Три верни и три неверни твърдения за ветото върху бюджета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три верни и три неверни твърдения за ветото върху бюджета

Президентът подчерта, че не оспорва актуализацията по принцип, а липсата на достатъчно прозрачност.

Три верни и три неверни твърдения за ветото върху бюджета

Вера Денизова
14428 прочитания

Президентът подчерта, че не оспорва актуализацията по принцип, а липсата на достатъчно прозрачност.

© Надежда Чипева


Ако някой непредубедено се опита да се ориентира в дебата за ветото, което президентът Росен Плевнелиев наложи върху актуализацията на бюджета, почти сигурно ще се изгуби в море от аргументи. А те са от всичко по много – има и политически, и икономически и откровено манипулативни.   

Още преди държавният глава да обяви официалното си решение, управляващото мнозинство започна да рисува апокалиптични картини – от забавяне на социалните плащания до срив на икономиката. Истината е, че развитието на събитията оттук нататък зависи в много по-голяма степен от волята на парламента (виж другия текст). От ветото на президента управляващото мнозинство дори може да извлече ползи – защото това, което поиска Плевнелиев, е повече прозрачност и дебат. И по същество съвпада с очакванията към политиците от хората, които всяка вечер скандират "Оставка!".

Президентът обясни, че връща за прегласуване промените в бюджета за тази година по целесъобразност – за да има нови разисквания около нуждата от нови разходи, увеличение на тавана за дълга и работата на приходните агенции. Затова и държавният глава наблегна само на някои от текстовете, с които се залагат по-ниски приходи, увеличават се разходите и предвиждат емитирането на допълнителен дълг от един милиард лева над сегашния лимит. Управляващите вече дадоха да се разбере, че няма да се съобразят с мотивите на Плевнелиев и ще прегласуват промените по начина, по който бяха внесени. Междувременно мъглата на политическата конфронтация се спусна над рационалните аргументи и по-важните въпроси, които ще видите по долу, едва ли ще бъдат обсъдени по същество в парламента.

Могат ли да се положат усилия за по-добра събираемост

Естествено

"Не мога да подкрепя автоматично занижаване на приходите, без да е направен опит да се подобри събираемостта на данъците, да се оптимизира работата на приходните агенции, да се подобри тяхната ефективност, да се преодолее административният натиск към бизнеса. С актуализацията на бюджета единствено се снижават стандартите на работа по събираемостта и се дава лош сигнал, че при първите признаци на проблеми сме готови да прибегнем единствено до най-лесното решение", обясни в мотивите си за вето президентът.

Още когато заговориха, че очакват неизпълнение на приходната част, управляващите предизвикаха повдигане на вежди. Защото едно от най-силните предизборни обещания на БСП беше да събере милиард в повече чрез мерки срещу контрабандата и източването на ДДС. В допълнение – вече почти два месеца ключова приходна агенция – митниците, стои обезглавена и на практика до тази седмица тя се управляваше от един човек – заместникът на Ваньо Танов Борислав Борисов.

Ето и малко числа. В актуализацията на бюджета се залага неизпълнение на приходите от едва 207 млн. лв. Очакванията са от данъци да се съберат с 555 млн. лв. по-малко, но те се компенсират с преизпълнение на неданъчните приходи. Недостигащите милиони са (забележете!) под 1% от целия бюджет на държавата за тази година, който надхвърля 30 млрд. лв.

От Министерство на финансите на няколко пъти обясниха, че има и скрити фактори, които оказват влияние върху постъпленията от ДДС и акцизи. "Подобен скрит фактор е размерът на невъзстановения ДДС. Нормалните нива на ДДС за възстановяване следва да бъдат 200-250 млн. лева. Невъзстановеният ДДС към 30 юни 2013 г. е в размер на 776 млн. лв., в т.ч. 319 млн. лв. просрочен ДДС и 457 млн. лв. текущ ДДС за месец май 2013 г.", твърди ведомството на Петър Чобанов в своя позиция. Според експерти от самото ведомство обаче е нормално на месечна база текущият за възстановяване косвен данък да е около 400 млн. лв., а в по-силни месеци като юли и август тази сума дори е около 500 млн. лв. Остава неясно защо в сметките за това колко ДДС ще се събере държавата се включва и данък, който не е забавен, а текущо деклариран за възстановяване, сроковете за който още не са изтекли. Още повече че подобно спекулативно вадене на аргументация е нож с две остриета и за управляващите – вместо да звучат по-убедително, дори и смислените им мотиви олекват покрай подобни спорни твърдения. В резултат - всяко тяхно изказване започва да се поставя под съмнение.

Да увеличаваш разходите, без да правиш нищо за приходите обаче, категорично не е правилната политика.

Трябва ли правителството да е по-прозрачно

Не, за какво му е?

Шегуваме се - разбира се, че действията на властта трябва да са прозрачни. Това е базов принцип, който обаче важи с още по-голяма сила за това правителство. Огромното недоверие към него практически блокира работата му и единственият начин донякъде да компенсира това е пълната публичност и максимално подробните обяснения на действията си.

Президентът на няколко пъти подчерта, че не оспорва актуализацията по принцип, а липсата на достатъчно прозрачност – за какво ще се похарчат новите разходи и какво ще е предназначението и ефектът върху икономиката от нов едномилиарден заем.

"Искаме да знаем повече за всички разходи и искаме да знаем повече за предвидения нов дълг и, разбира се, как ще се управлява този публичен ресурс до края на годината", обясни Плевнелиев. Той поиска новите разходи, които се залагат с актуализацията (200 млн. лв.) да се впишат в бюджетите на съответните министерства, за които са предназначени. Сега допълнителните пари са записани в резерва за непредвидени и неотложни разходи, а това позволява на правителството да разпределя средствата в него, без да е нужна санкцията на парламента. По този начин се губи отчетността и тези милиони могат да бъдат изразходени и за други дейности.

Между другото подобна критика вече беше отправена и от много анализатори. "Най-големият плюс от вето на президента би било да се разбере за какво точно ще отидат тези 200 млн. лв., които се дават в повече в пълното безконтролно усмотрение на кабинета и на финансовия министър. Ако в закона пишеше – 5 лв. за този, 10 за онзи и така до 200 млн. лв., сега е абсолютно безконтролно", казва Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

Факт е, че това не е първото правителство, което си оставя вратички за повече разходи без санкцията на парламента, като използва за това резерва за непредвидени и неотложни разходи, но пък това не е основание тази практика да се продължи

"Ветото е добър повод да се вземат мерки за подобряване на прозрачността на разходите на държавата. Както и да започнат да се публикуват регулярни данни както за надвнесения ДДС, който подлежи на възстановяване, така и за просрочените задължения на държавата - на кои ведомства са, за какво и на каква сума възлизат", е мнението на Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Освен за повече публична информация как държавата управлява парите на данъкоплатците, в мотивите си президентът повдига и още един въпрос, по който има широк обществен консеснус – за ефективността на разходите. 

"Не споделям подхода за автоматично увеличаване на разходите, без да се потърсят възможности те да се оптимизират и да се подобри тяхната ефективност. Редица сектори продължават да са нереформирани въпреки огромните си бюджети. Не виждам решителни действия в тази посока", посочи президентът. Все пак той уточни, че извън ветото остават текстовете, с които се увеличават някои социални плащания, както и че подкрепя по прицнип държавата да е коректен платец към бизнеса.

Законът за бюджета трябва да се промени

Да, наистина се налага

Дори и бюджетът да не се актуализира, правителството ще трябва да заеме 300 млн. лв. повече от позволеното в сегашния бюджет, за да изпълни законовото изискване в края на годината да има фискален резерв от минимум 4.5 млрд. лв. Това всъщност е и най-безспорният аргумент на Министерството на финансите за промяна на бюджета. Но тя може да се случи буквално с промяна на два текста в сегашния закон за бюджета.

"При запазване на текущия лимит за нов дълг оценката на министерството е равнището на фискалния резерв в края на годината да бъде 3.9 млрд. лв., а през първото тримесечие на 2014 г. да бъде в интервала 1.6-3.5 млрд. лв., което ще наложи търсенето на спешно финансиране през 2014 г. с цел запазване на средства от автономни фондове във фискалния резерв - например Сребърния фонд. От своя страна това ще доведе до увеличаване на разходите за обслужване на дълга, емитиран при по-високи лихви", посочват от ведомството на Петър Чобанов. След като ветото стана факт, от финансите обясниха, че то ще ограничи времевия прозорец, в който може да се привлече допълнителният дълг.

"През 2012 г. парламентът прие на 8 юни подписания четири дни по-рано договор между България и три банки за емитиране на 950 млн. евро на външните пазари и едва месец по-късно емисията вече беше факт. Тъй като емисията на нов дълг отнема повече време, това означава, че МФ е работело преди парламентът да ратифицира договора. Същото може да направи и това правителство, за да не ограничава възможностите си", твърди Калоян Стайков от ИПИ. Той допълва, че наистина е нужно нивото на фискалния резерв да се повиши, но действията на това правителство са в противоположна посока, тъй като то увеличава дефицита за годината (с 500 млн. лв. до 2% от БВП), а оттам и отлага възможността за попълване на фискалния резерв.

Ветото е заплаха за икономиката?

Не, за щастие

"Наложеното вето ще има неблагоприятни последици върху социално-икономическото развитие на страната", заяви премиерът Пламен Орешарски по повод указа на президента. Перспективите пред българската икономика наистина не са безоблачни, но засега не се очертава и рецесия. В публикуваната наскоро прогноза от БНБ дори се очаква следващите тримесечия ръстът на БВП да се ускори до над 2% на годишна база.

Другото внушение на правителството е, че ако продължи да управлява с бюджета "Дянков", ще трябва да провежда неговата фискална политика – да не се разплащат с бизнеса, да не възстановяват ДДС и да оставя недофинансирани сектори. Указът на президента ще забави прилагането на прекроения бюджет, но това не спира кабинетът да извърши нужните плащания към бизнеса, както и да възстановява ДДС в срок, защото те не зависят от промяната на закона, а от волята на управляващите. Първите реакции на бизнеса след ветото също са показателни – притесненията на предприемачите са по-скоро държавата да не раздува дефицита.

Има и друг спорен момент - доколко фискалните стимули под формата на повече държавни разходи биха имали положително отражение върху икономиката. В своя тримесечен икономически анализ БНБ посочва, че за България "фискалните мултипликатори са много ниски, което означава, че при голям фискален импулс ефектът върху икономическия растеж е незначителен". Казано по-просто – изземването на повече средства от данъкоплатците или пък поемането на нов дълг с цел повече публични разходи, няма да доведе до желания ефект. 

"Всъщност предварителното харчене без положителен ефект за ръста на икономиката е повече от обикновен похват изобщо, а и в опита на сегашните управляващи. Последният такъв случай е началото на 2009 г., когато само през Насърчителната банка бе пуснат в оборот ресурс, равен приблизително на 1% от БВП. Резултатът бе, че икономиката се сви с 5% от БВП", дава пример икономистът Красен Станчев.

Президентът ще забави програмата на правителството

Кое? Не

Още преди да стане ясно има ли вето, управляващите се опитаха да прехвърлят на президента отговорността за всички нереализирани техни обещания – плащания за хората с увреждания, ваучери за храна, та дори и субсидиите за зърнопрозиводителите. При желание от страна на управляващите обаче част от тези разходи могат да се набавят чрез преструктуриране на сегашния бюджет. По подобен начин служебното правителство осигури за социални политики 41 млн. лв,. без да се налага актуализация на бюджета.

Дали правителството ще се затрудни да изпълнява своята програма и политика, всъщност зависи само от волята на депутатите от управляващото мнозинство да отхвърлят по-бързо ветото на президента. 

"Промяната на бюджета е продиктувана от идеологически и политически причини на управляващото мнозинство. Непрестанният опит да се обяснява с някаква неизбежност, все едно вселената се срива и бюджетът трябва да се смени, идва като камъче в обувката, защото не е така. Бюджетът се сменя поради политически убеждения на мнозинството, в което няма нищо нелегитимно", е мнението на Георги Ганев.

Има ли груба намеса в политиката на кабинета

Не.

Ветото на президента бе разчетено от управляващите като "груба намеса в работата на изпълнителната власт", "в противоречие с конституционно възложените му функции" и като "явно политическо позициониране".

Нищо от това не е състоятелно. Дори и да иска, президентът не може да се намеси в политиката на кабинета. Той, както и всеки друг гражданин, може да не е съгласен с нея, но няма никакви правомощия за нещо сериозно. Неговото най-силно оръжие - ветото, може да служи само за изразяване на позиция и обръщане на внимание. 

Ако някой непредубедено се опита да се ориентира в дебата за ветото, което президентът Росен Плевнелиев наложи върху актуализацията на бюджета, почти сигурно ще се изгуби в море от аргументи. А те са от всичко по много – има и политически, и икономически и откровено манипулативни.   

Още преди държавният глава да обяви официалното си решение, управляващото мнозинство започна да рисува апокалиптични картини – от забавяне на социалните плащания до срив на икономиката. Истината е, че развитието на събитията оттук нататък зависи в много по-голяма степен от волята на парламента (виж другия текст). От ветото на президента управляващото мнозинство дори може да извлече ползи – защото това, което поиска Плевнелиев, е повече прозрачност и дебат. И по същество съвпада с очакванията към политиците от хората, които всяка вечер скандират "Оставка!".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    kopo avatar :-|
    kopo

    Правителството не може да излезе и да каже публично за къде са му нужни няколко стотин милиона извън предвидените разходи. Ако Орешарски излезе и си признае, че това са парите, необходими за обезщетения на хилядите уволнявани чиновници от държавната администрация (които ще се подменят със "свои" хора), ефекта ще е още един 14.06.

  • 2
    tribiri avatar :-|
    tribiri

    Ами бюджетът изглежда добре, само че има и мотиви около бюджета, както и такива, които касаят следващия бюджетен период. През 2014-та ще трябва да се емитира дълг за да се погаси падежиращия на 15.01.2015 дълг в размер на 1 086 милиона щатски долара. Това би могло да бъде огромно облекчение, защото лихвеният купон там е 8.25%.
    В края на мандата си на финансов министър Орешарски канцелира 184.2 млн.$ от този дълг, като използва резерва и спести лихви в размер на 4*8.25%*184.2 милиона лихви, които трябваше да плати допълнително Дянков по времето на управлението си.
    Не можем ли поне за момент да допуснем, че в главата на Орешарски се върти идеята да редуцира в подходящ момент, още малко този изключително скъп за една държава дълг?!

  • 3
    tribiri avatar :-|
    tribiri

    До коментар [#1] от "kopo":

    Ако идеята му е тази, за която съм предположил в #2 това, че е излязъл и е казъл на разхождащите се по жълтите павета ще струва на държавата няколко десетки милиона долара.

    Беше ли ти казал през 2008-ма, че се готви да предприеме такава стъпка?

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#3:"tribiri"]Беше ли ти казал през 2008-ма, че се готви да предприеме такава стъпка[/quote]Една много малка част от парите, които Орешарски и Станишев раздадоха под формата на "бюджетен излишък" през 2008-ма са отишли за обратно изкупуване на дълга.

  • 5
    tribiri avatar :-|
    tribiri

    До коментар [#4] от "Nikolay UK":

    Друга по-голяма част отидоха за капитализация на ББР, за да може ББР да отпуска линии за предоставяне на кредити на земедлски стопани и малки и средни предприятия. При това тези пари се предоставяха от търговските банки на техен риск. Още една друга по-голяма част отиде за капитализацията на НЕК, защото след това Дянков, като започна да събира по 80% девидент реално тези пари, които ги даде Орешарски Дянков ги прибра обатно.

    И изобщо, колкото по-малко някой знае за това, какво се случва, толкова повече глупости му се присънват.

  • 6
    unknoun avatar :-|
    Чичо Ваньо

    [quote#2:"tribiri"]Не можем ли поне за момент да допуснем, че в главата на Орешарски се върти идеята да редуцира в подходящ момент, още малко този изключително скъп за една държава дълг?![/quote]

    Ако е така,да го каже ясно и без увъртания!Само,че откакто заговориха за актуализация мълчат.

  • 7
    forumer avatar :-|
    forumer

    Адвокатите на президента са също толкова неубедителни. Не трябваше толкова едностранчиво да политизирате вестника. Не си струва елементарно да губите уважение

  • 8
    theteaserboy avatar :-|
    theteaserboy

    До коментар [#5] от "tribiri":давам ти ААА по трите агенции за последните три коментара :)

  • 9
    qik23308261 avatar :-|
    Elena_Trajanova

    Непрозрачно увеличение на дефицита и непрозрачно увеличение на дълга. Това е достатъчно, за да не се прави.

    Нелепо е всеки сам добронамерено да си обяснява тези действия на правителството, ако то самото не може да ги изкаже и да убеди данъкоплатците.

    Затова вето и недопускане на кражбата!

  • 10
    mentor avatar :-|
    Ментор

    [quote#2:"tribiri"]Не можем ли поне за момент да допуснем, че в главата на Орешарски се върти идеята да редуцира в подходящ момент, още малко този изключително скъп за една държава дълг?! [/quote]
    Може, ама може да допуснем и камара други неща. Кое да си изберем?
    Като гледам, резултата от всички участия на БСП във властта до момента е бил катастрофален - купони, зърнена криза, държавен фалит, хиперинфлация, крах на банковата система, пълно спиране на евросредствата..... няма абсолютно никаква причина да смятаме, че тоя път ще е различно.
    И второ, не мисля че има каквото и да било значение какво се върти в главата на Орешарски. Веднага след избирането си той предложи престъпник да оглави борбата с престъпността - с ясното съзнание, че това би имало непоправими последици за България. И до днес не е казал кой му го наложи. Самият факт, че не подаде оставка още на същия ден е напълно достатъчен. След това назначи (или се опита) камара престъпници на всякакви постове. На повечето от тях очевидно не знаеше дори имената. Орешарски е само безхарактерна кукла на конци, от него абсолютно нищо не зависи - така че не би могъл да реализира някаква своя стратегия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK