С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
43 27 авг 2013, 20:30, 10075 прочитания

НАП не е събрала просрочени задължения за милиарди

За 2010 и 2011 г. загубите за бюджета са средно по 4% от БВП

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Приходната агенция събира едва половината от дълговете на частния сектор към държавата

Рисковите фирми минават под специално наблюдение на данъчните
Данъчните имат сериозен проблем със събирането на просрочени вземания и за решаването му ще се вземат сериозни мерки още в близките месеци. Първите засегнати от това ще са фирмите с големи задължения, към които ще се прилага специален надзор от публичните изпълнители и занапред споразуменията за разсрочване и обезпечаване ще се прилагат много по-строго.

Това става ясно от протокола от срещата на ръководството на НАП с премиера Пламен Орешарски и финансовия министър Петър Чобанов, която се е провела в средата на месеца.
Несъбирането на просрочени данъчни задължения означава, че държавата пропуска бюджетни приходи или най-малкото те постъпват със закъснения и това създава напрежение в системата на публичните финанси.


За 2012 г. например общата сума на просрочените задължения е 8.22 млрд. лв., а от тях държавата е събрала едва 49%, или 4.05 млрд. лв. Това са средства, които фирмите добросъвестно декларират като задължения към бюджета, но поради финансови затруднения или некоректно отношение не внасят в срок. Още по-сериозен става проблемът, когато държавата не успее да събере просрочените си вземания в рамките на годината и остави събираемостта им за следващата. В отчета на НАП за 2012 г. например се съобщава, че по просрочия от минали години са събрани едва 4.4%, а през 2011 година са събрани едва 3.7% от старите вземания. Само за 2010 и 2011 г. държавата е загубила потенциални приходи за 6.1 млрд. лв. Това означава, че като не е събирала задълженията им,  държавата е оставяла на фирми средно по 4% от брутния вътрешен продукт за всяка от годините.
 
Колективна безотговорност

Според новия изпълнителен директор на приходната агенция Бойко Атанасов "налице е лоша координация и колективна безотговорност най-вече по отношение на предаването и окомплектуване на преписките, за което е необходимо сериозно преразглеждане на сегашния метод на работа". Служители обясниха, че сред недостатъците в работата на данъчните са както нехайство за това какво се случва, след като бъде оформена една преписка, така и недостатъчна последователност в събирането на вземанията.

В сегашната практика например е възможно различни служители от отдел "Събиране" да отговарят за просрочените задължения по ДДС, корпоративен данък или за невнесените осигуровки вместо при изникването на подобен случай един публичен изпълнител да следи за всички задължения.
Другият проблем е, че веднъж след като се изпрати писмена покана за доброволно плащане или споразумение за разсрочване на задълженията, не се проследява стриктно дали фирмите спазват ангажиментите си.

Годишният отчет на НАП за 2011 година показва, че данъчните са станали по-активни в крайния инструмент - искане на несъстоятелност на фирмата длъжник. Така за 2012 г. в съда са заведени 201 молби за несъстоятелност на компании с общи дългове от 1.48 млрд. лв.



Година по-рано исковите молби за несъстоятелност към фирми с дългове са били за 602 млн. лв., а  за  2010 г. - за 117 млн. лв.

Дори и една компания да бъде обявена в несъстоятелност обаче, гарантирането на държавния интерес не е сигурно, защото ако държавата не е обезпечила вземанията си със залог, се нарежда чак на пето място при разпределяне на средствата от евентуална разпродажба на активи.
 
Какво ще се прави

За подобряване на събирането на просрочени вземания още в следващия месец териториалните дирекции и централното управление на НАП ще трябва да отчетат как са преструктурирали дейността си.

Първата мярка е за всяка фирма с по-големи задължения да отговаря конкретен служител от дирекциите за събиране на просрочия и той периодично да дава отчет какво става със събирането на дълговете от всяка отделна компания.

Допълнително ще се направи анализ и за броя на просрочените задължения според техния размер. Така например ще стане възможно да се определят и критични размери на задълженията, при чието надхвърлянето да се повишава вниманието и да се допускат по-категорични мерки.

Специално внимание ще се обръща на фирми, чиито активи са трудни за осребряване, а задълженията им растат. Ще се следи и  пререгистрирането на дружествата от една териториална дирекция в друга, така че с миграцията им да се предава своевременно и информацията за задълженията.

Когато една компания е регистрирана по ДДС, но има сериозни просрочия, ще се допуска нейното дерегистриране, така че да не може да стане краен платец на данъка и да няма право на данъчен кредит. Отделно от това вземанията й директно ще се предават на Дирекция "Обслужване" и служителите й веднага да започват работа по събиране на държавните вземания.

Допълнителна мярка ще е подобряването на взаимодействието с банките, когато се иска запор на банковите сметки на фирмите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Чумата влезе и в голяма свинеферма, внезапна смяна в ръководството на БЕХ Уикенд новини: Чумата влезе и в голяма свинеферма, внезапна смяна в ръководството на БЕХ

И още: Пореден удар по конкуренцията в тол-таксуването, Васил Грудев ще оглави фонд "Земеделие", и КНСБ повдигна темата за необлагаем минимум, Украйна е пред нова политическа революция

21 юли 2019, 1701 прочитания

Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май

Чуждите инвестиции в България остават почти без промяна спрямо април

21 юли 2019, 960 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Несигурната среда спира подобряването на бизнес климата

Очакванията на мениджъри и предприемачи за стопанската конюктура остават умерени

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото