Нов опит за спасяване на евросредства за земеделие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нов опит за спасяване на евросредства за земеделие

Ако Брюксел одобри прехвърлянето на средствата, идеята е те да бъдат вложени в модернизация на отдавна амортизираната поливна инфраструктура в страната.

Нов опит за спасяване на евросредства за земеделие

Около 100 млн. лв. от гаранционния фонд може да останат неусвоени. Държавата ще опита да ги прехвърли обратно в програмата за селски райони

Деница Ватева
6551 прочитания

Ако Брюксел одобри прехвърлянето на средствата, идеята е те да бъдат вложени в модернизация на отдавна амортизираната поливна инфраструктура в страната.

© Eyal Izhar


Заради заплаха от загуба на европейски средства през 2012 г. България получи разрешение от Брюксел да прехвърли пари от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) към гаранционен фонд, който да подпомага фермерите при осигуряване на съфинансирането по проекти. Сега държавата ще опита да направи обратната операция - да върне част от сумата от гаранционния фонд отново в програмата. Вече са започнали и разговори с еврокомисията по темата.

Ако идеята бъде одобрена, средствата ще отидат за отварянето на нова мярка в ПРСР за инвестиции в поливна инфраструктура. Така държавата ще опита да ремонтира отдавна амортизирани съоръжения за напояване в страната, като евентуално в следващия програмен период ще бъдат заложени пари и за по-малките от тях.

Реализацията на плана обаче е под въпрос заради изключително кратките срокове за изпълнение и заради факта, че напоителната инфраструктура е държавна и има известни ограничения при ползването на европейски пари за нея.

Спешни спасителни мерки

При разплащанията със средства по европрограмите има правило, което гласи, че бюджетът за всяка конкретна година трябва да бъде разплатен максимум 24 месеца след това. Така до края на 2011 г. фонд "Земеделие" трябваше да е разплатил планирания за 2009 г. бюджет. Заради липсата на достатъчно одобрени проекти обаче към края на годината вече съществуваше реална опасност страната да изгуби европари.

Така се стигна до решението България да поиска прехвърляне на около 340 млн. лв от ПРСР към специален гаранционен фонд. Неговата цел е да осигури гаранции по банкови кредити, отпуснати на фермери, които изпълняват проекти по агропрограмата.

В крайна сметка Брюксел разреши прехвърлянето на близо 240 млн. лв., което се случи през 2012 г., когато бе създаден Национален гаранционен фонд - дъщерно дружество на Българска банка за развитие.

Възможно неизпълнение

Още тогава обаче имаше сериозни съмнения дали целият бюджет на фонда ще може да се оползотвори. Една от причините отново бе недостатъчният брой одобрени проекти по програмата. Впоследствие самата работа на фонда бе забавена и от обществените поръчки за избор на банки, които да работят с гаранционните схеми. В началото на тази година бяха избрани осем банки по първата част от схемите, преди дни бяха подписани договорите по втората обществена поръчка, а процедурата по третата е почти финализирана.

Според данните на фонда от стартирането на гаранционната схема до средата на август са одобрени гаранции по 147 кредита с обща стойност 52 млн. лв., а издадените гаранции са 41 млн. лв. Средният лихвен процент по тези кредити е 6.75% годишно.

По информация на зам.-министъра на земеделието Явор Гечев обаче поне 30% от бюджета на фонда може да останат неоползотворени. Според неофициална информация на "Капитал Daily" институциите работят с прогноза от около 100 млн. лв. Ако тези очаквания станат факт, парите ще бъдат безвъзвратно загубени през 2015 г.  Затова и земеделското министерство е започнало разговори с Брюксел за връщането на средствата под риск обратно в програмата.

Времето притиска

Явор Гечев обясни, че планът включва отварянето на нова мярка в програмата, с която да се финансира модернизирането на поливната инфраструктура в страната. "Целта е да вложим сериозни средства в магистралните съоръжения за напояване", обясни той. По думите му идеята е в следващия програмен период, който започва от 2014 г., да се предвиди ресурс за модернизация и на "разклоненията" от магистралните съоръжения до полетата.

Ако планът бъде осъществен, еврофинансирането, от една страна, няма да бъде изгубено, а от друга, най-после ще стартира модернизацията на отдавна амортизираната поливна инфраструктура в страната, за което от години настояват фермерите.

Изпълнението обаче е под въпрос заради кратките срокове, в които това трябва да се случи - реално целият процес трябва да приключи до края на годината, когато е последният срок за договаряне на средствата от цялата програма за настоящия програмен период. В този срок трябва да се вмести не само одобрението за прехвърляне на средствата, а и договарянето на евентуалните проекти. Земеделското министерство все пак ще поиска известно удължаване на срока -  до май 2014 г.

Самата реализация на подобни проекти обаче сама по себе си крие трудности. Поливната инфраструктура в България е собственост на държавата и се стопанисва от "Напоителни системи", а европейските регламенти налагат редица ограничения при усвояването на пари от държавни фирми.

"В момента разработваме цялостен екшън план с всичко, което трябва да се направи, включително и по срокове, за да се реализира идеята", коментира Явор Гечев. По думите му разговорите с ЕК за прехвърлянето вече са започнали, изпращат се и исканите от Брюксел документи с данни по програмата.

Заради заплаха от загуба на европейски средства през 2012 г. България получи разрешение от Брюксел да прехвърли пари от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) към гаранционен фонд, който да подпомага фермерите при осигуряване на съфинансирането по проекти. Сега държавата ще опита да направи обратната операция - да върне част от сумата от гаранционния фонд отново в програмата. Вече са започнали и разговори с еврокомисията по темата.

Ако идеята бъде одобрена, средствата ще отидат за отварянето на нова мярка в ПРСР за инвестиции в поливна инфраструктура. Така държавата ще опита да ремонтира отдавна амортизирани съоръжения за напояване в страната, като евентуално в следващия програмен период ще бъдат заложени пари и за по-малките от тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Освен, че сме българи, ние сме и европейци. Ако не се намери добра инвестиция за парите, защо да не се върнат.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    yotata avatar :-|
    йотата

    Тия в МЗХ верно нямат работа щом непрекъснато си отварят нови и нови забавления.
    Колко ли още ще ги изтърпят еврочиновниците?

  • 3
    niko_tin avatar :-|
    niko_tin

    Евросредства - спасяваме. А държавата кога ще спасяваме?

    "Как България умира в прегръдките на Евросъюза" - http://goo.gl/1keztz

  • 4
    deelee avatar :-|
    deelee

    Какви средства се спасяват! След като има милиони неизплатени субсидии, кандидатстването за които не е дори разгледано. Тъпа и некомпетентна държавна управа затрива държавата безвъзвратно...

  • Super GUAPO


    Така ще е. Отново схематична схемност и цикличност в употребата на фондови средства.

    Да помолим нашите "шефове в брюксел" да ни разрешат????...????пак ли така стана????..... "леле кво стана"
    Това ми прилича на едновремешното: "- Другарко мога ли да отида до тоалетната?"

    Проблема господа схемаджии /чиновници в разплащателна и МЗ, консултанти и консултантки, главни "експерти"/, е че в земеделието основното е БАЧКАНЕТО, реално системно, всеки ден, физически труд в кал,в лайна, сред миризми, на наклон, под пека, под дъжда, във снега...представяте ли си го????? ЕДВА ЛИ!!!!!!

    Точно ЗАРАДИ това неразбиране!
    България няма нужда от евросредства, причината - тези средства не генерират просперитет...особено в средния и малък размер ферми, жалка истина. Както казва един мой кумир: "Еврофондовете" са измислени от тарикати за тарикати". Пълно губене на време и нерви!



  • 6
    papipone avatar :-P
    Atakana

    После се чудим на цените на българските зеленчуци!
    Македония и Турция не са членки на ЕС, как става, че са по-евтини?!
    Май нашите за един сезон искат да си купят Ламборгинита както зърнопроизводителите!
    А къде остана "свободния пазар" ХА?!!!! Без държава в "бизнеса", а?!!!!

  • 7
    yotata avatar :-?
    йотата

    До коментар [#6] от "ypt54315488":

    Що, зърнопроизводителите за колко сезона ги купиха ламборгинитата?
    Те от "свободния пазар" ли ги изработиха?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK