Малко изчистване на термините: фундаментите на тази нелицеприятна стратегия са различни от нейните методи, а именно класическият черен и розов ПР, омесването на полуистини с откровени лъжи, псевдоразследвания и откровени манипулации. Не влиза и директния натиск през през плащанията по оперативните програми на ЕС за медиите. Не влиза дори и пълното медийно игнориране на протеста (в момента запазено само за медии с над 80% тираж в провинцията) или неговият по-рафиниран вариант да се обявят за протести "срещу политическия модел" (последното е сложно, иска много анализи и дискусии, експертни групи и комисии - абе две-три години тежък бюрократичен труд).

Основният принцип на този втори етап от информационната война е създаването на медийна шумотевица, която да размие посланията и да подейства като димна завеса върху протеста. А както казва Умберто Еко, посветил една цяла лекция на тези шумотевици, тя е своеобразен и много ефективен вид цензура. "Защото само в тишината може да се чуе най-убедителния и доверен канал за комуникация - този от човек на човек".

Това, последното, управляващите и техните медийни стратези го знаят и без да са чели лекциите на автора на "Името на розата". Защото в страната на розите те имат на разположение прекалено много медии, за да си мълчат. И те не мълчат.

Основните съставки на шумотевицата, която трябва да приспи провинцията и да разколебае протестиращите в София, са три:

Произвеждане на медийни псевдосъбития

Изкарайте министър да говори на каквато и да е тема и няма сериозна медия, която да не прати репортер, а при телевизиите - цял екип. Вкарайте всички министри в такъв режим и новинарската емисия е пълна, а времето (при вестниците - мястото) за вътрешните новини си остава фиксирано. Вкарайте Орешарски на отчет в НС и отразяването е гарантирано, без да каже думичка нещо ново. Самото изказване не е важно, освен да е така запълнено с популистки ключови думички, че ако беше уеб страница, търсачките като Google сигурно щяха да я накажат за това. Правителствен спам? Да.

Много медии се оказаха неподготовени (засега) за такава атака, чието отбиване не е сложно, ако се задава класическия новинарски въпрос "и какво от това?". По-сложното е отбиването на евентуалните атаки от управляващите с обвинения за пристрастност. А това никой не иска - виж методите по-горе.

Имитиране на контра- и псевдопротести

Нека заявя нещо ясно - в София има един единствен спонтанен протест и това е този срещу правителството на Пламен Орешарски надвечер на пл. "Независимост" от 14 юни насам. Как го разпознавам ли? Спонтанният и автентичен протест е шарен, многолик, доста хаотичен и трудно управляем. В него присъства нехомогенна маса от хора - през стари седесари и зеленеещи активисти до обикновените зяпачи и симпатични (и невинаги съвсем трезви) градски луди. Такива не са нито "контрапротестиращите" пред НДК, нито тези пред президентството, нито футболистите пред централата на ГЕРБ. Не бяха такива и докараните на 16 август автобуси за проправителствената демонстрация край НС.

Псевдопротестът цели не само психологическа атака срещу опонента. Основната му цел е допълнителен шум и запълване на нови секунди от информационните емисии. Така медиите, включително основните телевизии, се оказват отново жертва на нещо между спам и измама - дори когато контрапротестът е съвсем видимо скалъпен, той отново получава несъразмерно високо отразяване (дори няма нужда да изчисляваме човекопротестоминути спрямо медийното време). Ако медиите накрая характеризират деня с нещо от типа "пореден ден на протести и контрапротести", целта е постигната, а знамената и плакатите - прибрани за следващия ден.

Изобретяване на нови протестиращи субекти

Най-новият елемент в шумотевицата е изкарването пред прожекторите на нови и неясни, но различни от основния антиправителствен протест протестиращи субекти. Това са най-вече притоплени "февруарски" протестиращи и техните десетки организации с неясен статут и идеология, но все повече и нови други, част от които пораждат съмнения за покровителство от страна на полицията с цел мокри поръчки. Тук списъкът е дълъг, но качеството видимо деградира и изборът на нови Шамари, Петна и подобни е като в соцбакалия - след всеки изваден артикул отзад на рафта се появява друг, по-некачествен и с по-кратък срок на годност.

Изтикването на нови протестиращи субекти е комично, но то използва една от основните слабости на антиправителствения протест - неговата липса на единна организация и изявени лидери. След създаването на Протестната мрежа обаче този проблем е на път да бъде преодолян, което обяснява и личната атака срещу първите лица на мрежата (т. н. комуникатори).

Изброените три съставки на медийната шумотевица създават среда, в която смислените критики и гласове трудно могат да пробият, особено в изкривена медийна действителност. Дали ще успее стратегията обаче, зависи от справянето с други три много важни неща. Това са китовете, върху които се крепят свободните медии в момента - тези малко на брой, но качествени медии, които със сигурност ще са основата на един по-малък, но по-чист и по-смислен медиен пазар в близкото бъдеще.

Първото и сериозно препятствие - мнозинството български журналисти не вярват нито в сегашната власт, нито в бъдещето на монопола на Пеевските медии. Да, притиснати от реалностите много от тях не застават директно, но само погледнете кои са журналистите, които застават със своето име и авторитет на амбразурата на това правителство? Три, четири или пет имена. Това е.

Вторият проблем на Антон Кутев и истинските медийни стратези на това управление е, че всички външни медии също са на страната на протестите, особено след окървавения 40-ти ден. Тук влизат почти всички западни медии, които варират единствено в интерпретациите и прогнозите си. И има ли начин техните симпатии да не са на страната на протестиращите срещу мафията и олигархията в страна, описвана в медийните клишета най-често като най-корумпираната в ЕС?

Третото и най-важното, истината - простата истина за това кой и как формира тази коалиция, кой избра Пеевски и останалите скандални назначения, кой и как купи подкрепата на Волен Сидеров - е на страната на протеста. Въоръжен с нея, той няма нужда от медийни стратегии, а само от възможност за говорене. А през 21-ви век тези възможности са безбройни и защитниците на кабинета знаят това много добре.

Това е медийната стратегия на все още управляващите в започващия трети месец на протести срещу тях. Надеждите им за затихване се подсилват от лятното затишие и видимо намалелия брой протестиращи през август. Още след първия ден на видимо засилване през септември обаче те ще се принудят да преминат към етап три - изработване на стратегия за изход. Тя е ясна отсега - обвиняване на протестиращите в блокиране на "работещото и социално" правителство и ефектно оттегляне в стил късен Бойко Борисов. По тази стратегия вече се работи, но ще почака малко - сега има един милиард лева повече за усвояване.

* Авторът е управител на fwdventures.net и бивш заместник-главен редактор на Капитал (до 2007 г). От юни 2013 е координатор на Антиправителствената информационна служба (www.noresharski.com) - доброволно сдружение на журналисти, блогъри и поддръжници на протеста с цел активно информиране на българските и чуждестранни медии за истината за правителството на Орешарски.