В Европейския съюз има държави като Германия и Полша, които все още дотират въгледобива, въпреки че са подписали европейските директиви. В Полша 85% от енергията се добива от въглища. Има национална енергийна стратегия, в която пише, че 40% от енергията в България трябва да е от въглища – но никой не я чете

Министър Стойнев обяви, че от 1 септември цената на въглищата от "Мини Марица - изток"  се вдига от 71.50 на 75 лв за тон условно гориво (т.у.г.). Тази цена решава ли проблемите ви?

- Естествено, че тя не решава проблемите, но това е стъпка в правилната посока. Имаме обещание от министър Стойнев следващото увеличение да бъде или в края на годината, или от 1 януари следващата година. Така поетапно до края на 2014 г. цената ще достигне пазарна стойност, която според специалистите е около 104 лв за т.у.г. Министърът обеща, че в мините няма да има съкращения,  няма да има намаления на заплати и че предприятието ще си остане 100% държавна собственост. Това са константи, които няма да се променят във времето, но има икономически показатели, които могат да се променят да доведат до намаление или увеличение на цената.

Какви ще бъдат параметрите на тези последващи увеличения?

- Не сме коментирали. Добре разбирам, че никой не може от днес да каже, че увеличаваме цената на въглищата от 70 на 100 лв. Искам го, но зная като специалист, че не може да стане. Но това са стъпки, които стават постепенно през няколко месеца. През това време система ще влиза в кондиция, централи нали продават навън, нали започват да печелят на свободния пазар – те ще имат буфер за по-висока цена на въглища. Накрая цената на електроенергията за крайния потребител – гражданите и индустрията, не би трябвало да се променя.

Има ли резерви към края на годината да се вдигне цената на въглищата без да се вдига цената на тока?

- Има резерви. Трябва да се намесят и останалите играчи по веригата.

Няма ли да се отрази цена на въглищата от 104 лв. на цената на тока и не е ли всъщност проблемът, че цената на тока е ниска?

- Политическите решения в една пазарна обстановка удрят пазара. В момента пазарът не диктува цените, но вие сте прав, че при едно бъдещо по-голямо увеличение на цените на въглищата, това ще се отрази на крайния потребител. Затова ние казахме, че това намаление от 5% е ненужно, но политиката диктуваше и го обещаха. Присъствах на много срещи в ДКЕВР и знам как комисарите се чудиха откъде да намерят начин да дойдат тези 5%. В крайна сметка решиха да са 4 и нещо и остатъкът до 5% беше даден на миньорите, като увеличиха с един лев на мегават изкупната цена на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", за да поемат централите увеличението на цената на въглищата.

Токът от американските централи няма ли поскъпне – на тях също им се вдига цената на въглищата?

- Вдига им се, но печалбата им е много голяма. С тези ниски цени на въглищата тяхната печалба е чувствително по-голяма. Предстоят разговори с министерството и регулатора, но така или иначе въглищата трябва да достигнат до пазарната си стойност. От началото на годината до момента "Мини Марица Изток" е на 40 млн. лв. загуба. През пролетта разглеждахме сценарий при цена от 99.30 лв. на тон и задание от 22 млн. тона добив и мината излизаше на 300 000 лв. печалба, т.е. на нула.

Как тогава според финансовите отчети през последните две години мината излизаше на печалба?

- Всичко обаче е свито. В края на годината счетоводно може да го докарате на нула, но следващата година какво ще правите като не сте купили коли, гумено платно, резервни части, не сте направили ремонти –от там се свива всичко. Дружеството излизаше на печалба и заради по-голямото производство. Миналата година бяха 30 млн. тона, по-миналата – 33 млн. Голямото производство сваля цената на въглищата. При разчетена бизнес програма на 30 млн. тона и да я намалиш на 22 млн. тона – това се отразява на цената, защото вие вече сте инвестирали в по-голяма разкривка.

Откъде идва разликата от над 32 лв. между обявената от вас загуба от 3 лв. на тон, при която работеше мината преди увеличението при цена тогава от 71.50, и пазарната стойност от 104 лв.?

- Загубата от 3 лв. е на обикновен тон, не на тон условно гориво. Специфични са нещата, защото системата е дълга и се задвижва с течение на месеци. Когато са ви дали задание и започвате да го реализирате, няма как след шест месеца да ви кажат "стоп, намаляме заданието", защото вие вече сте направили много разходи и няма как да свалите цената на въглищата. Чак след 6-10 месеца вече може да се направи оптимизация и да се свалят малко разходите. Системата е инертна, няма как. Затова всяка година се иска заявка за въглищата от централите, после въпреки всичко се иска пак заявка всеки месец.

Мините са на загуба, която няма откъде да компенсират. Засега те съществуват, защото имат стари вземания от централите. Министерството направи всичко възможно тези стари вземания поетапно да бъдат взети. От БЕХ вече приведоха 40 млн. лв., но идва един момент, когато тези вземания няма откъде да бъдат взети, а дружеството до момента е на 40 млн. лв. загуба. Това означава да не се инвестира, да не се ремонтира, да не се влага в мероприятия.

Увеличаван ли е фонд работна заплата по време на големите добиви през последните години и сега да тежи на дружеството?

- Не, не е променян даже по време на големите производства 2011-2012 г. Със социалните плащания, разходи за транспорт, работни облекла и рехабилитация се стига до 208 млн. лв, но чистият фонд работна заплата е 146 млн. лв. и това е константа. Дали ще работят 6900 или 7100 миньори е без значение, фондът си е същият. Навремето така сме работили, че сме оставяли от 8 до 12% буфер. Ако се получи някакво сътресение и се работи повече, този буфер ще обере всичко.

На този етап с министъра сме се разбрали, че не се иска увеличение на фонда. Просто искаме мините да ги изкараме от тази дупка – хайде да не са на кой знае каква печалба, но да бъдат на нула, да не се губи, да остават пари за инвестиции.

Т.е. миньорите не искат по-високи заплати, но искат увеличение на цената на въглищата – защо се получава така, след като мината е държавно дружество и цената е конюнктурна на маришкия комплекс?

- Ако всички централи в комплекса бяха държавни, нямаше да се интересуваме, защото държавата си прави политиката да има поносима цена на електроенергия. Нас обаче ни боли, защото държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продава на 65 лв. мегавата, а до нея американската централа, която също купува евтини въглища, продава на държавата по 137 лв. Искаме да има диференцирана цена, но на времето който е сключвал договора е записал, че американските централи купуват на най-ниската цена в региона. Ето затова искаме да е по-висока и пазарна цената. Американците вземат въглища без пари и продават много скъпо на държавата. Печалбите при тях са свръхвисоки – два пъти по-високи от държавната централа.

Освен това при старото управление Дянков предварително прибираше всички пари и не оставаха пари за инвестиции. Получава се, че вие сте заложили инвестиционна програма за 100 млн. лв, за да купите нова техника, за ремонти и за лични предпазни средства, а накрая сте реализирали инвестиции за 10 млн. и то по собствен стопански начин. Да, обаче централите излизат на печалба и всички си направиха инвестиционна програма, направиха си очистки, сложиха нови турбини. В един момент централите казват "давайте въглища", но мините не са направили инвестиции. Затова искаме увеличение на цената на въглища. Няма значение, че мината е държавно дружество и държавата си прави сметка. И миньорите искаме да печелим и тези пари да ги влагаме в производство. И ние искаме да си купим нов багер. Дори една рехабилитация на стар багер струва 16-18 млн. лв.

- Инвестират ли достатъчно собствениците на мини в тяхната безопасност и поддръжка? 

В "Мини Марица изток" в добрите години инвестициите за здравословни и безопасни условия на труд бяха 10-15 млн. лв. на година. Сега, след като всеки добит тон въглища носи загуба от 3 лв. и там не се инвестира достатъчно.

Ниски цени на въглища, хронично неразплащане по веригата, НЕК дължи милиони на централите, те пък дължат милиони на въгледобивните дружества и даже собствениците се налага да теглят кредити за изплащане на заплатите. На този фон инвестициите в безопасност и поддръжка на самите галерии остават малко на заден план. Миннодобивният отрасъл е тежък и труден и всяко едно такова забавяне на инвестиции в безопасност води до непоправими последици, коства живота и здравето на хората.

С колко са намалели заетите миньори през последните години и каква реализация намират след това?

- Само във въгледобива работят 12000-13000 – това са пряко заетите миньори, а в целия миннодобивен бранш са заети над 20000 човека. През последните пет години те са намалели с няколко хиляди. Повечето работодатели са се старали това да става по естествен път – като се пенсионират хората.

Миньорите намират много трудно реализация после, особено хората на години. Хората в този бранш се амортизират по-бързо, а сега всеки работодател търси по-млади и здрави работници.

Има ли разлика в работата на синдикатите в частните и държавната мина?

- Има разлика. Много бързо някои забравиха голямата стачка януари 2012 г. в "Мини Марица – изток", която беше точно за това – защото работодателя не изпълняваше колективния трудов договор и условията за здравословен и безопасен труд. Поставихме тогава държавата почти на колене и предизвикахме в трите рудника проверка на Главна инспекция по труда. Само в единия рудник имаше тогава 95 предписания. В частните мини ни казват, че ако поради искане на синдикатите възникнат големи проверки от инспекцията или други контролни органи, повече няма да има синдикати там.

Предполагам, че и в малките мини повече се страхуват да се оплакват от условията на труд?

- Така е, колкото са по-малко хората, повече се страхуват. Имаме приказка, че всеки миньор води след себе си четири работни места – подизпълнители, доставчици, и прочие. Естествено, че хората се страхуват. Не мога да кажа, че са така ниски заплатите, както пише в пресата. В "Ораново" средната заплата е около 600 лв., но подземните миньори взимат 1100-1300 лв. В "Мини Марица – изток" е 1600 лв. средната работна заплата, в "Черно море" е 1000 лв., в "Бобов дол" също 1000. Най-ниски са заплатите в трите софийски мини и "Ораново".