Кой как чете данните за икономиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой как чете данните за икономиката

Кой как чете данните за икономиката

Попитахме бизнеса и икономистите за динамиката на БВП през второто тримесечие на годината

8907 прочитания

© Красимир Юскеселиев


 

Автор: Красимир Юскеселиев


Иво Тодоров, председател на Асоциацията на българските износители:

Икономиката ни отразява политическите процеси


Ръстът е силно козметичен, но това е абсолютно нормално, имайки предвид, че живеем в перманентна политическа криза през последните шест месеца. Икономиката ни отразява политическите процеси, тъй като е много силно свързана с държавата. През последните години голяма част от БВП се дължеше на инфраструктурните проекти, на гражданското и инженерното строителство, но строителният бум приключи и реално БВП започна да показва отрицателен или нулев прираст.

Причината бизнесът да се въздържа от инвестиции е пряко свързана с политическата нестабилност. Политическият риск е един от най-големите, които предприемачите калкулират, когато планират възвращаемост в период от 5 - 10 години. Така че инвеститорите не се чувстват сигурни и не смеят да влагат пари.

Инвестиционният тренд се обръща много по-трудно, отколкото трендът при потреблението, тъй като инвеститорите са по-консервативни и изчакват да видят устойчива тенденция за развитие. Така че е абсолютно нормално това да продължи и в по-дългосрочен план. Краят на годината е къс хоризонт за това, а и считайте, че тази година за инвеститорите вече е приключила. В момента те планират второ полугодие на 2014 г., понеже една инвестиция, свързана с производство, изисква месеци преди това да се направи поръчката за доставка на оборудване.

Това, което чувам като обмяна на информация сред колегите по отношение на поръчките и динамиката на работа, е, че всички се движат, общо взето, в рамките на нормалните отклонения от прогнозите в бизнес плановете им от началото на годината.

Дръпнат ли европейските икономики, ние също би следвало да дръпнем напред. Но за излизане от рецесия в еврозоната се говори от три години и наистина е трудно да се правят заключения на базата на едно тримесечие или шестмесечие. Все пак големите инвестиционни банки четири пъти си смениха прогнозата за развитие, нагаждайки ги спрямо обективните показатели на Евростат: от много оптимизъм в началото на годината преминаха в сериозен песимизъм през първото тримесечие, за да са отново умерени оптимисти сега.

Две-три тримесечия не са достатъчни за генерални квалификации. Икономиката и частният сектор имат свойството да се адаптират бързо в новите условия и това ще е двигател да не се стигне до рецесия според мен.
Автор: Мария Съботинова


Лъчезар Богданов, Industry Watch

Ако няма инвестиции, растежът ще е около нулата


Очевидно европейската рецесия се отразява и на българската икономика. Същевременно се вижда и много сериозно влияние на спада в добивната промишленост, което се дължи както на спада на търсенето и борсовите цени на международните пазари, така и на вътрешни фактори.

При износа като цяло също няма висок ръст заради европейската рецесия. Тя не изкарва износителите на минус, но се вижда забавяне на растежа. Видим е спадът в добивния сектор и в енергетиката. Износът продължава да расте, но бавно. Както и в началото на кризата, няма само лоши новини - хубавата новина е, че инвестициите растат на годишна база трето поредно тримесечие. Заради тригодишния спад на инвестициите обаче производството все още не се разширява особено. Пазарът на труда отразява тази инерция - недостатъчни са новите инвестиции в конкурентоспособните сектори, които да наемат хора и да компенсират съкращенията в засегнатите от кризата производства. Същевременно продължава процесът на внасяне на технологии и ноу-хау и модернизирането на индустрията и услугите, насочени към по-висока производителност на труда. В дългосрочен план това е положително за българската икономика, но в България този процес съвпадна с глобалната криза и води до съкращаване на работни места.

По наши изчисления за последните 5-6 години, ако ръстът на БВП е под 1.5-2%, има спад на заетостта. По друг начин казано, ако имаме ръст на инвестициите, но слаб - трябва да очакваме съкращения на хора. Решението е да се инвестира повече в перспективни сектори. Докато това не се случва, сме обречени на близък до нулата общ икономически растеж.



Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика

Очакваме ръст до половин процент за цялата година


Данните за БВП са в унисон с нашата прогноза за забавяне на икономиката на база на краткосрочната бизнес статистика и данните за външната търговия на НСИ за юни. Те показаха свиване на промишлеността и строителството, както и спад на износа през май-юни. Вътрешното потребление е запазило минимален ръст през второто тримесечие, но основно заради колективното потребление. Причината е, че данните за бюджета показват развързване на кесията през второто тримесечие на годината. Особено през април имаше двуцифрен ръст на повечето разходни пера. Политическата криза и смяната на правителства очевидно са оказали влияние в посока повече харчове.

Нестабилността вероятно е имала ефект и върху инвестициите. Има свиване през второто тримесечие спрямо предходното, което може да се обясни и със забавянето на някои големи инвестиционни проекти. Още повече че Министерството на регионалното развитие и благоустройството се раздели и сега се готвят около 80 законодателни промени, преди новото Министерство на инвестиционното проектиране да може да работи на нормални обороти.

През май и юни имаше свиване и на износа, като експортът на метали и по-конкретно стомана и чугун тази година сериозно пострада. Другото обяснение е, че се сви и износът на ток. През май и юни намаля и производството в преработващата промишленост, където са някои от основните износители - дърво, пластмаси, текстил, обувки.

Нашите прогнози са за ръст на икономиката до края на годината от около нула до половин процент, и то при запазване на положителните знаци за европейската икономика.
Фотограф: Юлия Лазарова


Ирина Найденова, "Александър тур"

Масовият туризъм ще отчете ръст


През тази година има записвания и пътувания, вероятно масовият туризъм ще отчете ръст поне в броя на туристите. От началото на годината се забелязва едно раздвижване при корпоративните пътувания, има сектори от икономиката, които генерират приходи, организират такива за свои партньори, клиенти, и това косвено стимулира и нашия бизнес. През летните месеци и за есенните програми има записвания, предстои да се обявят и програмите за новогодишните празници, към които очакваме също да има интерес.
Фотограф: Надежда Чипева


Мартин Кондов, изпълнителен директор на ЦБА АД

Потреблението се свива


В търговията на дребно определено се усеща спад, като за нашата верига той е около 10-15% от началото на годината. Няма как общото потребление да намалява, потребителската кошница да се свива, а нашият сектор да расте. Въпреки това продължаваме да отваряме нови супермаркети, защото това е част от стратегията на компанията да укрепи и засили пазарните си позиции като най-голямата българска търговска верига. Плановете ни до края на тази година са да отворим поне 8 търговски обекта, като в рамките на следващите две седмици ще отворим нови в Стара Загора и Варна. В близките месеци планираме нови магазини и в София, където за момента имаме само два обекта.
 

Автор: Красимир Юскеселиев


Иво Тодоров, председател на Асоциацията на българските износители:

Икономиката ни отразява политическите процеси


Ръстът е силно козметичен, но това е абсолютно нормално, имайки предвид, че живеем в перманентна политическа криза през последните шест месеца. Икономиката ни отразява политическите процеси, тъй като е много силно свързана с държавата. През последните години голяма част от БВП се дължеше на инфраструктурните проекти, на гражданското и инженерното строителство, но строителният бум приключи и реално БВП започна да показва отрицателен или нулев прираст.

Причината бизнесът да се въздържа от инвестиции е пряко свързана с политическата нестабилност. Политическият риск е един от най-големите, които предприемачите калкулират, когато планират възвращаемост в период от 5 - 10 години. Така че инвеститорите не се чувстват сигурни и не смеят да влагат пари.

Инвестиционният тренд се обръща много по-трудно, отколкото трендът при потреблението, тъй като инвеститорите са по-консервативни и изчакват да видят устойчива тенденция за развитие. Така че е абсолютно нормално това да продължи и в по-дългосрочен план. Краят на годината е къс хоризонт за това, а и считайте, че тази година за инвеститорите вече е приключила. В момента те планират второ полугодие на 2014 г., понеже една инвестиция, свързана с производство, изисква месеци преди това да се направи поръчката за доставка на оборудване.

Това, което чувам като обмяна на информация сред колегите по отношение на поръчките и динамиката на работа, е, че всички се движат, общо взето, в рамките на нормалните отклонения от прогнозите в бизнес плановете им от началото на годината.

Дръпнат ли европейските икономики, ние също би следвало да дръпнем напред. Но за излизане от рецесия в еврозоната се говори от три години и наистина е трудно да се правят заключения на базата на едно тримесечие или шестмесечие. Все пак големите инвестиционни банки четири пъти си смениха прогнозата за развитие, нагаждайки ги спрямо обективните показатели на Евростат: от много оптимизъм в началото на годината преминаха в сериозен песимизъм през първото тримесечие, за да са отново умерени оптимисти сега.

Две-три тримесечия не са достатъчни за генерални квалификации. Икономиката и частният сектор имат свойството да се адаптират бързо в новите условия и това ще е двигател да не се стигне до рецесия според мен.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Оставаме с впечатление, че с инфраструктурните проекти приключихме след/с отеглянето на капиталите на Васил Божков зад граница,в което и да е истина не можем да повярваме.

  • 2
    yotata avatar :-?
    йотата

    До коментар [#1] от "xalikarans":

    А защо е допуснато някой да е по-голям от държавата? Тоест оттеглянето му да "затваря" каквото и да било?
    (въпросът, разбира се, не е риторичен, и не е към Вас)

  • 3
    calc avatar :-|
    calc

    Гладна мечка 'оро не играе... и заминава зад граница.

  • 4
    mystery avatar :-(
    mystery

    Поредната "нулева" година в икономическият ръст на държавата.

  • 7
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    "Разстеж" под 1% в икономиката се нарича – депресия!
    С употребата на евфемизми, за жалост, нещата не стават по-малко реалистични...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK