Ограниченият достъп на офшорки до държавни поръчки се отлага

Кабинетът одобри над 100 нови правила за обществените поръчки

Вицепремиерът Даниела Бобева обясни, че промените в ЗОП ще важат най-много две години, защото се подготвя изцяло нов закон.
Вицепремиерът Даниела Бобева обясни, че промените в ЗОП ще важат най-много две години, защото се подготвя изцяло нов закон.    ©  Георги Кожухаров
Вицепремиерът Даниела Бобева обясни, че промените в ЗОП ще важат най-много две години, защото се подготвя изцяло нов закон.
Вицепремиерът Даниела Бобева обясни, че промените в ЗОП ще важат най-много две години, защото се подготвя изцяло нов закон.    ©  Георги Кожухаров

Обещаното от правителството на БСП ограничаване на достъпа на компании с неясна собственост до участие в обществени поръчки се отлага. Това стана ясно от думите на вицепремиера по икономическите въпроси Даниела Бобева след заседанието на Министерски съвет. Тя представи приетите от кабинета над 100 промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), но нито една от тях не се отнася за т.нар. офшорни компании. (предложените промени може да видите в прикачения файл)

Този въпрос е доста сложен, защото няма ясна европейска или българска дефиниция какво е офшорна компания, каза Бобева и подчерта, че премиерът Пламен Орешарски все пак не се е отказал от идеята, лансирана от ръководството на БСП малко след изборите. Нещо повече – идеята била "разширена". Планира се фирмите с неясен произход на капиталите и скрита собственост да нямат достъп до публичен ресурс – обществени поръчки, приватизация, концесии, стана ясно още от думите на Бобева. Конкретният механизъм щял да залегне в нов закон, но вицепремиерът обясни, че не е запозната с текстовете и на този етап не може да даде повече подробности.

Изцяло нов ЗОП на хоризонта

При представянето на одобрените промени в ЗОП Бобева обясни, че те ще важат най-много две години, защото се подготвя изцяло нов закон. Това се налага заради влизането в сила на поне три нови директиви на Европейската комисия в областта на обществените поръчки до края на 2013 г. и те трябва да се отразят в българското законодателство.

Бобева обясни, че сред най-дискутираните и одобрени в сряда текстове е бил този, който предвижда отпадане на търговете при възлагане на правни услуги от институциите. Според сега действащия закон, ако дадена община или държавна агенция иска да наеме адвокат или кантора, които да я представляват пред съда, тя трябва да обяви конкурс. Много институции са настояли това изискване да отпадне и правителството в крайна сметка се е съгласило, но ще се проведат допълнителни консултации с Европейската комисия.

Друга спорна промяна е била идеята в оценителните комисии да има предимно външни експерти. Общините са били категорично против с аргумента, че списъкът с такива специалисти е много ограничен. Правителството е решило, че в комисиите ще има поне един външен експерт, а при големите търгове за строителство той ще се избира на лотариен принцип.

Дискусии е предизвикала и приетата поправка, според която участник в комисията за подготовка на тръжната документация няма право да участва в оценителната комисия. Бобева каза, че и по този текст ще се направят консултации с Брюксел, тъй като ограничението може да се сметне за дискриминация.

Депутати също готвят поправки в закона

Бобева обясни, че промените в ЗОП ще бъдат внесени за обсъждане в Народното събрание, а депутатите най-вероятно ще предложат и други корекции. Димчо Михалевски (БСП) например вече лансира идеята Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да отпадне като звено за контрол върху обществените поръчки. Обжалването ще става направо в съда, става ясно от интервю на червения депутат в интервю за в. "Труд".

"Една от основните промени в ЗОП ще бъде свързана с процеса на обжалването. То не трябва да бъде спорт или бизнес, какъвто е напоследък", казва депутатът. Той информира, че бизнесът предлага да има финансова ангажираност на обжалващия. Така, ако се окаже, че жалбата е неоснователна, той ще покрива част от загубите на възложителя.