Запознайте се с вашите... пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Запознайте се с вашите... пари

Запознайте се с вашите... пари

Осем важни въпроса за европейските пари през следващите седем години

Огнян Георгиев
15711 прочитания

© Tony Gentile


"Призовавам всички да се запознаят с този документ, преди да говорят", заяви вицепремиерът Зинаида Златанова в сряда, размахвайки копие от споразумението, което България тази седмица изпрати за съгласуване с Европейската комисия. Тъй като това е все пак основният договор, който страната ще подпише с Европейската комисия за периода 2014 - 2020 г., ние се запознахме с него отново (защото четохме и предишния вариант от май) и решихме да отговорим на няколко въпроса за този документ и парите, които той регулира.

Златанова е права когато казва, че в него е отразено трагичното състояние на българската икономика към момента. Това не е новина - вижте който и да било брой на "Капитал" от последните 5-6 години. Разбира се, споразумението трябва да се базира на реалистичен анализ, за да предложи истински решения. Именно решенията обаче на етапа не са ясни. Въпреки обема си от 177 стр. самото споразумение всъщност не дава категоричен отговор с кои точно инвестиции и как България ще търси ръст в следващите години. Това ще се разбере, когато излязат разбивките по самите оперативни програми след два-три месеца. Засега от данните по тематични цели става ясно, че най-много пари ще бъдат инвестирани в околна среда и транспорт, следват инвестициите в образованието и борбата с бедността. Парите за подкрепа на малкия и средния бизнес, макар и пораснали в сравнение с миналия период, са на пето място.

В седмицата, в която за пръв път стана официално ясно колко пари ще има по всяка оперативна програма за следващите седем години (виж графиката вляво), ето и най-важните въпроси.

Автор: Капитал

По-малко ли са парите?

И не, и да.

Въпреки че бяха представени така на пресконференцията тази седмица, истината е, че като цяла сума пакетът е с малко по-голям от предишния - 7.1 млрд. евро за кохезия спрямо 6.9 за миналия. Тази сума обаче включва както парите по трансгранично сътрудничество, което не влиза в програмите, така и парите по новия фонд Connecting Europe, както и парите, които България трябва да задели като резерв.

Connecting Europe е нов инструмент, с който Европейската комисия иска да прокара важни за свързаността на континента проекти и в него всяка страна има определена квота. Квотата на България е около 350 млн. евро, а проектите, за които е определена, са жп връзката Видин - София, както и подобряване на навигацията по Дунав. Страната трябва да защити проектите  до 2016 г., за да използва парите. Ако не успее, те се връщат в бюджета и други държави ще могат да кандидатстват по тях. Така че това е нож с две остриета - от една страна, България до 2016 г. потенциално разполага с още 350 млн. евро в сферата на транспорта, но може и да загуби при лошо управление. Ако обаче се справи много добре, след това ще може да кандидатства за още пари по този фонд, ако други държави не успеят да изпълнят своите квоти.

Очевидно по-малко са парите за развитие на селските региони - с  300 млн. евро. Това обаче беше ясно още при договарянето на бюджета в началото на тази година и най-тежката задача ще бъде намирането на баланс в тази програма между интересите на фермери, общини и министерства.

Защо има резерв? 

Като контролен механизъм.

За пръв път ЕК въвежда механизъм, с който да награждава отличниците и да наказва изоставащите. Държавите трябва да отделят 5% (на пресконференцията Златанова спомена 7%, но според регламента процентът е по-малък) от фондовете като резерв, който да пазят до 2019 г. Тогава при преглед на справянето със задачите по всяка от програмите резервът може да бъде отблокиран или загубен.

Първоначално ЕК искаше този резерв да е на наднационално ниво, като различните държави се състезават за него, но после беше преценено, че разликите в развитието ще облагодетелстват някои за сметка на изоставащи като България. Ето защо към парите, с които България разполага, до 2019 г. трябва да бъдат добавени и тези около 350 млн. евро по оперативните програми и около 100 млн. евро по селски райони, които се пазят като резерв.

Това ли е окончателното разпределение на парите?

Не. Също така не е най-важното.

Това е предварителен вариант, който тепърва ще бъде обсъждан с ЕК. Той подлежи на корекции оттук до края на преговорите, макар че очертава в основни линии рамките, в които ще се движат тези преговори. Тъй като имаше много неясноти около създаването на новата програма "Наука и образование за интелигентен растеж", беше важно да се види от кого се взима и на кого се дава.

Но много по-важно ще бъде разпределението вътре в самите програми, което предстои да се направи. Там ще се случат и някои от най-важните решения: например колко общини ще могат да се възползват от първата и най-голяма ос на "Региони в растеж", колко пари ще имат останалите общини по програмата за развитие на селски райони, колко магистрали ще могат да бъдат финансирани в "Транспорт", по какви схеми ще се раздават парите на бизнеса и т.н.     

Кога трябва да се подпише договорът с ЕК и да тръгнат програмите?

В най-добрия вариант - до края на годината. Но надали.

Комисията вече върна първите си коментари и това е втори вариант на споразумението. Новите коментари се очакват към октомври, което значи, че официално преговори не може да почнат преди ноември. Дори този срок обаче е оптимистичен, тъй като преди това трябва да са готови регламентите на всички оперативни програми. Дотук не е представен нито един, а Програмата за развитие на селските райони, рибарската програма и "Конкурентоспособност" са изостанали много.

Така по-вероятно изглежда споразумението да се подпише някъде в началото на следващата година, което автоматично значи, че парите ще започнат да пристигат по-късно. Също така подписването на споразумението ни обвързва с предварителни условия, които трябва да изпълним. Това ни води до следващия важен въпрос.

Готови ли сме за новия период?

Не.

Предварителните условия на ЕК към България са общо 41, от които 18 са изпълнени изцяло, а 6 частично. Сред неприетите има множество институционални документи, както и действия, които не са извършени. Например няма многогодишен план за включване в бюджета и определяне на приоритетите на инвестициите, не са предприети мерки за намаляване на времето за получаване на лицензи и разрешителни за започване дейност на предприятие и много други. Партньори в преговорите, като например общините, имат още коментари по споразумението, които не са били отразени. Един от тях призовава за оценка на недостатъците на досегашния период и най-вече на причините за финансовите корекции и грешките при обществени поръчки.

Към предишното споразумение ЕК имаше множество забележки. Например във водния сектор беше подчертана нуждата от създаването на функциониращи водни асоциации, които да управляват активите и инвестициите в няколко по-големи региона и създаването на мастърпланове за водната инфраструктура. В пътната област беше посочено, че трябват по-реалистични и фокусирани планове, включващи и възможностите за поддръжка. В жп сектора комисията иска да види преструктуриране на БДЖ и съкращаване на персонал като предусловие за получаването на каквото и да било финансиране от компанията.

Но най-критикувано беше здравеопазването, за което тази седмица беше показана дългоочакваната стратегия. Тя беше едно от предусловията, за да се получават пари за следващия период. Новото правителство смени заложените от служебното правителство приоритети, които от своя страна се базираха на анализ на Световната банка. Предстои да се види коментарът на ЕК, но преди стратегията той гласеше "нужен е ясен стратегически фокус на инвестициите, а не дълъг списък с общински и държавни болници и центрове, които да получат пари за обновяване".

През 2016 г. ще има междинен преглед на условията и ако някое от тях не е изпълнено, България ще се озове със спрени средства.

Кой ще бъде най-ощетен?

Общините.

Ако се гледа само финансовата част на сметката, най-ощетена е програма "Транспорт", следвана от "Човешки ресурси", "Регионално развитие" и "Околна среда". Двете, които получават повече, са "Конкурентоспособност" и наследникът на програмите за помощ на администрацията - "Добро управление"(последната - защото през нея ще минават парите за електронно правителство). Но Connecting Europe и резервът ще компенсират доста от този спад. Проблемът е, че в транспортната програма, дори с парите от Connecting Europe, намаляват парите за пътища за сметка на жп проектите, които са приоритет на Европа. Тъй като България през този период доста изостана с този сектор и прехвърли част от парите за него в пътния, следващият ще бъде под лупа. Въпреки че в стратегията на "Транспорт", която вече е публикувана, се споменават магистрала "Струма", магистрала "Хемус" и тунелът под Шипка, все по-съмнително е, че ще се намерят пари за всички пътни проекти.

Въпреки обосновката на страната защо е необходимо инвестиране в общинската и републиканската пътна мрежа от по-нисък клас, за нея надали ще има средства. В коментар на ЕК се казва, че "някои български приоритети се различават съществено от европейските - местни пътища и транспорт като цяло; туризъм; грантове, а не заеми".

И това е само първият от проблемите на общините. Като начало в "Региони в растеж" трябваше да има само трийсетина общини, по-късно те бяха вдигнати на 67, колкото официално са и сега. Тук обаче проблемът е, че ЕК категорично иска намаляване на този брой, защото твърди, че разпиляването на инвестиции върху толкова много центрове ще обезсмисли ефекта. Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева тази седмица даде индикации, че се мисли в тази посока. Това означава, че още повече общини ще изпаднат от най-голямата ос за общинско финансиране в следващия период и ще разчитат на по-малките оси в "Региони в растеж" и на общинската част от Програма за развитие на селските райони. Тя обаче е най-намалената програма и в първоначалните й разчети за всички около 200 общини там бяха планирани общо 460 млн. лв.

Допълнителен проблем е, че тази програма трябва да финансира широколентовия интернет в селските райони. Служебното правителство обеща да не допусне това, общините продължават да се борят срещу идеите на министерството на транспорта, а дори вътре в самото споразумение има коментар, че "известни въпроси поражда приоритетното финансиране на широколентов достъп до изостаналите райони на страната, които обаче са и сериозно обезлюдени, с преобладаващо население в пенсионна възраст". Въпреки това към момента според разчетите, показани от Златанова, за тази цел министерството ще получи 200 млн. лв. Ако тези пари дойдат също от парите за общини, огромен брой населени места ще се борят за доста смаляваща се сума пари.    

Кой е най-доволен?

БАН и университетите, строителите на водни съоръжения.

Откъм печелившите трябва да броим министерството на образованието, БАН и университетите, които успяха да извоюват създаването на програма "Наука и образование" (поне към момента). С бюджет от около 1 млрд. лв. тази програма ще бъде управлявана от министерство, в чийто капацитет имаха съмнения двете последни правителства - спомнете си скандалите с научния фонд и уволненията. Що се отнася до настоящото правителство, Зинаида Златанова лично изрази силните опасения на комисията, че МОН няма необходимия капацитет, за да управлява програма.

А тъй като водният сектор е изостанал сериозно, там предстоят да бъдат инвестирани 60% от новата програма "Околна среда". Това означава строителство на още много съоръжения, като освен за отпадни води ще се отварят и поръчки за питейна вода, заяви министър Искра Михайлова. Тъй като тези поръчки принципно са големи и грешките по тях струват скъпо, общините не ги харесват. Изпълнителите за сметка на това ще има на какво да се радват.

Повече пари за бизнес?

Да, но все още неясно как.

"Конкурентоспособност" получава повече пари от миналия период. Това е добре, защото бизнесът ще има повече достъп до средства. Самата програма обаче е все още в такова състояние, че не е възможно да се прецени как ще бъдат разпределени те. Това, което става ясно от споразумението с ЕК, е, че новото правителство не е харесало идеята за клъстъри, която се съдържаше в миналата версия. Тогава беше заложена идеята да се стимулира сплотяването на предприятия в групи сектори, където има потенциал за растеж и експорт.

Сега правителството е заложило отново на подхода "пари за всички", но е оставило няколко приоритетни области, които са посочени в Стратегията за интелигентна специализация: мехатроника; ИКТ; транспорт и логистика; земеделие и ХВП; здравеопазване; креативни индустрии; автомобили и компоненти; туризъм, производство на мебели, текстил и шивашка индустрия.

"Призовавам всички да се запознаят с този документ, преди да говорят", заяви вицепремиерът Зинаида Златанова в сряда, размахвайки копие от споразумението, което България тази седмица изпрати за съгласуване с Европейската комисия. Тъй като това е все пак основният договор, който страната ще подпише с Европейската комисия за периода 2014 - 2020 г., ние се запознахме с него отново (защото четохме и предишния вариант от май) и решихме да отговорим на няколко въпроса за този документ и парите, които той регулира.

Златанова е права когато казва, че в него е отразено трагичното състояние на българската икономика към момента. Това не е новина - вижте който и да било брой на "Капитал" от последните 5-6 години. Разбира се, споразумението трябва да се базира на реалистичен анализ, за да предложи истински решения. Именно решенията обаче на етапа не са ясни. Въпреки обема си от 177 стр. самото споразумение всъщност не дава категоричен отговор с кои точно инвестиции и как България ще търси ръст в следващите години. Това ще се разбере, когато излязат разбивките по самите оперативни програми след два-три месеца. Засега от данните по тематични цели става ясно, че най-много пари ще бъдат инвестирани в околна среда и транспорт, следват инвестициите в образованието и борбата с бедността. Парите за подкрепа на малкия и средния бизнес, макар и пораснали в сравнение с миналия период, са на пето място.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    tily_lily avatar :-|
    tily_lily

    КОГА най-сетне пресата ще престане да разпространява невярна информация и да заблуждава гражданите, с чиито средства от данъци всъщност се случват тези оперативни програми.
    ЕДИН ПЪТ, ЯСНО И ТОЧНО:
    Парите, предвидени за финансиране на проекти от фондовете на ЕС НЕ СА ТУК. ТЕ СЕ ИЗПЛАЩАТ СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТИТЕ. С изключение на 20% авансово плащане по Оперативните програми досега, и до 50% авансово плащане по Програмата за развитие на селските райони, останалите средства са грижа и проблем на спечелилия проекта. Точка.
    АВАНСОВОТО ПЛАЩАНЕ ИЗИСКВА БАНКОВА ГАРАНЦИЯ НА 110% ОТ СТОЙНОСТТА МУ. Хайде сега, Капитал, да ни запознаете с важните подробности на доовора за периода 2014-2020, като стойност на авансовото плащане, условия за получаването му, и % съфинансиране от кандидата. Стига повтаряхте като папагали едно и също.

  • destino

    До коментар [#1] от "tily_lily":

    Не мога да разбера негативизма, при всички положения тези програми са свеж въздух за икономиката ни.

    При българските реалии, аз лично бих изискал, не 110%, а 200% гаранция.

    Трябва ли да обоснова това изискване за 200%???

  • 3
    demos20002000 avatar :-|
    demos20002000

    Само парите,които идват от ЕС крепят икономиката ни. Лошото е че не можем да ги усвоим( затова си има и причини нали :-) Кога ли ще се събуди българина и ще потърси отговорност на политици и чиновници,които ни докараха до положение партер. Докога все на нашите хора ще се дават средствата по програмите.Крайно време е нещата да почнат да се променят и ако трябва и със сила.

  • 4
    diangello avatar :-|
    diangello

    Прави ми впечатление, че често се споменава "бяха направени анализи и взети мерки от предходното/служебното правителство, но настоящото ги отмени". БСП/ДПС въобще не са си направили труда да се запознаят с тях и са ги анатемосали - само, защото други експерти са ги съставили. Това е порочно. Също така и смяната на кадри, които в продължение на 4 години са вниквали в материята и познават системата. Новоназначените ще има да се пощят и вайкат, докато съставят механизмите по ОП да функционират. Българският народ, в продължение на 24 години, не остави нито едно правителство да управлява 2 мандата. Така и не разбраха, че всяка смяна води до значителни загуби както на време, така и на средства - техните средства. През последните 4 години управлението на европейски средства беше най-успешната дейност за много години насам. Само заради това ГЕРБ заслужаваха още един мандат, тъй като основните средства за икономически растеж идват от тези средства, а не от данъците ни, чиято по-голяма част отиват за пенсионери, смет и "здравеопазване".

  • 5
    izabell avatar :-|
    izabell

    На Транспорта пак се отделя голяма внимание,а изненадата за мен е средства за Борба с бедността,което на графиката сигурно е представено като Човешки ресурси.

  • 6
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Това вторачване към европейските пари е смехотворно и патетично. Ние имаме нужда от индустриална политика, реформи (образование, здравеопазване, МВР, МНО), оптимизация на приходи (така че ние и Лукойл да си плащаме данъците) и разходите (по-малко крадене на бюджетни пари). Това не изисква европари!!!
    Но при липсата на виждане и мисъл, по-лесно е да се вторачим в ама колко ша ни дадат... Много гръцки сценарии...

  • 7
    ovc30315617 avatar :-|
    ovc30315617

    Вече 5г. лихвите в България са високи заради картел. Ако креди се дават на 10%, а депозити са на 3% тогава 7% марж*40 млрд=3млрд и за 5 години са 15 млрд лв, които се губят и лошите кредити са още над 10 млрд. Орешарски, Калин Христов, Мариела Ненова, Цветан Цалински, Анрей Василев, Росен Розенов, Григор Стоевски, Кристина Карагьозова, и другите от рисърча в БНБ, както и Петър Чобанов и други политици и икономисти са с контрол на съзнанието на мрежата на Мтел и подкрепят регистрираните около Австрия Банки (Уни, Райф, ДСК) като мафия. Те умишлено подготвиха кризата, като искаха да ме накиснат и мен докато работих в БНБ с контрол на съзнанието. В пряк разговор ми отговарят, че "в България е така", "това се големи банки, които те не могат да контролират" или Чобанов "какво искаш - космически кораб ли да построим в България". Нали с Орешарски, Чобанов пряко загубиха 2/3 (20 млрд според Евостат) от фондовата борса - като фин. мин. и шеф на фонд. борса

  • 8
    han.asparuh avatar :-|
    han.asparuh

    Това звучи много добре на хартия, но как сме с изпълнението на старата програма (2007-2013)? Колко от предвидените пари са реално получени и колко са загубени заради неизпълнение на поети ангажименти? Също така какъв процент от тези пари е потънал в обслужването на програмите (административни разходи и т.н.) и колко са реално стигнали до предназначение?

    7 млрд. евро за 5 години са огромна сума за България. Не мога да си помисля какво би било ако ги нямаше на фона на кризата от 2008 и последвалата глобална рецесия.

    Така че, ефективното усвояване на ЕС-парите трябва да е приоритет № 1 за всяко правителство!

  • Готов съм да се обзаложа какви ще са резултатите-инертността и алчността на чиновника е неописуема...

  • appen 13

    [quote#2:"destino"]Не мога да разбера негативизма, при всички положения тези програми са свеж въздух за икономиката ни. [/quote]

    Ха-ха-ха-ха...Тези евро-подаяния СИСТЕМНО И ЦЕЛЕНАСОЧЕНО разрушават икономически и социално страната ни и я превръщат в жалък и агонизиращ евро-просяк. Всъщност тези жалки грошове се възприемат от управляващата номенклатурно-олигархична партокрация в България, като ЗАКОННО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, че държи в страх и подчинение туземното, МНОГО ГНЕВНО население, и че гарантира на Берлин и евро-колониалните чиновници в Брюксел, че българите ще продължат С МИЗЕРИЯ, БЕДНОСТ и УНИЖЕНИЯ да плащат за жизнения стандарт на германските бюргери и обслужващите ги брюкселски лакеи-чиновници. Именно тези жалки евро-подаяния по абсурдни и пародийни евро"програми" превърнаха страната ни в най-бедното и агонизиращо колониално гау, жалък аграрно-суровинен придатък на германския ЕСсср....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK