Защо бягаме от политиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо бягаме от политиката

Гражданите се връщат към политиката, но отказват да приемат начина, по който сегашните партии функционират

Защо бягаме от политиката

Хората са отвратени от политиката, но само чрез нея могат да намерят решението на общите проблеми

17063 прочитания

Гражданите се връщат към политиката, но отказват да приемат начина, по който сегашните партии функционират

© Георги Кожухаров


Големият проблем на новите социални движения, които разтърсиха света през последните няколко години, е, че те са антиполитически по своя характер. Войната не е между ляво и дясно, а между представлявяните и техните представители. Днес хората не са готови да се доверят на никого да ги представлява. И парадоксът е, че сме свидетели на огромна гражданска енергия, която не успява да създаде свое политическо представителство. Протестиращите са въоръжени със своето недоверие към всяко правителство и всяка власт и това е тяхната сила, но същото това недоверие прави трудно изграждането на политическа алтернатива. И поради тази причина протестиращите не просто отхвърлят съществуващите партии, но те се оказват неспособни да създадат политическа партия. Това прави новите протести и по-силни, и по-слаби. По-силни, защото протестите не излъчват лидери и затова властта няма кого да дискредитира, но и по-слаби, защото политически движения, които не могат да създадат или подкрепят политическа партия и които принципно отказват да припознаят някого за свой лидер, имат само негативна власт. Те могат да предотвратяват неща, но не могат да случват неща.

Иван Кръстев, политолог

 

Ефектите от бягството от политическото при нас бяха три вълни на харизматично-популистки, антипартийни лидери – Симеон, Бойко и Волен. Изглежда обаче, атрактивността на този модел започва да се изчерпва и най-много да роди минивълнички като Бареков, който ще е кентавър с главата на Волен и задницата на Яне Янев (или обратното, според случая). Това дава надежда за по-дълбоко преосмисляне на партийния модел и за смислени реформи в съществуващите партии, както и в зараждането на нови, непопулистки партийни формирования като Реформаторския блок.

Даниел Смилов, политолог

 

Хората от протестите трябва да запазят под някаква форма тази енергия и воля да бъдат част от живота на обществото, защото то няма да върви напред само на базата на критични моменти на гражданска реакция. Важното е хората по улиците и площадите да си дадат сметка, че трябва да останат активни и след края на протестите - по въпросите, които ги интересуват, но трайно и последователно. Всички, които бяхме решили, че ако се изолираме в един кръг от симпатични ни хора и си гледаме личната кариера и добруване, можем да понесем това, което се случва около нас в България, трябва да си дадем сметка, че това беше едно много грешно уравнение. Носим отговорност да сме активни по важните неща от дневния ред на обществото и да отвоюваме едни или други решения на тези проблеми, които считаме за приоритетни.

Христо Христев, юрист

Някога в древна Атина имало роби със специална длъжност. Въоръжени с конопени въжета и потопени в червена боя, те гонели по улиците свободните граждани, които не искали да вземат участие в политическата дейност на Агората. Оцапаните с червена боя били публично заклеймявани за отказа им да участват в обществения живот.

Започваме с този забавен исторически факт поради две причини. Първата е да ви напомним, че политиката е тежка работа, и то не само за гърците. За да работи, от хората се иска да полагат усилие. Втората обаче е по-важна. Без гражданско участие тя се разпада и бива овладяна от малки групички (олигарси). Ето защо атиняните са се подложили на унижението да бъдат вкарвани в правия политически път от техните собствени роби. В България този процес на разпад тече перманентно. Сриващото се доверие в политиката е резултатът от все по-ниското участие на гражданите в нея, което прави политиците безотговорни и безконтролни, а публичните институции -  неефективни. В същото време дефектите в публичните политики и партийния живот отблъскват гражданите все повече, вкарвайки демократичния живот в порочен кръг, здраво устремен надолу.

В последните месеци този процес на отблъскване от политиката стигна кресчендо. Протестиращите срещу кабинета на БСП, ДПС и "Атака" не искат да имат нищо общо с нея. Загряващите политически актьори упорито отказват да се идентифицират като политици. Дори управляващите опитват да се прикриват под мантията на експерти.

Политологът Иван Кръстев обобщава: "Парадоксът е, че недоверието към политиците е това, което дава власт на гражданите, позволява им да почувстват своята сила, но когато недоверието към политическата класа се превърне в недоверие към всеки, който иска да се занимава с политика, това е израз на тоталното безсилие на гражданите. Тези, които са готови да повярват на всеки новопоявил се месия, като правило ще бъдат излъгани, но има нещо по-страшно да бъдеш излъган и това е неспособността да повярваш."

В тази ситуация оптимизмът е труден. И все пак активното гражданско участие през последните месеци - както в протестите, така и в дебата, който те пораждат, дава знак, че на немалка част от обществото случващото се не й е безразлично. И тук не става дума само за хората, които искат оставка, а и за тези, които са срещу протестиращите. Колкото и да не желаят да признаят, всички те са въвлечени в бурен политически живот – опитват се да формулират тези и цели, около които да се обединят повече хора. Или както казва политологът Деян Кюранов, "когато излезеш на улицата на протест, мигновено се позиционираш на политическата карта".

Всъщност може да се каже, че наблюдаваме голямото завръщане на политиката у нас. Само отвращението към партиите, които погрешно се приравняват на политиката, спира по-масовото признание на този факт.

Втората тенденция е завоят в представата за политическа кариера. Бъдещите играчи са обвинявани в лицемерие, че отказват да признаят политическите си амбиции. Но опитът им първо да формулират послания с обществено участие, а след това да представят позициите си на съда на общественото мнение е правилният път. В България имаше твърде много назначени политици, докато сега имаме шанса да отсеем и посочим хората с обществена тежест – както в съществуващите партии (извинете, но Мая Манолова и Георги Кадиев са много по-популярни от цялото изпълнително бюро на БСП), така и от евентуалните техни алтернативи. И трета тенденция е в развенчаването на мита, че българинът е по-скоро кибик в политиката. От години е ясен парадоксът, че хората се "интересуват" от случващото се, но с изключение на изборите не участват. Всъщност, напротив. Българите са много активни и на всички избори избирателната активност е много висока – ниските проценти участие са заблуда, която се дължи на изкуствено завишения брой избиратели. Просто досега не им се е удавала възможност да участват активно.

Кога "партия" стана мръсна дума

Ако се направи проучване за първата асоциация на думата партия, тя най-вероятно би била корупция. Българските партии отдавна са изгубили образа си на представители, които защитават общи интереси и предават идеи от управляваните към управляващите. Деян Кюранов обяснява процеса така: "В идеалния демократичен модел всеки гражданин сам поема разходите във време, образование, здраве и пари, за да се информира какви политически идеи има на пазара, и гласува за онази, която най му харесва. Реалният модел е, че на преобладаващата част от гражданите изобщо не им пука. Така разходите за това информиране на гражданите трябва да ги поемат партиите. Те нямат пари, трябва да ги намерят отнякъде, а това значи корупция. Взимат ги от тези, които ги имат, и трябва да си платят - или политически със законодателство, което облагодетелства този, който е дал парите, или когато вземат властта, крадат, за да си върнат дълговете. Обикновено правят и едното, и другото." Това не е само български феномен, разликата е в мащаба на приличните граници, в които това се случва - прагът на обществена чувствителност у нас е доста по-висок, отколкото в по-установените демокрации.

Стига се до някакъв вид отвращение от политиката по навик. "Ние боравим с една обща презумпция за безсмислие на политиката, която идва от разбирането ни, че цялата политика е безпомощна инсталация на криминално-олигархичния модел на посткомунизма в най-добрия случай. В най-лошия е просто слуга на този модел и просто преразпределя и го легитимира", обобщава политологът Владимир Шопов. Като се прибави и страхът от силата на системата, от способността й "да мачка", често с помощта на публичната и медийнаа среда, и гражданите, и тези, които искат да се занимават с политика, започват да бягат от нея като дявол от тамян.

Големите партии освен това са напълно затворени и гражданите не могат да влияят на дневния ред и поведението им. Депутатските приемни са мираж, а избирателните райони се посещават максимум преди избори. Според юриста и активен протестиращ Христо Христев кризата в политическата система има и институционално-структурни предпоставки. Като например избирателната система, която остава затворена за висока степен на влияние от гражданите и обслужва политическите елити. Също и финансирането на политическите партии, които продължават до голяма степен да зависят от финансови потоци, които може би не съществуват официално. Ключов фактор за Христев е и медийният сектор, особено начинът на отразяване на политическия процес. "Липсата на ефективно публично регулиране, на решаване на основни проблеми на обществото няма как да доведе до нещо друго освен до дистанция на гражданите, които са запазили някакво принципно разбиране за обществения живот и демокрацията, от класическите политически партии", коментира юристът.

Политологът Даниел Смилов обяснява недоверието в партиите с още един фактор: "Повечето от сега съществуващите партии сами изоставиха политическото и започнаха да мимикрират като "граждански" движения и НПО-та. Една партия се бори с корупцията, друга се бори за националната идентичност, трета - за европейски ценности. Въпросът не е в тези ориентации, а в това, че освен тях в партиите няма почти никаква друга политика". Затова и лявото, и дясното в България са просто етикети, зад които стои много малко съдържание.

Краят на големите надежди

Отказът на голяма част от гражданите да се идентифицират с някоя от старите или от сега прохождащите политически партии е резултат и от разочарованието от миналото. Когато няколко пъти си влагал очаквания в хора, които са обещавали чудеса и след това не само не са ги изпълнили, но и са се провалили с трясък, е трудно да повярваш отново.

Даниел Смилов припомня, че само около 15% от хората вярват, че страната се управлява в интерес на всички (данните са от 2009 г., но едва ли сега има подобрение). "Хората не са убедени, че чрез властта могат да подобрят положението си, но поне не искат тази власт да го влошава. Затова енергията отива в това да се ограничава "политическото", за да не може то да направи допълнителни бели", коментира политологът.

"Една от главните причини протестиращите да не се припознават в нито една съществуваща политическа сила е фактът, че към момента в България няма политик, участник в управлението на страната, който да не е с омърсено име или имидж", смята блогърът и анализатор Руслан Трад, който участва в протестите. Той забелязва още нещо - че преходът у нас не успя да роди обединителна фигура на новото време, подобно на такива в други източноевропейски страни, като Валенса и Хавел например. Така младите поколения нямат модел за подражание, липсва авторитетът на личността, около която да се организира промяна. А не можем вечно да се обединяваме около Левски.

Не помага и начинът, по който политиците, взели властта, започват да я упражняват. Пресен пример са назначенията на кабинета "Орешарски", които изглеждат като лоша екранизация на научна фантастика. "Драмата не е просто задкулисието. А че няма ясни критерии, по които се назначават хора на ръководни длъжности", обяснява един от мотивите си да е всеки ден на площада Емил Джасим, който работи в сферата на образованието.

Бумерангът на конфронтацията

Трябва да осъзнаем защо партия е станала мръсна дума. Това може да стане под натиска на улицата. Този натиск удря по партийни пръсти и ги насочва към това, което трябва да видят, към проблема в самите тях, а не в другата партия. Положителното е създаването на граждански структури, които постоянно да са там и удрят с показалката по пръстите. Граждански омбудсман например, който да бъде избиран пряко от всички избиратели, би могъл да има реална власт и да предлага политика, основана на пряко гражданско представителство, а не партийно. Гражданите не искат не изземат властта на партиите, те искат да могат да им влияят.

Деян Кюранов, политолог

 

На смислените политически проекти, създадени през последните години, им пречи "задкулисието" - наречете го мафия, олигархия, както желаете. То очевидно се разви до настоящите си мащаби по време на последните 3 управления – тези на НДСВ, тройната коалиция и ГЕРБ. За задкулисието традиционните партии и тези създадени на едва ли не "неръкотворен" принцип – от богопомазан спасител, яхнал бял кон или каракачанка – не са проблем. Първите знаят как да получават съответната благодарност, вторите бързо се научават. Така че всеки смислен политически проект подлежи на бавно, но сигурно задушаване. Именно чрез комуникация. Не просто чрез черен PR, а чрез невъзможността за сериозно присъствие в повечето медии, което е решаващо за изборните резултати, особено извън София.

Ясен Атанасов, писател

 

На избори бягството от политическото се проектира като липса на достатъчно реални и автентични политически алтернативи и нежелание за участие. Партиите твърде много приличат на "една порода", с близък генезис, еднотипни фигури, липса на интересни управленски идеи, защото избори не се печелят с тях. Цялата технология на печелене на избори и властване не предполага включване в най-базовия смисъл на грижите и проблемите на гражданите и затова политическото си остава напълно откачено от социалната реалност. Това не просто отблъсква хората от участие, но и прави управлението уродливо в откровеното подминаване на най-тежките проблеми на гражданите и просто не се занимава с тях фундаментално, а просто администрира или надзирава кражба. Пълното неглижиране на срива в здравеопазване, на икономическия модел, образованието илюстрират точно такава ситуация.

Владимир Шопов, политолог

Две устойчиви стратегии на партиите, които управляват във втората половина на прехода, също помагат доверието в тях да намалява бързо и с много. Първата е яростният опит на статуквото да смазва всяка зараждаща се политическа алтернатива. Това заедно с опитите на почти всяка власт да се занимава със съмнително политическо инженерство в българския преход винаги работи не за, а срещу хората, които се упражняват в него.

В началото на 2001 г. изглеждаше, че управлението на ОДС няма алтернатива и Иван Костов лесно може да спечели втори мандат. Тогава в политиката влезе Симеон Сакскобургготски, чиято първа идея беше да се кандидатира за президент. Сините обаче решиха, че не искат да изпускат президентството, и направиха невъзможно участието му в изборите за държавен глава чрез решение на Конституционния съд. Този опит за политическо инженерство практически вкара Сакскобургготски в парламентарните избори, а после и във властта. По време на самата кампания "стратезите" на СДС направиха друг странен опит да повлияят на резултатите - бяха регистрирани няколко партии, чиято абревиатура също беше НДСВ. Общо те взеха малко над три процента от гласовете на парламентарните избори и така практически лишиха партията на Симеон Сакскобургготски от мнозинство в парламента. Ако ментетата на НДСВ не бяха включени в играта, той щеше да има възможност да управлява сам. Ходът с регистрацията им всъщност вкара ДПС във властта за следващите осем години.

Най-пресните примери за политическо инженерство, което смазва политическата алтернатива, бяха в последните месеци от управлението на ГЕРБ. Цялата пропагандна машина на Делян Пеевски и Цветан Василев (тогава още про-ГЕРБ ориентирани) беше впрегната да громи потенциалната конкуренция в няколко посоки. По вестници, телевизии, сайтове и дори с масирана кампания във Facebook се стреляше с едни и същи аргументи срещу Меглена Кунева и "България на гражданите". "Синята коалиция" беше развалена с дейната помощ на нелепите стратези от ГЕРБ. Мозъчният тръст на партията в лицето на Цветан Цветанов и Искра Фидосова беше подозиран и че стои зад провала да се направи нова дясна коалиция преди изборите. Това политическо инженерство остави ГЕРБ в пълна изолация в новия парламент и практически ги лиши от властта.

Смазването на всеки опит за политическа алтернатива обаче има и други последствия. От една страна, подобни опити на статуквото да се защити отблъскват все повече хора от партиите, защото с всяко поредно разочарование преодоляването на скептицизма към партиите става все по-труден. От друга, повечето опити да се създадат нови партии са автентичен израз на някаква гражданска енергия. И ако тя бъде запушена на едно място, ще избие на друго. Ако Сакскобургготски бъде спрян да се кандидатира за президент, той ще стане премиер. Ако десните не влязат в парламента, непредставените им избиратели ще излязат на улицата и ще сътворят невиждана досега гражданска буря.

Другата устойчива стратегия на партиите, която помага за намаляване на доверието в тях, е изключително силната конфронтация помежду им. Отстрани българската политика изглежда като свиреп кеч – може да не си сигурен, че на ринга наистина си чупят ръцете, но дори и да е бутафорно, пак е отвратително. Това, съчетано с яростния реваншизъм на спечелилите властта към предшествениците им, прави всяка партия да изглежда като клуб на отвратителните. Как да искаш да се занимаваш тогава с политика?

Ефектите от това, че политиката спира да има значение, са много, но най-опасният от тях е тоталната дискредитация на институциите. Всеки трима от всеки четирима българи смятат, че  цялото общество се нуждае от постепенна, но всеобхватна реформа (данните са от сборника  "Европейските ценности в днешното българско общество", публикуван през 2009 г.). Дотук добре. Проблемът е, че сред хората преобладава неодобрение на самата демокрацията. Именно затова сред повечето хора има изявено предпочитание на експертно управление пред партийно представителната демокрация. Всеки втори в една или друга степен подкрепя авторитарен тип политика, освободена от излишните "церемонии" на парламентаризма.

Последното явно доста погрешно беше разчетено от БСП – не само с опита им за програмно-експертно правителство, но и с назначаването на Делян Пеевски като краен изразител на разбирането на управляващите за силна ръка. Подобно пренатягане на пружината на общественото търпение води не само до нисък рейтинг на парламента, но до отказ от приемане на иначе напълно легитимни от процедурна гледна точка решения. "Застрашен е не просто кръг от партии или политическият елит у нас като цяло. На риск е изложен основният механизъм за саморегулация на всяко модерно общество, а далеч не всички демократични общества винаги успяват да избягат от големи социални катаклизми", пише социологът Георги Димитров.

И все пак какво правим

Политическата криза в момента дава шанс връзката между гражданите и политиците да започне да се гради наново. Ако не тази, следващата година със сигурност ще сме изправени пред избори. И донякъде от нас зависи дали ще избираме отново между лицата на статуквото, или ще поискаме качествена промяна. А за да може в политиката да се включат свежи хора с идеи, да се наричаш политик трябва да спре да бъде отровно.

Според Даниел Смилов доверието в партиите може да се увеличи най-вече през добри примери за управленски решения, които са постигнали трайни позитивни резултати за обществото като цяло - например по-добро здравеопазване и образование, повече заетост и по-високи доходи. Освен това според него партиите трябва да се адаптират към общуването в социалните мрежи - да се опитват да координират енергията, която се генерира там, да рационализират дебатите, да носят добавена стойност чрез своята експертиза.

Протестите могат и да вдъхнат увереност на нови хора да се включат в политиката. Българската политическа сцена със сигурност има нужда от актьори с визия за по-добро бъдеще. "За създаването на нещо по-автентично са нужни най-вече две неща: идеи и общност, която наистина да споделя тях, но и да вижда себе си в лицата на партийните лидери", смята Владимир Шопов. За Руслан Трад ключовото е желаещите да се занимават с политика да запазят името си, да бъдат наистина искрени, да са по-скоро реалисти с краткосрочни цели, отколкото с гръмки обещания. А Христо Христев припомня: "Политиката е екипна игра, тя не е кастинг за звезди, нито низ от солови изпълнения на отделни лица."

Постоянството на протестиращите от последните месеци доказа, че на политическия терен има още един играч, с който останалите трябва да се съобразяват. "Какво е вероятността да преминете на червен светофар в три през нощта, когато няма коли и полицаи наоколо? Вероятно голяма. Каква е вероятността да го направите, ако знаете, че има полицай или камера и веднага ще бъдете глобен за това? Със сигурност много по-малка", дава пример блогърът и активен протестиращ Иво Божков. Според него обществената енергия на гражданското общество трябва да се канализира, "за да виси като меч над главата на всяко правителство и всеки политик". А това е най-силната и работеща гаранция за предотвратяване на злоупотреби от страна на политическата класа, смята Божков.

Кипящата сега обществена енергия е полезно поле за обсъждане на нови идеи за промяна на политическия модел на страната. Те едва ли ще дойдат от партиите, тъй като тях статуквото ги урежда напълно. Само си спомнете изказването на Сергей Станишев от тази седмица, че е дошъл да се бори с него - назначавайки преди това Делян Пеевски за шеф на на ДАНС. Очевидно е, че промяната трябва да дойде отвън, от експертите, които не намират място в рамките на политиката, от активните граждани, които не вярват, че България е обречена да повтаря едни и същи грешки. И колкото по-голяма мобилизация има, колкото повече политиците усетят жегата под краката си, толкова е по-голяма вероятността статуквото да се пръсне на дребни парченца.

Големият проблем на новите социални движения, които разтърсиха света през последните няколко години, е, че те са антиполитически по своя характер. Войната не е между ляво и дясно, а между представлявяните и техните представители. Днес хората не са готови да се доверят на никого да ги представлява. И парадоксът е, че сме свидетели на огромна гражданска енергия, която не успява да създаде свое политическо представителство. Протестиращите са въоръжени със своето недоверие към всяко правителство и всяка власт и това е тяхната сила, но същото това недоверие прави трудно изграждането на политическа алтернатива. И поради тази причина протестиращите не просто отхвърлят съществуващите партии, но те се оказват неспособни да създадат политическа партия. Това прави новите протести и по-силни, и по-слаби. По-силни, защото протестите не излъчват лидери и затова властта няма кого да дискредитира, но и по-слаби, защото политически движения, които не могат да създадат или подкрепят политическа партия и които принципно отказват да припознаят някого за свой лидер, имат само негативна власт. Те могат да предотвратяват неща, но не могат да случват неща.

Иван Кръстев, политолог

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

97 коментара
  • stoletov
    • -17
    • +118

    Точно днес бяхме свидетели на гротескния начин, по който се води политика в България в последните десет години - с Автобуси. Това, което могат най-добре е автобусната политика - да возят едни прости хора наляво-надясно с автобуси. И така демонстрират силата си. И така печелят избори - с автобуси, прости хора, кебапчета и някой лев тук-там на тоз-оня. Е това е всичко срещу, което протестираме.

  • 2
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Бягаме от политиката, защото усещането ни е, че по този начин се предпазваме от голямата заплаха от нравствено развращаване, омерзение и безвъзвратно падение /първична реакция на защита/.

    Не вярваме в политиката, защото сме наясно, че тя отдавна не работи за хората и обществото, а по-скоро срещу и въпреки тях.

    Без политика може да се живее /съществува/, но с политика нагнетяваща омраза към всичко и всички, не може да се живее задълго - това води до социални катаклизми, след които живота трябва да започва отново.

  • 3
    ivan_petrov avatar :-|
    Иван Петров

    Когато случващото се, случайно или не, се обяснява от Деян Кюранов и Иван Кръстев, номенклатури наследници от "развитият социализъм", подкрепени от довчерашни студенти, човек неволно се запитва: "Пак ли се опитват да ме излъжат?".
    Понякога се опитвам да ги чета и установявам, че са страшно назад със съвремието и волю - неволю се опитват да го нагодят според възпитанието си, с образУванието си и с всичко, което представляват и на което са нследници.
    Тези хора са наследници на канцерогенни клетки и е крайно време да го разберат и ако действително се мислят за патриоти и демократи да спрат да се възпроизвеждат,

  • 4
    meg.barutchieva avatar :-|
    Meglena

    Автобусите ги плаща ГЕРБ, ша ма прощавате. Ето днес пак се оказа, че администрацията в Пловдив се е разходила до София. Да разгледали.

  • 5
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    това със светофара през нощта най ми хареса. въпросът е кой ще стой през нощта на всяко кръстовище. аз лично бих дежурил веднъж месечно.

  • 6
    smokingpipe avatar :-|
    smokingpipe

    " преходът у нас не успя да роди обединителна фигура на новото време, подобно на такива в други източноевропейски страни, като Валенса и Хавел например. Така младите поколения нямат модел за подражание, липсва авторитетът на личността, около която да се организира промяна. "


    Мечтата на преходните политици беше хората да не знаят , кой им е президент .
    И цитираха Отличниците на Запада .
    Но , Отличниците западнаха ...

    Другото е паника .
    На завършилите колеж за престолонаследници .

  • stoletov

    В подкрепа на коментара ми отгоре :

    http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=1559367&t=1559367&phorum_uriauth=

    без думи...

  • 8
    misho73 avatar :-|
    misho73

    "... извинете, но Мая Манолова и Георги Кадиев са много по-популярни от цялото ИБ на БСП ..."

    Добре, извинете ме за отклонението от темата, наречете ме извратеняк, но Майчето Манлова, поне за мен, носи огромен заряд от сексапил (демек - популярна е). Говоря сериозно. Защото:
    * Става, даже много става;
    * Би било връзка с доста по-възрастна жена, което носи сладката тръпка на забранения плод;
    * Без да ми се смеете, но секс с представител на комунистическата партия някак ми се струва крайно интригуващ, аз съм стигал само до комсомолки, а не е същото :-);
    * Би било начина да (пре)е...ш системата, в най-първичен вид;
    * Окрилява ме представата как в един хипотетичен сценарии, тя извръща глава с новата си прическа и с леко дрезгав глас и делови тон на зам. председател на парламента, леко учудена казва "ама моля ви се, какво правите там отзад?", в която ситуация разбираш че си в светя светих на БГ политика. В този момент осъзнаваш че е имало голям смисъл да си един от 5-те милиона в онази вечер, когато вашите си легнали по-рано :-) Точно ти, точно там!
    Ако бях гей, предполагам щях да харесам Серго, не Кадиев. По същите причини без "да става", но не мога да преценя понеже не съм гей и затова мечтите ми са устремени към Майчето. Още веднъж се извинявам, няма да се сърдя много ако ми изтрият поста, просто не се сдържах :-) Между другото, не призовавам никого към нищо, нито налагам омраза на каквато и да било основа :-) Пиша за любовта :-) А и е средата на август, такова ... може да има изключения, слънцето, морето, бикините по плажа и тази пуста политика ...

  • 9
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#7] от "stoletov":

    Пич, тия снимки са потресаващи бе! Пред тези и Бат' ти Сали бледнее! Даже Петното дето се среща с Орешарски си изглежда съвсем нормално ...
    Не е истина!

  • 10
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Хайде сега по-сериозно. Политиката, във всяко едно общество, следва фундаменталните дадености. С изключение на Норвегия например, всички ресурсни общества (чети нефт и газ) са диктатури, къде по-меки (Русия) къде доста извратени - Саудитска Арабия или Иран. Защото дохода е от държавен ресурс и той е кранчето. От друга страна, държавите без никакви ресурси отново стигат до диктатури - Афганистан като пример, но и доста държави в Африка и Азия. Отново защото няма субекти със автентичен икономически интерес. Демокрацията е политическата система на капитализма. При феодализма е било друго,нали :-) Т.е. капитализма ражда демокрацията, а не тя него. С това искам да отбележа, че ситуацията в БГ е такава, защото БГ е държава в състояние на контролиран колапс. Най-вече демографски а оттам и икономически. За прозорливите не е тайна, че едната от идеите на ЕС е да се попълнят редиците на западна Европа с бели християни, та да се отложи втората порция гастербайтери от други култури. Това плюс отвратителната раждаемост в БГ етнос и засилената такава в ромския например, както и някои особености на народопсихологията пораждат огромна дупка в бюджета на НОИ, НЗОК и всички други публични фондове. Само за пример - БГ държава официално толерира безплатния ток в циганските махали, под формата на огромни признати загуби. Скоро ще плащаме и за скъпите въглища, за да има какво унтерменша по мините да яде :-( От което следва че обективно, държавата не може да осигури адекватни услуги в замяна на платените данъци, които пък дори и не са много. Оттук и нуждата да се лъже в огромни мащаби, защото няма избирател на света, който да гласува за да му обяснят как държавата му отива на провал и как всъщност работи, за да изхранва хора от други времена, кутури, етноси и т.н.. Съседна Гърция е добър пример и там политика също е мръсна думам макар и по други причини. Тук на сцената излизат шмекерите, които в общи линии казват - тя работата така или иначе се прецака, дай поне аз да осребря туй-онуй преди да изчезна. Друга фундаментална причина е психическото разстройство, в което живеят хората, прекарали твърде голяма част от живота си в под комунистическа диктатура от съветски тип. Посочените са лабилни и схващат загубата на студената война като трагедия, а не като освободжение. Нерядко, тези хора се изживяват и като панслависти и смятат че "ние, славяните" сме победени от "тях, англосаксите", съвсем условно. Затова много от тези поколения са склонни да величаят Китай, като евентуален успешен, "враг на врага". Видиш ли - вие ни бихте, ама китайците ще бият вас. Извратено, но работи. Следващата част от "битието, дето определя съзнанието" е отчайващата липса на адекватно образование, в т.ч. пригодна обща култура и пълно неразбиране за процесите в икономиката и света, от което се възползват шмекерите за да продават евъргрийна "ние ще дадем" - работа, пенсии, здравеопазване и т.н., според публиката. Което е нелепо, защото по условие държавата взима, а не дава. Е, вярно че преразпределя, но първо винаги има теч в този процес и второ, в БГ няма кой знае колко за преразпределение. Още една причина за статуквото е, че БГ демокрация е торпилирана от външно (главно руско) вмешателство със организация и пари, които местните лобисти трудно могат да постигнат. А става така, поради интересите на много по-голямата държава в региона. Условно, да речем че за Русия сме нещо като Куба за САЩ. В тези условия партиите са обречени на мимикрия, задкулисие и срамни тайни. Разбира се, има и други причини, но икономическия (демографски) и народностен компонент си остават водещи. С две думи - нямаме достатъчно млади и икономически независими хора, които да организират съпротива на властта. Което показват протестите, а дори и анти-протестите, които са още по-смешни. Революциите са за нации с много младежи, нашата се яви малко вносна а после условията за нейното продължаване съвсем залиняха. И никак не е ясно дали това е временно или ще е до кончината на БГ във вида, в който я познаваме. Малко тъжно, дано не съм прав. Но съм сигурен че моделът 1 дете в семейство и тук-там без дете предвещава смърт на нацията. Всичко друго е ала-бала, аритметиката е много проста - на всеки 30-40 години ще намаляваме наполовин и съставът ще е коренно различен. И да има друг тип политика, то тя не касае българския народ. Някой друг народ а може би и друга държава. Ние ще останем топоним. Съжалявам че ви развалям настроението. Полезното е само решението на самурая да се бие и умре достойно, без оглед на това, как ще завърши битката. Бъдете самураи!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK