За Умберто Еко и трите <s>кита</s> прасета на войната срещу протеста
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За Умберто Еко и трите <s>кита</s> прасета на войната срещу протеста

За Умберто Еко и трите <s>кита</s> прасета на войната срещу протеста

Как управляващите пробват да спечелят тази медийна война и защо няма да успеят

23556 прочитания

© Красимир Юскеселиев


За будните хора в България не е тайна - в страната се води война. Слава богу, тя е само информационна и засега в нея падат жертви единствено тиражите на някои проправителствени медии и няколко журналистически съвести. От успеха или неуспеха в тази война зависи обаче много повече от бъдещето на едно правителство, едно партийно ръководство с големи амбиции и една медийна група с неясни спонсори. От изхода й всъщност зависи бъдещето на гражданското общество, което показа първи признаци на истинско събуждане от десетилетия насам.

Още от втората седмица на тези уникални за България протести - без политическо лице и с чисто принципни искания - стана ясен начинът, по който управляващите смятат да спечелят този непознат досега тип война. В началото стратегията беше проста - скриваме символите на провала (Пеевски, Сидеров) и продължаваме напред с активен натиск по всички фронтове срещу инакомислещите. Сега, два месеца след началото, управляващите видимо имат нов подход. Дисекцията на тази нова медийна стратегия е важна не само заради това, което се случва в момента. За все повече политици и кандидат-политици става ясно, че политическия живот - и в частност постигането и налагането на политически тези - отсега нататък няма да е същият. В този смисъл това, което се случва по улиците, е трупане на жизненоважен "боен" опит.

Като всяка стратегия и тази се крепи на фундаменти, за които литературата използва метафората "китове", но аз от уважение към тези защитени видове избирам други бозайници - прасетата.

Малко изчистване на термините: фундаментите на тази нелицеприятна стратегия са различни от нейните методи, а именно класическият черен и розов ПР, омесването на полуистини с откровени лъжи, псевдоразследвания и откровени манипулации. Не влиза и директния натиск през през плащанията по оперативните програми на ЕС за медиите. Не влиза дори и пълното медийно игнориране на протеста (в момента запазено само за медии с над 80% тираж в провинцията) или неговият по-рафиниран вариант да се обявят за протести "срещу политическия модел" (последното е сложно, иска много анализи и дискусии, експертни групи и комисии - абе две-три години тежък бюрократичен труд).

Основният принцип на този втори етап от информационната война е създаването на медийна шумотевица, която да размие посланията и да подейства като димна завеса върху протеста. А както казва Умберто Еко, посветил една цяла лекция на тези шумотевици, тя е своеобразен и много ефективен вид цензура. "Защото само в тишината може да се чуе най-убедителния и доверен канал за комуникация - този от човек на човек".

Това, последното, управляващите и техните медийни стратези го знаят и без да са чели лекциите на автора на "Името на розата". Защото в страната на розите те имат на разположение прекалено много медии, за да си мълчат. И те не мълчат.

Основните съставки на шумотевицата, която трябва да приспи провинцията и да разколебае протестиращите в София, са три:

Произвеждане на медийни псевдосъбития

Изкарайте министър да говори на каквато и да е тема и няма сериозна медия, която да не прати репортер, а при телевизиите - цял екип. Вкарайте всички министри в такъв режим и новинарската емисия е пълна, а времето (при вестниците - мястото) за вътрешните новини си остава фиксирано. Вкарайте Орешарски на отчет в НС и отразяването е гарантирано, без да каже думичка нещо ново. Самото изказване не е важно, освен да е така запълнено с популистки ключови думички, че ако беше уеб страница, търсачките като Google сигурно щяха да я накажат за това. Правителствен спам? Да.

Много медии се оказаха неподготовени (засега) за такава атака, чието отбиване не е сложно, ако се задава класическия новинарски въпрос "и какво от това?". По-сложното е отбиването на евентуалните атаки от управляващите с обвинения за пристрастност. А това никой не иска - виж методите по-горе.

Имитиране на контра- и псевдопротести

Нека заявя нещо ясно - в София има един единствен спонтанен протест и това е този срещу правителството на Пламен Орешарски надвечер на пл. "Независимост" от 14 юни насам. Как го разпознавам ли? Спонтанният и автентичен протест е шарен, многолик, доста хаотичен и трудно управляем. В него присъства нехомогенна маса от хора - през стари седесари и зеленеещи активисти до обикновените зяпачи и симпатични (и невинаги съвсем трезви) градски луди. Такива не са нито "контрапротестиращите" пред НДК, нито тези пред президентството, нито футболистите пред централата на ГЕРБ. Не бяха такива и докараните на 16 август автобуси за проправителствената демонстрация край НС.

Псевдопротестът цели не само психологическа атака срещу опонента. Основната му цел е допълнителен шум и запълване на нови секунди от информационните емисии. Така медиите, включително основните телевизии, се оказват отново жертва на нещо между спам и измама - дори когато контрапротестът е съвсем видимо скалъпен, той отново получава несъразмерно високо отразяване (дори няма нужда да изчисляваме човекопротестоминути спрямо медийното време). Ако медиите накрая характеризират деня с нещо от типа "пореден ден на протести и контрапротести", целта е постигната, а знамената и плакатите - прибрани за следващия ден.

Изобретяване на нови протестиращи субекти

Най-новият елемент в шумотевицата е изкарването пред прожекторите на нови и неясни, но различни от основния антиправителствен протест протестиращи субекти. Това са най-вече притоплени "февруарски" протестиращи и техните десетки организации с неясен статут и идеология, но все повече и нови други, част от които пораждат съмнения за покровителство от страна на полицията с цел мокри поръчки. Тук списъкът е дълъг, но качеството видимо деградира и изборът на нови Шамари, Петна и подобни е като в соцбакалия - след всеки изваден артикул отзад на рафта се появява друг, по-некачествен и с по-кратък срок на годност.

Изтикването на нови протестиращи субекти е комично, но то използва една от основните слабости на антиправителствения протест - неговата липса на единна организация и изявени лидери. След създаването на Протестната мрежа обаче този проблем е на път да бъде преодолян, което обяснява и личната атака срещу първите лица на мрежата (т. н. комуникатори).

Изброените три съставки на медийната шумотевица създават среда, в която смислените критики и гласове трудно могат да пробият, особено в изкривена медийна действителност. Дали ще успее стратегията обаче, зависи от справянето с други три много важни неща. Това са китовете, върху които се крепят свободните медии в момента - тези малко на брой, но качествени медии, които със сигурност ще са основата на един по-малък, но по-чист и по-смислен медиен пазар в близкото бъдеще.

Първото и сериозно препятствие - мнозинството български журналисти не вярват нито в сегашната власт, нито в бъдещето на монопола на Пеевските медии. Да, притиснати от реалностите много от тях не застават директно, но само погледнете кои са журналистите, които застават със своето име и авторитет на амбразурата на това правителство? Три, четири или пет имена. Това е.

Вторият проблем на Антон Кутев и истинските медийни стратези на това управление е, че всички външни медии също са на страната на протестите, особено след окървавения 40-ти ден. Тук влизат почти всички западни медии, които варират единствено в интерпретациите и прогнозите си. И има ли начин техните симпатии да не са на страната на протестиращите срещу мафията и олигархията в страна, описвана в медийните клишета най-често като най-корумпираната в ЕС?

Третото и най-важното, истината - простата истина за това кой и как формира тази коалиция, кой избра Пеевски и останалите скандални назначения, кой и как купи подкрепата на Волен Сидеров - е на страната на протеста. Въоръжен с нея, той няма нужда от медийни стратегии, а само от възможност за говорене. А през 21-ви век тези възможности са безбройни и защитниците на кабинета знаят това много добре.

Това е медийната стратегия на все още управляващите в започващия трети месец на протести срещу тях. Надеждите им за затихване се подсилват от лятното затишие и видимо намалелия брой протестиращи през август. Още след първия ден на видимо засилване през септември обаче те ще се принудят да преминат към етап три - изработване на стратегия за изход. Тя е ясна отсега - обвиняване на протестиращите в блокиране на "работещото и социално" правителство и ефектно оттегляне в стил късен Бойко Борисов. По тази стратегия вече се работи, но ще почака малко - сега има един милиард лева повече за усвояване.

* Авторът е управител на fwdventures.net и бивш заместник-главен редактор на Капитал (до 2007 г). От юни 2013 е координатор на Антиправителствената информационна служба (www.noresharski.com) - доброволно сдружение на журналисти, блогъри и поддръжници на протеста с цел активно информиране на българските и чуждестранни медии за истината за правителството на Орешарски.

За будните хора в България не е тайна - в страната се води война. Слава богу, тя е само информационна и засега в нея падат жертви единствено тиражите на някои проправителствени медии и няколко журналистически съвести. От успеха или неуспеха в тази война зависи обаче много повече от бъдещето на едно правителство, едно партийно ръководство с големи амбиции и една медийна група с неясни спонсори. От изхода й всъщност зависи бъдещето на гражданското общество, което показа първи признаци на истинско събуждане от десетилетия насам.

Още от втората седмица на тези уникални за България протести - без политическо лице и с чисто принципни искания - стана ясен начинът, по който управляващите смятат да спечелят този непознат досега тип война. В началото стратегията беше проста - скриваме символите на провала (Пеевски, Сидеров) и продължаваме напред с активен натиск по всички фронтове срещу инакомислещите. Сега, два месеца след началото, управляващите видимо имат нов подход. Дисекцията на тази нова медийна стратегия е важна не само заради това, което се случва в момента. За все повече политици и кандидат-политици става ясно, че политическия живот - и в частност постигането и налагането на политически тези - отсега нататък няма да е същият. В този смисъл това, което се случва по улиците, е трупане на жизненоважен "боен" опит.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

125 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell
    • -118
    • +15

    Тази наша българска война е война в сянка понеже се води от правителствата в сянка,Бедров няма никакъв шанс.Такъв е живота.

  • 2
    marsena avatar :-|
    marsena
    • -23
    • +213

    Статията
    +++++++

  • 3
    no55 avatar :-P
    Александр Г. Дугин (№55)
    • -243
    • +42

    Статията е пълна боза, но пък дава една нова и интересна информация:
    „Нека заявя нещо ясно - в София има един единствен спонтанен протест и това е този срещу правителството на Пламен Орешарски НАДВЕЧЕР на пл. "Независимост" от 14 юни насам.“
    Е, поне разбрахме от гусин Стайков, че сутрешното пиене на кафе пред парламента далеч не е „спонтанен" протест. :) :) :)

  • 4
    kons avatar :-P
    Viscount Ganyo
    • -198
    • +48

    Авторът с първата си статия по темата влезе в капана на противопоставянето - знаещите, можещите и работещите срещу глупави, некадърни и мързеливи.

    С тази статия с двата крака е във втория капан - гражданското общество е единствено това, което е срещу правителството на Пламен Орешарски. Тези, които не са срещу правителството, значи нямат право да се наричат гражданското общество.

  • 5
    rug35313719 avatar :-|
    rug35313719
    • -14
    • +153

    ДА, Хубаво е да видиш, че някой мисли като теб самия, но аз искам да допълня още нещо. "Войната" вече мина на друго ниво - нещо като Ялтенската конфереция, когато хората още загиват на бойното поле, но тайно и скришно света вече е подреден и разпределен за СЛЕД това и ние даже му сърбахме попарата към 50 год. Говоря за Бареков разбира се и за "новия ляв проект" за който "има място и подкрепа" Мисля, че Доган, Пеевски, КТБ, може би Станишко или някой друг от сорта съвсем правилно е оцинил ситуацията и е стигнал до извода, че е време за "новият политик" който ще е известен със силната си "гражданска позиция" няма да е "партийно обвързан със стари партии" ще е "ново лице" и т.н клишета, но успешно продаваеми в момента. Спонтаният протест НЕ излъчи лидери, но май олигархията ще се опита да го ЯХНЕ и да го "впрегне" за лична консумация. Колко време ще трябват на масите за да проумеят, че "новият политик" Бареков е Догански клонинг и продажно мекере. Вероятно поне един, два мандата. Ами.... берекет версън, както казват турците.

  • 6
    yty21315338 avatar :-P
    yty21315338
    • -206
    • +31

    Кои са протестиращите? Поименно моля,това няма много да ви затрудни.

  • 7
    schlupf avatar :-|
    Нищо лично
    • -11
    • +110

    ефектно оттегляне в стил късен Бойко Борисов - много добро сравнение!!!

  • 8
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов
    • -167
    • +34

    много ми е интересно авторе на тази статия, къде спахте при управлението на Бойко. До тук единствената разлика между ГЕРБ и Орешарски е Делян Пеевски.

  • 9
    ivanasenov avatar :-|
    ivanasenov
    • -19
    • +109

    Авторът е млад и не знае, че 1,2,3 и т.н. комунистите го владеят отдавна и нищо ново няма под слънцето.

    Освен това, ако за света е 21 век, то за БГ това не важи. През юли и август попътувах по страната / около 2000 км/ и никъде не видях протест, намек за протест, мирис на протест. Нищо освен красиво блато...

    Така че, уважаеми господине, колкото и да ми е неприятно да го напиша, БГ остава на опашката на историята за още много години....
    Жалко .!

  • 10
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов
    • -118
    • +24

    "сега има един милиард лева повече за усвояване" това е от последното изречение, какъв по-добър завършек на статията и шанс да покажеш, че си нямаш понятие за какво става въпрос.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK