Две напред, една назад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Две напред, една назад

Две напред, една назад

Въпреки свиването на икономиката през второто тримесечие, сценарият за рецесия не е много вероятен

Гергана Михайлова
8215 прочитания

© shutterstock


Ако повече от три години българската икономика се движи по инерция, е съвсем закономерно да се стигне до момент, в който не просто спря, а и направи крачка назад.

Това се случи през второто тримесечие на годината - експресните данни за брутния вътрешен продукт показват първо свиване на икономиката от 2009 г. насам. Макар трепването с -0.1% на тримесечна база да е в рамките на статистическата грешка, данните моментално събудиха тревога, че страната се е запътила към рецесия. Този сценарий обаче е малко вероятен. Обикновено втората половина на годината е по-добра: тогава нагоре дърпат туризмът и земеделието (и за двете се очертава добър сезон), а в края на годината държавата прави най-големите разходи. Новините от Европа също са добри - еврозоната излезе от техническа рецесия.

Поводи за много оптимизъм обаче няма - прогнозите са, че годината ще завърши по-зле от миналата. А и започналото възстановяване на европейските икономики може да се окаже привидно.

Какво ни дърпа назад

След 2008 г. приливът на чужди капитали и кредитът се свиха, така икономиката започна да разчита най-вече на експорта. През второто тримесечие на годината обаче приносът му към растежа е нулев спрямо предходното. Логично предвид доскорошната рецесия в еврозоната, която е най-важният ни търговски партньор. Последните данни за Европа обаче дават надежда, че възстановяването там може и да е започнало. А това означава и повече поръчки към българските износители. Все пак е рано за фанфари - локомотивът на Европа, Германия, продължава да държи в напрежение пазарите с неяснотата около изхода от предстоящите парламентарни избори.

Другият компонент на растежа - инвестициите, дори се свиват на тримесечна база. Ако се съди по настроенията сред бизнеса, в оставащите месеци до края на годината инвестиционната предпазливост дори ще се засили. Причина - политическата криза.

"Инвеститорите се чувстват несигурни и не смеят да влагат пари", категоричен е Иво Тодоров, председател на Асоциацията на българските износители. Той обяснява и защо тенденцията трудно може да бъде обърната: "Тази година за инвеститорите вече е приключила. В момента те планират второ полугодие на 2014 година."

Потреблението, на което се възлагаха надежди да дръпне тази година, също не дава поводи за положителни очаквания. Помръдването на индикатора с 1% нагоре, което засича статистиката, може да е резултат от увеличената минимална работна заплата, по-високите пенсии, оживлението сред потребителите след края на зимата и ефектът на по-ниските цени на стоките и услугите, особено след регулаторния натиск в енергетиката и комуникациите. Макар да дава положителни сигнали обаче, вътрешният пазар е прекалено малък, за да генерира осезателно раздвижване на икономиката.

Два сценария

В момента изглежда, че има поне два сценария за развитието на икономиката оттук нататък. При оптимистичния външните пазари превключват на по-бързо и устойчиво възстановяване. Предвид факта, че около две трети от износа ни е насочен към Европа, това, макар и с някакво закъснение, ще се усети с положителен знак и в данните за развитието на икономиката през следващите тримесечия. Но при условие че политическата криза в страната не е довела до влошаване на бизнес климата.

"Нашите прогнози са за ръст на икономиката до края на годината от около нула до половин процент, и то при запазване на положителните знаци за европейската икономика", коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика.

Другият сценарий е песимистичен и точно толкова възможен, колкото и оптимистичният. При него възстановяването на Европа се оказва бавен и мъчителен процес, който логично удължава и агонията на българската икономика. Много е вероятно и исканията за по-голяма намеса на държавата да се увеличат. Предвид вече хроничния недостиг на пари обаче, най-опасното решение, към което може да прибегне правителството, е да влезе в спиралата дефицит - заем в стремежа си да откликне на всички искания за помощ - от субсидирана заетост, през повече социални разходи до стимули за икономиката. Защото, ако се изпусне финансовата дисциплина, наваксването след това е трудно и бавно. Поемането на допълнителен дълг от 1 млрд. лв. през тази година най-вероятно няма да доведе до санкция от страна на пазарите сега. Но ако и догодина страната пристъпи към увеличаване на дълга, за да финансира дефицита си, някои анализатори вече ще гледат на това като на тенденция.

В този контекст е важно догодина правителството да се опита да не поема нов дълг извън този за рефинансиране на стар, твърди банков анализатор. "Финансовите пазари имат склонност да забавят репресията си, оставяйки илюзорното усещане, че ни се е разминало и този път. Сега правителството няма да има проблем да набере нужните му средства от пазара, но в бъдеще трябва да внимава", допълва той.

А и наскоро публикуван анализ на БНБ показва, че в българският случай повече държавни разходи не водят след себе си до икономически растеж. Причините - допълнителният доход в малка отворена икономика в голямата си част изтича като потребление на внос, а и публичните средства не са достатъчно ефективни. И това едва ли ще се промени скоро предвид вече хроничното нежелание на всяко следващо правителство да прави реформи.

Малко помощ от Брюксел

За разлика от държавните пари тези, които идват по линия на еврофондовете, дават реален положителен импулс на икономиката. През последните години именно благодарение на европейските средства тя се движеше около нулата. Със смяната на всяка власт обаче има риск процесът по усвояване на европарите да се забави и дори да се обърка. Първият пример вече е факт - със създаването на спорното ново Министерство на инвестиционното планиране бяха забавени ключови инфраструктурни проекти. А при липсата на инвестиции спирането на еврофондовете би било фатално за слабата ни икономика.

Държавата може да помогне на БВП и по още един начин - като подобри бизнес климата. Кабинетът "Орешарски" вече даде заявка в тази посока, сега остава и да си изпълни обещанията. Най-важното е да се пресече практиката да се бави ДДС на бизнеса и така правителството да се финансира за негова сметка, като го лишава от ликвидни средства.

Дори и да се изпълнят всички тези условия обаче, опасността още поне година икономиката да гравитира около нулата остава. Или както ни учи вторият закон на Нютон, инерцията може да бъде преодоляна само чрез прилагането на външна сила. А предвид на свръхмасата от корупция и бюрокрация ще е нужна бая сила.

Автор: Капитал

Ако повече от три години българската икономика се движи по инерция, е съвсем закономерно да се стигне до момент, в който не просто спря, а и направи крачка назад.

Това се случи през второто тримесечие на годината - експресните данни за брутния вътрешен продукт показват първо свиване на икономиката от 2009 г. насам. Макар трепването с -0.1% на тримесечна база да е в рамките на статистическата грешка, данните моментално събудиха тревога, че страната се е запътила към рецесия. Този сценарий обаче е малко вероятен. Обикновено втората половина на годината е по-добра: тогава нагоре дърпат туризмът и земеделието (и за двете се очертава добър сезон), а в края на годината държавата прави най-големите разходи. Новините от Европа също са добри - еврозоната излезе от техническа рецесия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 1
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Наистина сценарият за рецесия е малко вероятен, защото той вече е невъзвратимо неизбежен! Въпросът е кога точно ще ни го съобщят официално и от коя ти там политическа формация.

  • 2
    georgi960 avatar :-|
    КМЕТ В СЯНКА

    парите бягат от такива политики

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Цитат от статията:

    "повече държавни разходи не водят след себе си до икономически растеж. Причините - допълнителният доход в малка отворена икономика в голямата си част изтича като потребление на внос, а и публичните средства не са достатъчно ефективни. И това едва ли ще се промени скоро предвид вече хроничното нежелание на всяко следващо правителство да прави реформи."


    >>> Много на място отбелязано! Мозъкът на аудиторията масово се промива с внушения от типа, че "резонната цел на всяка партия е да се задържи на власт максимално дълго" и "добрият политик е този, който управлява най-дълго". Това го пишело на първата страница в учебника по политология - да си го отворите и да си го прочетете всички, видиш ли, защото това било крайъгълният камък на политиката! Нито намек за ролята на политика да бъде визионер, да предугажда проблеми, да остави нещо след себе си, да поеме неативни ефекти в краткосрочен план, но да бъде преосмислен в дългосрочен. Или както обича да казва средностатистическият български политик: "Бате, я че ти кажем едно: я ъ си урЕдим децата и внуците, паметник не ми требе!"

  • 4
    izabell avatar :-|
    izabell

    "Две напред, една назад"-това е по-добрият вариант:)

  • 5
    bluescreen avatar :-P
    Цензуриран от антибългари.

    Е па то си требе държавници, а не Боку, Цеци, Сержо, Мунева, Дугеня и други подобни човекоподобни.

  • 6
    sto67nes avatar :-(
    sto67nes

    Инерцията може да бъде преодоляна само чрез прилагането на външна сила. А предвид на свръхмасата от корупция и бюрокрация ще е нужна бая сила.И откъде ще дойде...???

  • 7
    aheloi avatar :-|
    Храбър

    [quote#0:"статията"]"Поемането на допълнителен дълг от 1 млрд. лв. през тази година най-вероятно няма да доведе до санкция от страна на пазарите сега. Но ако и догодина страната пристъпи към увеличаване на дълга, за да финансира дефицита си, някои анализатори вече ще гледат на това като на тенденция.[/quote]

    Ето защо тази актуализация на бюджета, а заедно с нея и вземането на заем сега са ненавременни. Можехме да изкараме на нокти и после да реагираме съответно икономическото развитие (или не) на ЕС.
    При сегашната ситуация, ако до година ни се наложи да вземем дръг заем, вече ще бъдем поставени в много по-неизгодно положение.

  • 8
    aheloi avatar :-|
    Храбър

    [quote#0:"статията"]Със смяната на всяка власт обаче има риск процесът по усвояване на европарите да се забави и дори да се обърка. Първият пример вече е факт - със създаването на спорното ново Министерство на инвестиционното планиране бяха забавени ключови инфраструктурни проекти. А при липсата на инвестиции спирането на еврофондовете би било фатално за слабата ни икономика. [/quote]

    Още една грешка на БСП/ДПС. А и не защитиха аргументирано необходимостта от създаването на това министерство.

  • 9
    2.5 avatar :-|
    2.5

    "Другият сценарий е песимистичен и точно толкова възможен, колкото и оптимистичният. При него възстановяването на Европа се оказва бавен и мъчителен процес, който логично удължава и агонията на българската икономика."

    Страхувам се, че ще се окаже по-възможният сценарий...

  • 10
    stein avatar :-P
    stein

    "Ако повече от три години българската икономика се движи по инерция, е съвсем закономерно да се стигне до момент, в който не просто спря, а и направи крачка назад." - каква висока оценка за управлението на ГЕРБ :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK