Бъдеще в черно-кафяво
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бъдеще в черно-кафяво

Бъдеще в черно-кафяво

Подземният въгледобив в България изглежда обречен. Останалата част от сектора обаче има по-добри изгледи

15447 прочитания

© Надежда Чипева


На България не й трябва Маргарет Тачър, за да унищожи въгледобива. Тук си имаме пасивна държава и Христо Ковачки, които сами ще доведат до този резултат.

Покрай трагедията в мина "Ораново" (виж текста) въпросът за бъдещето на въгледобивната индустрия в страната отново излезе на дневен ред. Истината е, че част от тази индустрия (най-вече надземната) има достатъчно ясно бъдеще. Друга част, в която Ковачки е сериозен играч, е на път да потъне и ще го прави бавно и болезнено.

Защо ще излезем изпод земята

В България няма държавна минноспасителна служба. Вероятно сте разбрали това покрай трагедията в рудник "Ораново", където хората, които работиха две седмици под земята, за да открият загиналите миньори, са частна структура към мини "Бобов дол". Преди да се възмутите, да припомним един факт - в България няма държавен подземен рудник.

Предприятията за подземен добив са 14, като от тях за въглища са пет - "Мини Балкан 2000"ЕАД; "Въгледобив Бобов дол" ЕООД; "Мина Черно море - Бургас" ЕАД; "Фундаментал" ЕООД и "Пирин Ораново" ЕООД. Причината за това е, че в края на миналия век и в началото на този държавата реши, че за нея няма бъдеще в подземния добив на въглища, тъй като е прекалено скъп, и затвори някои мини, а други даде на концесия.

Както състоянието на сектора към момента показва, това решение е било правилно. Дори да оставим настрана "Ораново", където ситуацията граничи на моменти с престъпното (вижте репортажа), в останалите мини бъдещето не е розово. Всички те страдат от хронично липса на инвестиции, а повечето са вързани с производства като това на ТЕЦ "Бобов дол", което значи, че с либерализицията на енергийния пазар, в който ТЕЦ-ът няма да има гарантирано място, планините от неизползвани въглища ще растат. С други думи, за подземния въгледобив в България бъдещето изглежда все по-предрешено.

Един подземен рудник е и по-сложен и по-скъп за поддръжка от открита мина, каквито са например "Марица-изток", което прави и цената на продукцията му по-висока. "Един такъв рудник трябва да е много добре сметнат, за да се развива", обяснява директорът на държавната "Минпроект" Хубен Хубенов. "Той не е обикновена строителна конструкция. Той има собствен живот под земята - всеки ден е в някакви нови условия." Това значи нови разходи, експертен персонал, мерки за сигурност. Така в местни условия подземните мини или правят много скъпи въглищата, или рискуват все повече живота на хората вътре.

Подземните мини в страната са на възраст над половин век. Според констатациите на инспекцията по труда повечето от прилаганите технологии за добив са с висока степен на производствен риск и с много голям дял на ръчен труд. Освен това, както Хубенов посочва, нито една от тези мини не разработва нови находища, защото е много скъпо, и затова само изчерпват настоящите. "Всички мини някога са проектирани тук. Но след като ги концесионираха, те започнаха да живеят собствен живот", казва директорът на"Минпроект", според когото техни експерти не са слизали в тези мини от години. Разбира се, не е задължително да се ползват услугите на "Минпроект". Но е задължително да имаш експерти, които да преценяват рисковете и инвестициите. А това е лесно пренебрежимо условие в България, като се има предвид нивото на контрол: както случаят с "Ораново" показа, контролните механизми могат да се провалят твърде лесно. "Смея да твърдя, че капацитетът от чисто интелектуално ниво от държавата на тези контрольори е на доста ниско ниво", казва Владимир Топалов, шеф на миньорския синдикат в КТ "Подкрепа". "Основното е да видиш там, където започват нещата - да видиш инженерните проекти, начина, по който се предлага технологията - и чак след това да стигнеш до работника да го питаш къде му е самоспасителят и свети ли му лампата. Този контрол на по-високото ниво го няма на този етап."

Сбърканият модел

Бившето "Мини Бобов дол" е печалният пример за всичко, което е объркано във въгледобива в страната. Идеята за тяхното преструктуриране е още от средата на 90-те години на миналия век, но едва през 1999 г. се взима решение за отделяне на губещите дейности в отделно дружество - "Колош". Идеята е била новото минно предприятие да се оздрави или ако не може, да се закрие. Става естествено последното, като любопитно е, че около него за пръв път изгрява името на Красимир Михайлов в минния бранш - месокомбинат "МесКо - ММ5" ЕООД (в която той е управляващ директор на собственика), започва да продава на тогава все още държавният ТЕЦ "Бобов дол" въглища от дружеството в ликвидация.

Изкарването на лошите активи не помага и през 2001 г. а след това и през 2004 г. се взима решение за преструктуриране или ликвидация на мините в Югоизточна България. Според Христо Казанджиев, който по това време е директор на дирекция "Природни ресурси и концесии" в министерството на икономиката, дори е било постигнато съгласие със синдикатите за ликвидацията. Единственото условие на последните е било да се направи опит за приватизация на мините. Първите мини, които се продават, са отново по-неефективните части на "Бобов дол" и "Перник".

Тук следва и най-интересната част. През 2004 г. се взима решение за приватизация на ТЕЦ "Бобов дол", като процедурата привлича сериозен интерес - гръцката PPC и италианската "Енел". Печели гръцката компания, но след силен синдикален протест приватизацията пропада. Причината - профсъюзите искат гърците да поемат ангажимент за 100% български въглища. PPC обаче има намерение да закупи само най-ефективните участъци на "Мини Бобов дол", а остатъкът от необходимите въглища да бъдат внасяни. За това са били правени експерименти още в края на 90-те години и според Казанджиев индонезийските въглища са показали отлични резултати - и като качества, и като екологични характеристики. Освен че са икономически по-изгодни вносните въглища поевтиняват и екологизацията на централата.

В крайна сметка дори и след решение на петчленката на Върховния административен съд в нейна полза PPC не влиза в ТЕЦ "Бобов дол". Малко покъсно централата е взета от консорциум начело с Христо Ковачки. В него участие има и Красимир Михайлов, който преди това е взел под наем за пет години "Бобов дол" с обещанието за погасяване на дългове и инвестиции (каквото е неубедително обяснение на тогавашния министър на икономиката Румен Овчаров). В синдикалното споразумение обаче е записано, че тецът ще купува само местни въглища, а синдикатите ще помагат на собственика да намира пазар за електроенергията си.

В момента експлоатацията им е изгодна единствено поради затварянето на цикъла от фирмите близки до Христо Ковачки, който се възползва от схемата "свободни цени на въглищата, регулирана цена на електроенергията". При нея, ако производителят успее да докаже по-високи разходи, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е длъжна да му признае и по-високи цени. Тази схема се допълва и от изискването на закона за енергетиката, според който министърът на икономиката определя обща годишна квота за задължително изкупуване на електрическа енергия от производители, ползващи местни първични енергийни източници (на гориво) "по съображения за сигурност на снабдяването". По този начин поне счетоводно ТЕЦ "Бобов дол" излиза на загуба, но пък за сметка на това печелят доставчиците на въглища (които са собственици на теца). Сега обаче ДКЕВР намали рязко както цените на ТЕЦ "Бобов дол", така и квотата му на регулирания пазар и въглищните планини започнаха да растат.

Тези, които ще оцелеят

Държавните "Мини Марица-изток" са функция от работата на централите в Маришкия басейн - през 2011 г. те дори достигат рекордни добиви и при малко по-свободни цени на въглищата те не биха имали много проблем с бъдещето си. Въпреки врявата за "тайния план" за съсипване на "Мини Марица-изток", проблемите пред тях са всъщност преодолими. Това, което пречи основно на развитието на мините, е задръстването на вътрешния пазар с електроенергия и субсидиите през гарантирани квоти на пазара за по-скъпите производители. В тези условия централите в Маришкия басейн, които са сред най-евтините производители в България (с изключение на ТЕЦ AES "Гълъбово" и двете малки централи, свързвани с Христо Ковачки - "Брикел" и ТЕЦ "Марица 3"), не могат да работят на пълни обороти.

На второ място, нуждата от поддържане на все пак поносима цена на тока кара държавата да потиска цените на ТЕЦ "Марица-изток 2". За да се получи последното, централата не само получава държавна помощ (например грантове от фонд "Козлодуй"), но и трябва да се намали цената на въглищата. Тъй като последната се определя от Министерството на икономиката, то може да прави с нея каквото реши - през 2010 г. тя беше смъкната от 74.56 на 71.50 лв. за тон условно гориво. Проста сметка показва, че повишаването й с лев би довело до повишение на цените на ТЕЦ "Марица-изток 2" с около 0.8% - т.е. нищожно. Исканите от синдикатите 106 - 108 лв. обаче вече биха направили електроенергията му непродаваема.

И стигаме до третата причина - синдикатите.

Миньорския глас

Тяхната роля е ключова и по принцип не е отрицателна - това е сектор, който привлича нискоквалифицирани кадри и в този случай без колективно договаряне мините биха заплащали много ниски заплати (тъй като лесно могат да подменят работниците). Работата на българските профсъюзи обаче цели краткосрочни ползи - запазване на персонала вместо дългосрочно подобряване на условията в сектора. Ако към това се прибави и държавният мениджмънт на "Мини Марица-изток" ("единствената цел е разходите да стигнат приходите", казва например Казанджиев, но мнението е споделяно от повечето експерт в бранша), нещата не са розови.

Съпротивата им срещу чуждия инвеститор например обрича ТЕЦ "Бобов дол" на бърза деградация - без инвестиции за модернизация и достъп до външни пазари. На мястото на чуждите идват български инвеститори, които имат странна бизнес логика. Висш служител на министерството на икономиката например си спомня как Ковачки е отговорил с усмивка на въпросите как ще се справи с изпълнение на изискванията на комплексното разрешително за ТЕЦ "Бобов дол" (заради нарушенията на "Брикел" Европейската комисия заведе наказателна процедура срещу България).

Подобно е поведението на тези инвеститори и по отношение на условията за безопасност на труда. Странно е например защо синдикалните лидери сега протестират срещу евентуалното закриване на мини, а не срещу Дикенсовите условия, в които миньорите от мина "Ораново" са били принудени да се трудят. Тук вероятно отговор може да се намери в синдикалното минало на доста от изпълнителните директори на рудниците в Югозападна България.

При "Мини Марица-изток" тяхната роля е малко по-специфична. Те поддържат тезата, че фонд работна заплата трябва да расте постоянно независимо от работата на мините и че не трябва да се съкращават работници (реално това става, но прекалено бавно). Например през първото шестмесечие на 2012 г. разходите за заплати и социални осигуровки са представлявали 38.51%, докато за първите шест месеца на тази години те са вече 45.42% от всички разходи. Като се има предвид, че минната дейност е много капиталоемък отрасъл, подобно съотношение е просто твърде високо. Причината е, че фонд работна заплата е надут при рекордната 2011 г. и след това, тъй като не следва реалните приходи на дружеството, вече започва да му тежи. На целия този фон, в началото на миналата година синдикатите излязоха да стачкуват, а сега отново са в такава готовност. Заплатите могат да се повишат бързо със съкращения. "Никой в "AES Гълъбово" не се оплаква не защото нямат синдикати, а защото имат добри заплати. В "Контур глобал" имат синдикати, но заплатите им са високи (те имат двойно по-малко персонал на единица инсталирана мощност спрямо държавните тецове - бел. ред.), защо и "Мини Марица-изток" да не е така", пита се мениджър на минно дружество. Но всяко ръководство, което се опита да повдигне въпроса, си отива. Реално в "Мини Марица-изток" само ако се промени схемата на транспорт на въглищата към централите и ако се закрият дублиращите звена, могат да се съкратят около 20% от заетите.

Какво е бъдещето на въгледобива?

Въпросът за хората е разбира се ключов. Към настоящия момент в отрасъла според Националния осигурителен институт работят около 17 хил. души (12 хил. според Националния статистически институт).

Въпросът е и дали трябва да продължи потискането на цената на едни мини, за да могат други мини да оцелеят. Това вреди както на жизнеспособните предприятия, така и на потребителите. Допълнителен негативен ефект е и фактът, че на практика субсидираната с евтини въглища българска енергия се изнася (ТЕЦ "Марица-изток 2" е основен експортьор), за да може у нас да се продава по-скъпата.

Либерализацията на пазара обаче обещава промени. Краткосрочно "Мини Марица-изток" се нуждаят от модернизация, но биха били и едни от най-печелившите, тъй като централите от Маришкия басейн ще могат да продават енергията си при доста добри условия. В бъдещ период може да се помисли и за частична приватизация - държавата да прехвърли основния дял на ТЕЦ "Марица-изток 2", а двете американски централи да закупят 49% от тях (срещу примерно отказа от гарантирани плащания по дългосрочните си договори). Това ще вкара чужд мениджмънт, което със сигурност би подобрило корпоративното управление на мините. Тогава и централите биха определяли по-справедлива цена, тъй като вече комплексът ще има един продукт - електроенергия. Този план обаче едва ли ще се осъществи поради съпротивата на синдикалните организации.

С изключение на една-две, мините в Югозападна България зависят от "Бобов дол" - каквото се случи с ТЕЦ-а, вероятно ще се случи и с тях. Запасите им вероятно са на изчерпване, става все по-скъпо да се поддържат в годно състояние, а ако се затегне контролът - концесиите вероятно ще бъдат отнети. Реално без някакъв вид субсидия те трудно биха оцелели в следващите години. "В ЕС има държави като Германия и Полша, които все още дотират въгледобива, нищо, че са подписали европейските директиви. В Полша 85% от енергията се добиват от въглища", припомня Валентин Вълчев от КНСБ. България обаче сериозно трябва да се замисли дали да субсидира скъпата въглищна енергия, което е едва около 4% от потреблението на страната (горе-долу колкото другия скъп източник - фотоволтаиците), особено при условие че има тежки договори, които трудно може да наруши с AES.

Обобщено: заетите в сектора ще намаляват, подземните мини ще започнат да стават все по-нерентабилни, а ако иска да направи най-правилното, държавата трябва да затегне контрола върху плановете и безопасността и да остави либерализацията на пазара да реши останалото.

по темата работиха:

Иглика Филипова

Кирил Хавезов

На България не й трябва Маргарет Тачър, за да унищожи въгледобива. Тук си имаме пасивна държава и Христо Ковачки, които сами ще доведат до този резултат.

Покрай трагедията в мина "Ораново" (виж текста) въпросът за бъдещето на въгледобивната индустрия в страната отново излезе на дневен ред. Истината е, че част от тази индустрия (най-вече надземната) има достатъчно ясно бъдеще. Друга част, в която Ковачки е сериозен играч, е на път да потъне и ще го прави бавно и болезнено.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    toshocorporation avatar :-P
    Тошо Корп.

    "На България не й трябва Маргарет Тачър, за да унищожи въгледобива. Тук си имаме пасивна държава и Христо Ковачки, които сами ще доведат до този резултат." - то не е за смях, ама ... :)))

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#1:"Тошо Корпорейшън"] Тук си имаме пасивна държава и Христо Ковачки, които сами ще доведат до този резултат[/quote]

    Това не е съвсем точно казано, защото от съдържанието се вижда, че и без Ковачи резултатът е щял да бъде същият, но да настъпи много по-рано. Лицето и още 2-3 като него яхват синдикалния и политически популизъм, за да изстискат каквото изпадне като възможност в последните дни от съществуването на този подсектор. А защо популизъм? Първо, защото ако наистина се инвестира в една мина, няма да ги има заети 250 човека, за да извадят 80 хил. тона годишно, което прави 50-тина кофи на работник дневно. Затова нито един синдикалист няма да спомене за нови технологии в който и да било сектор. Второ, никой не казва за екологичния ефект. Преди не ме съветхваха да си правя вила в Горна Баня, защото розата на ветровете докарвала пушеците от Перник. Вчера бях от сутринта до вечерта в Перник и околия. Въздухът е от чист по-чист, въпреки че все още приписват на ТЕЦ-а разни дребни нарушения с филтрите. Но поне аз не усетих нищо.

  • 3
    theteaserboy avatar :-|
    theteaserboy

    момче Марица изток 3 не е свързана с Ковачки..корегирай си текста...и опрости малко стила на писане, че с тия сложни изречения само ти си ги разбираш

  • 4
    theteaserboy avatar :-|
    theteaserboy

    до автор: AES Гълъбово" и "Контур глобал са оутсорснали доста от обслужващите дейности към свързани лица и затова ти излиза сметката, че са по-ефективни, но може и да не са ако вземеш тези разходи за външни услуги...четете внимателно бумагите ...не бързайте да гледате коефициентите преди да сте помислили...моделът е друг при тях...

  • 5
    qik23308261 avatar :-(
    Elena_Trajanova

    Токът произведен от горене на въглища е мръсен и отровен и в крайна сметка много по-скъп от най скъпите фотоволтаици. Това го доказва и европейската агенция по околна среда.

    В България обаче придпочитаме да си заравяме главата и бъдещето под остаряла енергетика от рески дизайн...

  • 6
    pruch avatar :-P
    pruch

    Всъщност бъдещето на индустрията е миризливо -кафяво.Това черно кафявото е може виждането през розови очила.Сега въгледобивът скоро и навсякъде другаде в България...

  • 7
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Уф... не ме страскайте така... като прочетох заглавието си помислих, че става дума за бъдещо управление на кафявата коалиция завзела властта с преврат това лято.

  • 8
    trakerbg avatar :-|
    TrakerBG

    В края на статията нещо оплетохте мините и ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, що така? Заплатите на ЕНЕРГЕТИЦИТЕ в американските 1 и 3 наистина са по-високи от тези на ЕНЕРГЕТИЦИТЕ в тец-2, но и едните, и другите нямат много общо с МИНЬОРИТЕ.
    Хубаво би било в следваща статия да отделите повече внимание на администрацията на мините и самите синдикати - техните връзки, дали не са замесени в някакъв бизнес с мините и т.н. Не случайно е трудно да започнеш работа в мините. Неееее, не като миньор, разбира се, малко искат да стават миньори. За администрацията става въпрос. А пък нов синдикален лидер се избира по-трудно от Патриарх, това всички го знаем.

  • 9
    vesko_dechev avatar :-P
    Веселин Дечев

    Дай власт на синдикатите и гледай цирк!

  • 10
    vesko_dechev avatar :-|
    Веселин Дечев

    Ами на всяко нещо му иде края!
    На газените лампи дойде края, на парния двигател дойде края, все някога ще се свърши и с въгледобива.
    Мен друго не ми е ясно:
    Това е тежък трууд нали?Е, тогава не може ли тези хора да работят друга тежка работа?Строители, заварчици, нещо такова?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.