Прокуратурата се намеси в сделката на "Печатницата на БНБ" (допълнена)

В края на юни БНБ съобщи за приключили преговори и постигната договореност за създаване на съвместно дружество за производство на банкноти в България между ПБНБ и François-Charles Oberthur Group, в което печатницата ще има 30% дял в новото дружество. Този дял ще бъде осигурен с апортна вноска от машини и оборудване. Френската компания ще инвестира парична вноска от "над 22 млн. евро за обезпечаване на бъдещата дейност и разрастване, срещу което ще придобие 70% от капитала".

Преди десетина дни бившият депутат и вътрешен министър от БСП Румен Петков в свое изявление поиска да се разгледа сделката за печатницата на БНБ в парламента по време на извънредното събрание, свикано във връзка с ветото за актуализацията на бюджета. Според него става дума за скрита приватизация.

След политическите изказвания и медийни публикации БНБ излезе с ново по-обширно прессъобщение с обосновка и защита на сделката. Според него единствената цел е да се привлече чужд партньор, като апортът е предимно на стари машини, закупени през 1996/97 г. "От гледна точка на създаване на технологични и конкурентни условия за производство на последно поколение банкноти (в това число евро банкноти) в ПБНБ са необходими мащабни инвестиции, които обаче, ако бъдат направени самостоятелно от акционерите в печатницата (БНБ и МФ), не могат да бъдат изплатени в дългосрочен план само с поръчките от БНБ и не може да бъде осигурена целогодишна заетост на работниците от банкнотния цех", твърдят от централната банка. Според тях алтернативният вариант, който е бил обсъждан, е закриването на банкнотното производство и освобождаване на персонала.

Справка в Търговския регистър показва, че новото дружество, което според френската компания ще се казва "Обертюр фидуциар" АД, още не е регистрирано. През седмицата от БНБ не отговориха на въпросите на "Капитал Daily" какви защитни механизми ще предвиди уставът на смесеното дружество, за да се гарантира българският интерес.

От отчета на печатницата на БНБ става ясно, че от 20.7 млн. лв. приходи тези от производство на банкноти са едва 17%, или малко над 3 млн. лв., като са напечатани 60 млн. банкноти. Според сайта на François-Charles Oberthur Group тя е произвела над 5 млрд. банкноти за над 70 държави по света.

Реакциите

Пред БНТ от централната банка са заявили, че твърденията на Румен Петков "не отговарят на истината и на здравия разум"."БНБ никога досега не е допускала политическо вмешателство в своята работа, включително под формата на престорена загриженост. Защото ако днес някой започне да нарежда на централната банка как да управлява своето имущество, утре той може би ще поиска да дава или отнема банкови лицензи, или пък да управлява валутните резерви на България", заяви говорителят на БНБ Александър Урумов пред националната телевизия. 

В резултат на коментарите по въпроса управителят на БНБ Иван Искров е предложил с писмо до комисията по бюджет и финанси в Народното събрание да обясни мотивите и подробностите от подготовката за създаване на смесеното дружество. На заседание на бюджетната комисия в парламента в четвъртък беше решено Искров да бъде изслушан на първото заседание през септември.

БНБ получи подкрепа за сделката от бивши централни банкери в лицето на Мартин Заимов и Емил Хърсев. Позициите в БСП също не са съвсем единодушни, като депутатът Петър Кънев, който е и собственик на най-големия конкурент на печатницата на БНБ - "Демакс", заяви, че не е работа на парламента да разглежда сделката. От Министерството на финансите, което е миноритарен акционер в дружеството, казаха, че са запознати с параметрите, но "осигуряването на банкноти и сеченето на монети е функция изключително на БНБ и като мажоритарен собственик на ПБНБ БНБ чрез управителния съвет е компетентният орган, който взима решения относно бъдещото му развитие".

Любопитно е, че според съобщението на СГП тя се е самосезирала още на 13 август във вторник, но обявява това чак в петък. Практиката е подобни самосезирания да стават след решение на ръководството на държавното обвинение или на СГП, но винаги "съгласувано" с главния прокурор или неговите заместници. Проверката се наблюдава от прокурор Иван Гешев, който водеше първоначално разследването срещу издателите на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов и Огнян Донев, но го прекрати, след което беше отстранен. Гешев дълги години е работил като следовател в столичното следствие, а от 2006 г. става прокурор в Софийската районна прокуратура, а после е повишен в СГП. Разследването за сделката на БНБ попада в ресора на зам. градския прокурор Роман Василев, който от понеделник е и временно ръководител на цялата градска прокуратура.