За Умберто Еко и трите <s>кита</s> прасета на войната срещу протеста

За будните хора в България не е тайна - в страната се води война. Слава богу, тя е само информационна и засега в нея падат жертви единствено тиражите на някои проправителствени медии и няколко журналистически съвести. От успеха или неуспеха в тази война зависи обаче много повече от бъдещето на едно правителство, едно партийно ръководство с големи амбиции и една медийна група с неясни спонсори. От изхода й всъщност зависи бъдещето на гражданското общество, което показа първи признаци на истинско събуждане от десетилетия насам.

Още от втората седмица на тези уникални за България протести - без политическо лице и с чисто принципни искания - стана ясен начинът, по който управляващите смятат да спечелят този непознат досега тип война. В началото стратегията беше проста - скриваме символите на провала (Пеевски, Сидеров) и продължаваме напред с активен натиск по всички фронтове срещу инакомислещите. Сега, два месеца след началото, управляващите видимо имат нов подход. Дисекцията на тази нова медийна стратегия е важна не само заради това, което се случва в момента. За все повече политици и кандидат-политици става ясно, че политическия живот - и в частност постигането и налагането на политически тези - отсега нататък няма да е същият. В този смисъл това, което се случва по улиците, е трупане на жизненоважен "боен" опит.