв в края на годината. И тази сметка се отнася спрямо неактуализирания бюджет на ГЕРБ", обясни той.
Това показва, че 30% от планирания нов дълг се дължат на стария неактуализиран бюджет. Други 30% ще компенсират очакваното от правителството неизпълнение на приходите и 20% или 200 млн. лв. ще са насочени за увеличение на разходите.
