...и куп добри намерения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

...и куп добри намерения

Реформата на МВР и този път ще остане затворена вътре в системата

...и куп добри намерения

Реформата в МВР изглежда хаотична, неясна и политически мотивирана

8336 прочитания

Реформата на МВР и този път ще остане затворена вътре в системата

© Надежда Чипева


"Народната милиция охранява обществения ред, защищава правата и законните интереси на гражданите и социалистическите организации, участвува активно в борбата срещу престъпността и съдействува за утвърждаване на социалистическата законност" - така започва приетият в края на далечната 1976 г. Закон за народната милиция. Той действа повече от 25 години – дори и след 10 ноември 1989 г., като чак през 1991 думите "народната милиция" са заменени с "националната полиция". През следващите 20 години различните правителства три пъти ще приемат изцяло нови закони за МВР - 1991, 1997 и 2006, и още толкова пъти ще проведат мащабни реформи.

Нормативният акт, който разписва устройството на вътрешното министерство, неговите цели, както и правомощията и задълженията на служителите, е променян средно по три пъти годишно. Така се стига до парадокса най-често реформираното (през Държавен вестник) министерство в съвременната история на България да е в действителност най-нереформираното. България е от страните, които отделят най-голяма част от БВП за сигурност, но продуктът, който получава, продължава да е със съмнително качество. Изцяло в духа на досегашната практика всяко правителство да си носи реформата, вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев се ангажира до три месеца да внесе в парламента изцяло нов закон за МВР.

Противно на първоначалните заявки, че реформата на МВР ще продължи с разтоварването му от несвойствени функции, проектът реално отговаря на някои политически нужди (ограничаване правомощията на президента) на сегашното правителство и връща модела на МВР от 2008 г., който не беше известен с особени успехи. В същото време внася редица неясноти за бъдещата структура и функции на министерството и не на последно място предвижданото мащабно преструктуриране ще внесе за пореден път напрежение сред служителите. И всичко това – облечено с добри намерения.

Идеите на Йовчев

Вътрешният министър Цветелин Йовчев коментира пред "Капитал", че законът има четири цели. "Първата е да бъде направено ясно разграничение между политическото и професионалното ръководство на министерството. Според сегашния закон министърът на вътрешните работи има прекалено много концентрация на власт, което не необходимо. На него са му дадени правото и възможността да управлява еднолично МВР." Вицепремиерът продължава: "Втората цел, която преследваме, е възможността да се създаде една много по-ефективна структура на министерството и по-добра организация на работните процеси. В настоящия закон абсолютно необосновано структурата на МВР в голямата си част е изписана в закона, т.е. смяната дори на наименованието на една дирекция иска промяна на закона. Изключително тежка процедура. Третата цел е кариерното развитие. И на четвърто място, искаме смяната на някои явни дефекти, които се виждат в закона, като например, че директорът на ГДБОП е и заместник главен секретар, или пък, че са записани задачите на МВР, тъй като те са функция от стратегията. Тя зависи от средата за сигурност, собствените ресурси и организацията на процесите."

От представения пред експерти проект с който "Капитал" разполага, виждаме, че се предвижда възстановяване на структурата на МВР, която беше наложена по времето, когато вътрешен министър беше Михаил Миков – с няколко "големи" дирекции – "Пожарна", "Охранителна полиция" (униформените полицаи на улицата, КАТ, жандармерия) и "Криминална полиция" (която разкрива и разследва престъпления). Този модел обаче се провали - нито донесе кой знае какви успехи в борбата срещу тежката и организирана престъпност, нито подобри превенцията.

Именно с този мотив по време на своето управление ГЕРБ направи реформа, като "вкара" тези дирекции под една обща "шапка" - Главна дирекция "Национална полиция", мотивирайки се, че по този начин ще се подобри координацията.

Според Филип Гунев, бивш зам.-министър на вътрешните работи и старши експерт в Центъра за изследване на демокрацията, разделянето на няколко дирекции противоречи на заявката, че ще бъде намалена администрацията - най-малкото защото всяка нова главна дирекция ще има собствени счетоводство и човешки ресурси. Отделно от това разделението не изчиства въпроса как ще се случи ангажирането на служители от охранителна полиция в превенцията на престъпността (борбата с която остава в другата главна дирекция).

Встрани от тези аргументи, полицаи, с които "Капитал" разговаря, коментираха, че поредното генерално преструктуриране на полицията ще внесе допълнителен стрес и професионална несигурност.

Бившият зам. вътрешен министър, а сега депутат от ГЕРБ, Веселин Вучков също не е съгласен със закриването на Главна дирекция "Национална полиция", защото тя е методическата шапка, която координира дейността в двете направления – криминално и охранително. Той акцентира върху факта, че с промените ще се получи структурна тавтология и така например в Главна дирекция "Криминална полиция" ще има... дирекция "Криминална полиция". Тази теза застъпва и бившият директор на НСБОП и НСО Румен Миланов, който смята, че отделянето на двете направления ще навреди на работата на полицията.

"Според мен тези опасения нямат почва", индиректно отговаря Йовчев и обяснява, че на местно ниво полицейските началници ръководят и криминална и охранителна полиция: "Въпросът е отгоре шапката дали да е една и съща? Ако е необходимо да се получи взаимодействие само на методическите звена, това е нещото, което може да възникне като проблем, но това го решава главният секретар."

И да си дойдем на думата: главният секретар...

Това, което Йовчев забравя да отбележи, когато говори за основните моменти в новия закон, в действителност е една от най-ключовите промени в него - отнемането на правомощието на президента да назначава с указ висшата професионална фигура (началника на всички полицаи) в министерството – главният секретар. Отнемането на кадровите правомощия на президента е очевидно политически мотивирано и изцяло в духа на останалите идеи на кабинета "Орешарски" в тази посока, като отпадане на правото му да назначава директора на Националната разузнавателна служба, на Националната служба за охрана и т.н.

Всичко това се случва на фона на откритите критики на президента Росен Плевнелиев към политиката на управляващите в областта на вътрешната сигурност и обществения ред, започнали след "инсталирането" на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Наскоро държавният глава отново изрази притесненията си от случващото се в сектора за сигурност. Пред БНР той заяви, че не е бил информиран за промените в закона: "Искам да кажа категорично, че се надявам този път управляващите да се поучат от грешките си да не се работи на парче. Промяната, която се случи в Закона за ДАНС, трябва да бъде обица на ухото за всички. Преди две години ние се договорихме, и то с пълен консенсус за реформата в сектор сигурност, за пакет от закони, за пакет от мерки, които да влязат заедно в Народното събрание. И не на парче, и не от днеска за утре кой как да бъде назначаван, а цялостна концепция."

Филип Гунев определя промяната като "конюнктурна и неубедителна".

Цветлин Йовчев коментира, че "в този случай със сигурност не е това". Според него правителството "трябва да е в състояние да провежда политики, с които да си изпълни предизборната си програма. Идва министър на вътрешните работи и той решава да реализира определени политики и примерно има главен секретар, който казва "ами аз не съм съгласен с това". Ако президентът ще подпише всяко едно назначение, тогава какъв е смисълът. Ако пък откаже и реши, че това е неподходяща кандидатура, това означава пряка намеса в работата на изпълнителната власт."

Думите на Йовчев противоречат на собствената му теза, че първата цел на закона е разграничаване между политическото и професионално ръководство на МВР. Ако бъде премахнат балансът с ролята на назначаването му от президента, главният секретар ще стане политическа фигура.

Структурата – друг път

В проекта за нов закон прави впечатление, че голяма част от структурата на вътрешното министерство ще бъде уредена в правилника за прилагане, който се приема от Министерския съвет. Според Йовчев целта на тази промяна е да се даде повече гъвкавост.

Това прави реформата неясна и не става ясно в каква посока ще бъде тя – защото идеите ще станат ясни едва при представянето на правилника. На практика ключовите дирекции ги няма в проекта. Обяснението е, че ще станат ясни на по-късен етап. Няма логика да е разписана в детайли дейността на извънщатните сътрудници, а в същото време въобще да не е обяснено как ще бъде структурирана и на чие подчинение ще бъде дейността по издаване на лични документи. Изброена е структурата и функциите на дирекция "Миграция", но нямаме тази на спешен телефон 112 или пък на дирекция "Досъдебно производство".

Към тези примери можем да добавим и Специализирания отряд за борба с тероризма, т.нар. барети, чиито статус и правомощия очевидно ще бъдат надградени. Техните правомощия, които преди бяха разписани в правилника, вече са "качени" в закона (между другото главният секретар на МВР Светлозар Лазаров е бивша барета). Предвижда се СОБТ да поеме и работата по обезвреждане на взривни устройства, която преди беше в ДОТИ - звеното, което прилагаше и СРС-тата.

От закона става ясно, че се предвиждат няколко "сливания" на централно ниво, които будят недоумение. Така например на едно място ще бъдат "Международни проекти", "Международно сътрудничество", която е изцяло дипломатическа служба, и "Международно-оперативно сътрудничество", която пък е службата, която се се занимава с Европол, Интерпол и информационната система на Шенген.

"Целта на събирането им освен координацията е и намаляването на администрацията и числеността", коментира идеята Йовчев.

"Основен момент, който липсва в проекта, е как ще се случи борбата с корупцията в системата", коментира Филип Гунев и припомня, че през годините е станало ясно, че тези принципи трябва да бъдат разписани на законово ниво, защото в противен случай – когато са уредени в заповеди, инструкции и наредби, съдът ги отменя като противоречащи на закона. Той дава пример с това, че може да се въведе система за наблюдение на стандарта на живот на полицаите, да се даде възможност за по-активно участие на Института по психология и т.н.

Експертът от Центъра за изследване на демокрацията отбелязва и, че като цяло в закона не е уредена превенцията на престъпността. При проста проверка се вижда, че тази дума се среща едва три пъти в новия закон. "Целта на събирането им освен координацията е и намаляването на администрацията и числеността", коментира идеята Йовчев.

Конкурсите

Веселин Вучков припомня, че Законът за МВР, приет през 2006 г., въвежда две принципни положения – девоенизацията на министерството и въвеждането на конкурсното начало както за първоначално влизане в системата, така и за израстването. Последното според него е голямо достижение и силно би критикувал отпадането му: "В МВР от 2006 г. за разлика от други ведомства няма нито един човек, който да е назначен без конкурс. И това ни спестява много проблеми. Тук е и най-голямата ми критика - дерогиране на конкурсното начало." Според бившия зам.-министър на вътрешните работи в предложения проект се елиминират конкурсите за голяма част от държавните служители, като се заместват с "подбор", а текстовете са толкова неясно разписани, че се дава възможност за управленски своеволия. "В ДАНС няма конкурсно начало, предполагам, че го привнасят оттам", коментира още той.

Проблемът, с който се мотивира премахването на конкурсното начало, е, че той се заобикаля чрез симулация на конкурси. Не става ясно обаче защо, вместо да се подобри провеждането им, те се отменят изцяло и така кадровата политика остава в ръцете на дирекция изцяло под контрола на вътрешния министър.

Защо нов закон?

Дори управляващите да имат свои виждания за структурата на МВР, не става ясно какво налага приемането на изцяло нов закон. "Винаги съм имал принципно възражение да се пишат нови закони", коментира пред "Капитал" Веселин Вучков. Той защитава тезата си с факта, че сегашният закон за МВР е нов - едва на седем години, а един закон трябва да работи достатъчно дълго време, преди да може да се оценят неговите слабости и предимства. "В нормалните общества екипът казва какво иска да промени, а след това търси правната обвивка", коментира още бившият зам.-министър.

Според него "много често новите закони прикриват реформаторската анемия". В случая той уточнява, че не става дума за самоцелна критика, и дава пример: "Един нов закон води със себе си нуждата от пренаписване на цялата подзаконова нормативна база."

Полицаи коментираха пред "Капитал", че дори разместването на текстовете, свързани с полицейските правомощия, в рамките на самия закон ще създаде практически затруднения в ежедневната им работа. Положение, което можеше да бъде избегнато, ако действащият закон просто бъде променен, а не сменен с нов. Паралелно с това ресурсите за обучения ще отидат не в надграждане на професионални умения, а за опознаване на новите бюрократични особености.

Според вътрешния министър Цветлин Йовчев изготвянето на нов закон е било наложително: "Законът, който беше променян многократно, изразява една стара концепция, която в момента не съответства нито на ситуацията, нито на пътя, по който трябва да вървим", коментира той пред "Капитал".

Иванка Иванова, която ръководи правната програма на "Отворено общество" и от години наблюдава реформата във вътрешното министерство, има по-крайно виждане: "Защо изобщо в държава, която има Закон за администрацията и Закон за държавния служител, има и ЗМВР? Законът за администрацията казва какво прави министърът (отговаря за политиката) и какво прави главният секретар (управлява администрацията); той урежда също така какво прави политическият кабинет, Инспекторатът и изисква министерствата да имат устройствен правилник и да внасят в МС годишен отчет. Няма друго министерство у нас с устройствен закон." Юристът е на мнение, че в България трябва да има устройствен правилник на МВР и Закон за полицията, както е в развитите западни демокрации.

И най-съществените неща – за друг път

Реформата не предвижда обещаното от Йовчев "разтоварване" на МВР от несвойствени задължения. "Всяка реформа трябва да разполага с ресурс, който да бъде вложен, както и да се знае, че всяка реформа е съпровождане от съпротива. Не трябва да прегряваме системата", казва Цветлин Йовчев, който принципно е съгласен, че МВР трябва да се отърси от несвойствените си задължения.

Най-същественият проблем в предлагания нов Закон за МВР обаче е, че "реформата" няма да реши основните проблеми, които минират ефективното функциониране на министерството – зависимостите му от политически и икономически кръгове. И още - според Иванка Иванова в проекта остава нерешен основният проблем, който съществува от години – липсата на отчетност и свързаното с това неясно разделение между политическо и професионално ръководство: "В закона първо се казва, че главният секретар подпомага министъра, тоест е нещо като част от политическия му кабинет, а после се казва, че това е най-висшата професионална длъжност Не може и двете едновременно. Това е противоречие", допълва още тя и уточнява, че така предложен, законопроектът не дава каквито и да е било гаранции за "публичност, отчетност, гражданско участие или участие на други държавни органи в работата на МВР".

"За мен това е един пълен напред към близкото и по-далечното минало", обобщава още Веселин Вучков, визирайки връщането на модела от 2008 г. и извънщатните сътрудници от времето на тоталитарния режим.

Встрани от очевидният дефицит на експертен и политически консенсус, реформите в МВР едва ли ще получат и обществена подкрепа. Нека не забравяме, че преди близо два месеца и половина хората излязоха на улиците именно заради "нестандартната" идея на ДПС и БСП да дадат ДАНС на Делян Пеевски. Днес обществото е много по-чувствително към темите от сферата за сигурност, отколкото преди няколко месеца. А в крайна сметка целта на закона за МВР не е "да съдействува за утвърждаване на социалистическата законност" и "социалистическите организации" а за да служи на гражданите на едно демократично общество.

"Народната милиция охранява обществения ред, защищава правата и законните интереси на гражданите и социалистическите организации, участвува активно в борбата срещу престъпността и съдействува за утвърждаване на социалистическата законност" - така започва приетият в края на далечната 1976 г. Закон за народната милиция. Той действа повече от 25 години – дори и след 10 ноември 1989 г., като чак през 1991 думите "народната милиция" са заменени с "националната полиция". През следващите 20 години различните правителства три пъти ще приемат изцяло нови закони за МВР - 1991, 1997 и 2006, и още толкова пъти ще проведат мащабни реформи.

Нормативният акт, който разписва устройството на вътрешното министерство, неговите цели, както и правомощията и задълженията на служителите, е променян средно по три пъти годишно. Така се стига до парадокса най-често реформираното (през Държавен вестник) министерство в съвременната история на България да е в действителност най-нереформираното. България е от страните, които отделят най-голяма част от БВП за сигурност, но продуктът, който получава, продължава да е със съмнително качество. Изцяло в духа на досегашната практика всяко правителство да си носи реформата, вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев се ангажира до три месеца да внесе в парламента изцяло нов закон за МВР.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    pavla avatar :-P
    ПАВЛА

    Думата реформа ... ако е свързана с МВР, направо си е нецензурна.

  • 2
    tily_lily avatar :-|
    tily_lily

    Не изглежда, а Е.

  • 3
    shwarzspeht avatar :-|
    Клюводървец

    Днес обществото е много по-чувствително към темите от сферата за сигурност, отколкото преди няколко месеца. А в крайна сметка целта на закона за МВР не е "да съдействува за утвърждаване на социалистическата законност" и "социалистическите организации" а за да служи на гражданите на едно демократично общество.

    В допълнение някоя умна комунистическа глава чрез устата на вътрешният министър пусна партенката обиколила всички медии -поради некъдърноста на ръководството на мВР -ловджиите да охраняват селата.
    1.ловджиите в едно село са 10 изкукали старци останалите са бизнесмени от околните градове диаметър 100км.
    2.може ли ловджия при самотбрана да застреля крадец тръгнал да го сече с брадва.
    3.ако го застреля- българският съд ще приеме ли като оневиняващо доказателство- входните рани от съчмите ,че, са в гърдите.
    4.ако входните рани от съчмите са в гърба -ловджията защитаващ живота си ,ще бъде ли осъден.
    5.не съм вещ в криминалната терминология но все пак питам като,един мераклия, да, пази имуществото си от крадци.

  • 4
    demos20002000 avatar :-|
    demos20002000

    Никои не иска да реформира полицията. Но всяка власт иска да я контролира и използва за собствени цели. Направо ми се гади но явно така ще е. Клиентелизъм до край.

  • 5
    razlichen123 avatar :-|
    razlichen123

    ------------------------------"Нормативният акт, който разписва устройството на вътрешното министерство, неговите цели, както и правомощията и задълженията на служителите, е променян средно по три пъти годишно. Така се стига до парадокса най-често реформираното (през Държавен вестник) министерство в съвременната история на България да е в действителност най-нереформираното. България е от страните, които отделят най-голяма част от БВП за сигурност, но продуктът, който получава, продължава да е със съмнително качество. "--------------------------------

    Въпросът е дали изобщо се получава някакъв продукт, защото аз не виждам такъв! За мен лично, полицията не ми е свършила работа и за една стотинка, освен да ме рекетира законно и незаконно!

  • 6
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Според мен правителството отново си крои МВР за себе си, не за хората. Преди да правиш реформи не е лошо да попиташ тези които ще са техен обект. Но не! Отново отгоре мисли, идеи и политически натиск.
    Ако главния секретар не е политическо, а професионално назначение, не е редно той да е избраник на президента. Да си го избират директно служителите на МВР.
    Също така не виждам защо не копираме опита на някой успял в реформирането на пост социалистическа милиция!? Например Естония. Но у нас нали "не ми давай акъл, пари ми дай..."

  • 7
    4itatel avatar :-|
    4itatel

    Това МВР трябва да обслужва правителството на Орешарски.Затова е метлата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK