Президентът Росен Плевнелиев наложи в сряда вето върху актуализацията на бюджета за тази година въпреки силния натиск от страна на управляващото мнозинство. Държавният глава връща някои текстове за ново обсъждане в Народното събрание - с които се залагат по-ниски приходи, увеличават се разходите и предвиждат емитирането на допълнителен дълг от един милиард лева над сегашния лимит. Потърсихме за разговор икономиста Красен Станчев, според когото актуализацията е грешна политическа игра, която се играе от лидера на БСП Сергей Станишев.

Защо това вето беше толкова демониризано от управляващите като заплаха за икономиката още преди да бъде наложено? Вярно е, че перспективите за икономиката ни не са най-добрите, но в публикуваната от БНБ в сряда прогноза дори се очаква следващите тримесечия ръстът на БВП да се ускори до над 2% на годишна база.

- Апокалиптичните сценарии по повод актуализацията на бюджета имат двойно обяснение. От една страна, целта е да бъде принизен авторитетът на президента със създаване на фискални илюзии, които заблуждават населението, че става думи за социални разходи. И втората причина е, че мнозинството се съмнява, че може да събере в парламента 121 гласа заради летния сезон. Плюс това трябва да се разчита на партия, която е непредвидима.

Какви ще са конкретните ефекти за БСП и ДПС, които ще трябва да разчитат на "Атака", за да преодолеят ветото?

- Няма да бъде изненада за никого подкрепата от "Атака", въпросът е на каква цена. За предишни гласувания имаха изисквания председателят на партията да оглави една парламентарна комисия. Трудно е да се каже какво ще поискат сега, това знае само Волен Сидеров.

Какво следва от ветото върху бюджета на президента Росен Плевнелиев - за правителството и управляващите, както и за бизнеса?

- Целта на актуализацията е да се отвлече вниманието на обществото от очевидни проблеми на сегашното мнозинство. И второто е да се купи по някакъв начин доверие от различни обществени слоеве, като актуализацията се представи като тяхно спасение. Смятам, че актуализацията е планиране по-скоро на Станишев, отколкото на премиера Орешарски и финансовия министър Чобанов, защото двамата много добре знаят как се развиваваше и каква е перспективата за бюджета тази година. Много добре знаят, че ресурсите са ограничени, и до неотдавна твърдяха, че няма да има актуализация. Знаят много добре и процедурите. Нужният им буфер могат да си осигурят и с процедурата за бюджета за 2014 г.

Да разбираме ли, че в настоящия бюджет няма толкова неразрешими проблеми, които да не могат да изчакат бюджет 2014?

- Няма достатъчно ясни основания за актуализацията. В идеята за актуализацията на бюджета става дума за грешно политическо планиране, грешна политическа игра, която се играе от Станишев. Той принуждава премиера и финансовия министър да предприемат ходовете с актуализацията. Какво виждаме при конкретното изпълнение на бюджета? На консолидирана основа има известен малък излишък от 21 млн. лв., а републиканският бюджет има 7-8 млн. дефицит, който е изпълним. Причините за неизпълнението на приходите не са фундаментални, няма по-малко потребление и съответно по-малки приходи от ДДС.

Проблемът идва като очевидно следствие от новия регламент за плащане на ДДС. Той предполага някои фирми да плащат данъка на годишна основа или на тримесечия - има свобода на избора как да се плаща данъкът, има текущо касово установяване на недостиг. Недостиг вероятно има и заради по-малкото постъпление от мита и акцизи. Предполагам, че в случая става дума за нормална дезорганизация на работата на новото правителство, липса на назначения на важни длъжности в НАП и финансовото министерство. И когато няма началници и е отпускарски сезон, нещата малко са се занемарили.

Защо правителството се насочи първо към актуализацията, а не към решаване на проблемите в приходните администрации? И като предишните кабинети реши да спести прозрачност при разходите.

- В случая става дума за проблем с подобрението на приходите и отказ за преструктуриране на разходите. Защото другото, което може да направи всяко едно правителство, е да оптимизира разходите. Според финансовия министър има проблеми със социалните плащания и рискови групи. Във финансово изражение те са между 8 и 40 млн. лв., или между 9% и 49% от дневните разходи на правителството (82 млн. лв.). Тоест с известни преструктурирания на харчовете е възможно да се осигурят средствата за тези разходи, които правителството смята за важни - служебното правителство доказа, че това е възможно. Но те се отказват от този подход и тръгват към сравнително рискова философия за управлението на публичните финанси - вземането на дълг, което ще отложи събирането на данъци.

Проблемът не е толкова в размера на бъдещия дълг, а е по-скоро в наличието на достатъчно средства за плащането му.  Също така не е случайно, че правителството не прави промени, за да се справи с проблема с приходите. Имаме неясно мнозинство в парламента и прекалено много претенции сред членовете на кабинета. Тогава единствената рационална схема, дори за хора, които много добре разбират бюджетиране като Пламен Орешарски и Петър Чобанов, е да се вземе нов заем. Тогава с него биха се посрещнали всички плащания, които различните политически партии, подкрепящи от кабинета, биха искали да бъдат направени за определен период от време.

Въпросът е, че тези двама много добри икономисти не контролират ситуацията, което личи от риториката на финансовия министър. Той говори за динамичност на ситуацията, което означава "извинявайте, но аз не мога да ви кажа кой какво ще поиска от мен". В крайна сметка се получава непрозрачност, което предизвика тази риторика във ветото на президента и тя е обоснована.

Коя е правилната фискална позиция за българската икономика в сегашната ситуация? В последния си доклад МВФ дори препоръча, ако приходите намаляват, да не се режат разходите и съответно дефицитът може да бъде малко по-голям.

- В позицията на фонда има промяна в сравнение с предишните години и тя е не само към България. Сегашният ръководител Кристин Лагард провежда по-разхлабена политика. В България ситуацията е друга - често колкото повече се увеличават разходите, толкова повече се свива икономиката. И това е така, защото българската икономика е прекалено малка и отворена. Увеличаването на минималната работна заплата и повишаването на минималните осигурителни прагове  дават много бързо негативни ефекти върху нея. В България предвиденото с актуализацията на бюджета увеличаване на бюджетния дефицит до 2% от БВП е много над прогнозния ръст на БВП. И се нарушава цялата философия на предишните правителства за поддържане на дефицита. Тя е правилна философия - дефицитът не трябва да бъде по-голям от това, което се очаква гражданите и икономиката да произвеждат.

Орешарски и Чобанов знаеха, че България не може без тази философия, но сега са склонни да забравят предишния начин на поведение и дори някои свои предишни опити за финансиране на растеж. Например в края на 2008 и началото на 2009 г. преди изборите, когато финансов министър беше Пламен Орешарски, през Българската банка за развитие (тогава Насърчителна банка) бяха налети в икономиката половин милиард лева, но въпреки тази политика крайният резултат беше и дефицит, и 5% спад на БВП.

Самият Орешарски поиска, преди да бъде назначен за финансов министър в тройната коалиция, да му бъдат ограничени правата за харчове на публични средства. Тези правила бяха добри и донякъде наложени от Пламен Орешарски като финансов министър, но се нарушават от Пламен Орешарски като премиер. Затова смятам, че се прави опит за стъпка назад в правилата за управление на публичните финанси на страната.

Едва ли има лесен отговор, но все пак какво най-важно трябва да се направи, за да излезе България от странното си състояние - макроикономически стабилна, но и най-бедна в ЕС?

- Първо, трябва да се направи оценка на ситуацията. Българските граждани са най-бедни в ЕС заради събития в икономиката от края на 80-те и средата на 90-те - фалита по вътрешния и външния дълг, и защото изплащат последствията от разрушаването на икономиката тогава. Кризата сега е много повече политическа, отколкото икономическа.

Затова трябва да се харчат по-добре публичните финанси. От 1998 до 2012 г. 41.5 млрд. лв. са били нерационално изразходени, както установи Сметната палата. Трябва и да се реформират областите на фундаменталния риск. Преди всичко пенсионното дело, където натрупаните дефицити за последните 5 години са 40 млрд. лв. Нужно е да се индивидуализират сметките на осигуряващите, да се намалят групите по привилегии, които понижават общата средна възраст за пенсиониране.

Необходимо е да се насочи и внимание към държавните поръчки, на които се пада 16% от БВП средно през последните десет години, образованието и здравеопазването. Публичните средства в тях трябва да се управляват ефективно и да е ясно докъде стига частният интерес.